Решение № 696 от 22.07.2024, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- Гражданско дело 5786/2023
- Вид
- Решение № 696
- Подписан
- 22.07.2024
- Състав
- Диана Младенова Матеева
Цитирани разпоредби
- чл.124 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.79 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 696 гр. Перник, 22.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Диана Мл. Матеева при участието на секретаря И.К.И. като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Гражданско дело № 20231720105786 по описа за 2023 година
Предявения иск е с правно основание, чл.79 ЗЗД във вр. с чл.124 и чл.415 от ГПК.
Производството е образувано по искова молба на А. С. С., ЕГН **********, гр. *****, *.* ****** **** бл.** вх.*, ет.*, ап.** чрез адвокат К.
Н. Й. — САК. с личен номер ********** съдебен адрес: гр. София, п. к.
****, ***.****** ******** №**, ет.*, ап.* срещу „С.Г. Груп“ ЕАД, с ЕИК 205942517 седалище и адрес на управление гр.Перник ул.Отец. Паисий 47 А предст. от М.Г. и И.В. изп.директори - в качеството на приобратател /цесионер/ по договор за продажба и прехвърляне на вземания от 08.07.2014 г. между „БНП ПАРИБА Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ответното дружество , с която се иска да бъде признато за установено, че ищецът не дължи нито една от следните суми, които са присъдени с Изпълнителен лист от 17.06.2016 г., издаден по ч. гр. д. № 61813/2015 г. по описа на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 66 с-в:
1. 2 154,36 лв., невърнат остатък от заем по Договор за заем PLUS-01335356 от м. 01.2009 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД (е предишно наеменование „Джет Файенс Интернешънъл“ и А. С. С., което вземане е прехвърлено е Договор за цесия от 08.07.2014 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.10.2015 г. до окончателното й изплащане;
1
2. 663,52 лв., договорна лихва за периода от
2009. г. до 13.08.2010 г.;
3. 1229,67 лв., мораторна лихва за забава за периода от 16.09.2009 г. до 30.09.2015 г.;
4. 452,61 лв., представляващи присъдени по заповедното производство разноски (80,95 лв. - държавна такса и 371,66 лв. - възнаграждение за юрисконсулт) обективирани в заповед за изпълнение на парично задължение от 26.10.2015г. по ч.гр.дело № 61813 / 2015 по описа на СРС второ г.о. 66 състав и изпълнителен лист от 17.06.2016 г.,издадени по ч.гр.д. № 61813/2015 г. по описа на СРС и претендирани по изп.д. № 6828 /2016 г. по описа на ЧСИ М. Б. рег.№ 838 в КЧСИ, поради погасяването на сумите по давност.
Претендират се и направените по делото разноски.
С исковата молба са представени писмени доказателства В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото не е постъпил писмен отговор, въпреки че съобщението е било получено 10.01.2024г. чрез служител
В съдебно заседание, процесуалният представител на ищеца изразява становище за уважаване на иска.
Процесуалният представител на ответника изразява писмено становище по делото.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
С Изпълнителен лист от 17.06.2016 г., издаден по ч. гр. д. № 61813/2015 г. по описа на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 66 с-в, ищецът е осъден да заплати следните суми:
1. 2 154,36 лв., като невърнат остатък от заем по Договор за заем PLUS01335356 от м. 01.2009 г.,сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД (с предишно наименование „ДжетФайеис Интернешънъл“ и А. С. С., което вземане е прехвърлено с Договор за цесия от 08.07.2014 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.10.2015 г. до окончателното й изплащане;
2. 663,52 лв., като договорна лихва за периода от
2009. г. до 13.08.2010 г.;
3. 1229,67 лв., като мораторна лихва за забава за периода от 16.09.2009 г. до 30.09.2015 г.;
4. 452,61 лв., представляващи съдебно-деловодни разноски (80,95 лв., представляващи държавна такса и 371,66 лв. - възнаграждение за юрисконсулт).
2
Заповедта по горепосоченото изпълнително дело не е била редовно връчена на ищеца.
Въз основа на посочения изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело № 6828/2016 г. на ЧСИ М.Б.,рег.№ *** на КЧСИ
Молбата за образуване на изпълнителното дело е подадена на 19.10.2016 г., като с нея е поискано проучване на имуществото на ищеца, налагане на възбрани, ако бъде открито такова имущество, налагане на запор върху трудово възнаграждение и на банкови сметки.
Към молбата за образуване на изпълнителното дело е приложен посоченият по- горе изпълнителен лист, издаден в полза на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК 200644029, което твърди, че е закупило вземането по договора за заем от м. 1.2009 г. с Договор за цесия от 08.07.2014 г.
Дори да се приеме, че с молба с вх. № 23451/13.04.2018 г. са поискани изпълнителни действия, то такива не са били извършени.
Дори да се приеме, че с тази молба давността е била прекъсната, то перемпцията е настъпила на 13.04.2020 г. поради неизвършване на изпълнителни действия, а на 13.04.2023 г. е изтекла петгодишната погасителна давност, поради което дори да е съществувал дълг, той вече не подлежи на принудително изпълнение.
Всички действия, извършени след настъпването на перемпция по изпълнително дело, са недопустими и не прекъсват давността.
На 12.03.2020 г., „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД, ЕИК 200644029, е подало уведомление с вх. № 17014/12.03.2020 г., с което е уведомило, че е прехвърлило вземането си на „С. Г. Груп“ ЕАД, ЕИК 205942517 и че следващите плащания трябва да бъдат извършвани на цесионера „С. Г. Груп“ ЕАД, ЕИК 205942517.
С тази молба не се прекъсва погасителната давност.
На 20.03.2020 г. по изпълнителното дело е подадена Молба вх. № 21524,/20.03.2020 г., с която „С. Г. Груп“ ЕАД. ЕИК 205942517, е уведомило, че като правоприемник на .,С. Г. Груп“ ЕАД, ЕИК 148062016 с закупило с договор за прехвърляне на вземания на 07.03.2019 г. от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК 200644029, вземанията срещу ищеца А. С. С. и е поискало да бъде конституирано като взискател.
С посочената молба не са поискани никакви конкретни изпълнителни действия.
Поради това, с тази молба също не се прекъсва погасителната давност.
На 26.10.2016 г. на ищеца е изпратена покана за доброволно изпълнение, която не е връчена редовно.
Изпращането на покана за доброволно изпълнение не прекъсва давността.
На 22.02.2018 г. е изпратена отново поканата за доброволно изпълнение до „Лабиринт 2008“ ООД, което е било работодател на ищеца.
Частният съдебен изпълнител е поискал работодателят на ищеца да му връчи поканата за доброволно изпълнение.
По изпълнителното дело няма данни тази покана да е била връчена от работодателя и на ищеца такова връчване не му е известно.
Извършените след прекратяването на процесното изпълнително дело действия (подадени молби без искане за извършване на изпълнителни действия), са невалидни и не прекъсва т давността, която е започнала да тече 3 от 13.04.2018 г.
От 13.04.201 8 г. до настоящия момент по изпълнителното дело не са извършвани валидни изпълнителни действия, поради което на 13.04.2023 г. е изтекла погасителната давност за всички вземания на взискателя.
При условие на евентуалност, ищецът твърди, че е възможно да бъде установено, че давността е изтекла на друга дата.
След подаване на молба с вх. № 48879/20.10.2023 г. от А. С. С. чрез адв.
К. Й., ЧСИ е издал постановление на същата дата 20.10.2023 г. за прекратяване на изпълнителното производство по изп. дело № 6828/2016 г.
Нещо повече - дори и да е съществувало вземане по посочения по-горе договор за кредит от м. 01.2009 г. (ищецът твърди, че не разполага с такъв документ), гова вземане е било погасено по давност още преди издаването на изпълнителния лист, защото „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД (с предишно наименование „ДжетФайснс Интернешънъл“ е прехвърлило вземането си след погасяването му по давност с Договор за цесия от 08.07.2014 г.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:
По допустимостта :
Исковете за установяване недължимост на сумите поради изтеклата погасителна давност са допустими.
Те са предявени от лице с правен интерес и активна процесуална легитимация, срещу надлежния ответник, които е останал като краен взискател по изпълнителното дело след последното прехвърляне на вземането през 2019 г. - „С. Г. Груп“ ЕАД, ЕИК 205942517.
Доколкото съществува изпълнителен лист, въз основа на който може да се провежда принудително изпълнение, дори и да бъде изваден от изпълнителното дело при ЧСИ М. Б. и след това да бъде образувано ново изпълнително дело, за ищеца е налице правен интерес да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде установено, че всички вземания по изпълнителния лист са погасени но давност
Предмет на производството е установяване несъществуването на изпълняемото право, установено от изпълнителното основание, въз основа на твърдения от ищеца А. С. новонастъпил след приключване на съдебното дирене в производството, по което е било издадено, правоизключващ или правопогасяващ факт - изтекла погасителна давност.
Конкретно настъпилият след приключване на съдебното дирене факт, на който ищецът основава твърденията си за несъществуване на отричаното изпълняемо право на ответниците, е изтеклата па 19.10.2021 г. или на друга дата погасителна давност за вземанията по посочения по-горе 4 изпълнителен лист от 17.06.2016 г.
Целта на настоящите отрицателни установитслни искове е установяване, че изпълняемото право па кредитора „С. Г. Груп“ ГАД не съществува поради настъпил след издаване на изпълнителното основание нов факт.
Липсата на изпълняемо право отнема материалноправната основа на принудителното изпълнение и обуславя прекратяване на незаконосъобразния изпълнителен процес (чл. 433, ал. 1, т. 7 от ГПК).
В случаите като настоящия, когато ищецът се позовава на изтекла давност като основание на предявения от него иск, в предмета па делото се включва установяването, че не съществува правото на принудително изпълнение, което ответникът по иска претендира, че има.