Решение № 1250 от 25.11.2025, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1250 гр. Варна, 25.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова при участието на секретаря Диляна Ив. Стоянова като разгледа докладваното от Красимир Т. Василев Въззивно гражданско дело № 20253100502030 по описа за 2025 година разгледа докладваното от съдия Василев в.гр.дело № 2030 по описа за 2025 година.

Производството е по реда на чл.268 от ГПК и е образувано по жалба от страна на П. Д. Д. - Ш. , чрез особен представител адв. С. К. против Решение № 1312 от 15.04.2025 година, постановено по гр.дело № 3046/2024 година на ВРС, с което е бил уважен предявения от П. И. В. иск против П. Д. Д. – Ш., с което е била намалено на основание чл. 30 ЗН, дарствено разпореждане от 17.01.2007 година, обективирано в н.а. за дарение на недвижим имот № 10, том I, рег. № 218, дело № 10 от 17.01.2007 г. на Нотариус Д.В., рег. ***0, с район на действие – Районен съд – Варна, с предмет Апартамент ***, находящ се град Варна, жк „В. I“ ***, със застроена площ от 84,11 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня, баня, тоалет, перално помещение, коридор и килер, ведно с прилежащото му избено помещение *** с площ от 2,21 кв.м. и 1,1345% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, попадащо в IV зона на град Варна, I микрорайон, съгласно ПУП на жк „В.“, град Варна, извършено от общия наследодател на страните Б. Д. П., починала на *** г., в полза на ответницата П. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: град Варна, жк „В. I“ *** и е била ВЪЗСТАНОВЕНА запазената част на П. И.

1

В., ЕГН **********, с адрес: град София, ул. „Проф. К.П.“ ***, от наследството на Б. Д. П., ЕГН **********, починала на *** г., в размер на 1/3 идеална част от Апартамент ***, находящ се град Варна, жк „В. I“ ***, със застроена площ от 84,11 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня, баня, тоалет, перално помещение, коридор и килер, ведно с прилежащото му избено помещение *** с площ от 2,21 кв.м. и 1,1345% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, попадащо в I V зона на град Варна, I микрорайон, съгласно ПУП на жк „В.“, град Варна, както и в частта за разноските.

Съобразно изложеното във въззивната жалба решението се явява неправилно и следва да бъде отменено; излага се, че съдът незаконосъобразно е намалил на осн.чл.30 ЗН дарственото разпореждане; сочи се в жалбата, че кредита на покойната наследодателка е бил обслужван от въззивницата, нейната майка и нейния съпруг. Излага се още, че съдът е било редно да назначи исканата Съдебно счетоводна експертиза. Искането е атакувания съдебен акт да бъде отменен, а претенцията – отхвърлена.

С писмен отговор по делото адв. В., като процесуален представител на П. И. В. изразява позиция за неоснователност на въззивната жалба и моли съдът да потвърди решението.

В съдебно заседание, въззиваемата редовно призована, не се явява, но назначения особен представител, в лицето на адв. К. поддържа въззивната жалба и моли съдът да я уважи.

Въззиваемата страна – П. И. В., редовно призован, не се явява, но чрез адв. В. оспорва жалбата и моли съдът да потвърди решението.

След проверка на обжалваното решение, предвид аргументите на страните и писмените доказателства по делото, ВОС установи следното:

Пред ВРС ищеца В. е предявил искова претенция против П. Д. Д., със следните твърдения:

Той излага, че е наследник на своята баба Б. Д. П., починала на *** година, по право на заместване на своя баща и син на последната – И.П. В., починал на *** година. Ищеца сочи, че по силата на н.а. за дарение на недвижим имот № 10, том I, рег. № 218, дело № 10 от 17.01.2007 г. на Нотариус Д.В., рег. ***0, с Район на действие – Районен съд – Варна, 2 наследодателят Б. Д. П. е дарила на ответницата - нейна внучка, недвижим имот: Апартамент ***, находящ се град Варна, жк „В. I“ ***, със застроена площ от 84,11 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня, баня, тоалет, перално помещение, коридор и килер, ведно с прилежащото му избено помещение *** с площ от 2,21 кв.м. и 1,1345% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, попадащо в IV зона на град Варна, I микрорайон, съгласно ПУП на жк „В.“, град Варна.

Като твърди, че това е единствения имот на покойната му баба, ищеца сочи още, че с посоченото разпореждане е накърнена запазената му част от наследството на Б. Д. П. в размер на 1/3, както и че в рамките на ч.гр.д. № 703/2024 г. по описа на Районен съд – Варна е вписано приемане по опис на наследството на последната от страна на П. И. В.. По изложените съображения се предявява исковата претенция за намаляване на извършеното от Б. Д. П. дарствено разпореждане от 17.01.2007 година и възстановяване на накърнената запазена част на ищеца, чрез получаване на дял в натура, евентуално чрез заплащане на стойността на накърнената запазена част.

От фактическа страна пред ВРС е било установено и не се спори от страните, че съобразно Удостоверения за наследници изх. № АУ006245МЛ от 19.01.2024 година и изх. № АУ009566МЛ от 29.01.2024 година, ищецът П. И.

В. е наследник по право на заместване от своя баща И.П. В., починал на *** година, на Б. Д. П., починала на *** г.

Представени по делото са Договор от 28.02.2006 година за продажба на недвижим имот – частна общинска собственост, сключен между Община Варна, като продавач, и Б. Д. П., като купувач, с предмет процесния апартамент, както и Справка № 80836/19.01.2024 г. от Агенция по висванията за вписвания, отбелязвания и заличавания по партидата на Б. Д. П..

Съгласно н.а. за дарение на недвижим имот № 10, том I, рег. № 218, дело № 2 10 от 17.01.2007 година на Нотариус Д.В., рег. ***0, с район на действие – Районен съд – Варна, Б. Д. П. е дарила на своята внучка П. Д. Д., следния недвижим имот: Апартамент ***, находящ се град Варна, жк „В. I“ ***, със застроена площ от 84,11 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня, баня, тоалет, перално помещение, коридор и килер, ведно с прилежащото му избено помещение *** с площ от 2,21 кв.м. и 1,1345% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, попадащо в IV зона на град 3

Варна, I микрорайон, съгласно ПУП на жк „В.“, град Варна.

Съгласно Писмо изх. № РД-12-02-2037-1/26.09.2024 г. от Началник ОСЗ – Аксаково и Писмо изх. № РД-12-02-2076-1/04.10.2024 г. от Началник ОСЗ – Варна и офис Белослав, в посочените служби няма данни за подадено заявление за възстановяване на собствеността върху земеделски земи от Б. Д.

П., съответно няма издадени решения в същия смисъл.

Видно от Писмо изх. № 1103-500-1/24.09.2024 г. от Началник на Отдел „Местни данъци и такси“ при Община Аксаково, Област Варна, в същия няма активни партиди за декларирано движимо и недвижимо имущество на името на Б. Д. П., а видно от Писмо рег. № МД24000821ВН_001ВН от 01.10.2024 г., с Декларация по чл. 14 ЗМДТ вх. № 0306004235/03.06.2006 г. Б. Д. П. е декларирала процесния недвижим имот, като партидата й впоследствие е закрита.

Представени са доказателства още за получен доход от пенсии и добавки изх. № 4008-03-349-1 от 01.10.2024 г. от ТП НОИ - Варна, съгласно което в периода от месец март 2006 г. до месец декември 2020 година Б. Д. П. е получавала лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 КСО и добавка по чл. 84 КСО. Съгласно Писмо изх. № 14-ИСК-14378/1 от 16.10.2024 г. от „Банка ДСК“ АД, Б. Д. П. е била титуляр на жилищен заем № 11505870, отпуснат на 16.03.2006 г., който към 29.06.2018 г. е изцяло погасен. Посочено е, че погасителните вноски по кредита са извършвани, чрез трансфер от разплащателна сметка с титуляр Б. Д. П..

Пред ВРС е била изслушана Съдебно-оценителна експертиза, съгласно заключението по която пазарната стойност на процесния недвижим имот към датата на откриване на наследството – *** година е в размер на 106 400 лева, а към датата на изготвяне на заключението - 227 300 лева.

ВРС е стигнал до извод за основателност на претенцията.

Виждането на въззивния съд е следното:

Не е спорно между страните и съдът приема, че общ за страните наследодател се явява починалата на *** година Б. Д. П. . Също не се спори, че преди смъртта си, през 2007 година П. е дарила своята внучка П. Д. Д.

4 недвижимо имущество, включващо собствения й апартамент в гр. Варна, Апартамент ***, находящ се град Варна, жк „В. I“ ***, със застроена площ от 84,11 кв.м., състоящ се от три стаи, кухня, баня, тоалет, перално помещение, коридор и килер, ведно с прилежащото му избено помещение *** с площ от 2,21 кв.м. и 1,1345% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, попадащо в IV зона на град Варна, I микрорайон, съгласно ПУП на жк „В.“, град Варна.

Не е спорно също, че покойната Б. Д. П., починала на *** година е имала две деца : И.П. В., починал на *** година ( баща на ищеца) и Е. П. Й. – дъщеря ( майка на ответницата) , починала на *** година.

Съобразно Постановление № 3 от 1973 година на ВКС на Р България, в т.3 б.”Г” е изрично посочено, че правото на възстановяване на запазена част по смисъла на чл.30 от ЗН е право на наследниците. То обаче може да бъде упражнено в определения от закона срок – общата погасителна давност тече от откриване на наследството, а не от узнаване на завещанието. Искът за възстановяване на запазена част, накърнена с дарение, се погасява с изтичането на петгодишен срок, считано от откриване на наследството . При тези данни и е видно от представените писмени доказателства, че наследодателката е починала на * * * година, от когато е започнало протичането на давностния срок и той съответно би изтекъл на 01.12.2025 година. Видно е също от материалите по делото, че исковата претенция е била въведена и по нея е бил образуван процес с разпореждане на ВРС от 13.03.2024 година по гр.дело № 3046/2024 година, т.е. далеч преди изтичането на изискуемия от закона срок.

Съобразно установената съдебна практика, с иска по чл.30 ал.1 от ЗН се цели възстановяване на запазената част от наследството, когато тя е накърнена с безвъзмездни разпореждания на наследодателя - дарения или завещания.

Предмет на даренията най-общо са прехвърлими имуществени права. Найчесто предмет на даренията са индивидуално определени вещи, но няма пречка да се даряват и други имуществени права - например правото на строеж; правото на ползване върху вещ. Няма пречка с иск по чл.30 ал.1 от ЗН да се търси възстановяване на запазената част, накърнена чрез безвъзмездни разпореждания с търговски предприятия. След смъртта на това физическо лице неговите наследници биха могли да предявят иск по чл.30 ЗН, за да 5 получат парично изравняване на запазената им част от наследството, ако тя е накърнена с дарението на търговското предприятие.

Според нормата на чл.28 ал.1 ЗН, когато наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна запазена част от наследството. Съгласно чл.30 ЗН наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част. Материалноправно легитимирани лица по тази претенция са наследникът с право на запазена част и лицето, което е облагодетелствано от извършената безвъзмездна разпоредителна сделка от наследодателя, съответното - неговите наследници. Правото по чл. 30 е субективно потестативно имуществено и е наследимо - може да бъде упражнено и от наследниците на лицето, чиято запазена част е накърнена. Но още по-силно /собствено/ основание това право имат наследниците по закон, които са такива по право на заместване, тъй като те също имат право на запазена част съгласно чл. 29, като низходящи. В този смисъл ищецът е материално легитимиран да води този процес. В случая ищцовата страна се легитимира като наследник по закон на наследодателката си, в лицето на Б. Д. П., си с всички следващи от това права и задължения, в това число правото на запазена част от наследството й. С дарението си от 2007 година, обективирано в н.а.10/2007 година на нотариус Върлева, наследодателката се е разпоредила в полза само на един от наследниците. С този си разпоредителен акт приживе покойната П., починала на *** година се е разпоредила над разполагаемата си 1/3 ид. част, поради което съдът намира, че предявеният иск за възстановяване на запазената част на ищеца от неговото наследство, чрез намаляване на извършеното в полза на ответницата дарение е основателно. Както правилно е посочил и ВРС, няма данни приживе дарителката да е извършвала разпоредителни дарствени или други безвъзмездни актове в полза на ищовата страна, с което да е попълнена запазената им част от наследството.