Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 9 от 07.01.2026, Районен съд - Ботевград

Съд
Районен съд - Ботевград
Дело
Административно наказателно дело 397/2025
Вид
Решение № 9
Подписан
07.01.2026
Състав
Цветан Христов Петков

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№9 гр. Ботевград, 07.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

- при участието на секретаря като разгледа докладваното от - Административно наказателно дело № 20251810200397 по описа за 2025 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

И. Д. Д. с ЕГН**********, чрез адв. С. С. от САК е обжалвал в законния срок наказателно постановление № 628 от 07.05.2025г., издадено от Директора на регионална дирекция по горите -София, упълномощен със заповед РД 49-171/23.05.2024г. на Министъра на земеделието и храните, с което за нарушение на чл.257, ал.1, т.2 от Закона за горите, на основание чл.257, ал.1, т.2, пр.3 (издаде документ) от ЗГ и чл. 275, ал.1, т.2 от ЗГ вр. чл.211 ал.4 от ЗГ вр. чл.9а от Наредба №1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии вр. т.11 и т. 11.3.7 от Заповед №1019 от 17.11.2021г. на Изпълнителния директор на ИАГ му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500.00 лева, като излага съображения за незаконосъобразност на същото, за недоказаност и моли да бъде отменено изцяло, със законните последици.

В съдебно заседание жалбоподателя т се представлява от адв.С. С. от САК, който поддържа жалбата срещу горепосоченото наказателно постановление и прави искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззивната страна – Директора на Регионална дирекция по горите-гр.София, не се явява и не се представлява в съдебно заседение, но чрез писмено становище оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление като законосъобразно, в 1 предвид събраните по делото доказателства и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът приема, че от приложените по делото писменни доказателства: АУАН №628/2024г. Серия Р014 Бл.№102453/10.12.2024г.;

Констативен протокол серия Р014 № 015421/10.12.2024г.; доклад; Заповед № ОА-24/09.01.2024г. на Кмета на община Ботевград; Констативен протокол серия Р014 № 015348/03.12.2024г.; писмо от РДГ-София изх. № РДГ14949/03.02.2025г. – 4л.; Заповед № 694/15.08.2022 г. на изпълнителния директор на ИАГ; Заповед №РД49-171/23.05.2024г. на министъра на МЗХ, както и днес представения Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №126, том І, рег.№969, дело №119 от 2022 г. на Нотариус Таня Ревова с рег.№418 на НК – продажба на имот и събраните гласни доказателства – показанията на свидетелите В. Т. М., Я. Н. Н., В. Николов К. и Валентин Николов К. се установява следната фактическа обстановка:

На 01.11.24г. И. Д. Д. – главен специалист Земеделски земи и горски територии при Община Ботевград, оправомощен съгласно Заповед №ОА-24/09.01.24г. на Кмета на Община Ботевград издал превозен билет №14711/00694 от 01.11.2024г. от място, нахождящо се в землището на с.Боженица, общ.Ботевград за дърва с обем 8пр. куб. м. от вида цер, добити от имот №***, собственост на свидетелите В.К. и В. К.

На 03.12.24г. служители при РДГ, без присъствието на жалбоподателя извършили проверка в гореописания имот и установили, че в същия не била провеждана сеч, нито на храстова, нито на дървесна растителност, за което изготвили констативен протокол от 03.12.24г.

На 10.12.2024г. свидетелите В. Т. М. и Я. Н. Н. – служители при РДГ – София, но вече в присъствието на И. Д. Д. осъществили проверка на терен относно провеждането на сечта в горецитирания имот. В хода на проверката контролните органи установили, че в действителност в него не била водена сеч и въобще не били отсичани никакви дървета. Тези констатации били отразени в констативен протокол от 10.12.2024г. и бил 2 изготвен писмен доклад.

На 10.12.24г. св. В. Т. М. на длъжност “главен горски инспектор” при РДГ - София, в присъствието на св. Я. Н. Н. съставил срещу жалбоподателя АУАН №628/2024г. Серия Р014 Бл.№102453/10.12.2024г., който бил предявен на Д. за запознаване със съдържанието и за подпис и същият го подписал без възражение. Същия АУАН бил съставен за това, че на 01.11.24г от имот №***, находящ се в землището на с.Боженица, общ.Ботевград, Д. е издал превозен билет №14711/00694 от 01.11.2024г., който е с невярно попълнен реквизит относно номера на имота, като било установено че в посочения имот не е извършвана сеч.

Въз основа на така извършената проверка и съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление № 628 от 07.05.2025г. от Директора на регионална дирекция по горите - София.

Горната фактическа обстановка съдът установи от разпитаните по делото свидетели

М. и Н., които съдът кредитира изцяло, предвид че същите са логични, последователни и непротиворечиви и кореспондират с приложения по делото констативен протокол. Съдът намира, че показанията на тези свидетели са дадени от безпристрастни лица, които са си изпълнявали съвестно служебните задължения и не са налице никакви данни същите да са предубедени или заинтересовани от изхода на делото. С показанията на свидетелите М. и Н. се установява, че в процесния имот въобще не е извършвана сеч на дървета и не е добита дървесината, като тези им констатиции са описани подробно от тях в приложения по делото констативен протокол и доклад.

Съдът не кредитира показанията, дадени от В.К. и В. К., които са заинтересовани от изхода на делото, като собственици на процесния имот и с оглед на това, че същите са в пълно противоречие с показанията, дадени от контролните органи - М. и Н. и изготвените от тях и приложени по делото протокол и доклад.

Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана в законоустановения 14-дневен срок и е подадена от легитимиран субект, при наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.

Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е не основателна по следните съображения:

Съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни 3 органи, в рамките на правомощията им, спазени са формата и реда при издаването им. Спазени са визираните срокове в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. При съставянето на АУАН и при издаването на НП, и при връчването им, не са допуснати нарушения по ЗАНН, които да налагат отмяна на атакуваното НП. Последното се явява законосъобразно от процесуалноправна страна. Същото съдържа изискуемите от разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН реквизити. Не са допуснати нарушения в административно -наказателната процедура, отразената в акта за нарушение фактическа обстановка е намерила съответното изражение и в издаденото постановление, което като цяло определя неговата законосъобразност от формална страна.

При така установената фактическа обстановка, възприета от съда като доказана, настоящата инстанция намира, че правилно и законосъобразно наказващият орган, издал НП, е реализирал адм. -наказателната отговорност на жалбоподателя. Последният е осъществил състава на чл. 257, ал. 1, т. 2, предл. 3 от Закона за горите във вр. с чл. 9а от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазване на горските територии т.11 и т. 11.3.7 от Заповед №1019 от 17.11.2021г. на Изпълнителния директор на ИАГ, тъй като е извършил констатираното административно нарушение. Съгласно цитираната разпоредба от ЗГ наказва се с глоба от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено потежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което съгласува, одобри или издаде документ в нарушение на този закон, на подзаконовите актове по прилагането му или на одобрените горскостопански планове и програми. Видно от чл. 9а от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазване на горските територии лицата, издаващи и попълващи документи по Закона за горите или подзаконовата нормативна уредба, са длъжни да спазват реда и условията за тяхното получаване, попълване, водене, издаване, отчитане и съхранение, определени със заповедите за определяне на съответните образци. В конкретния случай жалбоподателят е осъществил вмененото му нарушение. Същият на първо място е субект на извършеното нарушение, тъй като е извършил нарушението като при изпълнение на службата и функцията си. Между страните няма спор в тази насока. На следващо място жалбоподателят не е изпълнил чл. 9а от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазване на горските територии и Заповед №1019 от 17.11.2021г. на Изпълнителния директор на ИАГ , с която е утвърден образеца на превозни билети за транспортиране на дървесина, и 4 с ъ щ а т а и има задължителен характер за голям кръг от лица, вкл. длъжностните лица по чл. 211, ал.4 от ЗГ. В конкретния случай в превозен билет №14711/00694 от 01.11.2024г., издаден от жалбоподателя, в качеството му длъжностно лице по чл.211, ал.4 от ЗГ , не е посочено вярно като реквизит данните, касаещи номера на имота, от който е проведена сечта, с оглед на това че е безспорно, че от същия не е извършвана въобще сеч на дървета.

Жалбоподателят познава изискванията, на които трябва да отговаря един превозен билет и какво трябва да съдържа като реквизити същия, и въпреки това издава такъв, без да посочи вярно в него данни, които представляват съществен реквизит. Посочените факти са категорично установени.

Нарушението е извършено виновно от жалбоподателя при пряк умисъл на вината – при знание на разпоредбите на Закона за горите, Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазване на горските територии и предписаното със Заповед №1019 от 17.11.2021г. на Изпълнителния директор на ИАГ и при ясно съзнание на това, което върши, че е незаконна дейност.

Съдът намира, че в НП вида на наказанието и размера на същото – глоба от 500. 00 лв. – на осн. чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ , е правилно и законосъобразно определен. При налагането му наказващият орган стриктно се е ръководил от разпоредбите на чл. 12 и чл. 27 от ЗАНН. Отчетени са особеностите на конкретния случай. Взел е предвид, че жалбоподателят е лице с не малък професионален опит, познава законодателството и актовете, които уреждат обществените отношения в областта на горите и дървесината от тях, запознат е с документите, които се издават при осъществяване на специфичните дейности в областта на добива на дървесина, както и е взел предвид не малкото количество дърва, отразено в процесния превозен билет.

Същият вместо стриктно да се съобразява със ЗГ и подзаконовите актове по прилагането му, вкл. и заповедите на ИАГ, основани на тях, и изпълнявайки гражданския си дълг да следи за спазването им и от околните, сам върши нарушение. Съдът следва да посочи, че с превозния билет, чиито реквизит не е посочен вярно и точно от жалбоподателя, във връзка с което му нарушение е издадено обжалваното НП, се препятства контролната дейност на съответните органи за извършване на проверка на извършването на добива и транспорт на дърва, тъй като не може да се установят фактите от действителността. С оглед изложеното съдът намира, че така определеното наказание на жалбоподателя не се явява несъразмерно тежко, като същото е определено към минимално 5 предвидения размер. Същото е правилно и законосъобразно определено.

Съдът намира възраженията жалбоподателя, изложени в жалбата му, за неоснователни.

НП е законосъобразно, обосновано и правилно, и е издадено при правилно приложение на материалния закон. Изложеното от жалбоподателя, че същото е незаконосъобразно, необосновано, неправилно и издадено в нарушение на процесуалните правила и на материалния закон е неоснователно. В НП е налице правилно приложение на материалния закон.

Съдът е изложил подробни съображения по-горе в изложението, поради което не следва да ги преповтаря. За пълнота следва да се посочи, че е налице правилно приложение на материалния закон. Заповед №1019 от 17.11.2021г. на Изпълнителния директор на ИАГ попада сред визираните в чл. 257, ал. 1, т.

2 от ЗГ актове, чието несъобразяване подлежи на санкциониране по административнонаказателен ред. Съгласно чл. 257, ал. 1, т. 2 от ЗГ , се наказва с глоба от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което съгласува, одобри или издаде документ в нарушение на този закон, на подзаконовите актове по прилагането му или на одобрените горскостопански планове и програми. Адресати на цитираната норма и съответно субекти на административнонаказателна отговорност са особена категория лица, които по силата на заеманото от тях служебно положение и/или на основание нормативен акт имат определени контролни правомощия във връзка с прилагането на разпоредбите на ЗГ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му. Безспорно е и че нормата има бланкетен характер, което изисква да се опише съответното противоправно поведение на лицето, конкретното предписано му задължение и посочването на акта, с който това поведение му е вменено – нормативен акт и т. н., при което следва да се отрази изрично източника на това задължение. С оглед целите на санкционната норма и специфичния кръг от нейни адресати (лица с нормативно вменени правомощия по упражняване на държавна власт), то едно от изискванията на нормата е да е налице изявление на оправомощен орган, адресирано към съответен кръг от лица, което да е в нормативна и каузална връзка с конкретен законов текст, съдържащ се или в самия закон или в нормативен акт по прилагането му. В процесния случай посочената заповед, видно от съдържанието й, отговаря на това изискване, като издаването й е в изпълнение 6 на законово делегирана компетентност, като не това как е именуван акта, а правните му характеристики, са меродавни за съставомерността на деянието.