Решение № 256 от 11.01.2018, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 10564/2015
- Вид
- Решение № 256
- Подписан
- 11.01.2018
- В сила
- 08.03.2019
- Състав
- ПЕТЯ ПЕТРОВА АЛЕКСИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.233 · Граждански процесуален кодекс
- чл.299, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.227, б."в" · Закон за задълженията и договорите
Р
Е Ш Е
Н И Е № гр.
София 11.01.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав в публичното заседание на двадесет и осми ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА при секретаря Антоанета Стефанова и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Алексиева гр. дело № 10564 по описа за 2015 г. и за да се произнесе
, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба, подадена от Н.И.Д. срещуВ.Л.С., с която е предявен иск за отмяна на дарение, обективирано в нотариален акт № 73, дело № 43/2001 г. на нотариус В.П.с рег. № 206 на НК, поради отказ на ответницата да плаща издръжка, който иск е с правно основание чл.227, б.“в“ от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че на 14.03.2001 г. ищцата дарила на ответницата собствените си 67,12 % идеални части от наследствен апартамент, находящ се в гр. София, бул. „*******, южната част от мецанина. Поддържа се, че първият съпруг на ищцата, в чието жилище в ж.к. „Люлин“ живеела, починал през 2003 г.
След смъртта му ищцата се омъжила повторно и живеела с втория си съпруг до 2004 г. в с. Д., обл. Плевен, но го напуснала поради непрекъснат физически и психически тормоз. Твърди се, че от 2014 г. година ищцата боледува, безработна е от дълги години, като се издържала със средства, получени от временна работа, но от есента на 2014 г. останала без всякакви средства за препитание и без дом, като през зимата била настанена като бездомна в Центъра за кризисно настаняване на бездомни лица в гр. София. Твърди се, че ищцата многократно се обръщала към ответницата с молба да й помогне със средства за храна и лекарства. Твърди се, че на 01.03.2015 г. при пътен инцидент ищцата си счупила левия крак, претърпяла болнично лечение и операция, имала нужда от санитарни принадлежности и лекарства, от обезболяващи лекарства и антибиотици. Ответницата отказва издръжка с твърдението, че няма пари.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени дарението на недвижим имот описан по-горе, обективирано в нотариален акт № 73, дело № 43/2001 г. на нотариус В.П.с рег. № 206 на НК, поради отказ на ответницата да плаща издръжка.
В срока по чл.131 от ГПК на 18.10.2016 г. е депозиран отговор от ответницата. Счита предявения иск за недопустим, неоснователен и недоказан. Не оспорва извършеното дарение през 2001 г. Твърди, че няколко години преди дарението и да настоящия момент ответницата постоянно подпомага материално с пари, храна, дрехи, почивки и екскурзии и др. ищцата. Поддържа се, че през целия този период ищцата е заобиколена от хора, с част от които съжителства, които по всякакъв начин, включително и чрез измама се опитват да обсебят притежаваното от ищцата имущество. Твърди се, че през 2001 г. ищцата продала магазин за цена от 118 000 лв. и много скоро след това нямало пари и се наложило ищцата да й помага.
Поддържа се, че след смъртта на съпруга й Григор Йосифов Стоилков ищцата била страна по дело за делба, по което адвокатското възнаграждения на представляващия адвокат е заплатено от ответницата. Поддържа се, че ищцата прехвърлила своя дял от апартамента за сумата от 5 000 лв. и по този начин останала без жилище. Поддържа се, че ответницата дала на ищцата безвъзмездно сума в размер на 4 000 лв., с която сума тя и втория й съпруг си закупили къща в село Д., обл. Плевен. Много скоро след това тя се върнала в София и ответницата я настанила да живее в помещение на мансардния етаж в сградата на бул. „*******, но била извадена оттам по решение на ОС на ЕС, тъй като ищцата и нени гости /П.Г.и др./ постоянно нарушавали обществения ред.
Поддържа се, че с оглед отказа от исковете от ищцата въз основа на което е прекратено производството по гр.д. № 598/2005 г. на СГС, І-11 състав с правно основание чл.227, б.“в“ ЗЗД, то настоящият иск се явява недопустим на основание чл.233 във връзка с чл.299, ал.1 от ГПК. Твърди се, че освен на основание договора за дарение на недвижим имот, ищцата е станала собственик на процесния имот и на основание придобивна давност.
В съдебно заседание ищцата поддържа предявения иск чрез процесуалния си представител. Подробни съображения са изложени в представените по делото писмени бележки.
Ответницата в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва предявения иск по съображения изложени в писмени бележки по делото. Претендира разноски, съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.
Софийски градски съд, І-6 състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени както поотделно, така и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото не се спори, че на 14.03.2001 г. ищцата дарила на ответницата, следния недвижим имот, а именно: 67,12% идеални части от апартамент, находящ се в гр. София, бул. “*******, южната част на мецанина, с площ от 121,90 кв.м., която сделка е обективирана в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 73, том І, рег. № 1236, дело № 43 от 2001 г. на нотариус В.П.с рег. № 206 на НК.
От приетата по делото като доказателство епикриза КП 215 се установява, че на 01.03.2015 г. ищцата е постъпила за лечение в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, Първа клиника по ортопедия и травматология с диагноза: закрито-ляв счупване на бедрената шийка. Установява се, че на
04.03.2015 г. е извършена оперативна интервенция и на 08.03.2015 г. е изписана.
Със
Заповед № 174/01.07.2015 г. ищцата като бездомна е настанена в специализирана институция-Център за временно настаняване „Света София“ за времето до 30.09.2015 г.
Представените с отговора на исковата молба нотариални актове и съдебни решения не установяват релеванти факти, касаещи периода след 2014 г., поради което съдът не ги обсъжда.
По делото са приети като доказателства: Разписка от 04.01.2011 г. за 50 лв., Разписка от 10.01.2011 г. за 50 лв., Разписка от 13.01. 2011 г. за 20 лв., Разписка 26.01. 2011 г. за 50 лв., Разписка от 03.02. 2011 г. за 50 лв., Разписка от 22.03. 2011 г. за 50 лв., Разписка от 03.05. 2011 г. за 50 лв., Разписка от 02.06. 2011 г. за 50 лв., Разписка от 17.06. 2011 г. за 50 лв., Разписка от 21.06. 2011 г. за 20 лв., Разписка от 12.07. 2011 г. за 50 лв., Разписка 08.08. 2011 г. за 10 лв., Разписка от 31.08. 2011 г. за 20 лв., Разписка 21.09. 2011 г. за 20 лв., Разписка 23.09. 2011 г. за 20 лв., Разписка от 05.10. 2011 г. за 20 лв., Разписка от 15.10. 2011 г. за 20 лв., Разписка от 26.10. 2011 г. за 20 лв., Разписка от 12.11. 2011 г. за 20 лв., Разписка от 18.12. 2011 г. за 50 лв., Разписка от 19.12. 2011 г. за общо 50 лв., Разписка от 03.02. 2012 г. за 20 лв., Разписка от 23.02.
2012 г. за 10 лв., Разписка от 15.03.2012 г. за 50 лв., Разписка от 26.04.2012 г. за 20 лв., Разписка от 05.05.2012 г. за 20 лв., Разписка от 08.05.20 12г. за 50 лв.,
Разписка от 12.05.2012 г. за 100 лв., Разписка от 30.05.2012 г. за 20 лв., Разписка от 25.06.2012 г. за 50 лв., Разписка от 31.07.2012 г. за 50 лв., Разписка от 17.08.2012 г. за 50 лв.,
Разписка от 01.09.2012 г. за 50 лв.,
Разписка от 06.09.2012 г. за 20 лв., Разписка от 18.09.2012 г. за 50 лв., Разписка от 21.09.2012 г. за 100 лв., Разписка от 08.10.2012 г. за 50 лв., Разписка от 12.11.2012 г. за 50 лв., Разписка от 15.01.201 3 г. за 20 лв., Разписка от 28.01.2013 г. за 30 лв., Разписка от 04.02.2013 г. за 20 лв., Разписка от 20.02.2013 г. за 20.00 лв., Разписка от 10.04.2013 г. за 100 лв., Разписка от 23.04.2013 г. за 50 лв., Разписка от 30.04.20 13 г. за 50 лв.,
Разписка от 18.06.2013 г. за 50 лв., Разписка от 28.06.2013 г. за 50 лв., Разписка от 30.06.2013 г. за 50 лв., Разписка от 13.08.2013 г. за 50 лв.,
Разписка от 13.08.2013 г. за 50 лв., Разписка от 29.09.2013 г. за 100 лв., Разписка от 06.10.2013 г. за 50 лв., Разписка от 12.12.2013 г. за 50 лв.,
Разписа от 07.02.2014 г. за 100 лв., Разписка от 16.06.20 14 г. за 50 лв., Разписка от 21.07.2014 г. за 50 лв., Разписка от 08.08.2014 г. за 20 лв., Разписка от 04.09.2014 г. за 50 лв., Разписка от 28.09.2014 г. за 20 лв., Разписка от 25.09.2014 г. за 30 лв., Разписка от месец 10.20 14 г. за 30 лв., Разписка от 20.01.2015 г. за 50 лв., Разписка от 13.04.2015 г. за 100 лв., Разписка от 21.04.2015 г. за 50 лв. и Разписка от 15.10.20 15 г. за 100 лв.
Авторството на тези разписки е оспорено във връзка, с което е допуснато изслушването на СПЕ, от неоспореното заключение на която се установява, че подписите в оспорените разписки описани по-горе в решението, са положени от Н.И.Д., от чието име изхождат.
С оглед на това заключение съдът приема, че не е доказано оспорването на автентичността на тези частни писмени документи и техен автор е именно ищцата. С представените разписки безспорно се установява, че в периода от 04.01.2011 г. до 15.10.2015 г. ищцата е получавала от ответницата сумите посочени в разписките за лични нужди.
Пред настоящата инстанция са разпитани свидетелите П.Г.П., П.М.С., Л.Н.М., И.Д.Г., Б.Л.С..
Свидетелят
П. П. установява, че познава ищцата от 2004 г. Здравословното състояние на Н. е много лошо-не може да ходи и не може да се грижи сама за себе си. Свидетелят живее на семейни начала с ищцата. Установява, че многократно са ходили до ответницата, за да я молят да даде някакви суми за някаква издръжка, но тя винаги казвала, че няма пари. През м. март 2015 г. Н. се обадила по телефона на свидетеля и му казала, че се намира в „Пирогов“ със счупена шийка на тазобедрената става.
Обадила се за помощ на В., но тя й казала, че няма никакви ангажименти към нея и й затворила телефона. Тогава свидетелят въпреки, че били разделени с ищцата, отишъл в „Пирогов“ и й занесъл всичко необходимо. В болницата ищцата не била посетена нито веднъж от ответницата. След изписване от болницата ищцата се нуждаела от грижи и издръжка, като отново се обърнали за помощ към ответницата, но тя категорично отказала да й помогне и казала повече да не я търсят.
Лекарствата ги платил свидетеля. Н. в момента живее в един фургон. Н. не е добре и белодробно. През 2007 г. получила криза и за да я приемат в болница, отново свидетелят заплатил, а ответницата отново не оказала никаква помощ.
Разпитан свидетелят С. установява, че познава ищцата от 2000 г., когато живеела в квартал „*********с първия си мъж, който е починал. След това имотът е продаден. Знае, че Н. има тежка астма, ходи с машинка. Издържат я нейни приятели. Знае, че Н. била настанена в Център за временно настаняване като бездомна, без никакви доходи. Ходил заедно с Н. при В.. Свидетелят установява, че при тези ходенияВ.казва на Н. да отиде след половин час, а след 15 минути иВ.я няма. Някой път й даде един-два лева или 50 ст. Сега Н. живее при нейния приятел във фургон в кв.
„Банишора“.В.С. са я търсили в нейната кантора, която е туристическа агенция.
Намира се на бул. „*******, ет. 2.
Свидетелят
Л.Н.М. установява, че познава Н. от 2002 г., аВ.не я познава визуално, но е разговарял с нея по телефона и е возил Н. при нея, без да я вижда. Н. живеела на улицата, когато се запознали със свидетеля. Свидетелят много пъти я е приютявал в къщата си, хранел я. Много пъти ищцата го е молела да влезе да спи в дома му, защото няма къде да спи. Н. е болен човек. Не може да ходи добре. СВ.е разговарял по телефона, тъй като Н. искала от нея някакви средства. Возил е Н. до офиса на В., откъдето Н. се връщала с пет лева, примерно, а ответницата трябвало да й даде 20 лв. Н. има нужда от средства. Ищцата не е работила, ходела по кофите. Има нужда от ядене, затова има нужда от тези средства. Има нужда някъде да се подслони, но главно за храна й трябват. Много пъти е била на масата на свидетеля, чиято съпруга, преди да почине също много се грижела за нея.
Свидетелката
Г. установява, че познаваВ.С., а лицето Н. е виждала в офиса наВ.С.. Лично пред свидетелкатаВ.С. е давала пари на Н.. Ищцата искала от ответницата пари за преживяването си, за ежедневието си, за храна, за издръжката си. Един път ищцата дошла по-елегантно облечена и на въпроса на свидетелката: как така е облечена, тя казала, че майката наВ.С. й дава дрехи.
Свидетелят
Сяров установява, че ответницата е негов наемател, а леля му била омъжена за бащата на Н.. Свидетелят установява, че при посещенията си в офиса на ответницата е виждал Н. приВ.много пъти. Понякога е виждалВ.да й дава пари, но за какво са били тези пари няма представа.