Решение № 100 от 24.11.2023, Районен съд - Мездра

РЕШЕНИЕ

№ 100 гр. М, общ. М, обл. Вр, 24.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – М, II-РИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вяра Ат. Атанасова при участието на секретаря Надежда Д. Китова-Николчева като разгледа докладваното от Вяра Ат. Атанасова Административно наказателно дело № 20231450200208 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

А. М. К. от село Р. Б., общ. М, обл. Вр е обжалвал Наказателно постановление № ***/08.02.2023 година на Директора на РДГ Б, с което за нарушения на чл.213 ал.1 т.1 и т.2 от Закона за горите /ЗГ/, на основание чл.266 ал.1 от същия закон, са му наложени административни наказания глоба в размер на 100 лева за нарушението по чл.213 ал.1 т.1 ЗГ и глоба в размер на 100 лева за нарушението по чл.213 ал.1 т.2 ЗГ, като наред с това са отнети в полза на Държавата, съгласно чл.273 ал.1 ЗГ 0.50 пространствени куб. м. дърва за огрев от дървесен вид „Акация“ като вещи, предмет на нарушението и лек автомобил „А 80“ с регистрационен № ********* като вещ, послужила за извършване на нарушението. Възраженията са в смисъл, че описаната в АУАН и НП фактическа обстановка не кореспондира с действително настъпилите събития. Счита се също, че обжалваният акт е издаден в противоречие с материалния и процесуален закон. Подробни доводи не са изложени. На тези основания се иска отмяна на постановлението като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

Процесуалният му представител адв. М. С. от ВрАК поддържа искането за 1 отмяна на обжалвания акт като счита, че описанието на нарушението е непълно и неточно поради липсата на категорични данни относно количеството транспортирани дърва за огрев. По отношение на отнетият в полза на Държавата лек автомобил, същият е посочил, че моторното превозно средство е собственост на трето лице, което не е уведомено за целите, за които то е ползвано от жалбоподателя и на тази база се прави извода, че е неправилно отнето от наказващият орган. Претендират се разноски под формата на адвокатско възнаграждение, реализирани в хода на административно-наказателния процес при разглеждане на делото от три съдебни състава. Представен е списък по чл.80 ГПК.

Наказващият орган, редовно призован, не е изпратил представител.

Постъпили са писмени бележки от Ива Миланова-главен юрисконсулт в качеството й на процесуален представител на Директора на РДГ Б, в които се посочва, че при издаването и връчването на АУАН и НП са спазени процедурните изисквания на ЗАНН, същите съдържат всички необходими реквизити, а събраните в хода на производството доказателства подкрепят изцяло изложените в тях факти и обстоятелства досежно процесните нарушения. Претендират се разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН и е процесуално допустима.

Анализирайки събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

На 17.01.2023 година около 15.20 часа служители на РУ-М, сред които свидетелят Х. М. извършвали обход по път М-Р. Б.. Непосредствено след отбивката за село Моравица в посока село Р. Б. те установили вдясно от пътното платно два автомобила, в които имало нарязани дърва за огрев.

Свидетелят и колегите му се представили на водачите на моторните превозни средства и поискали от тях документи – за удостоверяване на самоличност и на автомобилите. Документалната проверка показала, че едното от моторните превозни средства – „А 80“ с рег. № ********* е собственост на С. М. от село Р. Б. и се управлява от А. К. М. от същото село. Контролните органи попитали М. от къде са дървата на задната седалка в колата му и поискали от него документи за произхода им. Той обяснил, че дървата са отрязани от него в 2 местност, намираща се в землището на село Р. Б. и няма документи за тях.

При това положение полицейските служители уведомили за случая Държавно горско стопанство М, където на място пристигнали служители, сред които свидетелят Е. К.. Освен на задната седалка те установили наличие на дърва за огрев и в багажника на лекият автомобил. Всичките били от дървесен вид „Акация“, немаркирани с контролна горска марка, производствена марка или общинска марка. Пред горските служители М. заявил, че няма документи – превозен билет за транспортирането им. Тъй като дървата не били подредени на фигура, а наредени в колата свидетелят К. и колегите му не могли да ги измерят с помощта на ролетка. Въпреки това, те нагледно приели, че дървата са нарязани на приблизително метър дължина с дебелина на стволовете от 10 до 15 см. и общото им количество е 0.50 пр. куб. метра. Установеното в хода на проверката било описано от свидетелят К. в констативен протокол. С разписка дървата за огрев били оставени на отговорно пазене при горския надзирател НН. За констатираните нарушения на А. М. бил съставен АУАН по Закона за горите. Образуваната по случая административно-наказателна преписка била изпратена до Районна прокуратура Вр-ТО-М. Въз основа на материалите, съдържащи се в нея, била образувана прокурорска преписка с вх. № 763/2022 година. След запознаване със събраните по нея доказателства, с постановление от 06.02.2023 година решаващата прокуратура приела, че липсват данни за извършено престъпление по смисъла на НК, в резултат на което отказала да образува досъдебно производство и прекратила преписката, на основание чл.24 ал.1 т.1 НПК, като изпратила материалите по компетентност на Директора на РДГ – Б за реализиране на административнонаказателна отговорност по отношение на А. М. от село Р. Б. при наличие на доказателства за извършено от него административно нарушение. След като преценил събраните доказателства, Директорът на РДГ – Б издал наказателно постановление № ***/08.02.2023 г., с което наложил на М. административни наказания глоба в размер на 100 лева, съгласно чл.266 ал.1 ЗГ, за нарушение на чл.213 ал.1 т.1 от същия закон и глоба в размер на 100 лева, съгласно чл.266 ал.1 ЗГ, за нарушение на чл.213 ал.1 т.2 ЗГ, като на основание чл.273 ал.1 от Закона за горите били отнети в полза на Държавата 0.50 пространствени куб. м. дърва за огрев от дървесен вид „Акация“ като вещи, предмет на нарушението и лек автомобил „А 80“ с регистрационен № ********* като вещ, послужила за извършване на нарушението. Въз основа 3 на подадена жалба против постановлението от страна на А. М. в РС-М е образувано НАХД № 78/2023 година. С Решение № 48/13.04.2023 година състав на съда е отменил като неправилен обжалваният акт в частта относно нарушения на чл.213 ал.1 т.1 и чл.213 ал.1 т.2 от Закона за горите и относно постановеното отнемане в полза на Държавата, съгласно чл.273 ал.1 ЗГ, на лек автомобил „А 80“ с рег. № ********* като вещ, послужила за извършване на нарушението. В останалата му част наказателното постановление е било потвърдено. Със същото решение наказващият орган е бил осъден да заплати в полза на жалбоподателя направени по делото разноски. Въз основа на подадена от РДГ Б касационна жалба против въззивният акт, в Административен съд Вр е било образувано КАНД № 302/2023 година. След като е разгледал делото и е преценил събраните доказателства, с Решение № 248/17.07.2023 година състав на съда е обезсилил обжалваният акт и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на РС-М.

Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Е. С. К. и Х. И. М..

Освен гласни, по делото са събрани и писмени доказателства.

Съдът, след като взе предвид доказателствата и изложеното в обжалваните административни актове, и в жалбата на А. М., счита, че последната е частично основателна, като съображенията за това са следните:

В пледоарията си пред съда защитникът адв. М. С. е развил съображения в смисъл, че от съдържанието на АУАН и НП не става ясно кое е санкционираното лице, тъй като за нарушител е посочен А. М. К.. Жалбата срещу постановлението е подадена от лице със същите три имена.

Същевременно, от приложената към нея в копие и приета като доказателство лична карта е видно, че трите имена на жалбоподателя са А. К. М..

Действително, налице е различие по отношение на име, презиме и фамилия на нарушителя, вписани в съдържанието на АУАН, НП и в жалбата, от една страна и в документа за установяване на неговата самоличност - от друга. Тъй като в административните актове, в жалбата и в личната карта М. е вписан с един и същ единен граждански номер, то съдът приема, че се касае за техническа грешка при изписването на имената му в административните актове и това не може да бъде разглеждано като основание за отмяна на наказателното постановление поради липса на яснота относно наказаното 4 лице. Отчитайки останалите възражения по същество на делото, наведени от защитникът адв. М. С., настоящият състав счита, че обжалваният административен акт следва да бъде отменен поради недоказаност на нарушението. Актът за установяване на административно нарушение е съставен на жалбоподателя за това, че е транспортирал с лек автомобил дърва за огрев от дървесен вид „Акация“, немаркирани с контролна горска марка, производствена марка или общинска марка и непридружени с превозен билет – документ, доказващ законният произход на дървесината. Актосъставителят, а впоследствие и наказващият орган са приели, че са налице нарушения по смисъла на чл.213 ал.1 т.1 и т.2 от Закона за горите. С цитираните разпоредби законодателят е въвел забрана за покупко-продажба и други разпоредителни сделки, товарене, транспортиране, разтоварване, придобиване, съхраняване и преработване на дървесина, немаркирана с контролна горска марка, съответно с производствена марка и на дървесина, непридружена с превозен билет. В унисон с тази разпоредба е текста на чл.15 ал.3 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, съгласно който превозният билет удостоверява законният произход на описаната в него дървесина и в този смисъл същият е доказателство не само за законността на транспорта на дървесината от мястото на добив до мястото на доставка, но и за законността на произхода на дървесината, без значение къде се намира тя. След преценка на събраните доказателства съдът счита, че същите подкрепят тази част от описаната в наказателното постановление фактическа обстановка. Налице е транспортиране на процесните дърва като вид деяние, което е формално и е довършено с осъществяване на изпълнителното деяние, без да е необходимо настъпване на други вредни последици. В настоящия случай, посочените в административните актове дърва като дървесен вид са били открити в лек автомобил, управляван от жалбоподателя, с който са транспортирани. От показанията на свидетелите К. и М. е видно, че дървата за огрев не са били маркирани с контролна горска марка и са били без превозен билет, който да доказва законният им произход. При това положение съдът е солидарен с актосъставителят и наказващият орган, че формално са налице нарушения по смисъла на чл.213 ал.1 т.1 и т.2 от Закона за горите. След преценка на събраните доказателства този състав счита, че не е изяснен с необходимата категоричност въпроса за количеството на транспортираните дърва за огрев.

Независимо един от друг свидетелите К. и М. са изложили данни в своите 5 показания, които не дават основание да се счита, че наличните в автомобила на жалбоподателя дърва са били именно 0.50 пр. куб. м., както е отбелязано в АУАН и НП. Това е така, тъй като същите не са били измерени в хода на проверката. Свидетелят К. е категоричен, че измерване на дървата за огрев с ролетка не е било извършено, тъй като те не са били подредени по съответния ред, а именно във фигура, а са били наредени в автомобила и по тази причина е определил на око тяхното количество. От своя страна свидетелят М. твърди, че лично не е извършвал измерване на дървата, а е приел за достоверно количеството, съобщено му от свидетелят К.. Изложеното от двамата свидетели позволява да се направи извода, че тяхната констатация е изградена на база нагледни впечатления, а не въз основа на резултати от измерване по съответният начин на дървата. Това, според настоящият състав, не е достатъчно, за да се приеме за категорично установено, че жалбоподателят действително е транспортирал в процесният лек автомобил дърва за огрев с количество 0.50 пр. куб. м. Останалата част от доказателствената маса по делото не съдържа каквито и да е било данни, от които да е видно какво е било количеството на дървесината (дърва за огрев), открита в управлявания от М. лек автомобил. При положение, че измерване на дървата не е било извършено, няма как да бъде споделена тезата на актосъставителя и наказващия орган, че установеното в моторното превозно средство количество дърва за огрев е било именно 0.50 пр. куб. м. Обемът на дървесината, предмет на нарушенията, е от съществено значение за определяне на нейната стойност и е част от обстоятелствата, които се преценяват при определяне степента на обществена опасност на деянията. По тези съображения съдът приема, че описаните в обжалваният административен акт деяния не са подкрепени по категоричен начин от наличната доказателствена маса, поради което наказателното постановление в тази му част следва да бъде отменено. На следващо място наказващият орган е отнел в полза на Държавата на основание чл.273 ал.1 ЗГ лек автомобил „А 80“ с рег. № ********* като вещ, послужила за извършване на нарушението.