Решение № 172 от 26.06.2026, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 172 гр. М., 26.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елизабета Кралева

Членове:

Таня Живкова

Албена Миронова при участието на секретаря Мадлена Н. Митова като разгледа докладваното от Елизабета Кралева Въззивно гражданско дело № 20261600500164 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение Рег.№ 518 / 24.10.2025 МРС ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от В. Р. Г., ЕГН ***, с адрес: гр. М., ЖК „М.", бл.*, чрез ЕАД Е. И., Булстат ***, ЗА ОБЯВЯВАНЕ НИЩОЖНОСТ на Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № 1019914 от 29.11.2023 г.;Със същото решение обявява за НИЩОЖНИ, като противоречащи на закона и на добрите нрави, клаузите на Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № 1019914 от 29.11.2023 г. относно договореното обезпечение - поръчителство или банкова гаранция, а при липсата им - уговорена неустойки;

МРС също така осъжда ,,С.” АД, а, ДА ЗАПЛАТИ на В. Р. Г. сумата от 322.67 лв., представляваща недължимо платена сума по нищожни клаузи на Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние № 1019914 от 29.11.2023 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 08.11.2024 година до окончателното и изплащане , както и ДА ЗАПЛАТИ на ЕАД Е. И., Булстат ***, сумата от 480.00 лв. с ДДС за оказаната безплатна правна помощ, защита и съдействие на В. Р. Г., ЕГН ***, с адрес: гр. М., ЖК „М.", бл.* в производството на основание чл.38 ал.1 т.3 от ЗА и са присъдени направените съдебни разноски.

МРС е осъдил и В. Р. Г., , ДА ЗАПЛАТИ на С.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Н., ул. „В.” № **, представлявано от Х.М.Т.,сумата от 300.00 лв., представляващи дължимо адвокатско възнаграждение, съобразно отхвърлената част от исковете.

Недоволна от така постановеното решение е останала ЕАД Е. И., с 1 булстат ***, със съдебен адрес: гр. П. пълномощник на В. Р. Г. в частта в която се отхвърля предявения иск за прогласяване на нищожността на Договор за потребителски кредит, сключен на 29.11.2023г. между „С." АД и В. Р. Г. като неправилно и незаконосъобразно.Жалбата е подробно мотивирана.

Моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени Решение N519 от 24.10.2025година постановено по ч.гр.д№ 2835/ 2024г., 4 гр. състав, по описа на Районен съд - М., в ЧАСТТА, с която се отхвърля предявеният иск за прогласяване на нищожността на Договор за потребителски кредит, сключен на 29.11.2023г. между „С." АД и В. Р. Г. и да уважи исковата претенция изцяло.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемата С.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Ш., чрез АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „Н.“, чрез адвокат Х. М. - САК, с изложени доводи за неоснователност на жалбата.Моли съда да потвърди атакуваното решение като правилно и законосъобразно в оспорената му част и да им бъдат присъдени сторените съдебно- деловодни разноски в първоинстанционното и настоящото производство..

По делото е постъпила и НАСРЕЩНА ВЪЗЗИВНА ЖАЛБА ОТ „С.“ АД, ЕИК ***, чрез АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „Н.“, срещу Решение № 518 от 24.10.2025 г. по гр. дело № 2835/2024 г. на Районен съд - М., в частта в която искът по чл. 55, ал. 1 ЗЗД на В. Р. Г. е уважен за сумата над 238,21 лева до уважения размер от 322,67 лева.

Оспорва Решението в посочената част като неправилно.

Изложили е доводи, че съдът е отхвърлил искът за установяване на недействителност на процесния договор в цялост и е прогласил за нищожни единствено клаузите, уговарящи обезпечение и неустойка. В същото време е уважил осъдителния иск на ищцата в пълния предявен размер за сумата от 322,67 лева. Ищцата е предявила иска за връщане на дадено без основание за сборът от всички суми платени над главницата по кредита, като основава кондикционния иск на твърдението, че целият договор е нищожен.

Едновременно с това с изслушаната съдебно-счетоводна експертиза се доказа, че общо платената сума над главницата е 322,67 лева, като само 238,21 лева от тях са платени като неустойка.

Предвид крайния извод на съда за нищожност единствено на неустоечните клаузи, то на връщане като недължимо платени подлежат единствено сумите, които са платени въз основа на тези неустоечни клаузи.

Така осъдителният иск се явява основателен единствено за сумата от 238,71 лева. Останалата част от платената по договора сума е получена на валидно правно основание и не подлежи на връщане.

Моли съда да уважи настоящата жалба като да отмени Решение № 518 от 24.10.2025 г. по гр. дело № 2835/2024 г. на Районен съд - М., в частта в която искът по чл. 55, ал. 1 ЗЗД на В. Р. Г. е уважен за сумата над 238,21 лева до 322,67 лева и да уважи предявения осъдителен иск единствено за сумата от 2

238,21 лева като им бъдат присъдени разноски за първовоинстанционното и настоящото производство.

По делото е постъпил ПИСМЕН ОТГОВОР НА ВЪЗЗИВНА ЖАЛБ от ЕАД Е. И. пълномощниа на В. Р. Г. против РЕШЕНИЕ № 518/ 24.10.2025г„ постановено по гр.дело N0 2835/ 2024г с изложени доводи за нейната неоснователност.

Счита изложените мотиви във въззивнага жалба за неправилни и незаконосъобразни, тьй като при съобразяване трайната съдебна практика на ВКС и когато съдът е сезиран с иск като процесния, той не само може, но е и длъжен да провери действителността па договора и на ненаведени от страните доводи.Моли съда да потвърди Решение N° 518/ 24.10.2025г., постановено по гр.дело N° 2835/ 2024г., 4 гр.състав, по описа на Районен съд в обжалваната му част.

По делото е постановено и Определение №179/03.02.2026година, с което МРС ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Молба, вх. № 14256/11.11.2025 г. от ЕАД Е. И., Булстат ***, със съдебен адрес: гр. П., ул. „Б.” № *, процесуален представител на В. Р. Г., за изменение на постановеното по делото Решение № 518 от 24.10.2025 г. в частта за разноските .

Недоволна от така постановеното определение е останала ЕАД Е. И., пълномощник на В. Р. Г. и е подала частна жалба срещу него.

Моли съда, да приложи по аналогия тълкувателното постановление по съединени дела С-224/19 и С-259/19 на СЕС, тъй като ако върху потребителя - ищец бъдат възложени разноските, сторени от кредитора за защитата му по този иск, то няма да бъде осигурено приложението на принципа на ефективност на Съюзното право и няма да бъдат изпълнени изискванията на член 6, параграф 1 и член 7, параграф 1 от Директива 93/13.

Моли съда да отмени Определение № 179/ 03.02.2026г., поставено по гр. дело № 2835/ 2024г., 4 гр. състав по описа на Районен съд М., като неправилно и незаконосъобразно, алтернативно да се намали присъденото възнаграждение.

По делото е постъпил ОТГОВОР НА ЧАСТНА ЖАЛБА ОТ "СИТИ КЕШ" ООД, чрез АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „Н.“, код по БУЛСТАТ ***, чрез адвокат Х. М. – САК с изложени доводи за нейната неоснователност.

Счита за изцяло неоснователно искането на ищеца, обективирано в частната жалба, в негова тежест да не бъдат възлагани разноски, дори и искът му да бъде отхвърлен, като цитира практика на СЕС относно потребителските спорове при предявяване на искове за недействителност на договори за потребителски кредит

Предвид изложеното, моли съда да потвърди Определение №

179/03.02.2026 г., постановено по гр.д. № 2835/2024 г. на РС - гр. М., като бъде оставено без уважение искането на жалбата на ищеца Пред въззивната инстанция не са събрани нови доказателства.

Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата и становищата на страните, 3 предвид събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от надлежна страна в процеса по отношение на подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.Разгледана по същество е основателна, но не по изложените в нея съображения.

Пред първоинстанционния съд е предявен иск да се прогласи нищожността на договор за кредит от 29.11.2023г., сключен между страните като противоречащ на императивните изисквания на Закона за задълженията и договорите, Закона за защита на потребителите и Закона за потребителския кредит, като противоречащ на принципа на добрите нрави - чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД, заобикаляш материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващ договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК и чл. 19, ал. З и ал. 4, чл. 21, ал.1 от ЗПК, относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит, както и да се осъди ,,С." АД да върне на ищеца сумата платена без основание по договора, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

За да постанови атакуваното решение МРС е приел, че е установено накърняване на добрите нрави при сключване на процесния договор за паричен кредит относно клаузите за обезпечение и при липса на такова начислената неустойка е нарушаване на етично-моралния принцип на справедливостта в договорните правоотношения и на принципа за необогатяване неправомерно за сметка на другиго- ищцата е престирала една сума, с която ответникът се е обогатил, без да е налице необходимост за това и без насрещна еквивалентна престация.

Изплатените от ищцата суми, в размер на 822.67 лв. по Договора за паричен заем, от които 238.21 лв. като неустойка, при условие, че не е налице забавяне на вноските и изцяло кредитът е погасен, представлява неравноправна клауза по разпореждане на закона и е нищожна, обосновава извода, че плащането е извършено при начална липса на основание. Съобразно разпоредбите на чл.23 от ЗПК ,,когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита”, т. е. ищцата е върнала чистата стойност по договора, а именно 500.00 лева.

МРС е приел, че в производство, ищецът е доказал предаването на сочената сума на ответното дружество и нейното получаване от последния, а в тежест на ответника е да установи пълно и главно наличието на правно основание за получаване на сумата. Предвид изложеното и това, че клаузите за договорената неустойка са нищожни и не съставляват валидно правно основание за заплащане на тази сума, като освен нея е изплатена и лихва и други приходи, получена от ответника в размер на 322.67 лева, същата е получена без основание. В този смисъл е налице неоснователно обогатяване с платената от ищцата по договора сума, след като тази клауза в договора е нищожна, а оттук - полученото от ответника за погасяване на дълга над размер на отпусната сума като главница се явява платено без основание и като такова е постановил то да бъде върнато.Базирайки се на така изложените мотиви първоинстанционния съд е постановил решението си.

4

Настоящата инстанция споделя частично направените от първоинстанциония съд изводи по следните съображения:

Предявен е иск от ищеца, с който се иска съдът да признае, че ДОГОВОР ЗА ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ, предоставен от разстояние с № 1019914/ 29.11.2023 година, сключен между ищеца В. Р. Г. и Дружество ,,С.“ АД , е нищожен на подробно описани в исковата молба основания Предявен е и иск на основание чл. 55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД да бъде осъдено Дружеството да заплати на ищеца сума. като недължимо платена по недействителен договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до нейното окончателно изплащане, претендират и разноски в производството.

От приложените писмени доказателства е видно, че на 29.11.2023 година между дружество ,,С.“ АД като кредитор и ищеца В. Р. Г., като Потребител по смисъла ЗПК е сключен ДОГОВОР за ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ, предоставен от разстояние с № 1019914, по силата на който кредиторът е предоставил на ищеца заемна сума в размер на 500 лв.

(петстотин лева), която сума същият е бил длъжен да върне заедно с дължимото възнаграждение за ползването и съгласно Погасителен план.

Договорът е сключен от разстояние, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние организирана от Кредитора и при спазване на изискванията ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. На същата дата Дружеството е предоставило на разположение на ищеца горепосочената сума, съгласно изразеното от ищеца желание на каса на ,,Изипей“.