Решение № 260098 от 18.11.2020, Окръжен съд - Русе

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 260 098 гр.

Русе, 18.11.2020 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Окръжен съд

Русе, Гражданска колегия, в публично заседание на пети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: Антоанета Атанасова при секретаря Анелия Генчева като разгледа докладваното от съдия Атанасова гр. дело № 19 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:

Ищецът М.И.М. *** чрез адв. Р.П. *** твърди, че на 11.01.2018 г. през светлата част на денонощието доверителят й пострадал при тежко ПТП като пътник на предната дясна седалка в л. а-л „Д***“, модел „Л****“ с ДК № ****, управляван от В.П.В. по АМ „Хемус“ в средната лента за движение в посока гр. Варна. Времето било облачно, с леки превалявания на дъжд, видимостта добра. Пътното платно било трилентово и мокро. В района на км 350+700 водачът на лекия автомобил, управлявайки го със скорост от около 105 км/ч, загубил контрол над автомобила, отклонил се посока надясно, преминавайки през аварийната лента и банкета, след което навлязъл с десните гуми в канавката. След като се движил 38 метра в канавката, автомобилът се оттласнал от крайния по-висок елемент на бетонната канавка, преминал през оградната мрежа и се преобърнал през таван. В резултат на това ПТП ищецът пострадал като получил фрактура на тялото на L2 прешлен въпреки, че бил с правилно поставен обезопасителен колан. Непосредствено след претъпяното ПТП бил приет за лечение по спешност, първоначално в МБАЛ „Шумен“ АД с диагноза счупване на гръбначния отдел в поясната област. Впоследствие бил приет за лечение в МБАЛ „Света Марина“ ЕАД Варна в клиника по неврохирургия по повод травмите от ПТП, където е бил на лечение от 16.01.2018 г. до 22.01.2018 г. По време на престоя в болничното заведение е установен вертебрален синдром в лумбален отдел. При изследванията се установила фрактура на тялото на втори лумбален прешлен със снишаване в предна и средна трета и конкавна деформация на дискалните повърхности повече горните. От рентгенография на дясно стъпало се установило още, че в резултат на ПТП и деформациите на автомобила при него /навлизане на части от купето навътре в автомобила към крака на пострадалия пътник/, същият е получил и фрактура на дистална метафиза на 5 метатарзална кост. На пострадалия е извършено оперативно лечение с поставяне на винтова стабилизация на L1 прешлен с два винта и на L3 прешлен – два винта и две титаниеви пръчки.

От описаните телесни увреждания пострадалият търпял и продължава да търпи значителни болки и страдания, особено интензивни в първите месеци след ПТП.

След изписване от болничното заведение е имал затруднения в съня, ползвал е обезболяващи и е бил обездвижен. Търпял е значителни болки и старадания като е преминал през няколко етапа на възстановяване. В началото бил на постелен режим, а впоследствие ползвал патерици без да стъпва на увредения долен крайник. Към момента продължавал да изпитва болки. Силно намалена била физическата му активност, чувствал слабост в крайника и не можел да се самообслужва.

По случая било образувано ДП № 58/2018 по описа на РУ Шумен, вх. № 101/2018 г. по описа на ШРП, по което е извършено разследване и е установена противоправността на деянието, извършено от водача на увреждащото МПС. ДП е прекратено по желание на пострадалия.

Увреждащото МПС притежавало задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по полица № BG/22/111700688850, сключена за л. а-л „Д***“, модел „Л****“ с ДК № **** на 1.03.2017 г. с начална дата на покритие от 13.03.2017 г. до 13.03.2018 г.

На 20.06.2018 г. подали писмена застрахователна претенция до ответното застрахователно дружество, но същото не изпълнило задължението си да изплати поисканото застрахователно обезщетение.

Претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца 80 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.06.2018 г.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът З**** АД чрез адв. Т.П. *** е депозирал отговор на исковата молба, с който намира на първо място предявения иск за недопустим, тъй като не било изпълнено изискването на чл. 380 КЗ. Заявява, че в деловодната система на представляваното от него застрахователно дружество нямало образувана щета по повод твърдяното ПТП и не била регистрирана тази застрахователна претенция.

Поради това намира, че образуваното исково производство следва да бъде прекратено. По същество оспорва предявения иск за неимуществени вреди изцяло по основание и размер. Счита, че не са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността на застрахователното дружество. Оспорва изложените в исковата молба твърдения и наведени обстоятелства и по – конкретно: факта за осъществено ПТП на 11.01.2018 г., факта, че В.В. като вочач на л. а-л „Д***“, модел „Л****“ с ДК № **** е осъществил деликт, факта, че в резултат на ПТП от 11.01.2018 г., причинено от В.В. за ищеца са възникнали твърдените травми, от които пък е търпял неимуществени вреди, факта, че ищецът е бил пътник в л. а-л „Д***“, модел „Л****“ с ДК № **** и е пътувал с В.П.В. на 11.01.2018 г., оспорва характеристиките на лечебния процес и продължителността на лечението. Прави и възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца поради извършено от него нарушение на чл. 137 ЗДвП. Твърди, че М.М. е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, тъй като е пътувал без поставен обезопасителен колан. На самостоятелно основание оспорва исковата сума, намирайки я за недължима поради самоувреждане на ищеца, респ. прекомерна по арг. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД.

Предявеният иск за неимуществени вреди оспорва и по размер, намирайки го за прекомерен и завишен. Искът за присъждане на лихви намира за неоснователен по съображенията за неоснователност на главния иск. Възразява срещу искането за присъждане на разноски. Оспорва размера на адв. хонорар по чл. 38, ал. 2 ЗА.

Прави искане за привличане на трето лице помагач на негова страна, а именно – В.П.В..

Обосновава правния си интерес от това с възможността да предяви регресен иск срещу него. Заявява, че водачът на МПС - В.П.В. не го е уведомил за застрахователното събитие. С молба от 13.08.2020 г. заявява, че след извършена обстойна проверка се установило, че действително била налице претенция с вх. № 8612/22.06.2018 г., поради което застрахователят е бил сезиран с приложената от ищеца писмена застрахователна претенция. Претендира разноски.

С определение № 554/29.06.2020 г. е допуснато привличане на В.П.В. *** като трето лице помагач на страната на ответника. Същият не взема становище по така предявения иск.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

От Констативен протокол за ПТП с пострадали лица /л.

47 - л. 48 от приложеното по настоящото дело ДП № 58/2018 г. по описа на РУ Шумен/ се установява, че на 11.01.2018 г. около 11 часа ищецът като пътник пострадал при ПТП с л. а-л „Д***“, модел „Л****“ с ДК № ****, управляван от В.П.В. по АМ „Хемус“ в района на км 350+700.

Между страните няма спор, че лекият автомобил

„Д***“, модел „Л****“ с ДК № ****, при управлението на който е настъпило процесното ПТП на 11.01.2018 г. е застрахован със застраховка „Гражданска отговорност” към момента на катастрофата, при ответното дружество № BG/22/111700688850, валидна от 13.03.2017 г. до 13.03.2018 г.

От приложената на л. 5 епикриза, издадена от МБАЛ Шумен АД се установява, че ищецът е била настанен там за лечение за периода от 11.01.2018 г. до 16.01.2018 г. с окончателна диагноза счупване на гръбначния стълб в поясната област.

Видно от приложената на л. 6-8 епикриза, издадена от МБАЛ „Света Марина“ ЕАД Варна, ищецът е бил настанен там за лечение с окончателна диагноза фрактура на тялото на L2 прешлен за периода 16.01.2018 г. до 22.01.2018 г. като е проведено и оперативно лечение.

Видно от приложените по делото 3 бр. болнични листове, ищецът е бил в отпуск поради временна неработоспособност за периода от 16.01.2018 г. до 22.04.2018 г., или общо 90 дни.

В подкрепа на твърденията на ищеца за претърпените от него неимуществени вреди по делото е разпитана св. Н.Б.М.– негова съпруга. Същата свидетелства за състоянието на ищеца по време на престоя му в болниците в Шумен и Варна като изнася данни, че през цялото това време съпругът й бил изключително притеснен, както поради неизвестността от състоянието си и евентуалните перспективи за лечение, така и поради болките, които непрекъснато изпитвал в областта на гръбнака и за които приемал постоянно болкоуспокояващи средства. Особено силно бил изплашен в началото по време на престоя си в болницата в гр. Шумен, когато лекарите там му казали, че е възможно да се наложи шест месеца да остане абсолютно неподвижен, на легло, в случай, че не може да бъде фиксиран гръбнакът. След като в болницата във Варна с метални болтове фиксирали прешлените му да не се движат и се прибирал у дома, имало период около месец, в който трябвало предимно да лежи обездвижен, да избягва движения. След това започнал да се раздвижва като се наложило да ползва патерици и чужда помощ. Свидетелства още, че през целия възстановителен период съпругът й бил в началото почти изцяло, а впоследствие и частично зависим от нея и нейните родители за хранене, преобличане, санитарно-хигиенно обслужване. Дава показания, че по време на възстановяването на ищеца имало период, в който той не се хранел, отслабнал много, трябвало много да се пази, да не вдига тежко, да не се навежда. Всичко това много го изнервяло, дразнело го. Изнервен бил и от неизвестността дали ще може да продължи да работи. Към него момент второто им дете било на три години. Това допълнително измъчвало съпруга й, тъй като не можел да участва пълноценно в отглеждането му. Не можел да го вдигне, да го прегърне. През първите три месеца много често се налагало да взема болкоуспокояващи. Св. М. дава още показания, че след катастрофата съпругът й бил доста променен, станал доста предпазлив, изплашен, имало период, в който не искал да се качи в кола. Към настоящия момент не позволявал някой друг да го вози. Пътувал единствено, ако той шофира. Изнася още данни, че освен уврежданията в гръбнака, от катастрофата съпругът й получил счупване на двата пръста на десния крак. Тъй като уврежданията в гръбнака били значително по-опасни, лекарите насочили своето внимание към тях и за тях бил опериран.

Наложило се известно време да стои със счупените пръсти на краката без същите да могат да бъдат лекувани. Това допълнително му причинявало дискомфорт и болки, тъй като не можел да стъпва добре на крака си. Когато вече било възможно да се оперират пръстите на краката, се оказало, че те са зараснали накриво и за да се извърши операцията се налагало те да се чупят и след това да се оперират, което му причинило допълнителни притеснения. Изплашен от това, ищецът не предприел втората операция и в момента пръстите му били така, както са си зараствали - накриво. Свидетелства още, че както от неправилното зарастване на пръстите на крака, така и от операцията на гръбнака, съпругът й е с променена походка, не се движел както преди. Когато се движел самото му тяло било изкривено леко встрани. Според лекарските предписания след операцията и до момента ищецът, когато трябва да вземе нещо от земята не се навежда, а кляка. Свидетелства още, че и двамата със съпруга й са запалени планинари. Преди произшествието редовно предприемали преходи в планината, но след катастрофата, това се променило. Пак пътували до планината, но без да предприемат тежки преходи, само се разхождали, тъй като това било тяхно хоби. Дава показания, че при промяна на атмосферните условия съпругът й усещал болки в кръста и крака и към момента.

Данните, изнесени от свидетелката, съдът анализира от аспекта на възможната му заинтересованост от изхода на делото, предвид обстоятелството, че е съпруга на ищеца. Те се кредитират изцяло, тъй като не са в противоречие с останалия доказателствен материал и се подкрепят от него.

Горните факти се установяват и от приетата комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза.

Вещото лице – експерт по съдебна медицина дава заключение, че ищецът е получил следните увреждания: Счупване в областта на втори поясен прешлен, счупване в областта на трета и пета предходилни кости на десния крак. Според експерта счупването на поясния прешлен води до трайно затрудняване на движението на снагата. В конкретния случай счупването е довело до нарушаване на анатомичната цялост на гръбначно - мозъчния канал, за което е ищецът е имал клиника. Счупването на костите на дясното ходило са довели до трайно затрудняване на движението на десния долен крайник. Според заключението счупването на втори поясен прешлен е наложило оперативно лечение с репозиция и стабилизация с винтове, което е било проведено в Университетската болница в гр. Варна. Експертът разяснява още, че в медицинската документация е отразено, че счупванията на ходилните кости са налагали оперативно лечение в планов порядък, след операцията на гръбначния стълб. Няма обаче медицинска документация за оперативна интервенция на костите на ходилото. Пострадалият не бил предприел такава, поради зарастване на костите и усложняване на оперативния процес. Според експерта при такива счупвания на поясен прешлен нормалният възстановителен период е за срок от около една година. В медицинската документация било отразено, че пострадалият е вертикализиран след оперативното лечение. По отношение на счупванията на ходилните кости нормалният възстановителен период е от два до три и половина месеца като в първите четиридесет и пет дни без натоварване на крайника. Според вещото лице няма представена медицинска документация за възникнали усложнения като и пострадалият не съобщава за такива. Експертът дава заключение, че от документацията и явяването на ищеца в съдебна медицина следва да се приеме, че е налице възстановяване на функционалното състояние на снагата и движението на долния десен крайник като от фиксацията обемът на движенията в поясния отдел е леко ограничен. Ищецът съобщавал, че има болки в поясната област и ходилото при пренатоварване, преохлаждане. Не можел да вдига тежки предмети. От данните в делото и данните от ищеца вещото лице приема, че уврежданията у ищеца са настъпили от травма в купето на автомобила. Според експерта няма обективни находки, които да определят точно кои части на тялото с кои части на автомобила са контактували. За гръбначния стълб счупването се получава от рязка флексия /предно огъване на гръбначната колона/. Такъв механизъм се получава след преобръщането на таван при удар на горната част на гърба в покрива, който в случая е деформиран към седалките. Предходилните кости са счупени от директни удари на ходилото в детайли по предната част на арматурното табло вдясно и отдолу. Според вещото лице травмите, ако ищецът е с предпазен колан не могат да бъдат еднакви.