Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 363 от 24.03.2021, Административен съд - Варна

Съд
Административен съд - Варна
Дело
Административно дело 2562/2020
Вид
Решение № 363
Подписан
24.03.2021
В сила
16.02.2022
Състав
НАТАЛИЯ ГЕОРГИЕВА ДИЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 143, ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 172, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.47 · Закон за защита от дискриминация
  • чл.48, ал.2, т.2 · Закон за защита от дискриминация
  • чл.4, ал.1 · Закон за защита от дискриминация
  • чл.4, ал.2 и ал.3 · Закон за защита от дискриминация
  • чл.4, ал.2 и ал.3 · Закон за защита от дискриминация
  • чл.50, т.1 · Закон за защита от дискриминация
  • чл.55 - чл.59 · Закон за защита от дискриминация
  • чл.55 - чл.59 · Закон за защита от дискриминация
  • чл.55 - чл.59 · Закон за защита от дискриминация
  • чл.55 - чл.59 · Закон за защита от дискриминация
  • чл.55 - чл.59 · Закон за защита от дискриминация
  • чл.68 ал.1 · Закон за защита от дискриминация

Р Е Ш Е Н И Е

№ …………/

.02.2021 г., гр. Варна

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Двадесет и трети състав, на шестнадесети март две хиляди двадесет и първа година в публично заседание, в състав:

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: НАТАЛИЯ ДИЧЕВА при секретаря Светла Великова, като разгледа докладваното от съдия Дичева адм. дело № 2562 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, вр. чл.68 ал.1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр).

Образувано е по жалба на Н.К.Н., ЕГН: **********, с адрес: ***, депозирана чрез пълномощник – адв. Р.Ж., срещу Решение № 609/08.10.2020 г. по преписка № 282/2016 г. на Петчленен разширен заседателен състав на Комисия за защита от дискриминация, с което е установено, че ответната страна Директорът на ОДМВР-Варна не е извършил дискриминация по признаците „лично положение“ и „пол“ срещу жалбоподателя.

Оспорващият навежда доводи за неправилност и незаконосъобразност на процесната заповед, изразяващи се в неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Счита, че Комисията въобще не е обсъдила доводите на жалбоподателя за липса на ясни правила при провеждане на подбора, както и кои качества носят предимство и какво се разбира под професионална мотивация. Заявява, че по отношение на него е извършена дискриминация по признаците „пол“ и „лично положение“, като КЗД при преценка на събраните по преписката доказателства и установени безспорно факти, е достигнала до погрешния извод за липса на дискриминация и по двата признака. С тези доводи иска от съда да постанови решение, с което да отмени оспореното решение на КЗД, като вместо него постанови друго, с което да се признае наличието на дискриминация, осъществена спрямо него по посочените два признака.

Претендира и присъждане на сторените в производството разноски.

Ответникът чрез процесуален представител О. К. (правоспособен юрист и представляващ Комисията за област Варна) в о.с.з. оспорва жалбата. Твърди, че решението на КЗД е правилно и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила.

Заинтересованата страна Директорът на Областна дирекция на МВР-Варна, оспорва жалбата.

Заинтересованата страна

Министър на вътрешните работи не изразява становище по делото.

След като обсъди доводите на страните и приетите по делото доказателства, съдът в настоящия състав приема за установено от фактическа страна следното:

Административното производство пред Комисията за защита от дискриминация е започнало с подаване на жалба от Н.Н. с вх. № 44-00-3752/07.09.2016 г. и допълнение към нея с вх.№ 90-04-114/17.11.2016 г.

Образувано е с Разпореждане №

747/05.10.2016 г. на Председателя на Комисията въз основа на така подадената жалба. Предвид оплакванията в първоначалната жалба за дискриминация по признак "пол", образуваната преписка първоначално е разпределена за разглеждане от Втори специализиран заседателен състав по чл.48, ал.2, т.2 от ЗЗДискр. Посоченият специализиран постоянен заседателен състав на Комисията е разгледал преписката, като е провел проучване и три открити заседания, в рамките на които са събрани допълнителни доказателства, във връзка с установяването на фактическата обстановка по повдигнатия пред КЗД спор. В открито заседание, проведено на 15.05.2017 г. съставът е счел, че преписката е изяснена от фактическа и правна страна, обявил я е за решаване и е предоставил възможност на страните да представят своите заключителни становища.

С вх.№ 44-00-1506/25.05.2017г. е постъпила молба от жалбоподателя Н.Н., чрез процесуалния представител - адв. М.Д., с отправено искане до състава да бъде разгледано наличието и на още един признак, въз основа на който жалбоподателят заявява, че е бил третиран по-неблагоприятно, освен по признак „пол“, също и по признак „лично положение“.

С Решение № 210/03.07.2017 г.,

Втори специализира постоянен заседателен състав е отменил взетото на 15.05.2017 г. Протоколно решение, с което преписката е била обявена за решаване и е върнал същата за разглеждане в открито заседание, като е предложил на Председателя на КЗД да издаде разпореждане, с което тя да бъде преразпределена за разглеждане от Петчленен разширен заседателен състав, който разглежда множествена дискриминация.

Въз основа на Доклад с вх.№

12-11-1397/15.11.2017 г., изготвен от докладчика по преписката, Председателят на КЗД със свое разпореждане № 1284/18.12.2017 г. е разпоредил преписката да бъде преразпределена за разглеждане от Втори специализиран постоянен заседателен състав на Петчленен заседателен състав.

Със свое Решение №

217/08.04.2019г. Петчленен състав е отменил протоколното решение от последното откритото заседание, с което преписката е обявена за решаване, след като е установил липсата на проведено проучване и липсата на събрани надлежни доказателства във връзка с посочения от жалбоподателя втори, допълнителен признак - „лично положение“ и е върнал преписката във фаза проучване. На 27.06.2018 г. Петчленен разширен заседателен състав на Комисията е обявил преписката за решаване.

Според изложеното в жалба с №

44-00-3752/07.09.2016 г. и допълнение към нея с вх.№ 90-04-114/17.11.2016 г., Н.К.Н. от 16.11.2012 г. до 02.06.2014 г. е работил в ГКПП “Пристанище Варна“ при ГПУ-Варна към РДГП-Бургас на длъжност „Системен оператор“. На 22.04.2016 г. жалбоподателят е подал документи за кандидатстване за длъжността “Системен оператор“ към ОД на МВР - Варна. Служителката в отдел „Човешки ресурси“ при ОД на МВР - Врана му пояснила, че свободните места в пето РПУ са две - едно титулярно и едно по заместване. Н.К. е кандидатствал само за титулярното място.

На 04.05.2016 г. жалбоподателят получил обаждане по телефона от началника на отдел „Човешки ресурси“ при ОД на МВР - Варна, да се яви на тест - изпит за установяване нивото на компютърната му грамотност на 11.05.2016 г. На този изпит от допуснати 19 души, са се явили 18 кандидати, от които само жалбоподателят е бил от мъжки пол. Малко преди изпита служителката в отдел „Човешки ресурси“ при ОД на МВР - Врана - Р.С., обявила, че са открити още две вакантни длъжности към КАТ. На провелия се тест-изпит жалбоподателят е получил 17,8 точки от максимални 18, като протокол с точките не е оповестен. След проведения тест било проведено и кратко събеседване с кандидатите. Според твърденията в жалбата, на 17.05.2016 г. Н.Н. получил обаждане от началника на отдел „Човешки ресурси“ г-н Д. да се яви на заключително интервю на 19.05.2016 г. На това интервю са се явили отново 18 души. На него кандидатите е трябвало да се представят като образование и професионален опит, и въз основа на тези критерии да се формират вече крайните оценки. Жалбоподателят получил крайна оценка 9,23 точки, което го оставило както извън свободните позиции в Пето РПУ - Варна, така и извън тези в КАТ. След като приключило всичко, на 25.05.2016 г. Н.К.Н. написал възражение до Директора на ОД на МВР - Варна срещу крайната си оценка, но не получил отговор на това възражение. На 17.06.2016 г. жалбоподателят изпратил писмо до приемната на МВР в град София, но не получил отговор и от там. В допълнението към жалбата си, Н.К.Н. посочва, че в писмо-отговор от Дирекция „Координация и административно обслужване“ на МВР е отбелязано, че във връзка с подадената от него жалба, той е получил отговор с № 365000-24303/27.06.2016 г., но подобно „писмо - отговор“ от въпросната дирекция той никога не е получавал.

Предвид гореизложеното, на основание чл.50, т.1 от ЗЗДискр., Комисията е била сезирана с искане да установи налице ли е нарушение от страна на Конкурсната комисия на ОДМВР - Варна по защитените, съгласно чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. признаки - „пол“ и „лично положение“.

В хода на проучването по реда на чл.55 - чл.59 от ЗЗДискр. чрез Министъра на вътрешните работи е изискана информация от Директора на ОД на МВР Варна.

В становището на старши комисар Д.П.- Директор на ОД на МВР Варна се заявява, че предвид правната регламентация на длъжностите и приложимия закон за заемане на тези длъжности не е обявен конкурс, така както твърди жалбоподателя в своята жалба и той не е бил участник в обявен конкурс, а е участвал в подбор на кандидати. С протокол № 365з-19333/18.05.2016 г. са отразени получените резултати на всички явили се кандидати от проверка на компютърните им умения и беседи с тях. Посочва, че резултатите са служили на комисията за подпомагане на работодателя при провеждането на интервютата за работа с кандидатите и нямат елиминаторен характер. Комисията за подпомагане на работодателя при провеждане на интервютата е извършила подбор и утвърждаване на кандидатите за служителите на МВР като лица, работещи по трудово правоотношение в ОД на МВР и е бил определен ред за нейната работа. Информира, че оценяването на кандидатите се е извършило в две области - оценка на професионалната мотивация в границите от 0 до 15 точки и оценка на професионалните познания, способности и умения - от 0 до 15 точки. Заявява, че всеки член комисията е оценявал самостоятелно всеки един кандидат по всяка от областите по т.4 от Специализираната методика, използвайки „Карта за оценка“. Застъпва становището, че при работа си комисията не е имала признаци за толериране или тенденциозно отрицателно отношение към някой от кандидатите. Всеки член на комисията е поставял своите оценки - точки в картата за оценка на кандидата, независимо от другите членове на комисията. Получените точки са абсолютно различни, между членовете на комисията. Относно жалбоподателя за неговото оценяване, членовете на комисията са спазили реда на специализирана методика. Със становището старши комисар Д.П.представя писмени доказателства: копия от заповеди, копия от писма, копие от Обява за длъжността „Системен администратор“, копие от „Докладна записка“ и от „Предложение“, копие от Протоколи и писма.

Във връзка със заявения втори признак от жалбоподателя „лично положение“ докладчикът е изискал с уведомление изх.№ 44-00-3290/17.10.2019 г. от него да уточни в какво се изразява неговото „лично положение“ и защо счита, че именно то е в основата на дискриминацията срещу него.

В отговор на това уведомление, жалбоподателят в своя молба с вх.№ 44-00-4002/23.12.2019 г. по описа на КЗД пояснява, че първоначално при подаването на жалбата до Комисията не е забелязал във формуляра за подаване на жалба да фигурира признак „лично положение“, а освен това бил воден от факта, че бил единственият мъж сред всички кандидати в конкурса и също така счита, че при оценяването на способностите му за заемане на вакантната длъжност е допуснат субективизъм от страна на комисията. Твърди, че когато подал жалбата до Комисията не е знаел, че е бил възприет и оценен от оценителната комисия като „бавен“ и „флегматичен“, нито е знаел какви са били мотивите на членовете на оценителната комисия, за да направят такава оценка и да му дадат такава характеристика. Жалбоподателят заявява, че в проведеното производството пред Комисията, образувано по неговата жалба във връзка с нарушеното му право на недискриминация са му станали известни обстоятелства и факти, които с още по-силно основание са аргументирали наличието на нарушение на закона по признак „лично положение“ и това е именно заради допуснатия действително субективизъм, да бъде оценяван с психологически характеристики на темперамент (бавен и флегматичен) от членовете на комисия, за чийто членове изобщо не е посочено с каква квалификация са, както и не са използвани личностни тестове, за да обосноват подобни оценки, а са ги поставили въз основа на своите наблюдения или пък на нечие предварително нареждане „отгоре“.

Заявява, че това са фактите, които посочва, а доказателствата се съдържат в преписката.

С оспореното си Решение №

609/08.10.2020 г. Комисията за защита от дискриминация не е установила да са прилагани различни критерии при оценяването на кандидатите за работа или към тях да са прилагани различни методи, или да са поставяни в различни условия при провеждането на подбора. Приела е също, че посоченото от подателя на жалбата, че той е бил единственият кандидат от мъжки пол и с оглед на това не е бил класиран на първо място, въпреки показаният от него най-висок резултат на теста за компютърни умения, не е достатъчно убедителен довод както и такова обстоятелство, въз основа на което да се направи предположение, че е налице допусната дискриминация въз основана на признак „пол“ по отношение на него. КЗД не е установила да е приложен различен, дискриминационен подход спрямо жалбоподателя или пък да са били приложени различни дискриминиращи го критерии при оценяването му по време на проведения подбор от страна на комисията. КЗД е приела, че обстоятелството, че жалбоподателят е получил най-висока оценка на теста за компютърни умения не го класира директно на първо място сред другите кандидати, защото на следващия етап - проведеното интервю, е получил най-ниска оценка от всички кандидати. От представените по преписката доказателства КЗД е направила извод, че Н. е бил оценяван и във връзка с други негови умения от различните членове на комисията, които напълно самостоятелно и независимо един от друг са поставяли оценките си в карти, като дори да се приеме, че има субективен елемент при поставянето на оценките, това само по себе си не може да обоснове дискриминация по отношение на жалбоподателя или на който е да е друг кандидат, защото дискриминацията е различно, неравно третиране допуснато въз основа на определен в закона признак, а такова не се установява в хода на производството пред Комисията.