Решение № 889 от 02.07.2026, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 889 гр. София, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Алексиева

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Иванка Иванова при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно гражданско дело № 20261000500161 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С решение № 6947 от 14.11.2025 г. по гр.д. № 8375/2024 г. Софийски градски съд, ГО, I-8 състав обявил за недействителен на основание чл. 135, ал.

1 ЗЗД спрямо ищеца „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, договор за дарение на недвижим имот от 28.03.2023 г., обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 57, том I, рег. № 1107, дело № 48 от 2023 г. по описа на нотариус А. Н., рег. № *** в НК, сключен между ответниците И. В.

П., ЕГН **********, и А. М. П., ЕГН **********, с който ответникът И. В. П. е дарил на А. М. П. притежаваните от него 1/4 идеални части от следния съсобствен недвижим имот, находящ се в гр. ***, район „***“, на ул. „***“ № * (стар № *, съгласно документ за собственост), а именно: АПАРТАМЕНТ № 1 на първи етаж, със застроена площ от 68.58 кв. метра, състоящ се от спалня, дневна с кухненски бокс, баня с тоалетна, коридор и прилежаща тераса - двор с площ от 48 кв. м, при съседи: ***, гараж

№ 5 и двор, заедно с МАЗЕ № 19, с площ от 2.80 кв. метра, при съседи: мазе № 20, двор, гараж № 2 и коридор, заедно с 3.96 % идеални части от общите части на сградата, който апартамент съгласно схема № 15-191698 от 1

20.02.2023 г., издадена от АГКК, представлява САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор ***. по КККР на гр. София, община Столична, област София столица, одобрени със Заповед № РД-18-68 от 02.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и регистри, засягащо имота от 25.04.2012 г.; адрес на имота: гр. ***, в сграда с идентификатор *** с предназначение: жилищна сграда – многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на обекта: ЖИЛИЩЕ, апартамент, брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ от 68.58 кв. м, прилежащи части мазе № 19, с площ от 2.80 кв. м и 3.96 % идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж имоти с идентификатори

*** и

***, под обекта: няма; над обекта: имот с идентификатор ***, и заедно с 3.96 % идеални части от имота, върху който е построена сградата, съставляващ съгласно документ за собственост УПИ VIII– 1508 в квартал 61 по регулационния план на гр. София, местността „Манастирски ливади - запад“, целият с площ от 960 кв. м, при съседи: ул.

„Българска легия“, ул. „Родопски извор“ и УПИ IX-1084, 1508, 1649 – за ОДЗ и VII-1082, който имот, съгласно скица № 15-191691 от 20.02.2023 г., издадена от АГКК, представлява ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *** по КККР на гр. София, община Столична, област София столица, одобрени със Заповед № РД-18-68 от 02.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение на КККР, засягащо имота от 08.04.2020 г.; адрес на имота: ***, с площ от 940 кв. м – с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – високо застрояване (над 15 метра) номер по предходен план: 1508, квартал 61, парцел VIII, при съседи: имоти с идентификатори ***, ***, *** и

***. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците са осъдени да заплатят на ищеца сумата 295.25 лева – разноски по делото.

Срещу решението е подадена въззивна жалба вх. № 143575/28.11.2025 г. от ответниците И. В. П. и А. М. П., чрез пълномощник адв. К. Т. от САК, които го обжалват изцяло с оплаквания за неправилност – неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Недвижимият имот бил придобит от А. П. в режим на съпружеска имуществена общност с покойния й вече съпруг – В. П.. След смъртта на 2 последния синът й - И. П., наследил 1/4 ид. част от апартамента. Поради факта, че процесният апартамент бил закупен изцяло с лични средства на А.

П. и реално следвало да бъде лично неин, И. П. „й върнал“ – прехвърлил посредством дарение, придобитата от него 1/4 ид. част. Първоинстанционният съд се позовал в мотивите си основно на безвъзмездния характер на „увреждащата“ според него сделка, без да анализира факта дали тази 1/4 ид. част от процесния апартамент би могла да послужи реално за удовлетворяване на кредитора – ищец. От представената справка от Агенция по вписванията било видно, че към момента на сключване на договорите за кредит процесният апартамент № 1 бил единствено жилище за И. П., т.е. негово несеквестируемо имущество. Атакуваното решение било постановено в нарушение на разпределената от съда с определението по чл. 140 ГПК доказателствена тежест, съгласно което в доказателствена тежест на ищеца било да установи обективно намаляване на секвестируемо имущество на длъжника И. П.. Този факт не само не бил доказан, а се установило обратното – че процесният апартамент се явявал единствено жилище за И. П. и спрямо притежаваната от него към момента на усвояване на кредитите 1/4 ид. част не можело да се насочи принудително изпълнение. Предявеният иск бил недоказан и като такъв – неоснователен, поради което следвало да бъде отхвърлен. Поради това молят съда да отмени атакуваното решение и вместо него постанови друго, с което да отхвърли предявения иск. Претендират разноски.

Въззиваемата страна „ЕОС МАТРИКС“ ЕАД, ЕИК 208597211 – универсален правоприемник на заличения като търговец на 02.12.2025 г. ищец „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, конституиран на основание чл. 227 ГПК от въззивния съд с определение от 25.02.2026 г., чрез пълномощник адв.

Н. К. от АК – Стара Загора е депозирал писмен отговор по реда на чл. 263, ал.

1 ГПК, с който оспорва въззивната жалба. По делото били установени всички предпоставки за основателността на иска по чл. 135 ЗЗД, а доводите във връзка с твърдението, че имотът бил несеквестируемо имущество, били неоснователни. Евентуалната несеквестируемост на имуществените права, които биха били засегнати от уважаването на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, била ирелевантна за основателността на иска. Правните последици на иска по чл.

135, ал. 1 ЗЗД се свеждали до откриване на процесуалната възможност на ищеца да насочи принудителното изпълнение към имуществото на своя длъжник. Секвестируемостта на имуществото била една специфична 3 процесуална предпоставка за възможността да бъде реализирано принудителното изпълнение, която обаче била предмет на изпълнителното производство, а не на настоящия исков процес. Моли съда да потвърди атакуваното решение като правилно. Не претендира разноски. С отговора на въззивната жалба прави евентуално възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК, което мотивира с липсата на фактическа и правна сложност на делото.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.

259, ал. 1 ГПК, от надлежни страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което съдът следва да се произнесе по основателността й.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен до посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Атакуваното решение е валидно и допустимо. Въззивният съд намира, че при постановяване на решението не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед доводите в жалбата е правилно по следните съображения:

С исковата молба, уточнена с молба от 12.02.2025 г., съдът е сезиран от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК 131001375, с иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че ответникът И. В. П. бил негов длъжник по договор за стоков кредит № 5429286 от 30.01.2023 г., договор за кредитен лимит на физически лица, който се ползва чрез кредитна карта № 5421273 от 25.01.2023 г., договор за стоков кредит № 5425608 от 26.01.2023 г. и договор за потребителски паричен кредит № 5420436 от 26.01.2023 г. Вземанията по договорите били прехвърлени на ищеца от първоначалния кредитор „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, както следва: вземането по договор за стоков кредит № 5429286 от 30.01.2023 г. било прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 11.09.2023 г.; вземането по договор за кредитен лимит на физически лица, който се ползва чрез кредитна карта № 5421273 от 25.01.2023 4 г., било прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 12.01.2024 г.; вземането по договор за стоков кредит № 5425608 от 26.01.2023 г. било прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 11.09.2023 г., и вземането по договор за потребителски паричен кредит № 5420436 от 26.01.2023 г. било прехвърлено на ищеца с договор за цесия от 09.11.2023 г.

Твърди още, че поради неплащане на дължимите суми по договорите от длъжника ищецът пристъпил към принудително събиране на вземанията си чрез подаване на заявления за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в СРС, по които били образувани ч.гр.д. № 4492/2024 г., ч.гр.д № 31290/2024 г. и ч.гр.д. № 21271/2024 г. на СРС. При направена справка в имотния регистър установил, че на 28.03.2023 г. бил сключен договор за дарение на недвижим имот между първия ответник И. В. П., като дарител, и втория ответник А. М. П., като дарен, обективиран в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 57, том I, рег. № 1107, дело № 48/2023 г. по описа на нотариус А. Н., рег. № *** на НК. С този договор ответникът И. П. се разпоредил безвъзмездно с 1/4 идеална част от недвижим имот - апартамент № 1, със застроена площ от 68.58 кв. м, заедно с мазе № 19 с площ от 2.80 кв. м и заедно с 3.96 % идеални части от общите части на сградата, който апартамент представлявал самостоятелен обект в сграда, с идентификатор ***. Налице били обективните и субективните елементи от фактическия състав на чл. 135 ЗЗД, поради което е искал от съда да обяви за недействителна по отношение на ищеца на договора за дарение от 28.03.2023 г.

С отговор на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, ответникът И. В. П. е оспорил предявения иск с възражение, че договорът за дарение не бил сключен с цел увреда на кредиторите. Недвижимият имот бил придобит лично от А. П. още през 2005 г., а И. П. придобил своята 1/4 ид. част от апартамента по наследство от своя покоен баща В. П., и логично „върнал“ тази част обратно на своята майка. Релевирал е и възражение, че притежаваната от него 1/4 ид. част от имота била негово несеквестируемо имущество по смисъла на ГПК и спрямо нея не било възможно насочване на евентуално принудително изпълнение. Поради това е искал от съда да отхвърли иска.

С отговор на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, 5 ответницата А. М. П. е оспорила предявения иск. Недвижимият имот придобила в режим на съпружеска имуществена общност с покойния й вече съпруг В. П.. След смъртта на съпруга й синът й И. П. наследил 1/4 ид. част от апартамента. От години не била в добри отношения със сина си, поради което и не желаела да бъдат съсобственици на процесния апартамент, закупен в действителност с изцяло лични на ответницата средства. По тази причина накарала сина си „да й върне“ – да й прехвърли посредством дарение, придобитата от него 1/4 ид. част. Никога не била известена за сключени от сина й договори за кредит и тяхното обслужване, още по-малко имала намерение да уврежда по някакъв начин неговите кредитори. Искала е от съда да отхвърли иска.

От фактическа страна: Пред настоящата инстанция не е спорно, а и от приетите и неоспорени писмени доказателства се установява, че ответникът И. П. е сключил с „Уникредит Кънюмър Файненсинг“ ЕАД твърдените в исковата молба договор за стоков кредит № 5429286 от 30.01.2023 г., договор за кредитен лимит на физически лица, който се ползва чрез кредитна карта № 5421273 от 25.01.2023 г., договор за стоков кредит № 5425608 от 26.01.2023 г. и договор за потребителски паричен кредит № 5420436 от 26.01.2023 г.