Акт от 08.02.2021, Районен съд - Сливен
- Съд
- Районен съд - Сливен
- Дело
- 2023/2020
- Подписан
- 08.02.2021
- В сила
- 26.02.2021
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.50 · Закон за задълженията и договорите
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
Р Е Ш Е Н И Е №260088
Гр.Сливен, 8.02.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Сливенски районен съд,гражданско отделение,
VІІ-ми състав в публично съдебно заседание на двадесет и втори януари, през две хиляди двадесет и първа година,в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Мария Каранашева при участието на секретаря Добринка Недкова като разгледа докладваното гр.д.№ 2023 по описа за 2020г., на Сливенски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
В исковата молба ищецът твърди, че на 11.05.2020г. около 17:00 часа, детето М.и други деца, са стояли на ул. „Абланово”, на стъпалата пред дом № 33, когато ненадейно покрай тях е минал Д.Е.С. - с куче, което е собственост на майка му Н.И.С. и въпреки, че кучето е било с повод и водено от него, то се е нахвърлило върху ищеца и го е ухапало в областта на дясната мишница. Кучето е било голямо, порода „Питбул". Детето е започнало да пищи и плаче, а кучето не го е пускало и е отдръпнато със сила от държащото го лице.Сочи се, че впоследствие детето М.е прието за лечение в отделението по ортопедия и травматология при МБАЛ „Д-р Иван Селимински” АД — Сливен, където бил прегледан и му била поставена диагноза: Вулнусморзумканибусбрахиидекстри.
Установено е наличието на три разкъсно - контузии рани на дясната мишница, на границата между горната и долната третина на мишницата, като най- голямата рана беше с размери 3,5/2 см. Била извършена първична хирургична обработка, след което му беше направена превръзка. Сочи се, че оплакванията на детето от болките в областта на дясната ръка продължават и до входиране на исковата молба. Твърди се, че време на сън детето М.непрекъснато изживява случилото се, сънува кошмари и нееднократно се подмокря в леглото, непрекъснато трепери при вида на каквото и да е куче, като изпитва панически страх.Твърди се, че е извършено психологично изследване, при което се установило, че вниманието на М.е неустойчиво, поради прекомерен стрес. При изследване на детето М.с тест „Четвъртият излишен” той обърква отговора си, поради обременено възприятие от инцидент, свързан с нахапване от куче, случил се с детето на 11.05.2020 г.Сочи се, че детето е несигурно в собствените му способности, проблеми във взаимодействието с другите. По време на извършеното изследване се установява, че детето има неустойчиво активно внимание и с детето трябва да работи психолог за преодоляване на психотравматичните последствия от стресовата ситуация, вследствие на инцидента 11.05.2020г.
Поискано е да бъдат осъдени ответниците да заплатят на ищеца сумата от 15000лв, представляващи стойността на нанесените му неимуществени вреди в резултат на непозволеното увреждане,ведно със законната лихва за забава от 11.05.2018г. и разноските по делото.
Съдът е квалифицирал предявения иск като такъв с правно основание чл.50 от ЗЗД.
Указано е на ищеца, че доказателствената тежест по отношение на фактите, че на 11.05.2020г. е бил нахапан от куче, болничния престой, нанесените травматични увреждания, нанесените психологични травми, времето за възстановяване на нанесените травматични увреждания, времето за възстановяване на психиката му, причинната връзка между нахапването от куче и претърпените травми от ищеца, е негова .
В едномесечния срок за отговор, отговор от ответниците
Н.И.С. и Д.Е.С. е постъпил.
В отговора се твърди, че на 11.05.2020г. около 17.00ч. кучето е изведено от Д.С. и е било със синджир и наморник.Сочи Твърди се, че преди преминаване покрай децата е свален намордника на кучето, за да пие вода.На стълбите били насядали деца, между които ищецът.Кучето се уплашило от замахването с ръка на детето М.и го захапало за ръката.Твърди се, че ответникът веднага замахнал и ударил по главата кучето, което освободило.Сочи се, че кучето не е имало инциденти и е било много спокойно.Сочи се, че кучето не е атакувало, а се е изплашило и е извършило само едно захапване.Сочи се, че ищецът и неговата майка са ходили да си играят с кучето.Твърди се, че на 12.05.2020 г. и на 13.05.2020г. ищецът е играел на улицата с други деца.Направено е възражение, че размера на иска за неимуществени вреди е твърде завишен.
Поискано е да бъде уважен предявения иск за сумата от 1300лв и да бъдат присъдени на ответниците, направените по делото разноски.
Указано е на ответниците, че доказателствената тежест по отношение на твърденията им, че кучето е захапало еднократно ищецът, че преди инцидента ищецът си е играел с кучето, придружаван от майка си, че на 12.05.2020 г. и на 13.05.2020г. ищецът е играел на улицата с други деца., е тяхна.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява,вместо него се явява адв. Д., който моли да бъде уважен предявения частичен иск и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответниците, редовно призовани, не се явяват, вместо тях се явява адв.Д., който моли предявения частичен иск да бъде уважен за сумата от 2000лв и да бъде отхвърлен за останалата част и да бъдат присъдени направените по делото разноски
В съдебно заседание на 22.01.2021 г. ищеца е направил изменение на размера на осъдителния иск за причинени имуществени вреди, като го е увеличил за сумата от 5000 лв.
Съдът като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа страна следното:
От удостоверение за раждане на М.С. М. се установява, че е роден на *** г. и е с родители В.П. М. – майка и С. М. М. – баща.
От удостоверение за прекратен граждански брак се установява, че с решение № 504 от 27.06.2016 г. по гр. дело № 2095/2016 г. на СлРС е прекратен гр. брак между С.М. М. и В.П. М.. Със същото решение са предоставени за упражняване родителските права върху детето М.на майката В.П. М.. В удостоверението е посочено, че след прекратяване на брака съпругата ще носи предбрачното фамилно име Д..
От епикриза на М.Стоянов Мандов се установява, че е отразено, че е постъпил на 11.05.2020 и г. и е напуснал на 13.05.2020 г. отделение по ортопедия и травматология към МБАЛ Д-р Иван Селимински АД. В анамнезата е посочено, че на 11.05.2020 г. е ухапан от куче в областта на дясната предмишница.
В епикризата е посочено, че е извършено оперативно лечение и адаптационен кожен шев, като конците не са свалени.
От съдебно медицинско удостоверение издадено на 14 май 2020 г се установява извършен преглед на М.Стоянов Мандов на 14.05.2020 г., като в удостоверението е посочено, че детето М.е получило три рани от ухапване от куче в областта на дясната мишница, непосредствено на границата между горната и средната третина на мишницата с болезнен оток на тъканите и с умерено кървене от тях, като получените наранявания са обработени, зашити и превързани. В удостоверението е посочено, че оплакванията на детето от болка в областта на дясната ръка продължават.
От лист за преглед на пациент М.С.М. се установява снета анамнеза за изпитване силни болки в корема, след като е ял лютеница. Насочен е към общопрактикуващ лекар.
От лист за преглед на пациент от 21.05.2020 г. се установява отразено зарастване на раната.
От частно психологично изследване се установява, че спрямо детето М.е констатирано неустойчиво активно внимание,механична памет и конкретно образно мислене.
Детето е насочено към индивидуална работа с психолог за преодоляване на пост травматичните последици от стресова ситуация свързана с инцидент с нахапване от куче.
С постановление от 2.06.2020 г на РП – Сливен е отказано да се образува досъдебно производство за инцидента случил се на 11.05.2020 г.
Не се спори по делото, че кучето собственост на Н.И.С., което е разхождано от Д.Е.С. е захапало М.С.М..
От показанията на свидетелката М. се установява, че свидетелката не е присъствала на инцидента с кучето. В деня след инцидента свидетелката е видяла детето М.пред къщата на майка му в гр. Сливен. От показанията й е видно, че детето е имало рани по дясната ръка на рамото. От показанията й се установява, че детето изглеждало доста уплашено. От показанията й е видно, че след инцидента детето М.не желае да остава само на улицата, изпитва страх като чуе лай от куче и не иска да се разхожда сам. От показанията й е видно,че преди инцидента детето М.се е разхождало само, пресичало е улицата и е отивала до магазина , за да си купи нещо. От показанията й се установява, че децата играят на улицата и карат колелета на улицата. От показанията й е видно, че раната е зараснала за два-три месеца и когато питали детето М.какво се е случило с ръката му, детето се затваряло в себе си. От показанията й е видно, че раната е имала превръзка около месец-два след инцидента. От показанията й се установява, че детето М.не е можело да играе на тротинетка и не е можело да пише, тъй като не се е чувствало добре с ръката. От показанията й е видно,ч е към момента на изслушване на свидетелката детето М.играе с другите деца и ходи на училище, като на училище го води майка му. От показанията й се установява, че детето се чувства все още уплашено и иска майка му да го оставя до входа на училището и да го взема оттам , а не както преди, когато го е оставяла на два метра от училището. От показанията й е видно, че докато ръката на М.е била превързана с превръзка, ръката го е боляла. От показанията й се установява, че преди инцидента детето е било уверено в себе си и сигурно, а след инцидента изпитва страх, избягва въпросите защо и как, както и отговорите. От показанията й е видно, че детето не може да спи спокойно и се начурквало след инцидента.
От показанията на свидетелката Аврамова се установява,че е видяла детето в 6 без нещо на 11.05.2020 г. От показанията й е видно, че раната е била доста голяма, детето е било бледо и изплашено и е било заведено в операционната. От показанията й се установява, че детето е излязло от операционната преди 7.00 часа вечерта и се е водило на домашен стационар и е водено на превръзки, които са продължили повече то десет дена. От показанията й е видно, че ръката на детето е била обездвижена поне седмица и нещо и детето не е можело да пише по време на онлайн обучението.
От показанията й се установява, че детето М.е започнало да раздвижва ръката си през месец юни 2020 г. и преди инцидента детето е било много общително, обичало е животни и е контактувало непрекъснато с деца, а след инцидента е стресиран, не иска да излиза и стои в къщи. От показанията й се установява, че детето се е начурквало в началото след инцидента, а майката е завела детето при психолог на няколко пъти през месец май и юни и на детето са изписвани лекарства против стрес. От показанията й е видно, че детето се е начуркало вечерта след инцидента и в началото след инцидента детето е било неспокойно, сънувало, бълнувало и заспивало късно. От показанията й се установява,че детето се страхува от кучета . От показанията й е видно, че преди инцидента детето М.е ходело да си играе с кучето и свидетелката не е чувала да е проявявало някаква агресия към детето. От показанията й се установява, че свидетелката знае, че майката на детето е оставяла детето да си играе с кучето.
От показанията на свидетеля В. се установява, че е ходел на гости при Д.С. и е виждал деца, които си играят с кучето, но кучето не е агресивно. От показанията му е видно,че е разбрал за инцидента от Д.С. и свидетеля не е могъл да повярва, че кучето е ухапало дете. От показанията на свидетеля е видно, че е виждал детето М.да си играе с кучето в двора на Д.С..
От показанията му се установява, че когато кучето се извежда на разходка му се слага каишка и наморник. От показанията на свидетеля е видно, че ден след инцидента, докато са вървели заедно с Д.С. свидетеля е видял детето М.с вързана ръка и то си е играело с другите деца на улицата.
От назначената, изпълнена и приета по делото комплексна съдебно медицинска психиатрична експертиза се установява, че по време на извършения на 5.11.2020 г. преглед на детето М.са се установили белези от разкъсно контузни и прободни наранявания в долната трета на раменицата на дясната ръка, подробно описани в обективното състояние на извършения преглед. Увреждания с такива характеристики се дължат на действията на твърди, тъпи и тъпоръбести предмети и добре отговарят да са получени по време и начин, описани в материалите по делото, а именно в резултат на ухапване от куче. Характеристиката на установените белези свидетелстват за това, че освен натиска от ухапването е било налице и тангенционално движение на травмиращия агент, което е довело до разкъсване на меките тъкани и получаване на двата белега с продълговата форма. В заключението е посочено, че в резултат на инцидента, настъпил на 11.05.2020 г. около 17-17.30 часа ищецът М.Стоянов Мандов е получил разкъсно контузни наранявания и прободни такива в областта на долната трета на мишницата на дясната ръка по нейната предностранична повърхност. По своята характеристика тези наранявания представляват нарушаване на анатомичната цялост на меките тъкани в травмираната област, като по този начин осъществяват смисъла на медикобиологичния характеризиращ признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота на ищеца Мартин. Нараняванията са зараснали с образуването на два групи с продълговата форма белега, които към момента на прегледа са с розово червен цвят и значително по изпълнени от нивото на околната кожа. Обичайно прогресията на такива белези, с времето цвета им постоянно се променя, доближавайки се до цвета на околната кожа. В заключението е посочено, че е възможно с времето релефа им също да намалее в известна степен, но белезите са с такива размери и характеристики, че тяхното пълно заличаване с времето е невъзможно с обичайните методи на лечение или спонтанно, тъй като те имат постоянен характер. В заключението е посочено, че непосредствено след инцидента детето М.е изпаднало в състояние на остра реакция на стрес, която е преминала в пост травматично стресово разстройство и към момента на изготвяне на експертизата психичното му състояние е значително подобрено но персистират симптоми на пост травматично стресово разстройство, които нарушават нормалното му функциониране. В заключението е посочено, че е подходящо продължаване на психо терапевтичните сесии, а продължителността на възстановителния процес е индивидуална и зависи от личностните особености.
Разпечатката съдържа 38 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/116b5447-e602-497e-9653-f43f11fff2ef