Решение № 948 от 13.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 948 гр. София, 13.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Д. КЬОСЕВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Административно наказателно дело № 20241110215536 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на И. В. В. срещу наказателно постановление /НП/ № ************г., издадено от началник отдел към СДВР О”ПП”-СДВР, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 2 000 /две хиляди / лв. на основание чл. 174, ал. 3 пр. 2 ЗДвП за нарушение на чл. 174 ал.3 ЗДвП и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство” за срок от 24 месеца.

В жалбата си И. В. оспорва фактическите констатации в акта. Твърди че, не е управлявал моторното превозно средство. Иска от съда да отмени издаденото наказателно постановление.

В съдебното заседание, жалбоподателят редовно призован, се явява.

Представлява се от адв. В. Ч.. Той поддържа жалбата и доводите в нея. Иска от съда да отмени издаденото наказателно постановление. Претендира разноски.

Въззиваемата страна О”ПП”-СДВР не изпраща представител. По делото са постъпили писмени бележки. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

1

Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 30.07.2024г. около 10:10 часа в гр. София по ул. „З. М.“ жалбоподателят И. В. управлявал л.а. „Ф. С.”, с ДК № *******. Свидетелите М. Бонев и Р. Рачев осъществявали обход на маршрут, движейки се по ул. „Т.

А.“ и завили по ул. „З. м.“, когато видели движението на лекия автомобил.

Автомобилът спрял срещу посоката на движение. Свидетелите извършили проверка на водача на превозното средство, а именно жалбоподателя В.. В автомобила бил и св. В.. На водача била предоставена възможност да бъде изпробван с техническо средство – дрегер за употреба на алкохол и наркотични вещества или техните аналози. Жалбоподателят бил тестван за алкохол, но отказал да бъде тестван за употреба на наркотични вещества и / или техните аналози, поради което на същия бил съставен талон за медицинско изследване.

За така констатираното св. Б. съставил АУАН, в който описал фактическите си констатации и дал съответна правна квалификация на соченото административно нарушение.

В последствие било издадено НП № *************г., издадено от началник отдел към СДВР О”ПП”-СДВР, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 2 000/две хиляди / лв. на основание чл. 174, ал. 3 пр. 2 ЗДвП за нарушение на чл. 174 ал.3 ЗДвП и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство” за срок от 24 месеца.

Горепосочената фактическа обстановка беше установена въз основа на показанията на свидетелите Б. и Р., както и въз основа на писмените доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК към материалите по делото - АУАН, заповед н а министъра на вътрешните работи , справкаизвлечение за извършени нарушения и наложени на жалбоподателя административни наказания по ЗДвП, талон за медицинско изследване.

Гореизброените доказателства единно и непротиворечиво изграждат фактическата обстановка по случая. Между същите не съществуват противоречия и несъответствия, с оглед на което съдебният състав ги кредитира в цялост. Свидетелските показания очертават фактите, свързани с 2 време, място и механизъм на осъществяване на нарушението, респективно съставянето на акта. От показанията на свидетелите съдът установи и отказа на жалбоподателят да бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотични вещества или техните аналози, / тази им част те намират потвърждение в издадения талон за медицинско изследване/. Свидетелите са подробни и логически единни в разказа си относно възприетото движение на моторното превозно средство, спирането на автомобила, препаркиране на същия. Показанията на свидетеля В. съдът не кредитира. В систематичното им съдържание се отчита вътрешна нестабилност и противоречие.

Тъй като кредитираните от съда гласните доказателствени средства подкрепят въведеното в АУАН, същия може и следва да се ползва от съда като писмено доказателство, относно дата, място, време на съставяне на същия, респективно отразеното в него. В този смисъл следва да се отчете и че в синхрон с АУАН е отразеното талон за медицинско изследване и справкаизвлечение за нарушения на водача, които бяха кредитирани от съда.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от процесуално легитимирано лице, подадена е в предвидения от закона срок, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество тя е неоснователна.

Видно от приобщената по делото заповед на министъра на вътрешните работи АУАН и НП са издадени от компетентни органи.

Въз основа на извършена служебна проверка съдът приема, че при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила досежно първото описано в НП нарушение. Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, както в АУАН, така и в НП следва да бъде описано както самото нарушение, така и обстоятелствата, при които то е извършено.

В конкретния случай и в акта, и в наказателното постановление са посочени точно и ясно обстоятелства, при които е извършено нарушението.

Изрично са отразени време, място, МПС, което е управлявал жалбоподателят, респективно отказа да бъде изпробван с техническо средство.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя да не е управлявал 3 моторното превозно средство. Доказателствената съвкупност ясно сочи не само факта такова управление да е осъществено, но и обстоятелството, свързано с посоката на движение на автомобила и паркирането на същия.

Административнонаказателната отговрност на жалбоподателя е била правилно ангажирана.

Несъмнено установено от доказателствата по делото е жалбоподателят да е управлявал моторно превозно средство като е отказал да бъде изпробван с техническо средство за наличие за употреба на наркотични вещества и/или техни аналози. Заради отказа е издаден талон за медицинско изследване приложен към делото. Това нарушение отразява конкретно съзнателно волево поведение на водача концентрирано в липсата на активно поведение, когато такова се изисква - да бъде изпробван с техническо средство.

Наложеното му административно наказание –глоба и лишаване от право да управлява МПС е в рамките на законоустановеното, адекватно е на вида и тежестта на нарушението, поради което не следва да бъде редуцирано.

Разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗдвП не се интересува от това дали водачът на МПС е управлявал същото след употреба на алкохол или не. За да е съставомерно деянието по реда на цитираната разпоредба необходимо и достатъчно е лицето да е водач на МПС и след като е било поканено да бъде изпробвано с техническо средство за употреба на наркотични вещества или техните аналози е отказало да му бъде направена проверка.

В конкретния случай от събраните по делото гласни и писмени доказателства по безспорен и несъмнен начин се установи, че на въведената в АУАН и НП дата жалбоподателя е управлявал лек автомобил, бил е поканен да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества или техните аналози с техническо средство, като жалбоподателят е отказал да му бъде направена проверката.

Абсолютно ирелевантно в случая и с оглед на конкретното основание, въз основа на което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателят, е дали е бил употребил наркотично вещество или техните аналози. Отказвайки да бъде изпробван за употреба с техническо средство /независимо дали преди това жалбоподателят е бил употребил такива или не/ И.ов е осъществил от обективна страна състава на административното нарушение, визирано в чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП, за което е ангажирана 4 административнонаказателната му отговорност.

От субективна страна деянието е извършено при форма на винат а- пряк умисъл. Жалбоподателят е съзнавал общественоопасния характер на деянието с и , имал е формирани представи в съзнанието си за обстоятелствата, при които действа.

Не са налице основания за приложение на ЗАНН.

Предвид изхода на производството И. В. В. следва да заплати в полза на СДВР сумата от 100 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1, пр. 1 ЗАНН, Софийски районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление

/НП/

№

**************г., издадено от началник отдел към СДВР О”ПП”-СДВР, с което на И. В. В. е наложено административно наказание глоба в размер на 2 000 /две хиляди / лв. на основание чл. 174, ал. 3 пр. 2 ЗДвП за нарушение на чл. 174 ал.3 ЗДвП и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство” за срок от 24 месеца.

ОСЪЖДА И. В. В. да заплати в полза на СДВР сумата от 100 лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – София град в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните за изготвянето му на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5