Решение № 11460 от 03.07.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11460 гр. С., 03.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20221110141008 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „Т. срещу Д. Б. К..

Ищецът „Т. е предявил против Д. Б. К. в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми във връзка с топлоснабден имот – магазин № 1, находящ се на адрес: гр. С., жк. „.-Б3”, ., вх. А, абонатен № ., а именно: сумата от 1584,94 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.01.2020г. до 30.04.2021г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 12.05.2022г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 233,55 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 03.03.2020г. до 26.04.2022г.; сумата от 17,90 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.01.2020г. до 31.10.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 12.05.2022г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 3,07 лева – представляваща лихва за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 03.03.2020г. до 26.04.2022г.

Ищецът твърди, че между „Т. и ответника Д. К. е сключен договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди № 45858/., аб. № . при Общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди. Поддържа, че през процесния период съгласно сключения между страните договор е доставяна топлинна енергия до топлоснабден имот на ответника, поради което ответникът дължи цената й, платима съгласно Общите условия в срок до 20-то число на месеца, следващ месеца на доставката, тъй като не е изпълнил своите 1 задължения да заплати доставената топлинна енергия, както и задълженията си за цена на предоставена услуга дялово разпределение от „Т..

Ищецът подал заявление по чл. 410 ГПК. Поради постъпило възражение от страна на ответника по чл. 414 ГПК предявява иск за съдебно установяване на вземанията си. Ищецът твърди, че между него и „Т. е сключен договор за извършване на дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сградаетажна собственост, в която се намира имота на ответника, като въз основа на данните от това разпределение е извършено остойностяването на потребената топлинна енергия за процесния период. Претендира и заплащането на услугата дялово разпределение.

Ищецът претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника Д. Б. К.. Ответникът намира иска за неоснователен и недоказан. Ответникът не оспорва размера на начисляваната топлинна енергия. Твърди, че съгласно Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 189, том V, рег. № 7528, дело № 939 от 2008г. е получил по дарение от баща си само голата собственост върху имота, тъй като дарителят Бойко К. е запазил върху процесния недвижим имот правото на ползване безвъзмездно и пожизнено. Във връзка с това посочва, че вещният ползвател на имота е задължен да заплаща разноските, свързани с ползването на имота.

Отделно, ответникът бил собственик само на ½ ид.ч. от недвижимия имот, а не на целия процесен недвижим имот. Релевира възражение за погасителна давност. Претендира разноски.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства намира следното:

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД:

В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД е да докаже: възникването на облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

С оглед процесуалното поведение на страните съдът прие за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищецът е доставил в процесния период в топлоснабден имот – магазин № 1, находящ се в гр. С., ж.к. . Б-5-3, ., вх. А, с аб. № ., топлинна енергия на стойност 1584,94 лв.

От представения по делото нотариален акт № 3, том 2, рег. № 3819, дело № 176/2003г., се установява, че на 18.11.2003г. бил сключен договор между „С. и М. за покупко-продажба на недвижим имот – търговско помещение – магазин № 1, находящ се в гр. С., жк. „. Б-53”, ул. „С.”, ., вх. А. По силата на тази сделка М. придобила собствеността върху процесния недвижим имот.

2

Видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 189,том V, рег. № 7528, дело № 939/2008г., на 07.07.2008г. Б. К. дарил на сина си Д. Б. К., неполнолетен, действащ лично и със съгласието на майка си М., собствената си ½ ид.ч. от визирания по-горе имот, като си е запазил правото на ползване върху дарените части.

Видно от заявление от дата 27.01.2020г. /л. 15 от делото/, на 27.01.2020г. ответникът Д. Б. К. е подал до „Т. заявление за сключване на договор съгласно Общите условия за продажба на ТЕ за стопански нужди от „Т. за топлоснаден имот - търговско помещение – магазин № 1, находящ се в гр. С., жк. „. Б-53”, абонатен № .. Видно от представените от третото лице помагач индивидуални справки за отопление и топла вода за процесния имот, същият е с абонатен № ..

Видно от представения по делото Договор № 45858/. от 27.01.2020г., на посочената дата между „Т. от една страна като продавач и Д. Б. К. от друга страна като купувач, бил сключен договор за продажба на ТЕ с топлоносител гореща вода на купувача за топлоснабден имот - търговско помещение – магазин № 1, находящ се в гр. С., жк. „. Б-53”, ул. „С.”, ., вх. А, абонатен № .. Видно от съдържанието на договора, същият е сключен и влиза в сила, считано от 01.01.2020г. с продължителност пет години.

Разглежданите до тук писмени доказателства не се оспорват от страните, поради което съдът ги кредитира изцяло. От приобщените по делото: индивидуални справки за отопление и топла вода, отчети на уреди за дялово разпределение, сертификат и известие за доставка – 2 броя се установява, че в релевантния период сградата, в която се намира процесния имот е била топлоснабдена, като услугата дялово разпределение е била извършвана от „Т.. Тези обстоятелства не се оспорва от страните.

Ответниците не оспорват и начислените суми за ТЕ в релеватния период, която е 1584,94 лева.

Размерът на цената на извършваната услуга дялово разпределение за релевантния период се установява от приобщената по делото справка от абонатната сметка на имота – 17,90 лева.

Разпоредбата на чл. 149, т. 3 от ЗЕ, действал през процесния период, предвижда продажбата на топлинна енергия да се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди.

Съгласно разпоредбата на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ: "Небитов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. Именно такъв клиент в процесния период е бил и ответника касателно процесния имот, предвид сключения между страните по делото договор при общи условия за доставка и закупуване на ТЕ за стопански нужди, който е със срок пет години, считано от 01.01.2020г. Претендираната цена на ТЕ и дялово разпределение касае срок на потребление, попадащ в срока на договора, сключен между страните по делото.

3

Наличието на сключен между страните договор за доставка и ползване на ТЕ за стопански нужди в релевантния период за процесния имот, ангажира задължението именно на ответника да заплати потребената ТЕ за стопански нужди, както и цената на услугата дялово разпределение.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, регламентирана за процесния период в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148/, и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г. /. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал. 2 от ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1 от Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Съгласно разпоредбата на чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между доставчика – ищец и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост, се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.

По делото не се спори, че ФДР е извършвало дялово разпределение на доставената до всеки абонат топлинна енергия в края на всеки отоплителен сезон, като е изчислявало точно дължимите суми според методиката съгласно действащото законодателство.

По делото от страна на ответната страна, чиято е и доказателствената тежест, не са представени доказателства за заплащане на претендираните суми.

Предвид изложеното искът по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД следва да бъде уважен за сумата от 1584,94 лева – главница за ТЕ и 17,90 лева – главница за цена за услуга дялово разпределение.

Съдът не счита за основателно възражението за изтекла давност.

Съобразно разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ потребителят на топлинна енергия дължи плащане цената на същата по предварително определени цени, известни на страните, на месечни вноски с установен в общите условия падеж. Престациите се обединяват от общия правопораждащ факт – облигацията между страните по договор при публично известни общи условия по чл. 150 ЗЕ, и имат съществения елемент на периодичните плащания по смисъла на чл. 111, б. ”в”ЗЗД – предварително определен и известен на страните момент, в който повтарящото се задължение за плащане трябва да бъде изпълнено, както и определяем размер на същото предвид предварително фиксираните цени за единица топлинна енергия. Горните характеристики на вземанията на топлофикационните дружества за цена на доставената на потребителите топлинна енергия и на сумите за дялово разпределение ги характеризират като периодични вземания по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД. В тази насока съдът съобрази и Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. по т.д.

4

3/2011г. на ОСГТК на ВКС . С оглед на горното, същите се погасяват с изтичане на установената в същата норма кратка тригодишна давност.

Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а ал. 2 на същия текст предвижда, че ако е уговорено, че то става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който вземането е възникнало. Законодателят е уредил институтът на погасителната давност по начин, че началният момент, от който погасителната давност се прилага, да се свързва с обективно осъществени факти и да не зависи от волята на страните по правоотношението.

Поканата по смисъла на чл. 84, ал. 2 ЗЗД е необходима, за да възникне отговорността на длъжника за забава, но не и за възникване на вземането, от който момент започва да тече погасителната давност.