Решение № 184 от 30.05.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 184 гр. Пловдив, 30.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Михаела Ат. Добрева

Членове:

Станислава Б. Бозева

Момчил Ал. Найденов при участието на секретаря Катя Ж. Чокоевска в присъствието на прокурора Георги Г. Гешев като разгледа докладваното от Станислава Б. Бозева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20245300600908 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С Присъда № 9/19.01.2024г. по НОХД № 6592/2023г. по описа на Районен съд Пловдив, съдът е признал подс. И. П. И. за виновен в това, че на 11.08.2023г. в град П. без надлежно разрешително държи високо рискови наркотични вещества – амфетамин ((±)-1-фенилпропан-2-амин) с нето тегло 1,275 грама, със съдържание на активен компонент 11 тегловни процента амфетамин на стойност 51,00 лева; марихуана с нето тегло 9,510 грама със съдържание на активен компонент

6,7 тегловни процента тетрахидроканабинол на стойност 190,20 лева; марихуана с нето тегло 0,976 грама със съдържание на активен компонент 9,9 тегловни процента тетрахидроканабинол на стойност 19,52 лева, всички наркотични вещества на обща стойност 260,72 лева, като деянието е извършено в маловажен случай – престъпление по чл. 354а, ал. 5 вр. ал. 3, т. 1, предл. 1 от НК и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК съдът го е освободил от наказателна отговорност, като му е наложил административно наказание глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева.

С присъдата съдът е осъдил подс. И. да заплати направените по делото 1 разноски на основание чл. 189, ал. 3 от НПК и е постановил отнемане в полза на Държавата на остатъка от наркотичното вещество на основание чл. 354а, ал. 6 от НК, което да се унищожи.

Срещу присъдата е подаден протест и допълнение към същия с изложени съображения за неправилност касателно приложения материален закон. Аргументира се искане за отмяната й, като съдът постанови нова такава, с която да признае подсъдимия за виновен в извършването на престъпление по чл. 354а, ал.3, т.1 от НК, каквото обвинение е имало в първата инстанция.

В съдебно заседание представителят на ОП Пловдив поддържа подадения протест по наведените в допълнението към същия съображения и предлага отмяна на присъдата, като подс. И. да бъде осъден по първоначално повдигнатото му обвинение и му се наложи справедливо наказание.

Защитникът – адв. Д. И. моли да бъде оставена в сила първоинстанционната присъда, като я намира за правилна. Акцентира, че според практика на Върховния касационен съд видът и количеството на наркотичните вещества не са единственият критерий за преценка приложимостта нормата на чл. 93, т.9 от НК.

Подсъдимият И. поддържа становището на защитника си и също моли актът на районния съд да бъде потвърден.

Съдът в настоящия състав, след като прецени наличните по делото доказателства и обсъди доводите в протеста и допълнението, съображенията на страните в съдебно заседание, а и сам служебно провери правилността на атакувания акт по реда на чл. 314 от НПК, намери следното:

Протестът е процесуално ДОПУСТИМ – подаден в срок, при наличие на правен интерес, от правоимащо по смисъла на чл. 318 от НПК лице.

Производството по делото пред районния съд е протекло по реда съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т.2 от НПК. Подсъдимият е направил признание на фактите и обстоятелствата по обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти.

За да постанови присъдата си, районният съд е приел следната фактическа обстановка:

Към инкриминираната дата подсъдимият И. П. И. живеел в гр. П. и 2 употребявал наркотични вещества, с които се снабдявал от неустановени по делото лица в град П..

От 19:00 часа на 10.08.2023 година до 07:00 часа на 11.08.2023 година свидетелите Д. М. М. (***) и Н. А. Я. (***) – *** в сектор „Охранителна полиция“ на 03 РУ на МВР при Областна дирекция на МВР - Пловдив, били дежурен автопатрул № *** на обслужваната от Управлението, в което работят, територия.

След обяд на 10.08.2023 година И. И. и приятелката му свид. А. В. били в дома на момичето в град П., където пушили марихуана, а вечерта се преместили в апартамента на родителите на подсъдимия. Към полунощ на същата дата двамата отишли с такси до площад „С.“, където се срещнали със свои познати. Тогава И. И. решил отново да си закупи наркотици и след като разговарял по телефона, двамата със свид. А. В. отишли до квартал „К.“ на града, за да си вземе той марихуана и амфетамин. Двамата се придвижили пеша до мястото, където от неустановено в производството лице подсъдимият си закупил наркотичните вещества, като сложил амфетамина в десния си чорап.

След полунощ на 11.08.2023 година, когато двамата вече се връщали, спрели до денонощен магазин на улица „В. Л.“, в който свидетелката влязла, за да си купи листчета за свиване на цигари, а И. останал да я чака отвън, след което В. излязла.

В същото време – вече около на 1:55 часа на 11.08.2023 година, в изпълнение на задълженията си по охрана на обществения ред дежурният автопатрул в екип полицаи Д. М. и Н. Я. минавали по улицата „В. Л.“ и забелязали подсъдимия и приятелката му до ***. И. И. и А. В. също видели в близост до тях полицейски автомобил. Съзнаващ, че държи наркотици у себе си, подсъдимият силно се притеснил и се опитал да се освободи от тях, като изхвърлил марихуаната на земята – черен найлонов плик и по-малко бяло хартиено топче. Полицаите видели действията на подсъдимия, като свид. Н.

Я. изскочил от патрулната кола и го хванал за ръката. След това самоличността на И. и А. В. била установена по извършената им документална проверка. Първоначално подсъдимият отрекъл да е изхвърлил нещо на земята и пакетите да са негови, но впоследствие признал, че има един грам амфетамин в чорапа си. Местопроизшествието било запазено от 3 полицейските служители до пристигането на оперативно-следствена група, като бил извършен оглед на тротоара пред *** на улица „В. Л.“, при което действие по разследването бил намерени и иззети черен полиетиленов плик с размери около 6х10 см, съдържащ суха зелена тревиста маса, и бялото хартиено топче с размери около 5х5 см, също съдържащо суха зелена тревиста маса. След това И. бил отведен в сградата на 03 Районно управление - Пловдив, където му бил извършен обиск и от белия чорап, с който бил обут десният крак на лицето, бил иззет полиетиленов плик с размери 5х5 см, съдържащ бяло прахообразно вещество. Подсъдимият бил задържан за 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от Закона за МВР.

В хода на досъдебното производство била извършена физико-химическа експертиза - Протокол № 1749/14.08.2023г., според чието заключение съдържащата се в черния полиетиленов плик с размери около 6х10 см суха зелено-кафява растителна маса представлява марихуана с нето тегло 9,510 г и съдържание на активен компонент

6,7 тегловни процента тетрахидроканабинол (нето тегло на остатъка след експертното изследване – 8,913 г); съдържащата се в бялото хартиено топче с размери около 5х5 см суха зелено-кафява растителна маса представлява марихуана с нето тегло 0,976 г и съдържание на активен компонент 9,9 тегловни процента тетрахидроканабинол (нето тегло на остатъка след експертното изследване – 0,790 г); съдържащото се в полиетиленовия плик с размери 5х5 см бяло прахообразно и на бучки вещество е с нето тегло 1,275 грама, представлява психоактивното вещество амфетамин ((±)-1-фенилпропан2-амин) със съдържание на активен компонент 11 тегловни процента амфетамин (нето тегло на остатъка след експертното изследване – 1,165 г).

Така изложената фактическа обстановка районният съд е приел за установена посредством признанието на подсъдимия, дадено по реда на чл.

371, т.2 от НПК, което е посочил, че намира подкрепа във всички събрани в хода на досъдебното производство гласни /показанията на разпитаните свидетели/ и писмени доказателства, като последните са изброени от съда на стр.5 от мотивите му. Посочил е, че всички тези доказателства са взаимно допълващи се и въз основа на логическото им единство се установява в цялост приетата от него фактическа обстановка. Съдът също така е кредитирал и експертното заключение, като е счел, че е изготвено компетентно, с необходимите професионални познания и опит в съответната 4 област, неоспорено от страните и съответстващо на останалия доказателствен материал.

Съдът намира, че първата инстанция не е допуснала нарушения на процесуалните правила, които да са съществени и да са довели до нарушаване на правата на страните в процеса. Производството е протекло при една от диференцираните процедури при дадено от подсъдимия информирано съгласие за това, в присъствие на защитник. Не се констатират и нарушения по производството, като съдът с надлежно определение е оповестил, че ще ползва самопризнанието на подсъдимия по обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, без да събира доказателства за същите. Възприетата от районния съд фактическа обстановка е съответна на изложената като факти в обстоятелствената част на обвинителния акт. Видно от мотивите на долната инстанция, районният съд не е формирал изводите си за обективна и субективна съставомерност на деянието само и единствено на самопризнанието на подсъдимия, като е посочил кои доказателства подкрепят същото. Макар и пестелив откъм изложени съображения в тази насока /вероятно воден от по-облекчените за съда изисквания на закона с оглед реда, по който е протекло производството/, то изложените мотиви дават възможност да бъде проследена аналитичната дейност на съда и как е стигнал до извода за обективна и субективна съставомерност на деянието в лицето на подсъдимия. Обсъдени са и възраженията на страните в процеса.

Правилно районният съд е приел да кредитира показанията и на тримата свидетели, присъствали при извършената проверка, тъй като те са кореспондиращи си, съответстват на изготвения протокол за оглед, а така и на последващия протокол за обиск и подкрепят направеното от подсъдимия признание касателно държаните от същия вещества. Съдържимата в показанията на свид. В. информативност напълно кореспондира с признанието на подсъдимия и по обстоятелствата, касаещи поведението му преди извършената проверка, както и снабдяването с наркотичните вещества от неустановено в хода на това производство лице.

Правилно районният съд е приел, че показанията на свидетелите са непротиворечиви, като подкрепят признанието на подсъдимия по изложените обстоятелства. Районният съд не е имал основание да отхвърли и заключението на изготвената на досъдебното производство химическа 5 експертиза, която е била изготвена от компетентно лице, с познания в съответната област, обоснована и е дала отговор на поставените въпроси, интересуващи процеса. Същата установява с точност вида и количеството на държаните от подсъдимия вещества, а стойността им е била изчислена на база на актуалното към датата на деянието Постановление № 106/2023г. на МС.

Няма спор и по обстоятелството, че подсъдимият е държал наркотичните вещества без да има нужното разрешение.

Ето защо, съдът намира, че така събраните доказателства са правилно и коректно оценени от долната инстанция, като съдът е достигнал до законосъобразния извод, че подсъдимият е извършил престъплението при форма на вината пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер на извършеното и е искал настъпване на общественоопасните последици.

Наред с това е съзнавал и запретеността на стореното от него и показателно е поведението му при появата на полицейските служители.

Съдът е приел, че престъплението, извършено от подс. И. представлява маловажен случай по смисъла на чл. 93, т.9 от НК, тъй като представлява пониска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид.

Първият съд не е пренебрегнал данните за количеството и вида на наркотичните вещества. Не може да се сподели обаче виждането на представителя на държавното обвинение, че държането на два вида наркотични вещества и стойността им прави невъзможна преценката на деянието като маловажен случай. Маловажността на случая е в зависимост не само от размера на вредните последици, но и от наличието на други смекчаващи обстоятелства /в този смисъл, ТР № 23/81 г. на НО ВС/. Редом с критерия за количеството и стойността на предмета на деянието - несъмнено съществен белег при преценката на маловажността на случая, се оценят и останалите факти по делото, касаещи конкретната специфика на престъплението и личността на дееца.