Решение № 440 от 13.11.2023, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 440 гр. Стара Загора, 13.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тодор Минов при участието на секретаря Деяна Ив. Генова като разгледа докладваното от Тодор Минов Административно наказателно дело № 20235530201791 по описа за 2023 година

И за да се произнесе взе предвид следното:

Обжалвано наказателно постановление № 8169 от 10.05.2023 година, издадено от В.Б.А. – Началник на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ град София, с което на Ж. Г. Ж., ЕГН ********** е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 1000 лева, за нарушение по чл. 139, ал.1, т.2, предл.3 от Закона за движението по пътищата във връзка с чл.7, ал.1, т.4, б. „А“ чл.7, ал.1, т.3, б. „Б“, чл.8,ал.1 и чл. 37, ал.1, т.1, предл.1 от Наредба №11 от03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, във връзка с чл. 177, ал.3, т.1, предл.3 от ЗДвП.

В жалбата и чрез процесуалния представител се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и се моли съда да бъде отменен изцяло. Претендира се за направените разноски по делото.

Въззиваемият, редовно и своевременно призован, чрез процесуалния си представител намира жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление. Претендира за 1 юрисконсултско възнаграждение.

Старозагорският районен съд, след като обсъди оплакванията на жалбоподателя, събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните намери за установено следното:

Жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 10.04.2023 г., около 12.30 часа, на път I-5 км 219+300 м., при изпълнение на служебните си задължения длъжностни лица към „Агенция пътна инфраструктура“ – свидетелите С. и А. са извършили проверка на съчленно ППС с пет оси – МПС с две оси марка ДАФ, модел 95ХФ с рег.№ СТ5600ВВ с полуремарке с три оси с рег. № СТ0914ЕМ, управлявано от жалбоподателя Ж. Г. Ж. в посока гр. Стара Загора – гр. Казанлък.

При направено измерване с техническо средство – електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС и ролетка било констатирано, че натоварване на задвижващата втора единична ос на ППС е било 13,215 т. при максимално допустимо натоварване на задвижващата ос 11.5 т., съгласно чл. 7, ал.1, т.4 б. „а“ от Наредба №11/03.07.2001, при измерено разстояние между осите 1,36 м. Установено е било още, че сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 28,055 тона при максимално допустимо натоварване на тройната ос – 24 т., съгласно чл. 7, ал.1, т.4, б. „Б“ от наредбата с претоварване 4,055 тона. При проверката водачът не е представил разрешение за специално ползване на пътищата.

При така установеното, актосъставителят е възприел че е налице нарушение на разпоредбите на 139, ал.1, т.2, предл. 3 от Закона за движението по пътищата във връзка с чл.7, ал.1, т.3, б. „Б“, чл. 8,ал.1 и чл. 37, ал.1, т.1, предл.1 от Наредба №11 от03.07.2001 г., поради което е съставил АУАН №000947/10.04.2023 г., който е бил предявен и връчен на жалбоподателя. Въз основа на така съставения АУАН е било издадено обжалваното НП, в което е възприета описаната фактическа обстановка, а нарушението е квалифицирано като такова по чл. 139, ал.1, т.2, предл.3 от Закона за движението по пътищата във връзка с чл.7, ал.1, т.4, б. „А“ чл.7, ал.1, т.3, б. „Б“, чл.8,ал.1 и чл. 37, ал.1, т.1, предл.1 от Наредба №11 от03.07.2001 г. на МРРБ.

2

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав достига до следните правни изводи:

По отношение на субекта на нарушението:

Съгласно чл. 177, ал.3, т.1 ЗДвП- „ Наказва се с глоба от 500 до 3000 лв. водач, който, без да спазва установения за това ред управлява пътно превозно средство с размери, маса или натоварване на ос, които надвишават нормите, определени от министъра на регионалното развитие и благоустройството“. Видно от разпоредбата – законодателят въвежда специално качество за субекта на нарушението в разглеждания фактически състав – „Водач на ППС“. От събраните по делото писмени доказателства – Пътен лист серия А №6909935 и товарителница серия М № 309887/10.04.2023 г. се установява, че водач на проверяваното ППС е бил именно жалбоподателя. Така се достига до заключението, че административнонаказателната отговорност е ангажирана правилно, По отношение на изпълнителното деяние:

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал.1, т.2 ЗДвП „ Движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да бъдат с размери, маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени от министъра на регионалното развитие и благоустройството, и с товари, които не представляват опасност за участниците в движението.“ Нормата е бланкетна като конкретните норми са установени и допустимото натоварване е нормативно регулирано в Наредба № 11 от 3.07.2001 г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства, издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Процесното ППС е било тежко, тъй като попада в дефиницията на чл. 3 от Наредбата.

Съгласно чл. 8, ал.5 от същата „На извънгабаритните и тежките пътни превозни средства в случаите по чл. 14, ал. 3 се разрешава да се движат след заплащане само на дължимата такса за превишаване на максимално допустимите норми по раздел II.“ Така от изложените разпоредби следва да се заключи, че изпълнителното деяние на фактическия състав на разглежданото административно нарушение се изразява в управление на ППС, с размери, маса и натоварване на ос, които надвишават нормите, установени от министъра на РРБ, без да е издадено разрешение или заплатена дължима такса, в хипотезата на чл. 14, ал.3 от Наредбата.

3

Същите норми са установени в чл. 7 от Наредба № 11 от 3 юли 2001 г. за Движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства.

Видно от приложената по делото кантарна бележка, в момента на проверката, втората задвижваща единична ос на ППС е била 13,215 т. при максимално допустимо натоварване на задвижващата ос 11.5 т., съгласно чл. 7, ал.1, т.4, б.

„а“ от Наредбата, а натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 28,055 т., при измерено разстояние между осите 1,36 м., при максимално допустимо натоварване на оста 24 т., съгласно чл. 7, ал.1, т.3, буква „б“ от Наредбата. Следва да се има предвид, че надвишаването е такова под 30 % над допустимите стойности / 13 % за втората ос и 16% за тройната ос/, съответно е приложима хипотезата на чл. 14, ал 3 от Наредба №11/03.07.2001 – като се дължи само такса за движение. В тези случаи отговорността на водача следва да се ангажира по чл.177 ал.3 от Закона за движение по пътищата, каквато е и трайната съдебна практика: Решение № 94 от 13.04.2020 г., постановено по КАНД № 23 от 2020 г., Решение № 42/18.02.2019г., постановено по КАНД № 1/2019г., Решение № 40/28.02.2018г., постановено по КАНД № 4/2018г., Решение № 431/04.12.2018г., постановено по КАНД № 432/2018г. и Решение № 140/03.05.2018г., постановено по КАНД № 111/2018г., всички по описа на Административен съд - Стара Загора.

Предвид факта, че липсата на заплатена такса е отрицателен факт – съдът намира, че е било в тежест на жалбоподателя да установи наличието на заплатена такава, а доказателства в тази насока не се събраха.

Предвид изложеното и попадайки в хипотезата на чл. 14, ал.3 от Наредбата следва да се има предвид, че разпоредбите на чл. 7 от същата са приложени правило и изпълнителното деяние следва да се приеме за осъществено.

По отношение на общественоопасния резултат:

Разглежданото административно нарушение е такова на просто извършване, съответно за осъществяването му не се изисква настъпването на конкретен общественоопасен резултат.

По отношение на вината:

Предвид събраните по делото доказателства се установява, че деянието е извършено умишлено, при форма и вид на вина – евентуален 4 умисъл.

По отношение размера на наказанието:

Настоящият съдебен състав споделя изложените мотиви на АНО при определяне размера на наказанието. Същият би способствал за постигане целите на административното наказване, предвидени в чл. 12 ЗАНН.

Наказанието е към определения за съответното нарушение минимален размер, но предвид тежестта на нарушението, определеният такъв в размер на 1000 лв. е правилен и законосъобразен.

В изпълнение на проверката си за законосъобразност съдът не констатира и съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати при съставянето на АУАН и/или издаването на НП.

Предвид тежестта и характера на нарушението, не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното НП се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено, като с оглед на това, че въззиваемата страна беше защитавана в настоящото съдебно производство от юрисконсулт, на основание чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН жалбоподателят следва бъде осъден да й заплати юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, предвиден в чл.27е от НЗПП във връзка с чл.37 от ЗПП – 90 лева, който съдът намира за адекватен на фактическата и правна сложност на разглеждания спор.

Воден от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 8169 от

10.05.2023 година, издадено от В.Б.А. – Началник на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ град София, с което на Ж. Г.

Ж., ЕГН ********** е наложено административно наказание – „глоба” в размер на 1000 лева, за нарушение по чл. 139, ал.1, т.2, предл.3 от Закона за движението по пътищата във връзка с чл.7, ал.1, т.4, б. „А“ чл.7, ал.1, т.3, б.

„Б“, чл.8,ал.1 и чл. 37, ал.1, т.1, предл.1 от Наредба №11 от03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, във връзка с чл. 177, 5 ал.3, т.1, предл.3 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Ж. Г. Ж., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на МРРБ

Агенция „Пътна инфраструктура“, сумата от 90 /деветдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________ 6