Решение № 3629 от 28.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3629 гр. София, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. А. при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова като разгледа докладваното от Мария В. А. Въззивно гражданско дело № 20241100508150 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 1875/02.02.2024 г., постановено по гр.д. № 35175/2023 г. на Софийски районен съд, 35 състав, съдът е признал за установено, че И. А. А., ЕГН **********, не дължи на „Софийска вода” АД, ЕИК 130175000, сумата от 413,68 лева, представляващи сбор от дължими суми за потребени ВиК услуги за периода 24.04.2019 г. – 26.02.2020 г. за имот с адрес в гр. София, кв. „********, по договорна сметка към клиентски № 1005066605. Със същото решение е отхвърлен искът на И. А.

А., ЕГН **********, с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за разликата над сумата от 413,68 лева до пълния предявен размер от 496,12 лева.

На основание чл. 78, ал. 3 ГПК съдът е осъдил И. А. А., ЕГН **********, да заплати на „Софийска вода” АД, ЕИК 130175000, сумата от 208,46 лева, представляващи разноски за депозит за счетоводна експертиза и юрисконсултско възнаграждение, съобразно с отхвърлената част от иска.

С Определение № 32702/12.08.2024 г. по гр.д. № 35175/2023 г. на СРС, 35 състав, съдът е оставил без уважение молбата на И. А. А., ЕГН **********, за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските.

С Определение № 8258/18.02.2025 г. по гр.д. № 35175/2023 г. на СРС, 35 състав, съдът е оставил без уважение молбата на адв. К.Б. за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските чрез присъждане на възнаграждение на адв. К.Б. за предоставена безплатна правна помощ за първоинстанционното производство.

Срещу отхвърлителната част на първоинстанционното решение е постъпила 1 въззивна жалба от И. А. А.. Релевирани са оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно. Поддържа се, че ответникът не е установил по безспорен начин наличието на правно основание за претенциите си. Твърди се, че неправилно СРС е приел, че е налице облигационна връзка между страните. Поддържа се, че е налице пълна липса на материалноправна легитимация за ответника да претендира процесното вземане. Твърди се, че от представените писмени доказателства е видно, че сумата от 496,12 лева е претендирана от ищцата за периода 24.04.2019 г. – 26.02.2020 г. Сочи се, че ответната страна не е ангажирала доказателства за така претендираната сума.

Предвид изложеното се иска отмяна на първоинстанционното решение в отхвърлителната част и уважаване на исковата претенция в цялост. Претендират се разноски по делото.

В установения за това срок не е постъпил отговор на въззивната жалба от „Софийска вода” АД.

Срещу Определение № 32702/12.08.2024 г. по гр.д. № 35175/2023 г. на СРС, 35 състав, е постъпила частна жалба от И. А. А.. Твърди се, че обжалваното определение на СРС е неправилно. Заявява се, че определението е в противоречие с трайната практика на ВКС. Твърди се, че в случая е налице признание на факта на погасителната давност, а не е налице признание на иска в цялост така, както е предявен. Твърди се, че от представените по делото съобщения към фактури и справки от интернет страницата на ответника е видно, че с извънпроцесуалното си поведение ответникът е станал повод за настоящото производство. Твърди се, че разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК е неприложима при оспорване на част от иска. Поддържа се, че искът е уважен на едно от заявените основания и поради това разноските следва да се поставят в тежест на ответника. Поддържа се, че няма отправено искане за постановяване на решение при признание на иска. Излагат се съображения, че макар ищецът да е посочил като основание на иска си давността, то при отрицателните установителни искове основанието не е индивидуализиращ белег. Твърди се, че решението на СРС противоречи на разпоредбата и на чл. 78 ГПК. Поддържа се, че съдът следва да присъди разноски на ответника, пропорционално на спечелената част от иска, защото ответникът е станал повод за производството. Предвид изложеното се моли да се отмени обжалваното определение, като се осъди ответникът да заплати на ищцата сторените разноски за заплатена държавна такса в размер на 50 лева, както и да се отмени осъждането за заплащане на разноски на ответника.

В установения за това срок не е постъпил отговор на частната жалба от „Софийска вода” АД.

По въззивната жалба:

Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и по правилното приложение на императивния материален закон, както и при констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбата, с която е сезиран.

СРС е сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал.

1 ГПК. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По доводите за неправилност въззивният съд приема следното:

2

При предявен отрицателен установителен иск ответникът носи доказателствената тежест да установи съществуването на претендираното от него право, което се отрича от ищеца. В този смисъл е и докладът по делото, с който е указано на ответника да установи съществуването на валидно възникнало договорно отношение между страните, обемът и стойността на реално предоставените ВиК услуги до процесния имот през исковия период.

Съгласно § 1, ал. 1, т. 2 от ДР на ЗРВКУ и чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване върху имоти, които са водоснабдени.

По делото са представени справки от Агенция по вписванията, от които е видно, че на 15.05.2017 г. на И. А. А., ЕГН **********, е учредено право на ползване върху процесния апартамент № 4, находящ се в гр. София, ж.к. „********. По делото няма данни правото на ползване на И. А. А. да е било прекратено преди исковия период. В този смисъл според въззивния съд е доказано качеството на потребител на ВиК услуги на ищцата.

Вземанията за м. 01.2020 г. и м. 02.2020 г. обаче са погасени по давност. Касае се за периодични вземания, за които давността е тригодишна по арг. от чл. 111, б. „в“ ЗЗД. А според чл. 31, ал. 2 от публично достъпните общи условия на „Софийска вода“ АД клиентите заплащат дължимите суми в срок от 30 дена от издаването на съответната месечна фактура. В случая фактура за м. 01.2020 г. е издадена на 27.01.2020 г., а за м. 02.2020 г. – на 26.02.2020 г. Към 23.06.2023 г., когато е депозирана исковата молба, тригодишната давност е изтекла, дори при съобразяване на спирането на давностните срокове за 69 дена по време на извънредното положение в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. По делото няма представени доказателства за спиране или прекъсване на давностния срок.

Обстоятелството, че задълженията за м. 01.2020 г. – м. 02.2020 г. са били отписани от счетоводството на „Софийска вода“ АД, не влияе върху основателността на иска. Едностранното отписване на вземането не е способ за погасяване и не представлява опрощаване на дълга. Опрощаването е договор, поради което то не може да бъде наложено на длъжника без неговото съгласие. Няма пречка ответникът отново да впише в счетоводните си книги задълженията за м. 01.2020 г. и м. 02.2020 г. и да ги претендира от ищцата, независимо че са погасени по давност. Именно поради това ищцата има правен интерес да установи, че тези задължения не съществуват.

Поради изложеното първоинстанционното решение следва да бъде отменено в обжалваната от И. А. А. отхвърлителна част.

На основание чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България всички суми от първоинстанционното обжалвано решение следва да бъдат превалутирани в евро по фиксирания курс на БНБ от 1,95583 лева за 1 евро.

По частната жалба:

Частната жалба е подадена в установения за това срок, от легитимирано лице, срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следното:

С отговора на исковата молба „Софийска вода” АД е признало иска на ищцата до сумата от 413,68 лева. Ответникът е признал, че тази сума е недължима поради изтекла погасителна давност, като е поискал да се постанови решение при признание на иска. Дали ответникът е навел и твърдения, че между страните съществува облигационно отношение поради това, че ответницата е собственик на процесния 3 имот, е ирелевантно. Не е налице оспорване на иска, защото като краен резултат ответникът признава, че претенцията на ищцата е основателна до сумата от 413,68 лева.

По делото няма данни „Софийска вода” АД да е разполагало с изпълнителен титул за процесните вземания в размер на 413,68 лева, представляващи сбор от суми за ВиК услуги за периода 24.04.2019 г. – 26.02.2020 г. Няма данни дружеството да е претендирало и извънсъдебно тези суми от ищцата. Всъщност самата ищца е търсила информация от ответното дружество за това какви фактури за ВиК услуги са издадени във връзка с процесния имот за периода 27.01.2011 г. – 24.02.2023 г. Тоест ответникът не е давал повод за започване на настоящото дело. Следва изрично да се подчертае, че според практиката на ВКС дори извънсъдебната покана до длъжника за плащане, включително със заплаха за съдебни мерки, не е повод за предявяването на иск за несъществуване на вземането и не влече отговорност за разноски при признание на отрицателния установителен иск в срока за отговор на исковата молба – така Определение № 95/22.02.2018 г. по ч.гр.д. № 510/2018 г. на I V Г.О. на ВКС, Определение № 318/25.07.2018 г. по ч.гр.д. № 5505/2018 г. на I I I Г.О. на ВКС, Определение № 420/16.11.2018 г. по ч.гр.д. № 3300/2018 г. на I I I Г.О на ВКС, Определение № 474/07.11.2019 г. по ч.гр.д. № 3063/2019 г. на IV Г.О. на ВКС.

Предвид горното не се установява ответникът да е станал причина за предявяване на иска от И. А. А.. Поради това „Софийска вода“ АД не дължи разноски за уважената от СРС част от иска, която е била призната с отговора на исковата молба.

Няма никаква пречка за прилагане на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, доколкото ответникът е признал погасяването по давност на отделни месечни задължения, включени общия сбор от суми, за които е предявен иск от И. А. А..

Предвид изложеното частната жалба на И. А. А. следва да се остави без уважение.

По разноските:

Въззивният съд намира, че не следва да се присъждат разноски на И. А. А. за първоинстанционното и въззивното производство, пропорционално на уважената от СГС част от иска. Няма данни ответното дружество да е претендирало изпълнението на задълженията за м. 01.2020 г. и м. 02.2020 г. В този смисъл „Софийска вода“ АД не е станало повод за завеждане на делото.

Предвид цената на предявения иск и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 1875/02.02.2024 г., постановено по гр.д. № 35175/2023 г. на Софийски районен съд, 35 състав, В ЧАСТТА, в която е отхвърлен предявеният от И. А. А., ЕГН **********, иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на установено, че И. А. А., ЕГН **********, не дължи на „Софийска вода” АД, ЕИК 130175000, горницата над сумата от 413,68 лева до сумата от 496,12 лева, представляващи сбор от дължими суми за потребени ВиК услуги за периода 24.04.2019 г. – 26.02.2020 г. в имот с адрес в гр. София, кв. „********, по договорна сметка към клиентски № 1005066605, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

Разпечатката съдържа 45 от 55 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/11650bfe-6bfc-40ee-a6f3-b80293761435