Решение № 4626 от 18.12.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4626 гр. Варна, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Атанаска Д. Маркова при участието на секретаря Тодорина Ат. Трифонова като разгледа докладваното от Атанаска Д. Маркова Гражданско дело № 20253110110830 по описа за 2025 година

Подадена е молба за защита от домашно насилие на осн. чл.8, т.1 от ЗЗДН от страна на молителката М. З., ЛНЧ: ***, пребиваваща в страната, действаща лично и като майка и законен представител на децата Д. С. З., ЕГН ********** и Е. С. З., ЕГН **********, тримата с настоящо местонахождение ***, ***“, чрез адвокат М. Н. от АК - Варна, против ответника С. А. З., ЕГН **********, с местоживеене ***.

В молбата си молителката твърди, че с ответника са съпрузи и родители на децата Д. С.

З. и Е. С. З.. По време на съжителството им, което започнало през 2018 г., ответникът проявявал спрямо молителката насилие, като тя била подложена на физически и психически тормоз. Проявите на агресия били извършвани и пред децата. През 2023 г. молителката била настанена в Кризисен център ***, където и завела производство по ЗЗДН, по което била издадена заповед за защита и ответникът бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката, но проявите на насилие от страна на ответника не престанали. Те се изразявали в обиди, заплахи за това, че ще остави молителката инвалид и ще я убие, както и нанасяне на побои, вкл. и по време на бременност.

На 07.09.2025 г. молителката, ответникът и децата им присъствали на семейно събиране у роднини на ответника. Той пиел алкохол през целия този ден. Започнал да заплашва молителката и да й се заканва, като й казал: „Ще ви закарам в гората, ще ти напълня устата с кръв и ще ти сменя физиономията“. По-късно през деня молителката чула как ответникът казва на майка си, че след като се приберат у дома ще стане голям проблем. След като се прибрали, докато молителката хранела сина им Д., в присъствието на другото дете Е., ответникът започнал умишлено да се заяжда с нея и й казал пред децата: „Курво, защо си 1 курва“. След това се обадил на майка си по телефона и казал: „Виж, тази курва пак прави проблем“. Майка му пристигнала в апартамента и молителката я помолила да остане да нощува при тях, защото се страхувала ответникът да не й посегне отново физически.

На 16.09.2025 г. ответникът се обадил по телефона, тъй като в този момент бил в Г., и казал на молителката, че ще идват майстори в дома им. Започнал да й крещи по телефона да не остава сама с майсторите, като щял да прати майка си. Казал й: „Курво, няма да оставаш сама там да не се ебеш с тях". Молителката затворила телефона и блокирала входящите обаждания от него. Малко след това в жилището пристигнала майката на ответника, която била притеснена и казала, че той бил гневен, че е блокиран; че щял да се прибере още същата вечер и щяло да стане много лошо. Молителката силно се разтревожила, предвид предишните прояви на ответника, и подала сигнал на национален спешен телефон 112.

Дежурни полицаи съдействали и откарали нея и децата да нощуват в хотел. На следващия ден от Дирекция „Социално подпомагане“ Р. придружили молителката и децата до *, където понастоящем били настанени в Кризисен център **.

Молителката твърди, че изпитва силен страх за себе си и за децата. Твърди, че ответникът може да й нанесе побой и да увреди сериозно здравето й и да изпълни заканите, които й отправя. Поради така изложените обстоятелства, описани в молбата, молителката моли съда да бъдат предприети мерки спрямо ответника за защита от домашно насилие на нея и децата по чл.5, ал.1, т.1, 2, 3, 4 и 5 от ЗЗДН.

Ответникът, чрез упълномощения процесуален представител адв. Ст. С. от АК – Разград изразява становище, че твърденията на молителката не отговарят на истината, поради което ги оспорва.

Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна изразява становище, че подадената от молителката молба следва да се уважи. Счита, че с поведението си към майката бащата е нарушил правата на децата и е създал реални предпоставки за нарушаване на тяхното психоемоционално съС.ие.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за безспорно установено от фактическа и правна страна следното:

Установява се безспорно по делото, че молителката и ответникът са съпрузи, сключили граждански брак през 2022 г., но живеели заедно от 2018 г. Те са родители на децата Д. С. З., роден на *** г. и Е. С. З., родена на *** г.

По време на съжителството им между страните възниквали конфликти, като имало множество случаи, в които ответникът проявявал агресивно поведение спрямо молителката, изразяващо се в осъществявани актове на психическо и физическо насилие. През месец август 2023 г. по повод оплакване от молителката за осъществени срещу нея и детето Д. З.

/тогава на пет месеца/ актове на насилие от страна на ответника, молителката и детето били настанени в Комплекс за социални услуги за деца и семейства – г**. Било образувано и гр.д.

№*** г. по описа на РС – Пазарджик въз основа на подадена молба по ЗЗДН за защита на молителката и детето. Тогава молителката съобщила за осъществени от ответника актове на 2 психическо и физическо насилие, след употреба от негова страна на наркотични вещества, вкл. и осъществени в присъствие на детето. По случая било образувано и досъдебно производство №**** г. по описа на РУ Разлог, по което ответникът бил привлечен в качеството на обвиняем за нанесена на молителката лека телесна повреда – престъпление по чл.130, ал.1 от НК. В хода на гражданското дело молителката подала молба за отказ от молбата за защита и производството било прекратено.

На 07.09.2025 г. молителката и ответникът, заедно с двете им деца били на гости у роднини на ответника в гр. Р., където била и майката на ответника – свидетелката З.О.Р..

През целия този ден ответникът употребявал алкохол и докато били на гости той неколкократно отправял заплахи към молителката за побой, като включително й казал, че ще я закара в гората и ще й смени физиономията. След като семейството се прибрало в дома си, докато молителката хранела едно от децата и в присъствието на другото дете, ответникът започнал да отправя към молителката обидни изрази, наричал я „курва“. По-късно в апартамента им пристигнала майката на ответника, която молителката помолила да остане да пренощува при тях, тъй като се страхувала от побой.

На 16.09.2025 г. молителката била в дома си с двете деца, а ответникът бил в Г.. Той се обадил на молителката и й казал, че ще дойдат майстори в дома им. Започнал да й крещи да не остава с майсторите, а да напусне жилището, като той ще изпрати майстори. Изпитвал ревност, обиждал я, наричал я „курва“. Казал й „Курво, няма да оставаш сама там да не се ебеш с тях!“ Също така изпращал на молителката текстови съобщения, с нецензурни изрази и псувни. Молителката блокирала телефона на ответника, след което в жилището пристигнала майката на ответника и казала, че той е ядосан заради това, че молителката го блокирала и казал, че на следващия ден се прибира и щяло стане много лошо. Това изплашило молителката много, предвид предишните инциденти, и тя се обадила на тел.112, откъдето била свързана с полицията. Съобщила за заплахите от съпруга й, плачейки заявила, че се страхува за живота си и този на децата, съобщила и за предишни инциденти и поискала съдействие да напусне жилището с децата. На 17.09.2025 г. молителката с двете деца били настанени в Кризисен център с целеви групи: ***. При постъпването си молителката съобщила за осъществените от ответника актове на насилие, предвид което и била подадена молбата за защита по ЗЗДН.

По делото са изискани и представени справки за съдимост на страните, като от изготвената справка за ответника се установява, че същият е бил осъждан многократно – спрямо него са постановени 18 осъждания в Г., както и постановени в България присъда от 2020 г. и определение, одобряващо споразумение от 2024 г. Осъжданията, постановени в чужбина са в периода 2020 г. -2023 г. и са за управление на превозно средство без свидетелство за управление и след лишаване от право на управление; умишлено повреждане или унищожаване на имущество; незакокен трафик на наркотични вещества, психотропни вещества и прекурсори, които не са за изключително лична употреба; престъпления против правилата за движение; възпрепятстване или отклоняване на работата на правосъдието, неверни твърдения в хода на съдебно производство и др. Постановените в България присъди 3 са за престъпление по чл.316 във вр. с чл.308, ал.2 във вр. с ал.1 от НК – ползване на неистински официален документ, за което му е наложено наказание от девет месеца лишаване от свобода, отложено условно с изпитателен срок от три години; и за престъпления по чл.131, ал.1, т.5а във вр. с ч.130, ал.1 от НК – причинена на молителката М.

З. лека телесна повреда при условията на домашно насилие и по чл.144, ал.3, т.1 и 3, във вр. с ал.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК – закана с престъпление против личността на молителката и закана с убийство на молителката, извършени при условията на продължавано престъпление, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца, отложено условно за срок от три години.

Гореописаните факти съдът приема за безспорно установени, тъй като именно те се потвърждават от всички събрани по делото доказателства –писмените доказателства удостоверение за сключен граждански брак №*** г.; удостоверение /дубликат/ за раждане на Д. С. З., издадено на ** от гр.Р.; удостоверение за раждане на Е. С. З. № *** г., издадено от гр. В., удостоверение изх. № *** г. от Фондация „SOS –семейства в риск“ *; справки за съдимост с вх. № *** г. от ВРС - Бюро съдимост за М. З. и С. А. З.; материалите по приложено гр.д. № *** г. по описа на Районен съд Пазарджик; преписка от Дирекция „Социално подпомагане“- Разград, постъпила с писмо с вх. № ** г.; разпечатки водена между страните кореспонденция; от показанията на свидетелката З.О.Р.; както и от възпроизведения в съдебно заседание аудиозапис, съдържащ се на представен СD с обозначения - ***. и *** г.

Съдът счита, че от доказателствата по делото безспорно се доказва, че на 07.09.2025 г. и на 16.09.2025 г. ответникът е осъществил горепосочените актове на насилие, като на първата включително и пред децата Д. и Е.. Доказателства за актовете на насилие се съдържат във всички събрани доказателства, включително и в показанията на свидетелката. Същата, макар и да твърди, че на посочените дати ответникът не е упражнявал насилие, същевременно заявява, че на 07.09.20225 г. е отишла в дома на страните именно защото там е възникнал конфликт; както и че на 16.09.2025 г. молителката й казала, че ответникът я заплашва, че я тормози, че е извикала полиция. Видно е, че свидетелката е знаела за проблемите между страните, както и за предходните им конфликти и упражняваното от ответника насилие спрямо молителката, но същата като майка на ответника и по тази причина заинтересована от изхода на делото, подкрепя неговите твърдения. Пред полицейските служители, пред служителите на ДСП – Разград, както и при проведените разговори с молителката в кризисния център в гр. Варна, молителката е разказала непротиворечиво за осъществените спрямо нея и децата актове на насилие от страна на ответника. Всички данни, събрани от доказателствата, ведно с представената декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, на която законът придава доказателствена сила, установяват с достатъчна категоричност осъществените актове на насилие.

Предвид така установените факти от доказателствата по делото, съдът счита, че категорично в производството се доказва, че ответникът С. А. З. на 07.09.2025 г. и на 16.09.2025 г. е осъществил актове на домашно насилие спрямо молителката М. З., а на 4 първата от датите и спрямо децата Д. С. З. и Е. С. З., които актове представляват проявено агресивно поведение, изразяващо се във психическо и емоционално насилие - отправяне на обидни изрази и заплахи. Тези прояви изпълват дефиницията за домашно насилие, регламентирана в разпоредбата на чл.2, ал.1 от ЗЗДН, съгласно която домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка. В случая от страна на ответника е осъществено насилие както спрямо молителката, така и спрямо двете деца на първата от посочените дати, доколкото децата са присъствали и очевидно са станали свидетели на възникналия конфликт между родителите им, при който ответникът е нагрубявал, обиждал и заплашвал майка им; пристигнала е тяхната баба по повод конфликта и със сигурност е била създадена негативна обстановка за децата. Без съмнение ответникът е бил наясно, че упражнявайки насилие над молителката, то се възприема от децата, тъй като те присъстват на инцидента. Налице са данни /от свидетелските показания/, че в хода на конфликтите агресивно поведение е проявила и молителката, което действително самата молителка потвърждава, но това не отменя факта на осъществените от ответника актове на насилие. Съдът приема за установено, че осъществените прояви от страна на ответника са предизвикали у молителката, а и децата силен срес и уплаха, предвид доказаните предишни случаи на насилие от страна на ответника, включително и осъществена заплаха за живота на молителката, за което спрямо ответника е била постановена и присъда с наложено наказание.