Решение № 7025 от 02.06.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 7025

Варна, 02.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - II състав, в съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА

При секретар ДОБРИНКА ДОЛЧИНКОВА като разгледа докладваното от съдия ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА административно дело № 20267050700691 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по чл. 145 и сл. от АПК, във вр. чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Производството по делото е образувано по подадена жалба от М. И. М., [ЕГН] с адрес в [населено място], чрез адв. В. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0442-000042/13.02.2026 г. издадена от впд началник РУ към ОДМВР-Варна, РУ 04 Варна, с която на жалбоподателя е наложена ПАМ на основание чл.171, т.1, б. "з", подбуква „гг“ от ЗДвП- временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца.

Жалбоподателят оспорва заповедта с основанията на чл.146,т.3 и т.4 от АПК като постановена при допуснати съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон по подробно изложени съображения. Основно акцентира, че е управлявал МПС без знанието, че е с прекратена регистрация, като мотоциклетът е бил предаден с поставени регистрационни табели и валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Сочи се, че собственикът на МПС не е бил уведомен за служебното прекратяване на регистрацията. Счита, че не е осъществен състав на нарушение по чл.140,ал.1 от ЗДвП от субективна страна, съответно отсъстват предпоставките за налагането на ПАМ. В съдебно заседание се представлява от адв. К., която поддържа жалбата и претендира сторените по делото разноски.

Ответникът – впд началник в РУ към ОДМВР-Варна, Четвърто РУ се представлява от гл. юрисконсулт Г., който оспорва жалбата. Счита, че са били налице материалноправните предпоставки за прилагане на ПАМ, поради което моли за отхвърляне на жалбата. Претендират се разноски.

Въз основана на събраните доказателства, съдът установи следната фактическа обстановка:

С. М. И. М. е съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ Серия GА № 1213734/11.02.2026 г. от полицай при РУ 04 Варна, за допуснато нарушение на чл.140,ал.1,предл. 1 от ЗДвП. АУАН е съставен заради това, че на 11.02.2026 г., около 11:47 часа в [населено място] на ул. В. Л. в посока кръстовището на ул. Лонгоз, управлявал мотоциклет с [Марка] 500 с рег. № собственост на М. П. М., който е бил с прекратена регистрация от 09.10.2019 г. във връзка с чл. 143,ал.15 от ЗДвП.

С мотивирана резолюция № 26-0442-Моооо36 от 13.02.2026 г. от впд началник РУ в ОДМВР-Варна е прекратено административнонаказателното производство по акта за установяване на административно нарушение на основание чл.54,ал.1,т.9 от ЗАНН.

Видно от представена справка от АИС мотоциклетът е в първоначална регистрация от 15.09.2008 г. и с прекратена регистрация от 09.10.2019 г. на основание чл.143,ал.15 от ЗДвП, поради непредставяне на ПС след договор за покупко-продажба.

Издадена е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0442-000042/13.02.2026 г. от впд началник РУ към ОДМВР-Варна, РУ 04, с която на жалбоподателя е наложена ПАМ на основание чл.171,т.1,б.“з“, подбуква „гг“ от ЗДвП- временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца.

Предвид установеното от фактическа страна и при извършената проверка за законосъобразност на административния акт по реда на чл. 168 от АПК, съдът намира следното от правна страна:

По допустимостта на жалбата:

Оспореният административен акт е връчен на жалбоподателя на 18.02.2026 г., видно от разписка в акта. Жалбата е подадена на 04.03.2026 г. , в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което е допустима.

По основателността на жалбата:

Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт – заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл.171, т.1,б. „з“, подбуква „гг“ от ЗДвП- временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца.

Съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по ЗДвП съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая е определено от министъра на вътрешните работи, че ОДМВР – Варна е служба, която осъществява контрол по ЗДвП. В съответствие с чл.172, ал.1 от ЗДвП директорът на ОДМВР – Варна, в качеството на ръководител на служба за контрол по ЗДвП със Заповед № 3653-7399/04.09.2025 г. е делегирал правомощията си по чл.171, т.1 от ЗДвП на началниците на РУ при ОДМВР-Варна за нарушения на ЗДвП извършени на територията обслужвана от съответното РУ. Нарушението е извършено в [населено място] - микрорайон в територията обслужвана от Четвърто РУ при ОДМВР-Варна. С оглед изложеното следва, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, на когото законосъобразно са делегирани правомощия да прилага ПАМ по чл.171, т.1 от ЗДвП.

Заповедта е издадена в писмена форма и са описани установените факти, поради което отговаря на изискването за форма.

Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "з", подбуква "гг" от ЗДвП, процесната ПАМ се прилага спрямо водач, който при управление на МПС е извършил нарушение на ЗДвП, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5 от същия закон. Изчерпателното изброяване на административни нарушения в чл. 171, т. 1, б. "з", подбуква "гг" от ЗДвП, чрез посочване на приложимите за тях административнонаказателни норми, изисква административният орган да извърши и посочи в заповедта за прилагане на ПАМ правната квалификация на деянието, за което е съставен АУАН и относимата за него наказателна разпоредба. Това е необходимо, за да се провери дали деянието е наказуемо с кумулативно наказание лишаване от право на управление на МПС, представлява ли то административно нарушение, наказуемо въз основа на изброените чл. 171, т. 1, б. "з" (гг) от ЗДвП разпоредби, а от там - налице ли са материалните условия за прилагане на ПАМ от вида на процесната.

За разлика от съставите на същата по вид принудителна мярка, установени в чл. 171, т. 1 букви "а" до "ж" от ЗДвП включително, които са конкретни – съдържат описание на деянието и фактическите съставомерни обстоятелства, новите основания по буква "з" (въведени с изменението на ЗДвП с ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г.) съдържат препращане към административнонаказателни разпоредби на ЗДвП. При тази законодателна техника, органът следва да опише не само фактите, които са установени с АУАН, но и да прецени кой състав на административно нарушение е осъществен чрез деянието, съответно коя е приложимата административнонаказателна разпоредба за него и дали последната е сред предвидените изрично в чл. 171, т. 1, б. "з" (гг) от ЗДвП, което в случая не е сторено. Съдът не може да извърши тази дейност вместо административния орган, респ. да "попълни" липсващите мотиви на органа в оспорената заповед.

Отделно от изложеното следва да се посочи, че в мотивите на заповедта като основание за прекратяване на регистрацията на МПС е посочена нормата на чл.143,ал.15 от ЗДвП. Посочената разпоредба съдържа изискване за регистрация на МПС при настъпването на два независими юридически факта- сделка и наследяване. В оспорения акт не е посочена датата на придобиване на МПС, нито начинът на придобиването – наследяване или съответен вид отчуждителна правна сделка. Ответникът е следвало да опише всички факти, попълващи хипотезиса на чл. 143, ал. 15 ЗДвП, за да прецени съдът дали тези факти наистина са се осъществили в обективната действителност и въз основа на това да направи извод дали правните последици, предписани от диспозицията на чл. 143, ал. 15 ЗДвП, са настъпили. Недопустимо е да се доказват правнорелевантни факти, обосноваващи издаването на обжалвания административен акт, при положение че те не са закрепени в неговите мотиви. Това е така, тъй като разпоредбата на чл. 170, ал. 1 АПК ограничава предмета на доказване до фактическите основания, посочени в административния акт. Ако не са посочени, дори наистина да съществуват в обективната действителност, те не могат да бъдат предмет на доказване пред съда.

Процесната заповед е издадена при неправилно приложение на материалния закон. С разпоредбата на чл. 140, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП законодателят е въвел изискване по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Разпоредбата на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП предвижда налагане на глоба в размер на 500 лева и лишаване от право на управление на МПС за срок от шест месеца за водач, който управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. Този ред е регламентиран в ЗДвП и Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Съгласно чл. 143, ал. 15 от ЗДвП служебно, с отбелязване в Националния регистър на пътните превозни средства, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство или в случаите, когато собственикът е починал и в шестмесечен срок от настъпване на това обстоятелство не е заявена промяна в данните за собственика.

Жалбоподателят, доколкото не е собственик на автомобила, не е адресат на задължението за регистрация. По делото липсват доказателства той да е действал виновно и със знание за фактите от състава на административното нарушение по чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП, а именно че управлява МПС с прекратена регистрация. Автомобилът е бил с поставени регистрационни табели и по делото не е установено наличието на външни белези, от които водачът да е могъл да направи извод, че регистрацията на мотоциклета е прекратена. Националният регистър на пътните превозни средства не е публично достъпен.

Горните обективни данни по недвусмислен начин сочат липса на представи в съзнанието му относно обстоятелствата, относими към съставомерните признаци на нарушението по чл. 175, ал. 3, предл. 1 от ЗДвП, а доколкото деянието е субективно несъставомерно, не са налице и установените в приложимата норма материалноправни предпоставки за прилагане на принудителната административна мярка

Поради изложеното жалбата е основателна и оспорената заповед следва да се отмени.

Съобразно изхода на делото и на основание чл. 143,ал.1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените разноски в размер на 515,11 евро ( петстотин и петнадесет евро и единадесет евроцента), от които 510 евро платено адвокатско възнаграждение, плащането на което е удостоверено с представения договор за правна защита и съдействие от 17.04.2026 г. и 5,11 евро платена държавна такса. Същите следва да бъдат възложени в тежест на бюджета на учреждението със статут на юридическо лице, което може да отговаря по имуществени претенции и в чиято структура се намира органът, издал оспорения по делото акт. Такова юридическо лице, съгласно чл. 37, ал. 2 ЗМВР, е ОДМВР – Варна.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал.2, предл. второ от АПК, Административен съд - Варна

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-0442-000042/13.02.2026 г. издадена от впд началник РУ към ОДМВР-Варна, РУ 04 Варна, с която на М. И. М., [ЕГН] е наложена ПАМ на основание чл.171, т.1, б.3, подбуква „гг“ от ЗДвП- временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца.