Решение № 19694 от 20.10.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19694 гр. София, 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: А. К. БОЕВА при участието на секретаря В. Т. Е. като разгледа докладваното от А. К. БОЕВА Гражданско дело №

20231110116901 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД срещу В. Й. И., с която са предявени кумулативно обективно съединени искове, както следва: иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 и сл. ЗЕ за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата в общ размер на 655,47 лева – главница, от която сумата 640,99 лева, представляваща стойността на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., и сумата 14,48 лева, представляваща стойността на услугата дялово разпределение за периода от 01.02.2020 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на дължимата сума; и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумата в общ размер на 207,72 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 15.09.2020 г. до 16.03.2023 г.

В исковата молба се твърди, че ответницата В. Й. И. била клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, поради което за нея били приложими всички нормативни актове в областта на енергетиката. За процесния период били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация София“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. В чл. 33, ал. 1 от раздел ІХ на Общите условия от 2016 г. бил определен 45-дневен срок за заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия, който започвал да тече след изтичане на периода, за който се отнасяли. Ответницата ползвала доставената от ищеца топлинна енергия до следния топлоснабден имот, а именно: апартамент № 90, находящ се в гр. София, АДРЕС, с абонатен № 67366, през периода от 1

01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., но не бил заплатил цената на същата. Топлоснабденият имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, в която услугата дялово разпределение на топлинна енергия била извършвана от „Топлофикация София“ ЕАД. През отоплителния сезон ищцовото дружество начислявало прогнозни месечни вноски, а в края били изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. За имота на ответницата били издадени изравнителни сметки, което означавало, че сумите за топлинна енергия за този имот били начислени по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в него. Въпреки настъпването на падежа, задължението не било погасено. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендира направените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответницата В. Й. И. за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез особения представител адв. Н. С.. Процесуалният представител оспорва предявените искове, като твърди, че ответницата не дължала претендираните суми. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове.

В съдебно заседание ищецът „Топлофикация София” ЕАД, редовно призован, се представлява от юрк. Томов. Процесуалният представител поддържа исковата молба. В хода на устните състезания юрк. Кирчева моли съда да постанови решение, като съобрази извършените след образуване на настоящото производство плащания от страна на ответницата. Претендира направените по делото разноски, за които представя списък по чл.

80 ГПК.

В съдебно заседание ответницата В. Й. И., редовно призована, не се явява лично, представлява се от особения представител адв. А.. Процесуалният представител депозира молба – отговор, в която изцяло оспорва предявените искове – по основание и по размер. В хода на устните състезания моли съда да отхвърли претенциите на ищеца като недопустими, неоснователни, недоказани и погасени по давност. Възразява срещу присъждането в полза на ищеца на юрисконсултско възнаграждение. Депозира писмена защита, в която излага подробни доводи и съображения в подкрепа на направените възражения.

Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата на страните, приема за установено следното.

Видно от приложеното по делото удостоверение, издадено от Агенция по вписванията, ищцовото дружество е търговец с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности, обслужващи основните такива.

От нотариален акт за собственост на апартамент (жилище) по чл. 55г ЗПИНМ № 69, том ХІ, дело № 2069/1975 г. по описа на І нотариус при Софийски районен съд, се установява, че на 22.12.1975 г. Й. Д. И. бил признат за собственик на основание покупка от Софийски градски народен съвет на апартамент № 90, находящ се в гр. София, АДРЕС.

2

Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот по ЗУПГМЖСВ № 160, том І, вх. рег. № 5708, нот. дело № 141 от 2014 г. по описа на нотариус Т. А., рег. № 272, с район на действие Софийски районен съд, на 19.12.2014 г. собственикът Й. Д. И. продал на ответницата В. Й. И. 1/8 идеална част от процесното жилище.

От удостоверение за наследници изх. № РВТ18-УГО1-3889 от 05.04.2018 г., издадено от Столична община, район „Витоша“, се установява, че съсобственикът Й. Д. И. починал на 30.03.2018 г. и оставил следните свои законни наследници: Ц. С. И. (преживяла съпруга) и ответницата В. Й. И. (дъщеря). Видно от удостоверение за наследници изх. № РВТ20-УГ013120 от 18.03.2020 г., издадено от Столична община, район „Витоша“, Ц. С. И. починала на 10.03.2020 г. и била наследена от единствения си законен наследник – ответницата В. Й. И.

(дъщеря).

Не се оспорва и обстоятелството, че много преди исковия период сградата, в която се намира процесният имот, била присъединена към топлоснабдителната мрежа и започнало ползването на топлинна енергия за отопление и битово горещо водоснабдяване. Видно от констативен протокол № 2213/28.12.2008 г., съставен от комисия към „Топлофикация София“ ЕАД и подписан от представител на етажната собственост, изградената вътрешноотоплителна инсталация в сградата в режим на етажна собственост, в която се намира процесното жилище, била еднотръбна, без възможност за прилагане на системата за дялово разпределение на топлинната енергия. Посоченото обстоятелство се потвърждава от заключението на съдебно-техническата експертиза.

Видно от документ за главен отчет от 10.05.2021 г., за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване за процесния имот била начислена по данни от два водомера. Главният отчет съдържа подпис за потребител.

Приети са като доказателства по делото Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от 23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация София“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016 г. По делото няма данни ответницата да е изразила несъгласие с тях и да е предложила на топлопреносното предприятие специални условия, които да са намерили отражение в подписано между страните писмено допълнително споразумение (чл. 150, ал. 3 ЗЕ). Следователно, приложените по делото Общи условия влезли в сила 30 дни след първото им публикуване, без да било необходимо изрично писмено приемане от клиентите на „Топлофикация София” ЕАД. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия клиентите били длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия, респ. стойността на изравнителната сметка за потребено количество топлинна енергия за отчетния период в 45дневен срок след изтичане на срока, за който се отнасяли начислените суми. Клиентите имали право да правят възражения пред продавача за начислената сума за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасяли възраженията. След изтичане на този срок възраженията можело да се правят по общия исков ред пред родово компетентния съд (чл. 33, ал. 3 от Общите условия). Съгласно ал. 4 на чл. 33 от Общите 3 условия продавачът начислявал обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не били заплатени в срока по ал. 2.

В хода на настоящото производство, на 19.11.2024 г. ответницата В. И. сключила с ищцовото дружество споразумение по чл. 365 ЗЗД, по силата на което признала, че по настоящото дело дължи на „Топлофикация София“ ЕАД следните суми: сумата 655,47 лева – главница, представляваща стойността на топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., сумата 135,94 лева – законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до датата на сключване на споразумението; сумата 207,72 лева – лихва за забава върху главницата за периода от 14.09.2020 г. до 16.03.2023 г., както и 500 лева – съдебни разноски. Ищецът щял да претендира и юрисконсултско възнаграждение за исковото производство. Съгласно чл. 2 от договора за спогодба ответницата признавала задълженията си по чл. 1 от същия и се задължила да ги изплати в пълен размер съгласно одобрен от страните погасителен план. При точното му изпълнение от страна на ответницата ищцовото дружество се съгласило да не начислява лихва за забава върху дължимите суми за срока на разсроченото изпълнение (чл. 3 от споразумението). Но при допуснато от В. И. неизпълнение на което и да е парично задължение по погасителния план с повече от 5 календарни дни, „Топлофикация София“ ЕАД имало право да поиска продължаване на съдебното производство срещу ответницата (чл. 4 от споразумението).

Договорът за спогодба от 19.11.2024 г. по своето естество представлява частен диспозитивен документ, подписан от страните по него. Същият не е оспорен в хода на производството, поради което се ползва с обвързваща доказателствена сила по смисъла на чл. 180 ГПК и задължава съда да приеме авторството на изявлението. Доколкото не са релевирани пороци при образуването и изявата на волята на страните, доказано е по делото, че същите са направили изявление за поемане на задълженията по споразумението при договорените условия и срокове. Съгласно чл. 20а, ал. 1 ЗЗД договорите имат сила на закон за тези, които са ги сключили.

Допусната е по искане на ищеца съдебно-техническа експертиза. Заключението на вещото лице е прието от съда и не е оспорено от страните. Същото е изготвено след запознаване с приложените по делото документи и други такива, предоставени на вещото лице от ищеца. От заключението се установява, че от ТР „Земляне“ била представена справка за потребената топлинна енергия през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. в сградата в режим на етажна собственост, измерена в кВтч. Данните от общия топломер се отчитали ежемесечно в 24 часа на последния ден от месеца съгласно нормативните правила.

От отчетените стойности били приспаднати т. нар. „технологичните разходи” или „загуби в абонатната станция”, тъй като същите били за сметка на ищцовото дружество. Установено е, че размерът на технологичните разходи бил съответстващ на нормативните изисквания. За разликата били издадени фактури за всеки месец и същата следвало да се заплати от потребителя. Вещото лице установило по представените от ищеца главни отчети, че за процесния апартамент се разпределяла топлинна енергия за отопление на база отопляем обем, тъй като отоплителна инсталация в сградата била еднотръбна (от открит тип), за 4 сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване по данни от два водомера. Вещото лице установило, че топлинната енергия за сградна инсталация била изчислена съгласно методиката, определена в т. 6.1.1. от приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването и в зависимост от пълния отопляем обем на процесния имот – 183 куб. м. А количествата топлинна енергия за подгряване на битова вода били изчислени съгласно т. 5.2 от приложението към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. за топлоснабдяването. За исковия период от ищеца ежемесечно били изготвяни фактури за дължимите суми за доставената топлинна енергия по прогнозни данни за потребление, като общата сума по фактури в размер на 1333,60 лева (след корекция на цената на топлинната енергия) не включвала просрочени суми от периоди преди процесния.