Решение № 261 от 27.05.2024, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 261 гр. Монтана, 27.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА при участието на секретаря БОРИСЛАВА В. КУЗМАНОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА Гражданско дело № 20241630100198 по описа за 2024 година

Производството е по искове с правно основание чл. 124 от ГПК във връзка с чл.22 ЗПК, съединени с искове по чл.55 ЗЗД.

Ищецът Л. Е. Д. твърди, че на 31.01.2022 година сключил с ответника договор за паричен заем. Страните договорили отпуснатия заем да бъде в размер на *** лева. В чл.4 от договора било предвидено заемът да бъде обезпечен с гарант – две ФЛ – поръчители, които да отговарят на определени изисквания, банкова гаранция или договор с друго лице за гарантиране задължението към дружеството. В тази връзка на същата дата между ответника и **** е сключен договор, по силата на който *** поело задължение да обезпечи пред кредитора задълженията на ищеца по договора за заем. По силата на този договор за поръчителство ищецът следвало да заплати на дружеството – гарант сумата от *** лева, която била разсрочена за изплащане заедно с месечната вноска по договора за кредит.

За погасяване на задълженията по договора ищецът внесъл сума в размер на *** лева.

Ищецът твърди, че процесният договор е нищожен на основание чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7 – 12 и т.20, чл.12, ал.1, т.7 – 9 ЗПК. Недействителността на този договор предпоставя недействителност и на акцесорния договор за поръчителство, който също е подчинен на разпоредбите на ЗПК. Последният е недействителен поради липса на основание за сключването му; кредиторът и поръчителят са свързани лица като дружеството – кредитор е едноличен собственик на капитала на дръжеството – поръчител; с договора за поръчителство се цели заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК – плащането води до оскъпяване на кредита, което не е посочен в ГПР; не на последно място е сключен и при накърняване на добрите нрави, като икономически по – силната 1 страна в правоотношението е наложила на ищеца допълнително парично бреме. Всичко това обуславя правния интерес на ищеца да предяви настоящия иск.

Моли съда, да постанови решение, с което признае за установено в отношенията между страните нищожността на сключения договор за заем и да осъди ответното *** да му заплати сумата от *** лева, представляваща недължимо платена с оглед разпоредбата на чл.23 ЗПК; да признае за установено между страните нищожността на договора за предоставяне на гаранция и осъди ответното дружество *** да му заплати сумата от ** лева, представляваща недължимо платена; в условията на евентуалност да признае за установено, че клаузата на чл.4 от сключения между страните договор за потребителски кредит 4384885 е нищожна.

Претендира заплащане на сторените в производството разноски.

Допуснато е изменение на предявените осъдителни искове, като искът срещу *** е за сумата от *** лева, а срещу *** – за *** лева

В срока по чл.131 от ГПК ответното *** взема становище за неоснователност на предявения иск. Излага подробни съображения за валидност на облигационното правоотношение и за спазване на специалните изисквания на ЗПК. В такава насока е и становището на ответника ***.

В съдебно заседание страните не се явяват. Депозират писмени становища, в които излагат съображения по изготвената експертиза и същество на спора.

В хода на производството са представени писмени доказателства и е изслушана съдебно-финансова експертиза, от които съдът приема за установено следното:

По делото не е спорно, че между ищеца и ответника *** на 31.01.2022г. е сключен договор за потребителски кредит № 4384885. По силата на този договор на ищеца е предоставена в заем сумата от *** лева със срок на издължаване 18 месеца на равни месечни вноски при ЛП на кредита 40% и ГПР 48.80 %. На същата дата ищецът е сключил с ответника *** договор за поръчителство по кредита със същия номер, според който ищецът дължи на дружеството гарант сумата от *** лева. Последната следвало да престира заедно с погасителните вноски по кредита.

Двата договора са сключени на един и същи ден, а на ищеца е предоставен от кредитора погасителен план, включващ дължимите вноски и по договора за поръчителство. Всички плащания е следвало да бъдат извършвани по единствената посочена банкова сметка – именно тази на ***. Договорът за поръчителство е сключен ЧРЕЗ кредитора.

Видно от служебно извършена справка в Търговския регистър при Агенция по вписванията кредиторът и поръчителят имат еднакво седалище и адрес на управление в г*** - 46. Наред с това *** е едноличен собственик на капитала на ****. Предвид изложеното двете дружества са свързани лица по смисъла на § 1. т. 5 от ДР на ТЗ.

По искане на ищеца по делото е допусната и приета съдебно-финансова експертиза, 2 която да провери каква сума е усвоил кредитополучателя, каква сума е върнал, какви разходи по смисъла на чл. 19 ал.1 ЗПК (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждение от всякакъв вид, в т.ч. дължими на посредниците за сключване на договора) са включени в договорения годишен процент на разходите от 48.20% и какъв е процентът на ГПР, ако в него се включват и разходите за поръчителя ****.

Според представеното по делото заключение ищецът е направил две вноски, с които е заплатил общо сумата от *** лева. С тях ответникът е отчел като погасени: дължимата главница в пълен размер; възнаградителна лихва в размер на *** лева и *** лева по договора за поръчителство. Вещото лице посочва, че ако в ГПР бъдат включени и разходите по договора за поръчителство, то той би бил 171.6%.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

В настоящия случай съдът намира, че в договора за потребителски кредит не е посочен действителния размер на ГПР и поради това не са изпълнени императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК по ясен и разбираем начин в договора да бъде посочен годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит.

Съгласно § 1. Точка 1 от ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

С оглед цитираната разпоредба възнаграждението на поръчителя следва да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя, тъй като то е пряко свързано с договора за потребителския кредит, известно е на кредитора и се заплаща от потребителя. Договорът за потребителски кредит и договорът за поръчителство са сключени на една и съща дата. Договорът за поръчителство е сключен чрез кредитора. На ищеца е предоставен погасителен план, включващ задължението и по договора за поръчителство. Налице е несъмнено знание у кредитора за този разход по кредита и е налице свързаност между разходите по двата договора. Знанието у кредитора се потвърждава и от обстоятелството, че двете ответни дружества са свързани лица по смисъла на § 1. т. 5 от ДР на ТЗ. Наред с това съгласно чл. 2, ал. 3 от договора за поръчителство *** ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението за плащане на възнаграждение по договора.

Нещо повече. Внимателният прочит на клаузата на чл.4 от договора за кредит, 3 изискваща обезпечение на задължението, възлага в тежест на ищеца в срок до три дни от сключване на договора, да представи на заемодателя едно от следните обезпечения: две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размера на трудовото възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над1000 лева; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „***“ АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статут не по-лош от „Редовен“.

Прочитът на съдържанието на посочената клауза и съпоставянето й с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество тя представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то. Изискванията, които посочената клауза от договора възвежда за потребителя са на практика неосъществими за него.Предвид това, не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури две лица поръчители, които да отговарят на посочените многобройни изисквания, или банкова гаранция за общо дължимата сума по кредита.

Следователно, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да се обогати – насочва го към сключване на договор за поръчителство с одобрено от него дружество, което на практика е собственост на самия кредитор. Същевременно, кредиторът не включва т.нар.от него „неустойка” към договорната лихва, дължима по кредита и към ГПР, като по този начин заобиколя нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Разсрочвайки вземането по договора за предоставяне на гаранция по начина, по който длъжникът се издължава към кредитора и „овластявайки” последния да приема тези плащания, сочи несъмнено на извод, че кредиторът изначало очаква, че длъжникът няма и не може да покрие изискванията за осигуряване на обезпечение. Ето защо вземането за неустойка, напрактика представлява скрито възнаграждение за кредитора и като такова следва да бъде включено в годишния процент на разходите.

Според заключението на вещото лице, което съдът приема като обективно и компетентно изготвено, в случай, че в ГПР се включи възнаграждението на поръчителя, то ГПР е размер на 171.6%. Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. Съдът приема, че действителният ГПР е над този допустим размер, поради което е налице противоречие с императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Невключването на възнаграждението по договора за поръчителство и посочването на неверен ГПР в сключения договор за потребителски кредит представляват нарушение на закона и по-конкретно на забраната на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

4

На основание чл. 21 от ЗПК поради нарушаване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т.

10 от ЗПК процесният договор за потребителски кредит следва да бъде обявен за недействителен.

Поради недействителност на главното задължение и съответно липса на основание, за недействителен на основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД следва да бъде обявен и акцесорният договор за поръчителство, сключен между ищеца и ****. Този договор е недействителен и на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД поради заобикаляне на закона – заобикаляне на чл. 11, т. 10 от ЗПК, и противоречие със закона – с императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

При уважаване на главните искове за прогласяване нищожност на договорите, съдът не дължи произнасяне по евентуално предявения иск за нищожност само на клаузата на чл. 4 от процесния Договор за потребителски кредит от 31.01.2022 година.

При констатирана нищожност на договора за кредит, кредитополучателят дължи връщане само на чистата сума по заема. Затова сумата, заплатена от кредитополучателя за възнаградителна лихва се явяват недължимо платени. Такива са и заплатените в полза на дружеството – гарант суми, като престирани при начална липса на основание.