Решение № 2383 от 30.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2383 гр. София, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно наказателно дело № 20241110209882 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на М. Н. М. срещу НП № 24-4332-012905 от 10.06.2024 г., издадено от Г.Вл. Б.ова, началникгрупа в ОПП - СДВР, с което на жалбоподателката за нарушения на чл. 25, ал. 1 от ЗДвП (пункт 1 от постановлението) и на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП (пункт 2 от постановлението) на основание съответно чл. 179, ал. 2 вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП и чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лева (по пункт 1) и глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец (по пункт 2). От страна на жалбоподателката се иска отмяна на постановлението и присъждане на разноски, като се излагат конкретни фактически твърдения, твърди се неспазване на срок по чл. 34 от ЗАНН и се твърдят конкретни нарушения на процесуалните правила. Наказващият орган чрез процесуален представител иска потвърждаване на НП и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, твърдейки липса на отменителни основания, включително намирайки „административното нарушение“ за доказано.

От показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел – отчасти (виж подолу!), от приобщените въз основа на определение с правно основание чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН книжа – отчасти (виж по-долу касателно декларацията от нарушителката!), от приетите и приложени като доказателства с нарочно определение в хода на съдебното следствие материали и въз основа на установеното при проведения в съдебно заседание оглед се установява, че на 03.01.2024 г. приблизително около 17:00 часа в гр. София въззивникчата управлявала сочения в НП автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № ********* по бул. „България“ с посока на движение от кв. Бояна към НДК и в участъка между кръстовищата с булевардите „Гоце Делчев“ и „П. Ю. Тодоров“ (на достатъчно широк кръг от 1 лица е известно, че последният посочен булевард се явява продължение в посока Южен парк на бул. „Ив. Евст. Гешов“ в гр. София, за който булевард се говори също в част от доказателствените материали по делото) навлязла с управлявания от нея автомобил частично в съседна пътна лента отляво по посоката й на движение и по този начин се получил удар между автомобила марка „Мерцедес“ и движещия се във въпросната съседна пътна лента управляван от св. Ив.П. лек автомобил марка „Генезис“ с рег. № ************, като в резултат на удара по последния посочен автомобил се получили механични увреждания (при всяко положение от удара не били причинени повреди – нито по автомобила марка „Генезис“, нито по двата автомобила общо – със средна пазарна стойност за възстановяване над 9330 лева /10 минимални работни заплати, установени за страната за 2024 г./), след което М.-К. не спряла, за да установи нанесените щети (отделно, същата не уведомила и органите на МВР, което, обаче, с оглед правната квалификация на обвинението съгласно изложеното по-горе се явява ирелевантно), както и (се установява още) това, че срещу жалбоподателката (родена през 1980 г.) към процесната дата 03.01.2024 г. нямало влезли в сила НП за нарушаване на правилата за движението по пътищата, контролът за чието спазване се осъществява от органите на МВР, както и се установява оправомощаването на актосъставителя и наказващия орган въз основа на писмена (и подписана) заповед на министъра на вътрешните работи съответно за съставянето на АУАН и издаването на НП по ЗДвП. Показанията на св. П., дадени в съдебно заседание, относно това от коя страна е бил ударен управляваният от него автомобил, са очевидно свързани с неправилен спомен поради изминалото време; в прослушания звукозапис от обаждане на тел. 112 и в писменото сведение по преписката е посочена коректната страна на настъпилия удар, като обаждането и сведението са от самата процесна дата и изложеното в тях по визирания въпрос, намерило съответно отражение в протокола за ПТП, скицата на ПТП и АУАН, се подкрепя от получената от съответния застраховател документация и от снимковия материал. Данните от показанията на св. П., писменото сведение от него по преписката и изложеното в обаждането на тел. 112, прослушано в съдебно заседание, относно самия настъпил удар, причинен при навлизането на автомобила „Мерцедес“ в съседна пътна лента (намерило съответно отражение в протокола за ПТП, скицата на ПТП и АУАН), освен че се подкрепя от получената от съответния застраховател документация и от снимковия материал, се явява напълно логично на фона на посоченото от самата нарушителка в депозираното от нея писмено сведение по преписката за това как е била преследвана от съответния друг водач (потвърдено от самия П., включително при обаждането му на тел. 112) – съвсем логично е подобно поведение от страна на г-н П. именно при подобно отнемане на предимство и настъпил в резултат на това удар (показанията на св. П. от съдебно заседание, отчитайки фактора време, изминало между инцидента и проведения разпит (за което и за чието значение стана дума по-горе), са подробни и логични и не съдържат признаци на недобросъвестност; така съдът стига до извода, че следва да даде вяра именно на съответните доказателствени материали, в които е лансирана версията за навлизане на автомобила марка „Мерцедес“ в съседна пътна лента и предизвикване на удар от това със съответните последици, за сметка на противоречащото им писмено сведение на нарушителката, касателно така обсъждания тук въпрос от фактическа страна.

При това положение материалният закон е приложен напълно правилно, в това число като наложените наказания освен формално законосъобразни се явяват и пропорционални.

Налице е хипотеза по пар. 6, т. 30 от ДР на ЗДвП. Нарушителят е открит по смисъла на чл.

34 от ЗАНН едва след депозирането на декларацията от страна на жалбоподателката пред настоящата инстанция (дотогава е бил известен единствено автомобилът, който тя е управлявала). Липсата на предходни нарушения не се явява дотам извънредно смекчаващо обстоятелство, че да обоснове прилагането на чл. 28 от ЗАНН (нито са налице други основания за това, като в случая са наложени минималните допустими от закона наказания).

Предоставената с АУАН и НП на нарушителката информация е напълно достатъчна 2

(въпросът има и чисто фактическо измерение и следва да бъде решаван съобразно особеностите на всеки конкретен случай) за упражняване на процесуалното право на защита по същество (т. е. информацията се е явявала подробна), което е видно дори само от съдържанието на самата подадена процесна жалба (освен това още при депозирането на наличното по преписката писмено сведение от въззивничката същата е била наясно кой е бил автомобилът, който се претендира, че тя е ударила с управлявания от нея автомобил), в това число и въпреки липсата на описани конкретни вреди, релевантни за дефиницията по пар. 6, т. 30 от ДР на ЗДвП (изложеното в АУАН и НП не оставя място за съмнение за това, че се твърди реализирането на удар между автомобилите с настъпване на механични увреждания в резултат на него). НП е подписано от съответното длъжностно лице (как е връчен препис от същото на нарушителката е напълно ирелевантно за въпроса подписано ли е НП от посочения в него наказващ орган). При всяко положение липсва съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3 от НПК вр. чл. 84 вр. чл. 63, ал. 3, т. 2 от ЗАНН. Изрично следва да се уточни, че не са причинени такива имуществени вреди, че да е налице хипотеза по чл. 33, ал. 2 от ЗАНН вр. чл. 343, ал.

1, буква „а“ вр. чл. 342, ал. 3, буква „а“ вр. ал. 1 от НК. Дори жалбоподателката да не е разбрала за контакта между двата автомобила, то тя несъмнено (при проявено достатъчно внимание) е могла да разбере за това, а е била и длъжна да го стори (по силата именно на чл.

123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП), поради което при всяко положение и това административно нарушение е извършено виновно – най-малкото при непредпазливост, разновидност небрежност – чл. 11, ал. 3, пр. 1 вр. ал. 1 от НК вр. чл. 11 вр. чл. 7 вр. чл. 6 от ЗАНН (при каквито условия несъмнено е извършено административното нарушение по пункт 1 от НП – няма съмнение на база на цялата релевантна доказателствена съвкупност, визирана по-горе, че въззивничката не е предвиждала и искала настъпването на удара между двете превозни средства).

При извършената по реда на чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН цялостна и служебна проверка съдът не установява основания за отмяна или за изменение на НП, поради което същото на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН следва да бъде потвърдено. При този изход на делото изначално не могат да са налице законови основания за присъждане на каквито и да било разноски в полза на жалбоподателката, а що се отнася до исканото присъждане на юрисконсултско възнаграждение, то – включително доколкото участието на процесуалния представител (юрисконсулт) на наказващия орган не се е изчерпило единствено с писменото възражение (бележки) срещу жалбата, което възражение има като цяло бланков характер – е налице основание за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на СДВР съгласно чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 вр. ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 3 от АПК и чл. 37 от ЗПрПом вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, но в минимален размер, имайки предвид конкретното участие на съответния юрисконсулт, както и фактическата и правната сложност на делото.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА обжалваното НП № 24-4332-012905 от 10.06.2024 г., издадено от Г.Вл. Б., началник-група в ОПП - СДВР.

Не присъжда разноски в полза на жалбоподателката.

Осъжда горепосочената жалбоподателка да заплати на СДВР сумата от 80 лева – разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4