Решение № 338 от 16.02.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 338 гр. Бургас, 16.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело № 20232120104172 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 422 ГПК и е образувано по искова молба от В. С. В., ЕГН **********, с адрес: .................................. срещу Р. Д. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: ........................................., с която се иска да бъде прието за установено съществуването на вземането на ищеца в размер на сумата от сумата от 15 000 лева (петнадесет хиляди лева), дължима по Запис на заповед, издаден на 01.07.2019г. в гр. Б., с падеж 01.07.2020г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението – 27.03.2023г. до окончателното й изплащане, въз основа на който е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410ГПК г. по ч.гр.д. 1781/2023 г. по описа на Бургаски районен съд.

Ищецът твърди, че е предоставил в заем на ответника сумата от 1500лв. през 2017 г., за което е бил издаден запис на заповед от 01.09.2017 г. с падеж до 31.10.2018г. Тъй като ответникът не върнал заетата сума и бил безработен от ищеца не са били предприети действия по събиране на вземането, а от ответника бил издаден следващ запис на заповед от 01.07.2019 г. с падеж на 01.07.2020 г., представен по ч.гр.д. 1781/2023 г. на БРС. Посочва още, че въпреки предоставения срок сумата е останала незаплатена. Претендира и присъждане на направените по делото разноски. Представят се писмени доказателства.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който претенцията се оспорва като неоснователна. Твърди се, че между страните не съществува никакво каузално правоотношение, което да е обезпечено с издадения запис на заповед и се иска отхвърляне на претенцията като неоснователна. На следващо място се сочи, че между страните не са съществували сочените от ищеца заемни правоотношения, а единствено са били обвързани от договор за наем на обект. Към 2017 г. от ответника е бил подписан запис на заповед по принуда от ищеца, за да му предостави за ползване обекта и находящата се там автобояджийска камера, без да има реално задължение за връщане на 1 сума, каквато не е получавал. Оспорва се автентичността на записа на заповед от 01.07.2019г. и се твърди, че задължението е погасено по давност.

Предявеният иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 535 вр. чл. 463 ТЗ вр. чл. 240 ЗЗД.

В първото по делото съдебно заседание е направено уточнение на каузалното правоотношение, във връзка с което е издаден като обезпечение просеяният запис на заповед, а именно, че сумите са били предоставени от ищеца на ответника със задължението за връщане, като представляват суми, с които са погасявани задължения на ответника към трети лица.

Предявеният иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 535 вр. чл. 463 ТЗ, а по каузалното правоотношение между страните – чл. 240 вр.чл.79 ЗЗД.

По делото е изискано и приложено ч.гр. д. № 1781 / 2023 г. по описа на БРС, по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, за процесната сума. Длъжникът е депозирал своевременно възражение срещу заповедта, поради което в указания срок заявителят е предявил иск за установяване на вземането си, който настоящият състав намира за допустим.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Безспорно между страните и видно от представения по делото запис на заповед от 01.07.2019 г. ответникът Р. Д. П., като издател на записа на заповед, безусловно и неотменимо обещава да плати на В. С. В. или на негова заповед сумата от 15000 лв., с падеж на 01.07.2020 г. Съгласно чл.535 от Търговския закон за да е валиден от външна страна записът на заповед следва да съдържа наименованието "запис на заповед" в текста на документа на езика, на който е написан; безусловно обещание да се плати определена сума пари; падеж; място на плащането; името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати; дата и място на издаването; подпис на издателя.

В конкретния случай представеният по делото запис на заповед е бил оспорен по отношение на неговото авторство. От приетото заключение по допусната съдебнографологическа експертиза се установява несъмнено, че документът е подписан от Р. П. като негов издател. Следователно по делото е доказано поетото задължение от издателя за заплати посочената сума на падежа.

С оглед наведеното каузално правоотношение от ищеца, в негова тежест е поставено установяването, че записът на заповед е издаден като обезпечение на вземанията му по предоставени в заем средства, както и въведените допълнителни факти, че сумите не са били предоставени лично на ответника, а са били погасени съществуващи задължения към трети лица, с уговорката сумите да бъдат върнати на ищеца.

По делото е разпитан като свидетел Д.С.Ч., който посочва, че страните са работили заедно в сервиз, в гр.Б. и за да започнат работа Р. е трябвало да разпише някакъв документ за някаква сума. Свидетелят не знае В. да е давал някакви пари на Р.. Подписаният от Р. документ според свидетеля е за да започне работа в сервиза.

С оглед така установените факти, съдът приема претенцията за неоснователна и недоказана. Съобразно дадените задължителни указания по прилагането на закона с тълкувателно решение № 4/20123г. на ОСГТК на ВКС, при въведени от страните твърдения или възражения, основани на конкретно каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден записът на заповед, на изследване подлежи и каузалното правоотношение.

2

Затова, при така посоченото в исковата молба твърдение, че вземането по издадената заповед за изпълнение произтича от заемно правоотношение, изпълнението по което е било обезпечено с издадения запис на заповед, то ищецът следва да докаже съществуването на това правоотношение. Последното в случая не е осъществено. Напротив, от ответника надлежно е оспорено както предоставянето на средства от страна на ищеца, така и поемане на задължение от ответника за тяхното връщане. Твърди се, че документът е обезпечавал ползването на помещение – сервиз и техника на ищеца, във връзка с експлоатацията на която е бил подписан документа. Затова в случая не е достатъчно ищецът да докаже само редовността на записа на заповед от външна страна, но следва да установи и фактите, от които вземането произтича, пораждането на задължението по каузалното правоотношение.

От страна на ищеца обаче не са ангажирани никакви доказателства извън записа на заповед, не са представени други писмени доказателства, нито посредством разпит на свидетели са разколебани показанията на ангажирания от ответника свидетел Ч.. Действително договорът за заем е реален договор за валидността на който, законът не изисква писмена форма. За да се установи неговото съществуване е необходимо ищецът, чиято е доказателствената тежест, да докаже елементът "предаване в собственост" на пари или други заместими вещи и кумулативно с това поето от длъжника задължение да върне заетата сума. По делото обаче остава недоказано съществуването именно на заемно правоотношение между страните, по което ответникът да е поел задължението да върне предоставена от ищеца сума. Напротив, показанията на свидетеля Ч. внасят съмнение относно договореностите между страните.

Освен, че не се установява поето от ответника задължение за връщане, от показанията може да се направи извод за съществуване на друг вид договорни отношения, възникнали по повод на ползването на сервиз и техниката за съвместна дейност на страните, която след време е преустановена. Дори и да е налице разместване на блага и сумата от 15000лв. да подлежи на връщане, по делото не се установява дали те следва да бъдат заплатени поради неизпълнение на задължение по договор за заем или с оглед на някакво неоснователно обогатяване на ответника. Единствено съществуването на подписан запис на заповед, при посочено от ищеца каузално правоотношение, не може да обоснове несъмнения извод, че страните са сключили договор за заем или че ответникът е поел задължението да върне средствата, които ищецът е платил за да погаси задължения на ответника.

Ето защо, поради липсата на проведено надлежно доказване на основание чл. 154 ГПК следва съдът да приеме недоказаните факти за неосъществени и претенцията да се отхвърли изцяло като неоснователна и недоказана.

Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца следва да се възложи заплащането на сумата от общо 2000 лв. - направените от ответника разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съобразно представения списък.

Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски районен съд РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска на В. С. В., ЕГН **********, с адрес: .................................. срещу Р. Д. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: ........................................., с която се иска да бъде прието за установено съществуването на вземането на ищеца в размер на сумата от сумата от 15 000 лева (петнадесет хиляди лева), дължима по Запис на заповед, издаден на 01.07.2019г. в гр. Б., с падеж 01.07.2020г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на заявлението – 27.03.2023г. до окончателното й изплащане, въз основа на който е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК г.

3 по ч.гр.д. 1781/2023 г. по описа на Бургаски районен съд.

ОСЪЖДА В. С. В., ЕГН **********, с адрес: .................................., да заплати на Р.

Д. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: ........................................., сумата от общо 2000 лв.

(две хиляди лева), представляващи направените по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4