Решение № 91 от 07.03.2014, Окръжен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И

Е

Номер ……. 07.03 .2014 г. град Стара Загора

СТАРОЗАГОРСКИЯТ

ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На дванадесети ноември Година 2013 в публично заседание, в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА

Секретар: Х.З., като разгледа докладваното от съдията – докладчик Бончева т. д. № 860 по описа за 2012 година, за да се произнесе взе предвид следното :

Искът е с правно основание чл.422 ГПК, във вр. с чл.

415 ГПК.

Производството е образувано по предявен иск от Г.Ф. за установяване дължимостта на сумата 67 000 лв., като в исковата молба е посочено, че на 29.10.2012г. ищецът е получил възражение от управителя на ответното дружество срещу издаване на заповед за незабавно изпълнение №1821/05.10.2012г. по ч.гр.д. № 2582/2012г. по описа на Районен съд – гр.Казанлък. Въз основа на издадения изпълнителен лист по делото е образувано изпълнително дело на ЧСИ А. П.

Подаването на възражение от страна на длъжника, обуславя и правният интерес за ищеца от предявяване на установителния иск. Твърди се, че със заповедта за незабавно изпълнение, ответникът бил осъден да заплати на ищеца сумата от 67 000 лв., дължими по запис на заповед от 20.07.2010г., ведно със законната лихва, считано от 04.10.2012г. до окончателното плащане и разноските по заповедното производство в размер на 2540 лв. Срокът в записа на заповед за плащане бил 31.12.2011г. в дома на ищеца в гр.К, ул. С М” №*, вх.*, ет.*, ап*. Тъй като не е извършено плащане от страна на ответника, ищецът изпратил нотариална покана за заплащане на задължението по записа на заповед, която е връчена от нотариуса при отказ от дружеството - длъжник. Тъй като ответникът не е заплатил задължението си по записа на заповед, за ищеца е налице правен интерес да подаде заявление по чл.417 ГПК пред КРС. Казанлъшкият районен съд е издал заповед за незабавно изпълнение, тъй като документът съдържа всички реквизити по чл.535 ТЗ. Моли съда да постанови решение, с което да присъди сумата 67 000 лв. по записа на заповед със законната лихва, считано от 04.10.2012г. до окончателното плащане и разноските по заповедното производство.

В отговора на исковата молба ответното дружество “С.” ЕООД заявява, че установителният иск е допустим, но неоснователен, като излага подробни съображения във връзка със становището си.

Оспорва обстоятелството, че записът на заповед е изготвен и подписан от управителя на ответното дружество. Оспорва дължимостта на сумата по записа на заповед, като твърди, че между страните няма възникнало действително каузално правоотношение, за чието обезпечение да служи абстрактната сделка. Твърди, че в счетоводството на ответното дружество не съществува партида на физическото лице Г.Ф., както и че в счетоводството на дружеството не е постъпвал запис на заповед и няма осчетоводено задължение него. Счита иска за неоснователен.

Подадена е допълнителна искова молба, в която ищецът подробно развива доводите си и обстоятелствата във връзка с правоотношенията между страните, като твърди, че между тях са възникнали отношения по чл.26 ТЗ във връзка с търговско пълномощие, като ищецът е извършвал визираните в пълномощното, издадено от ответното дружество, действия.

Твърди, че ищецът в качеството си на пълномощник на ответното дружество е извършвал дейности, за които се претендират възнаграждения и разходи, посочени в 5 пункта в допълнителната искова молба. Направени са доказателствени искания.

В отговора на допълнителната искова молба ответното дружество възразява срещу твърдението, че записът на заповед е издаден от А. С., в качеството на управител на ответното дружество, като гаранция за заплащане на дължимо възнаграждение, в качеството на търговски пълномощник. Излагат се доводи, че ищецът бил на трудов договор в ответното дружество на длъжност “Управител селско стопанство” и за този положен труд получавал месечно възнаграждение. Ответникът взема становище по отделните пунктове от претенциите за заплащане на ищеца, в качеството на търговски пълномощник. Също е взето становище по направените от страна на ищеца доказателствени искания.

Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, преценени ведно с доводите и становищата на страните, намира за установено следното:

Между страните не се спори, че ищецът е действал в качеството на търговски пълномощник на ответното дружество за периода 27.09.2005г. – януари 2010г., като в това си качество е сключвал сделки от името и за сметка на ответното дружество.

Видно от данните по приложеното ч.гр.д.№2582/12г. по описа на Казанлъшкия РС, ищецът е подал искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК за сумата 67000лв.- задължение, произтичащо от издаден запис на заповед от А. С., в качеството му на управител на ответното дружество, ведно със законната лихва върху сумата. Искането е било уважено, като РС е издал заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК №1821 от 05.10.2012г. по горепосоченото дело. Тъй като длъжникът /ответник в настоящото производство / е възразил против издадената заповед, ищецът е предявил настоящия установителен иск.

Тъй като ответникът е оспорил издадения запис на заповед, досежно автентичността на положения подпис от страна на управителя на ответното дружество, съдът по негово искане е назначил съдебно-графологическа експертиза, чието заключение съдът възприема като компетентно и добросъвестно дадено. Същото не беше оспорено от страните по делото. Видно от заключението, ръкописният текст в процесния запис на заповед не е изпълнен от управителя на ответното дружество А. С.. Подписът за “издател – платец” , обаче, е изпълнен от него, като подписът след текста “Издател – платец” е поставен върху / над / точките от многоточието, които са част от печатния текст на процесния запис на заповед.

Според обясненията, дадени от управителя на ответното дружество А. С.по реда на чл. 176 от ГПК, същият никога не е подписвал процесния запис на заповед, подписът приличал на неговия, но не бил неговия. Твърди, че подписвал много документи, тъй като се доверявал на ищеца, но не говори български, ищецът му давал един куп документи и той ги подписвал, като му казвал какво е, но не разбирал лично, просто вярвал на ищеца. Посочва, че не е плащал по записа на заповед, но твърди, че не дължи тези пари. Твърди, че е упълномощавал ищеца и му е заплащал възнаграждение - за периода 2005г. – 2010г. със сумите по представените от него две разписки- едната от 03.01.2009г. за сумата 10 000 евро, другата от 03.01.2010г. също за сумата 10 000 евро / /л.47-50 от делото/. Сочи, че живее в Италия, а ищецът управлява в банката всички пари на ответното дружество.

Не знае какъв е този договор, който е подписал, за него е бил нормален трудов договор – договора за управление. За договора за управление от 2010 г. месечно е заплащано по 1000 лв. възнаграждение на ищеца. Обяснява, че ищецът работи за него и не му е давал пари на заем. Ищецът е имал общо пълномощно да прави покупки. Понякога ищецът, с имейл е изпращал писма, за сумите, които са необходими.

От представените и приети като писмени доказателства 2 бр. разписки от 03.09.2009 г. и от 03.01.2010 г. се установява, че ищецът е получил сумата в размер на общо 20 000 евро за своя труд, като е декларирал във всяка една от разписките, че не претендира за нищо друго.

С оглед изясняване на делото от фактическа страна е назначена съдебно – счетоводната експертиза, депозирала първоначално и допълнително заключения, които съдът възприема.

Същите не бяха оспорени от страните в хода на съдебното дирене. От първоначалното заключение се установява, че на 07.07.2010 г. сумата от 5 000 лв. е преведена по личната сметка на ищеца, като посоченото основание за това е хонорари за консултантки услуги. Това обстоятелство се установява и от представеното и прието като доказателство извлечение по разплащателна с/ка на ответното дружество №53/07.07.2010г. /л.161 от делото./.

Видно от представеното извлечение по разплащателна с/ка на ответното дружество №29/01.11.2010г.

/л.160 от делото./, на ищеца е преведена сумата от 7 000 лв., като посоченото основание за това е “заплата”.

Видно от представения договор за управление с дата 04.01.2010 г., между страните е сключен договор за управление, от който се установява, че договореното месечно възнаграждение за ищеца е в размер на 1000 лв. за работата му като управител на ответното дружество.

За установяване на фактическите обстоятелства по делото бяха допуснати и свидетели. От показанията на разпитаната като свидетел П. Г. Г. се установява, че от 2006г. е започнала работа в “С.” ЕООД, била е назначена като управител и се е регистрирала като земеделски производител на селското-стопанство, защото С. нямал ЕГН и системата на ДФ “Земеделие” не можела да го приеме. Според свидетелката, от 2006 г. страните са се споразумяли за следното: ответното дружество да взема земя под наем, под аренда, да закупува земя, като управителят А. да плаща на ищеца Ф. комисионни във връзка с тези дейности, извършвани от ищеца – за закупуване на сградите за фурна, за цялостното закупуване на имуществото на ответното дружество. Свидетелката сочи, че сумата 67 000 лв. са комисионни на ищеца, които не са изплащани. Също така твърди, че до 2010г. му се е заплащало на ръка, като е теглил и пари от сметката на “С.” ЕООД за себе си във връзка с работата, която е вършел. Твърди, че в периода 2009г. – 2010г. ищецът и управителя на ответното дружество били в перфектни отношения и не са имали спорове, противоречия във връзка с дейността на фирмата. Твърди, че С. идвал в България когато трябвало да се събира реколтата и когато имал време, защото имал друг бизнес в Италия. Свидетелката твърди, че заедно с ищеца и А. С. са ходили заедно в счетоводната къща, която е обслужвала ответното дружество, превеждали са на С. договорите, които ищецът и свидетелката са сключвали от името на отв.дружество без проблеми. Към момента на подписване на записа на заповед С. не знаел говоримо и писмено български. Свидетелства, че лично е попълнила готовата бланка на записа на заповед в нейния апартамент, Г.Ф. обяснил на С. съдържанието на записа на заповед, затова какво следва от този подпис, сумата била ясна и се разбирарала.

А. С.подписал записа на заповед. Свидетелката твърди, че разбира италиански език писмено и говоримо.

От показанията на разпитаната като свидетел Т. Т. З. се установява, че работила за “С.” ЕООД от м. август 2006г. до юни 2012г. на длъжност книговодител. Работата й била да сключва договори със собственици на земеделски земи. После изкупували селско стопанска земя с помощта на Г. за г-н А Г. плащал на нея, както и на трактористи, комбайнери и товарачи на камиони. Според свидетелката, А. С.идвал може би 5 – 6 пъти в годината, при което изготвяла справки какви пари са необходими, давала ги на Г. и А.оставял сумата. Сочи, че през този период са се разбирали и са си имали доверие.

Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели досежно обстоятелствата, свързани с дейността на ищеца, като представляващ ответното дружество, по организацията за закупуване на земеделски земи, вземането под аренда на земеделски земи, наемането на работници, организацията по договаряне на работата им и заплащането им. В тази част показанията на свидетелите са непротиворечиви. И двете свидетелки са работили за ответното дружество и имат непосредствени впечатления от дейността на ищеца като управляващ дейността на ответното дружество. Показанията по отношение на посочените обстоятелства се подкрепят и от събрание по делото писмени доказателства – нотариални актове, договори за аренда, сключени от ищеца, в качеството на пълномощник на ответника.

По отношение на обстоятелствата, свързани с изготвянето на процесния запис на заповед и поемането на задължение от страна на управителя на ответника А. С.за сумата 67 000лв., съдът не кредитира показанията на свидетелката П. Г. Г.. Съдът счита, че свидетелката е пристрастна по отношение на тези обстоятелства, тъй като същата има интерес от изхода на делото, предвид близките й отношения с ищеца. Свидетелката заяви пред съда в съдебно заседание под клетва, че ищецът е баща на детето й, което, според съда, я прави заинтересована от изхода на спора.