Решение № 150 от 04.11.2024, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 150 гр. К.., 01.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К.., I. СЪСТАВ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

М. К. Дановска

Васка Д. Халачева при участието на секретаря Петя Хр. М.а като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова Иванова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20245100600211 по описа за 2024 година

С присъда № 9/20.05.2024 год., постановена по н.ч.х.д. № 190/2023 г. по описа на Районен съд – М., подсъдимият С. Й. М. от с.С., общ.Д. е признат за невиновен в това, че на 24.07.2020 г. в гр.Д., обл.К.., в съучастие като извършител с Ю. О. М. от с.С., общ.Д., обл.К.. се заканил на А. М. М. от гр.К.. с престъпление против неговата личност по смисъла на Глава II, Раздел II от НК- причиняване на телесна повреда, а именно, че ще му счупят главата и ще му строшат носа и устата и това заканване е възбудило у А. М. М. от гр.К.. основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл.144 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК.

Със същата присъда подсъдимият Ю. О. М. от с.С., общ.Д., обл.К.. е признат за невиновен в това, че на 24.07.2024 г. в съучастие като извършител със С. Й. М. от с. С., общ.

Д. се заканил на А. М. М. от гр. К.. с престъпление против неговата личност по смисъла на Глава II, Раздел II от НК- причиняване на телесна повреда, а именно, че ще му счупят главата и ще му строшат носа и устата и това заканване е възбудило у А. М. М. от гр.К.. основателен страх за осъществяването му, поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдан по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.144 ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК.

С присъдата е отхвърлен предявеният от А. М. М. от гр.К.. граждански иск против С. Й.

М. и Ю. О. М., двамата от с.С., общ.Д., за солидарно заплащане на сумата в размер на 4000 лева, като обезщетение за нанесените му неимуществени вреди за престъплението по чл.144 ал.1 вр.с чл.20 ал.2 от НК, като неоснователен и е осъден А. М. М. от гр.К.. да заплати на С.

Й. М. и на Ю. О. М. сумата в общ размер на 2 000 лева, или по 1 000 лева, представляващи сторени по делото разноски.

С Определение № 32/27.06.2024 г., постановено по н.ч.х.дело № 190/2023 г. по описа на Районен съд – М. е осъден тъжителят А. М. М. да заплати допълнително на С. Й. М. и Ю. О.

М., сумата в общ размер на 3 400 лева /или по 1 700 лева за всеки един/, представляващи направени по делото разноски.

1

Против присъдата в срок са подадени въззивна и частна жалба, както следва:

I. Въззивна жалба вх. № 1467/31.05.2024 г., подадена от тъжителя А. М. М. против Присъда № 9/20.05.2024 год., постановена по н.ч.х.д. № 190/2023 год. по описа на Районен съд – М., с искане за отмяната й и постановяване на нова такава, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни по повдигнатите им обвинения по чл.144 ал.1, във вр. с чл.20 ал.2 от НК, както и уважаване на предявения граждански иск в пълния му размер.

Във връзка с въззивната жалба, в срока по чл. 320, ал. 4 НПК от тъжителя е подадено допълнително писмено изложение, в което се развиват доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на страните, както следва: по чл. 252, ал. 4 НПК – в разпореждането, с което се дава ход на тъжбата, съдът не е направил правна квА.фикация на фактите на твърдяното престъпление; по чл. 274, ал.1 НПК – в първото по делото съдебно заседание съдът не разяснил на страните правото на отвод на съдебния състав и съдебния секретар. Алтернативно се излагат съображения за необоснованост на обжалваната присъда. Иска се отмяната й и връщане на делото за ново разглеждане от фаза разпореждане на съдията докладчик за връчване препис от тъжбата.

II. Частна жалба вх. № 1886/12.07.2024 г., подадена от частния тъжител А. М. М. против Определение № 32/27.06.2024 г., постановено по н.ч.х.дело № 190/2023 год. по описа на Районен съд – М., с което тъжителят е осъден да заплати допълнително на С. Й. М. и Ю.

О. М. сумата в размер на 3 400 лева (или по 1 700 лева за всеки един), представляваща направени по делото разноски. Възразява за прекомерност на присъдените разноски.

В съдебно заседание жалбодателят А. М. М., лично и чрез повереника си адв. Р.И. от АК-П., поддържа подадените въззивна жалба, допълнителното писмено изложение и частна жалба.

Въззиваемите С. Й. М. и Ю. О. М. не се явяват в съдебно заседание. Представляват се от упълномощен защитник адв. М. Ч. от АК-К.., която оспорва жалбите като неоснователни и моли обжалваните съдебни актове да се потвърдят като правилни и законосъобразни.

Окръжният съд, при извършената проверка изцяло правилността на обжалваната присъда на основание чл. 314 във вр. с чл. 313 и сл. от НПК, констатира следното:

Жалбите са допустими, като подадени в срок и от страна в производството.

Настоящото въззивно производство е второ по ред и е образувано след отмяна с Решение № 150/17.10.2023 год., постановено по в.н.ч.х.д. № 291/2023 год. по описа на Окръжен съд – К.. на Присъда № 13/06.06.2023 год., постановена по н.ч.х.дело № 292/2021 г. по описа на Районен съд – М. и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд на основание чл.334 т.1, във вр. с чл. 335 ал.2, във вр. с чл.348 ал.3 т.1 и т.2, във вр. с ал.1 т.2 от НПК. В мотивите на въззивното решение е прието, че присъдата е постановена при множество нарушения на процесуалните правила, допуснати от първоинстанционния съд, свързани с реда за провеждане на съдебното следствие, събиране, оценка и анА.з на доказателствата и доказателствените средства, с позоваване при приемане за установена на фактическата обстановка и постановяване на присъдата на негодни доказателства, както и при липса на мотиви по отношение на част от присъдата, които нарушения са съществени такива по смисъла на чл.348 ал.3 т.1 от НПК.

След връщане на делото в Районен съд – М. и образуването му под нов номер, от съдията докладчик е постановено Разпореждане № 195/14.04.2022 г. по чл. 252, ал. 4 НПК, в което е описана тъжбата, въз основа на която е образувано делото; констатирано е, че делото е подсъдно на съда; че не са нА.це основания за прекратяване или спиране на наказателното производство, предвидени в чл.250 и чл.251 НПК; че тъжбата отговаря на условията на чл.81 ал.1 и ал.2 НПК, и е подадена в срока по чл.81 НПК. Прието е, че са нА.це условията за разглеждане на делото в съдебно заседание, поради което и на основание чл.252 ал.4 НПК, същото е насрочено за разглеждане в съдебно заседание в едномесечен срок; постановено е връчване на препис от тъжбата на подсъдимото лице, на което да се съобщи 2 датата на съдебното заседание, както и че делото може да бъде разгледано и решено в негово отсъствие при условията на чл. 269 НПК. Указано е, че в седемдневен срок от връчването на книжата подсъдимият може да даде отговор, в който да изложи възраженията си и да направи искания.

Така следва да се посочи, че първоинстанционният съд още във фазата на подготовка на съдебното заседание, което по дела, образувани по тъжба на пострадА.я започва с постановяване на разпореждане по чл. 252, ал. 4 НПК, е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 2 НПК, ограничило правата на тъжителя по чл. 82, ал. 1 НПК. Принципно същото се отнася и до правата на подсъдимите по чл. 55 НПК, но доколкото постановената оправдателна присъда представлява най-благоприятния изход по делото за тях, нарушението ще следва да се обсъди само що се касае до ограничените процесуални права на тъжителя. С § 12 на Закон за изменение и допълнение на НПК (Обн., ДВ, бр.48 от 02.06.2023 г.), в чл. 252, ал. 4 се създава ново изречение второ: „В разпореждането за насрочване, с което се дава ход на тъжбата, съдията докладчик определя правната квА.фикация на фактите, изложени в тъжбата“. Или, към датата на постановяване на разпореждане № 195/24.10.2023 г., с нормата на чл. 252, ал. 4 НПК е въведено по императивен начин задължение съдията докладчик да определи правната квА.фикация на деянието. Това задължение на съда, впрочем, до този момент се извеждаше по тълкувателен път – ТР № 34/1990 г. по т. д. № 29/1990 г., ОСНК, ВС. От прочита на постановеното от първоинстанционния съд разпореждане се установява несъмнено, че такава правна квА.фикация на фактите в тъжбата не е направена от съдията докладчик.

Съгласно чл. 81 НПК задълженията на тъжителя се свеждат до това да подаде писмена тъжба, която да съдържа данни за подателя, за лицето, срещу което се подава, и за обстоятелствата на престъплението, да подпише тъжбата и да подаде същата в шестмесечен срок. Разпоредбата не вменява задължение на тъжителя да посочи в тъжбата правна квА.фикация на деянието, в т.ч. и когато същата се подава чрез повереник адвокат. Това задължение принадлежи единствено на съда, формулирано изрично в нормата на чл. 252, ал. 4 НПК. Така, макар иницииращата производството тъжба да съдържа правна квА.фикация, тя нито обвързва съда, нито го освобождава от задължението да направи такава, което следва да стори още в началото на съдебния процес, респ. с разпореждането за насрочване на делото. Това задължение, както се посочи, не е изпълнено от първоинстанционния съд нито при постановяване на разпореждането по чл. 252, ал. 4 НПК, нито в началото на съдебното следствие, което съгласно чл. 276 НПК започва с доклад на съда, в който се посочват основанията за образуване на съдебното производство и предявените граждански искове. Съдебното следствие в случая е започнало с прочитане на тъжбата, каквото действие съдът няма задължение да извърши (това е остаряла практика по наказателните дела от частен характер, която следва да бъде изоставена). Разпоредбата на чл. 276, ал. 1 НПК е изменена с ДВ, бр. 7/2019 г. и актуалното процесуално изискване е съдията докладчик да направи доклад, в който да посочи основанията за образуване на съдебното производство и предявените граждански искове и което задължение не е изпълнено. Като краен резултат, липсата на правна квА.фикация на фактите, изложени в тъжбата или определянето й от съда (най-късно с доклада по чл. 276, ал. 1 НПК), е довело до провеждане на съдебно следствие и събиране на доказателства за престъпление, което е станало известно на страните и квА.фицирано за първи път от съда едва при постановяване на присъдата.

На следващо място, видно от съдебния протокол от проведеното на 21.11.2023 г. първо открито съдебно заседание, след даване ход на делото, първоинстанционният съд не е разяснил на страните правото на отвод срещу състава на съда, защитниците и съдебния секретар, както и правото им да възразят срещу разпита на някои свидетели – задължение по чл. 274, ал. 1 НПК, като също така не им е разяснил правата по НПК – задължение по ал. 2 на посочената разпоредба. Доколкото протоколът от съдебното заседание, съставен при условията и реда, предвиден в НПК, е доказателствено средство за извършване на съответните действия, за реда, по който са извършени и за събраните доказателства съгласно чл. 131 НПК, то и липсата на отразяване в протокола изпълнение от страна на съда на тези 3 процесуални действия води до извод, че същите не са извършени и в своята съвкупност са довели до съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 2 НПК.

Така допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила, според настоящия съдебен състав, са достатъчни да преодолеят забраната по чл. 335, ал. 3 от НПК за повторно връщане на делото на първоинстанционния съд. Въззивният съд не би могъл да компенсира констатираните пороци, и преди всичко – проведеното първоинстанционно производство при липса на надлежно и своевременно определена от първостепенния съд правна квА.фикация на престъплението, тъй като би лишил страните от една инстанция.

Това налага отмяна на обжалваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на производството по чл. 252, ал. 4 НПК. Поради този изход на делото следва да се отмени и обжалваното от тъжителя определение № 32/27.06.2024 г., относно разноските.