Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 44 от 28.04.2023, Районен съд - Каварна

Съд
Районен съд - Каварна
Дело
Гражданско дело 486/2022
Вид
Решение № 44
Подписан
28.04.2023
В сила
26.05.2023
Състав
Емилия Димитрова Панчева

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 318 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 326 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 329 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 49, ал. 1 · Семеен кодекс
  • чл. 53 · Семеен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 44 гр. Каварна, 28.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАВАРНА в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Емилия Д. Панчева при участието на секретаря Йорданка Анг. Ялнъзова като разгледа докладваното от Емилия Д. Панчева Гражданско дело № 20223240100486 по описа за 2022 година

Подадена е молба за развод по реда на чл. 318 и сл. от ГПК, във вр. с чл.

49, ал. 1 СК от С. Р. А. срещу О. А., за прекратяване на сключения между страните граждански брак, поради дълбокото му и непоправимо разстройство.

В исковата молба ищцата излага, че страните са сключили граждански брак на *** г. пред длъжностното лице по гражданското състояние при община Каварна. От брака си нямат родени деца. Ищцата твърди, че три дни след сключване на брака ответникът напуснал жилището, в което съпрузите живеели и повече не се прибрал. В телефонен разговор й обяснил, че я напуска заради неприемането й от неговото семейство, поради голямата разлика във възрастта и невъзможността да имат общи деца. Заявил още, че желае да прекрати брака, т.к го отчита като грешка. С оглед възникналите различия между съпрузите и установената фактическа раздяла ищцата счита брака за изпразнен от съдържание, поради което моли да бъде прекратен с развод, без произнасяне по въпроса за вината.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът, чрез договорния си процесуален представител депозира отговор на исковата молба, с който изразява съгласие с изложените в исковата молба обстоятелства и искане за прекратяване на брака без произнасяне по въпроса за вината.

От събраните в настоящото производство

1 писмени и гласни доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

От представеното удостоверение за сключен граждански брак издадено въз осн. на акт за граждански брак № 70/*** г. на Община Каварна, се установява, че О. А. и С. Р. И са сключили граждански брак на 19.09.2023 г. в гр. Каварна, като съпругата е приела след брака да носи името на съпруга си А..

От изготвената служебна справка по реда на Наредба 14/18.11.2009 г. се установява, че ищцата и ответникът нямат родени деца през време на брака.

От разпита на свидетелите ПЯИ – без родство със страните и НИИ – майка на ищцата се установява, че познават ответника от 2020 г., когато със С. заживели заедно. Знаят, че през двегодишното им съвместно съжителство в РГермания нямали проблеми в отношенията. След сключване на брака през месец септември 2022 г., ответникът въпреки предварителните уговорки поискал двамата да се установят да живеят в Турция, на което ищцата категорично се противопоставила. Отново през този период ищцата разбрала, че родителите на ответника не одобряват брака им, поради разликата във възрастта им и предишния й брак. След като се върнали в Германия, ответникът напуснал семейното жилище, върнал се Турция при семейството си и уведомил ищцата, че желае да прекратят брака. Според свидетелите не е възможно съпрузите да възстановят брачните си отношения, т.к. всеки от тях е заживял свой собствен живот независимо от другия.

При така изложената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Относно прекратяването на брака:

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства се установи, че брачната връзка е изцяло разкъсана и лишена от съдържание. Между съпрузите не съществуват дължимите от закона и морала взаимоотношения, характеризиращи брачната връзка - обич, доверие, загриженост един за друг, общ социален живот, икономическа общност.

Настъпилата между съпрузите в края на месец септември 2022 г. фактическа раздяла, освен продължителна, е и необратима. Поради това съдът прави извода, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен по смисъла на закона, формалното му съществуване не е в интерес нито на съпрузите, нито за обществото и искът за прекратяването му следва да бъде уважен, като съдът 2 не следва да се произнася по въпроса относно вината.

Относно фамилното име на съпругата:

Съгласно разпоредбата на чл. 326 от ГПК в решението, с което се допуска разводът, съдът разрешава и въпроса за фамилното име, което съпрузите ще могат да носят в бъдеще. От страна на съпругата, която при сключването на гражданския брак е приела фамилното име на мъжа си – А. е заявено желание след развода да носи предбрачното си фамилно име – И, което следва да бъде уважено. Това е така, защото по делото се установява по безспорен начин, че при сключване на брака жената е била тази която е приела фамилното име на другия съпруг, поради което и единствено тя притежава материалноправната легитимация да заявява претенция по чл. 53 от СК, доколкото законодателят е предоставил тази възможност единствено на лицето, което е променило фамилното си име при сключване на гражданския брак да избере дали да продължи да носи брачното си фамилно име или да възстанови предбрачното си такова, като съгласието или несъгласието на другия съпруг в случая се явява ирелевантно. В тази връзка, следва да се отбележи още, че единствено от титуляра на това-субективно, лично и неотчуждимо право зависи дали последният ще се възползва или не от тази законова възможност. Ето защо, следва да бъде постановено, след прекратяване на брака жената да носи предбрачното си фамилно име – И.

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 329 от ГПК съдебните разноски по брачните дела са възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг.

Когато няма вина или недобросъвестност или и когато и двамата съпрузи са виновни или недобросъвестни, разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили. По изложените по - горе съображения разноските в настоящото производство следва да останат за страните така както са ги направили. Платената от ищцата първоначална държавна такса в размер на 25,00 лв., следва да остане в нейна тежест. Окончателната държавна такса при решаване на делото по иска за развод по чл. 6, т. 2 от Тарифата за ДТ определена от съда в размер на 25,00 лева, следва да бъде възложена в тежест на ответника.

Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ

РЕШИ:

3

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 44, т. 3, във връзка с чл. 49, ал. 1 СК, ГРАЖДАНСКИЯ БРАК, сключен на *** г. в гр. Каварна, между О. А., роден на ********** г. в Република Турция, с неизвестен адрес по делото и С. Р. А. с ЕГН **********, с адрес с. Септемврийци, общ. Каварна, ул. Четвърта № 5, с Акт за граждански брак № 0070/*** г. на община Каварна, поради настъпило ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО НА БРАКА.

ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 53 от СК, след прекратяване на брака съпругата С. Р. А., да носи предбрачното си фамилно име – И, като се именува С. Р. И.

ОСЪЖДА О. А., роден на ********** г. в Република Турция, с неизвестен адрес по делото, да заплати по сметка на районен съд Каварна сумата от 25.00 лв. (двадесет и пет лева), представляваща държавна такса при решаване на делото по иска за развод.

Решението подлежи на обжалване пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Каварна: _______________________ 4