Решение № 4615 от 29.07.2020, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 7542/2020
- Вид
- Решение № 4615
- Подписан
- 29.07.2020
- В сила
- 29.07.2020
- Състав
- ТЕМЕНУЖКА ЕВГЕНИЕВА СИМЕОНОВА, ХРИПСИМЕ КИРКОР МЪГЪРДИЧЯН, ДИМИТРИНКА ИВАНОВА КОСТАДИНОВА- МЛАДЕНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.433 · Граждански процесуален кодекс
- чл.435, ал.2 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.436, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79 · Граждански процесуален кодекс
Р Е Ш
Е Н И
Е гр.София, 29.07.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, ГО, ІІІ-ти въззивен състав, в закрито заседание на двадесет и девети юли през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян мл.с. Димитринка
Костадинова като разгледа докладваното от съдия Симеонова ч.гр.д. № 7542 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435, ал.2 и сл. от ГПК.
Образувано по жалба на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Изпълнителния директор А.А., чрез пълномощника по делото С.Д.срещу Разпореждане, инкорпорирано в съобщение изх. № 28859/10.07.2020 г. на ЧСИ В.М., рег. № 860 за приети по изп. дело № 20208600400533 разноски, с което ЧСИ В.М. е оставила без уважение възражението по изп. дело № дело № 20208600400533 по описа на ЧСИ В.М..
Моли разпореждането да бъде отменено като незаконосъобразно, размера на адвокатското възнаграждение да бъде редуциран от 200 лв. на 100 лв., да бъде извършена корекция на начислената по т.26 от Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ пропорционална такса. Твърди се, че по процесното изпълнително дело единственото, което е сторено от пълномощника на взискателя в изпълнителното производство е подаване на молба с прилагане на изпълнителен лист, въз основа на което е образувано изпълнителното дело. При тези данни взискателят няма право на разноски за водене на изпълнителното производство, свързано с процесуално представителство, защита и съдействие и извършване на действия с цел удовлетворяване парични вземания. Освен това, изпълнителното производство не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което адвокатския хонорар е прекомерен и следва да бъде намален, както и размерът на таксата по т.26 от
ТТР към ЗЧСИ следва да бъде преизчислен и намален.
Взискателят И.С.В., ЕГН **********, чрез пълномощника по делото адвокат П.Х.от САК, със съдебен адрес: гр.София, ж.к. *******“ оспорва жалбата.
По делото са постъпили и писмени обяснения от ЧСИ В.М., рег. № 860 на КЧСИ район на действие СГС досежно допустимостта и основателността на жалбата.
Настоящият състав намира, че жалбата се явява допустима по смисъла на чл.436, ал.1 от ГПК и относно наличие на основание за обжалване по чл.435, ал.2 от ГПК. Съгласно изричната разпоредба на чл.
435, ал.2 от ГПК, (Доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 21.12.2010 г., изм. - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Длъжникът може да обжалва: 1. постановлението за глоба; 2. насочването на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо; 3. отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; 4. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; 5. определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470, както и в случаите по чл. 486, ал. 2; 6. отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение 7. разноските по изпълнението.
Разгледана по същество, жалбата се явява частично основателна, поради следното:
Въз основа на молба на взискателя И.С.В., ЕГН **********, чрез пълномощника по делото адвокат П.Х.от САК и издаден ИЛ на 29.06.2020 г. от СРС, ГО, 79 състав на основание чл.404-чл.409 от ГПК за сумата от 725,06 лв. било образувано изпълнително дело № № 20208600400533 с разпореждане от 03.07.2020г. на ЧСИ В.М. с взискател И.С.В., ЕГН ********** и длъжник „Т.С.“ ЕАД.
На 03.07.2020 г. на длъжника била изпратена покана за доброволно изпълнение/ПДИ/, получена на 06.07.2020 г. В ПДИ е посочено задължението по изпълнителното дело, а именно: 725,06 лв. неолихвяема сума, 152,30 лв., както и таксата по т.26 от ТТР по ЗЧСИ с включен ДДС в размер на 111,01 лв., 200 лв. адвокатско възнаграждение, като общото задължение по изпълнителното дело към 03.07.2020 г. възлиза на 1 187,37 лв.
Длъжникът депозирал възражение на 07.07.2020 г. срещу приетото за събиране адвокатско възнаграждение, с искане същото да бъде намалено от 200 лв. на 100 лв. за образуване на изпълнителното дело на основание чл. 10, т. 1 от Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения., както и да бъде намалена сумата от 111,01 лв. за такса от Тарифата за такси и разноски към ЗЧСИ.
С Разпореждане, инкорпорирано в съобщение изх. № 28859/10.07.2020 г. ЧСИ В.М. е оставила без уважение възражението по изп. дело № 20208600400533 по описа на ЧСИ В.М..
Срещу това разпореждане била подадена частна жалба от 16.07.2020 г. от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Изпълнителния директор А.А., чрез пълномощника по делото С.Д.с мотиви, изложени в жалбата.
Относно атакуваният размер на адвокатското възнаграждение и искането същият да бъде намален на 100 лв., СГС излага следните мотиви:
Според чл.79 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати съгласно чл.433 ГПК(освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство), когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, както и когато разноските, направени от взискателя, са за изпълнителни способи, които не са приложени.
Възможността да се иска намаляване на разноските за адвокат на насрещната страна е уредена с разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК, която се намира в част І на ГПК - Общи правила, поради което е приложима и в изпълнителното производство. Съгласно тази разпоредба, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част.
Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, с оглед извършените процесуални действия и други относими обстоятелства.
Съгласно т. 1 на Тълкувателно решение №
6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г, ОСГТК на
ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора следва да е вписан начина на плащане- ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой - тогава вписването на направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характер на разписка.
Само заплатените от страната разноски подлежат на възмездяване. Ако страните по договора за правна защита, в съответствие със свободата на договаряне са отложили плащането, това е относимо единствено в отношенията между клиент и адвокат, но не предпоставя разширително тълкуване на чл.78 ГПК.
Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения, преди изменението- ДВ, бр.45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г., за образуване на изпълнително дело се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева. Тук се има предвид разпоредбата преди изменението, тъй като от приложения по делото договор за правна защита и съдействие и пълномощно е видно, че същият е сключен на 12.03.2020 г., т.е. преди изменението, което влиза в сила на 15.05.2020 г. В това пълномощно изрично е посочено, че сумата се отнася само до образуване на изпълнителното дело.
Изводът е, че на пълномощника на взискателя се следва адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв., която сума е вписана в адвокатското пълномощно и е преди изменението с решение № 5419 от 08.05.2020 г. на ВАС, в сила от 15.05.2020 г., поради което жалбата в тази част се явява неоснователна.
Относно таксите по Тарифата към ЗЧСИ и по-специално пропорционалната такса, определена по т.26 от ТТР към ЗЧСИ в размер от 111,01 лв., настоящата инстанция приема следното:
Пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата следва да се определи съобразно сумата по изпълнителния лист. Това е така, защото таксите по Тарифата се определят с оглед на паричното вземане по изпълнителния лист, за тях е образувано изпълнителното дело. В конкретния казус сумата е в размер на 725,06 лв. по издадения ИЛ.
Съгласно т.26, б „б“ от Тарифата-За изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума от 100 до 1000 лв.-10 лв. + 10 на сто за горницата над 100 лв., а именно 10 лв. + 62,50 лв., или общо 72,50 лв., а с ДДС 87лв. Таксата по т. 26 от Тарифата е 87 лв. с ДДС, като таксата, следва да бъде намалена до този размер, като в тази част жалбата се явява основателна.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Разпореждане инкорпорирано в съобщение изх. № 28859/10.07.2020 г., с което ЧСИ В.М. е оставила без уважение възражението по изп. дело № дело № 20208600400533 по описа на ЧСИ В.М., само в частта, в която са присъдени такси по Тарифата към ЗЧСИ.
ОТМЕНЯ ПДИ изх. № 28106/03.07.2020 г. по изп. дело № 20208600400533 в частта, в която в която са присъдени такси по Тарифата към ЗЧСИ за сумата над 87 лв. с ДДС до 111,01 лв., вместо което ПОСТАНОВЯВА ОПРЕДЕЛЯ такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 87 лв. по изп. дело № 20208600400533 на ЧСИ В.М..
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането в останалата част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.