Решение № 65 от 19.02.2023, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 65 гр. Кърджали, 19.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Грета Денчева при участието на секретаря Пенка Вълкова като разгледа докладваното от Грета Денчева Гражданско дело № 20225140101291 по описа за 2022 година

Предявен е иск с правно основание чл.357 от КТ, във вр. с чл.186, във вр. с чл.195, ал.1, във вр. с чл.188, ал.1, т.2 от КТ за отмяна на дисциплинарно наказание "предупреждение за уволенение".

Постъпила е искова молба К. Д. Д., в която се твърди, че заема длъжността „старши учител“ в ДГ „М. Г.“-гр. Кърджали въз основа на безсрочен трудов договор. Сочи, че е член на синдикална организация КНСБ. Твърди, че с искане за даване на обяснения с изх.№ 195/31.08.2022г. й е поискано даване на обяснения във връзка с преждевременно напускане на работа, неизпълнение на трудовите й задължения в длъжностната й характеристика и нарушаване на Правилника за дейността на ДГ„М. Г.“ гр. Кърджали и Правилника за вътрешния трудов ред в ДГ„М. Г.“ гр. Кърджали, което било извършено на 18.07.2022г.

Сочи, че е дала обяснения с Вх.№ 371/01.09.2022г. Твърди, че със Заповед № 269/12.09.2022г., издадена на основание публикации в интернет страниците на вестник „Нов живот“ гр.Кърджали, „Кърджали - БГ Вести“ от 18.07.2022г., подписана от изпълняващия длъжността Директор на ДГ„М. Г.“ гр. Кърджали П. С., ищцата е наказана с дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ без да е посочено от кога. Счита издадената заповед за изцяло немотивирана и незаконосъобразна, като издадена в нарушение на императивните изисквания на чл.195, ал.1 от КТ. Сочи, че не е извършено твърдяното нарушение на трудовата дисциплина, за което й е наложено дисциплинарно наказание.

Сочи, че наложеното наказание е преднамерено и тенденциозно и е свързано с участието й в протест на 18.07.2022г. Твърди, че е била поканена в организиран протест, проведен на 18.07.2022г., като е присъствала не повече от 5 минути на същия. Алтернативно се твърди, 1 че дори да са допуснати известни несъществени пропуски в работата на ищцата същите не съответстват на тежестта на извършеното нарушение. По подробно изложени съображения моли да се постанови решение, с което да бъде отменена оспорваната заповед и да бъде отменено наложеното дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“.

Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника по делото, с който счита предявения иск за допустим, но изцяло неоснователен по подробно изложени съображения, като счита, че заповедта е мотивирана и издадена в съответствие с разпоредбите на чл.195 от КТ, като е налице нарушение на трудовата дисциплина, за което е наложено дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение“. Моли съда да постанови решение, с което да остави без уважение предявения иск, като претендира за направените по делото разноски.

Съдът, след като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, счита за установено следното от фактическа страна:

По делото е признато за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелство, че ищцата К. Д. Д. работи в ответното дружество ДГ„М. Г.“ гр. Кърджали на длъжност „Старши учител“, като посочената длъжност заема и към настоящия момент.

Установява се също, че със Заповед № 269/12.09.2022г., на директора на ДГ „М. Г.“гр. Кърджали й е наложено дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение".

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, счита за установено от правна страна следното:

В настоящото производство дисциплинарното наказание е оспорено от ищеца по същество, като се отрича извършването на посоченото в заповедта дисциплинарно нарушение. В тежест на работодателя е да докаже в процеса с допустимите от ГПК доказателствени средства, че дисциплинарното производство е проведено съгласно изискванията на закона, при спазване на всички императивни правни норми, съблюдаването, на които е необходимо за законосъобразното налагане на дисциплинарно наказание, и че наказанието е наложено за действително извършено от служителя дисциплинарно нарушение.

Преди да разгледа спора по същество, съдът следва да провери дали при налагане на наказанието работодателят е спазил императивните разпоредби на чл. 193, ал. 1, чл.194, ал.1 и чл. 195, ал. 1 КТ.

Съгласно чл. 193, ал. 1 КТ работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства. Значението на това задължение е работодателят да събере доказателства, относно извършеното нарушение, да си изясни отношението на работника или служителя към извършеното и да му даде възможност да се защити. Наказанието наложено без изслушване на нарушителя, респективно без поискване 2 на писмени обяснения от него е незаконно.

От събраните по делото доказателства не се установи работодателят-ответник да е изпълнил задължението си по чл. 193, ал. 1 КТ - преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша служителя или да приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените доказателства във връзка с нарушенията, така както са посочени в оспорената заповед.

От приетото писмо-искане изх. № 195/31.08.22г. се установява, че от ищцата е поискано да даде обяснения за извършено дисциплинарно нарушение на 18.07.22г. изразяващо се в преждевременно напускане на работа, неизпълнение на трудовите задължения предвидени в длъжностната характеристика, нарушаване на Правилника за дейността на ДГ „М. Г.“- гр. Кърджали и Правилника за вътрешния трудов ред в ДГ „М. Г.“гр. Кърджали. Единствено за преждевременното напускане на работа е посочена дата, но липсва час на извършване на нарушението- кога е напуснала и кога е следвало да напусне, като за другите нарушения липсва посочване на време на извършването им. Нещо повече, самите нарушения „неизпълнение на трудовите задължения предвидени в длъжностната характеристика“ и „нарушаване на Правилника за дейността на ДГ „М. Г.“- гр. Кърджали и Правилника за вътрешния трудов ред в ДГ „М. Г.“- гр. Кърджали“ са посочени общо, поради което служителя няма как да разбере за какви нарушения следва да даде обяснения. Не е посочено кои трудови задължения предвидени в длъжностната характеристика на ищцата не са изпълнени, както и кои разпоредби на Правилника за дейността на ДГ „М. Г.“- гр.

Кърджали и Правилника за вътрешния трудов ред в ДГ „М. Г.“- гр. Кърджали ищцата е нарушила. Предвид липсата на каквито и да било индивидуализиращи белези относно конкретното деяние, изрязващо се в „неизпълнение на трудовите задължения на ищцата предвидени в длъжностната й характеристика“ и нарушения на Правилника за дейността на ДГ „М. Г.“- гр. Кърджали и Правилника за вътрешния трудов ред в ДГ „М. Г.“- гр.

Кърджали“, съдът намира, че не са изпълнени формалните изисквания за даване на обяснения за нарушенията, така както са описани в оспорената заповед.

Едва в самата заповед за налагане на дисциплинарно наказание са посочени конкретни разпоредби, но така както е формулирано писмо-искане не може да се приеме, че за посочените в заповедта нарушения са искани обяснения по реда на чл. 193 от КТ, каквото е законовото задължение. Също така едва в заповедта за налагане на дисциплинарно наказания за пръв път се посочва, че ищцата е оставила 15 деца на възраст между 5 и 6 години без контрол, за да участва в протест, като за такова деяние изобщо не й е искано обяснение.

На следващо място, чл.195, ал.1 от Кодекса на труда поставя изисквания и към формата и съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание. Същата трябва да бъде задължително в писмена форма и в нея следва да се посочат нарушителят, конкретното нарушение, описано с обективните и субективните му признаци, времето на извършване на нарушението, наказанието и законовия текст, въз основа на който се налага. Разпоредбата е императивна, за прилагането й съдът следи служебно и липсата само на един от посочените 3 в нея елементи в заповедта за дисциплинарно наказание, е достатъчна, за да се приеме, че дисциплинарното наказание е незаконно.

В случая, съдът намира, че оспорената заповед не съдържа времето на извършване на нарушението. В оспорената заповед е посочено общо, че ищцата "на 18.07.2022 год. в работно време е напуснала преждевременно работа, за да участва в протест организиран пред ДГ „М. Г.“ гр.Кърджали, който протест е отразен на интернет страниците www.bnr.bg,www.kardiali.be, www.novi ivot. info, www.haskovo .net и др.", като не е посочено кога е напуснала преждевременно работа и за колко време. Липсва прецизно посочване и на нарушението.

Съдът намира, че оспорената заповед е и немотивирана, доколкто не съдържа цялостното описание на фактическата обстановка и обстоятелствата, при които е било извършено дисциплинарното нарушение, последиците, които са възникнали от тези нарушения, евентуално оценка на обясненията на нарушителят, преценка на вината му и нейната форма според работодателя.

Задължението на работодателя да мотивира заповедта за дисциплинарно наказание е въведено с цел преценка на изискването за еднократност на наказанието, за съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и за възможността наказаният работник или служител да се защити ефективно. Ето защо, когато изложените в заповедта мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта е мотивирана по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ. Обосновката на работодателя за конкретните факти, поради които е издадена заповедта за уволнение, може да бъде формулирана и в друг документ, към който препраща заповедта и който е бил известен на работника или служителя. /Решение № 102 от 12.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5501/2013 г., IV г. о./.

Доколкото ищцата оспорва изрично фактическите основания за издаване на процесната заповед и оспорва да е разбрала защо й е наложено едно от най-тежките дисциплинарно наказание, то в тежест на работодателя е да установи основанията за издаване за заповедта и конкретните нарушения на трудовата дисциплина, мотивирали работодателя да наложи дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение".

Изложените по-горе доводи обуславят незаконност на уволнението и неговата отмяна.

Предвид наличието на абсолютни отменителни основания, съдът намира, че не следва да обсъжда тежестта на нарушенията и съответствие на наложеното наказание с нарушенията, доколкото по делото не се установява по категоричен начин и кои точно са те.

За пълнота на изложението, настоящия състав намира, че дори ищцата да е напуснала за кратко време работното й място, за да отговори на въпроси в качеството й на „секретар“ на синдикалната организация във връзка с провеждан протест пред ДГ „М. Г.“, то това нарушение не съответства по тежест на наложеното дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение". В тази насока от показанията на единственият незаинтересован свидетел от изхода на делото св.И. Р.Ю. се установява, че ищцата е присъствала на протеста около10 - 15 минути, като през това време децата от групата на ищцата са били под надзора на помощник възпитателката - Ц. С..

С оглед изхода на правния спор ответникът следва да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 420 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.

4

Ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса по делото в размер на 50, 00 лева.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ дисциплинарното наказание "предупреждение за уволенение", наложено на К. Д. Д., с ЕГН **********, на длъжност „старши учител“ в ДГ „М. Г.“- гр.Кърджали, със Заповед № 269/12.09.22г., издадена от ИД Директор на ДГ „М. Г.“ П. С., като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА ДГ “М. Г.”, с адрес: гр. ********, БУЛСТАТ: *********, представлявана от директора П. С. Д. да заплати на К. Д. Д. с ЕГН **********, адрес: *********** , сумата от 420 лв. с ДДС – разноски за адвокатско възнагаждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.