Определение № 163 от 05.12.2024, Окръжен съд - Кърджали

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 163 гр. К., 05.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в закрито заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Деян Г. Събев

Членове:

Йорданка Г. Янкова

Боян Б. Ешпеков като разгледа докладваното от Деян Г. Събев Въззивно частно наказателно дело № 20245100600332 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.243 ал.8 НПК.

С Определение № 206/03.10.2024 год., постановено по Ч.н.дело № 766/2024 год., в производство по чл. 243 ал.4 и сл. от НПК К. районен съд е потвърдил Постановление от 17.09.2024 год. на РП - К. за частично прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 132/2023 год. по описа на ОД на МВР - К., в частта за престъпление по чл.209 ал.1 от НК.

Против посоченото определение в частта му, с която е потвърдено частичното прекратяване на досъдебно производство № 132/2023 год. по описа на ОД на МВР – К. за престъпление по чл.209 ал.1 от НК, е подадена въззивна частна жалба от М. Б. К. от гр.К., в която се твърди, че определението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно. В жалбата си жалбодателят развива подробни съображения, че на досъдебното производство не са предприети необходимите усилия за извършване на конкретни процесуално-следствени действия, които да доведат до разкриване на извършителя и привличане на отговорните за това деяние лица. Твърди се в жалбата още, че в обжалваното постановление прокурорът цитирал бегло и повърхностно показанията на разпитани по делото свидетели, основно посочени от Х.Т., като разследващите органи не са 1 си направили труда да призоват и разпитат и други свидетели, удостоверяващи факта, че всички СМР били извършвани от „К.“ ООД и финансирани от лично от жалбодателя и фирмата на неговата съпруга „Т.“ ЕООД, а не от „У.“ ООД, като разследващият прокурор само се бил ограничил да посочи, че такива свидетели не са били установени, макар и да сочел друго производство, образувано пред РП – К., в което се съдържали показания както на строителните техници, ръководещи строежа, така и на фирмите, извършвали СМР, където същите изрично сочели, че целият строеж бил ръководен от жалбодателя, а не от Х.Т., както и че „У.“ ООД била извършила само довършителни работи след възникналия конфликт между него и Х.Т., и в тази насока били и показанията на св.Ж.Х. – собственик и управител на „У.“ ООД. Сочи в жалбата, че не били разпитани посочени от него свидетели, които биха установили кой и кога е извършил строежа и дали от началото до края СМР по него са били извършвани от „У.“ ООД или друга фирма.

Жалбодателят счита, че съдът само се бил ограничил да посочи, че били извършени всички необходими действия за разкриване на обективната истина, като не бил изследвал посочените от него факти и обстоятелства, свързани със самото изграждане на сградата. Моли да бъде отменено обжалваното определение на първоинстанционния съд и потвърденото с него постановление за частично прекратяване и спиране на наказателното производство от 17.09.2024 год. на прокурор при РП – К. по ДП № 132/2023 год. по описа на ОД на МВР – К., като бъдат дадени указания за извършване на необходимите процесуални действия.

Препис от частната жалба е връчен на РП – К., която не е изразила писмено становище по нея.

Окръжният съд, при извършената изцяло проверка на правилността на обжалваното определение, в изпълнение на правомощията си по чл.243 ал.8 от НПК, съобрази следното:

Частната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от легитимирано за подаването й лице и в законоустановения срок, поради което същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Досъдебно производство № 132/2023 год. по описа на ОД на МВР – К. е образувано с Постановление за образуване на досъдебно производство от 2

20.11.2023 год. за това, че в периода от 2018 год. до 2020 год. в гр.К., с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага, е възбудено и поддържано заблуждение у М. К. от гр.К. относно собствеността на жилищна сграда с административен адрес: гр.К., ул. „С.“ № *, и с това му е причинена имотна вреда – престъпление по чл.209 ал.1 от НК.

В хода на разследването не е било повдигано обвинение на конкретно лице и не е била взета мярка за неотклонение.

След извършване на разследване и събиране на гласни доказателства, установени чрез гласни доказателствени средства - разпити на свидетели, както и приобщаване на множество писмени доказателства, с Постановление от 17.09.2024 год. за частично прекратяване и спиране на наказателно производство прокурор от Районна прокуратура – К. е прекратил наказателното производство по досъдебно производство № 132/2023 год. по описа на ОД на МВР - К., в частта за престъпление по чл.209 ал.1 от НК, на основание чл.243 ал.1 т.1, във вр. с чл.24 ал.1 т.1 от НПК; както и е спрял наказателното производство по досъдебно производство № 132/2023 год. по описа на ОД на МВР - К., в частта за престъпление по чл.144 ал.1 от НК, на основание чл.244 ал.1 т.1, във вр. с чл.25 ал.1 т.6 от НПК. За да постанови акта си прокурорът е приел следната фактическа обстановка:

Свидетелят Х.Т. бил управител и едноличен собственик на капитала на „М.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление - гр.К., бул.„Б.“ № *.

Дружеството било с предмет на дейност: вътрешно и външно търговска дейност, търговия с недвижими имоти, отдаване под наем, стопанисване и управление на недвижими имоти и др. Свидетелят М. К. бил управител на „Т.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление - гр.К., ул.„В.Л.“ № *.

Дружеството било с предмет на дейност: посредничество при сделки с недвижими, имоти, покупка на недвижими имоти с цел продажба, строеж и обзавеждане на недвижими имоти, строеж на сгради на основното застрояване /ниско, средно, високо застрояване/ и др. Двамата свидетели Т. и К. били в приятелски отношения и работели заедно до 2022 год. Постепенно отношенията им се влошили, като всеки подавал жалби срещу другия. По жалба на св.Т. срещу св.К. било образувано ДП № 30/2023 год. по описа на ОСлО при ОП- К..

Настоящото досъдебно производство било образувано по жалба на св.К.

3 във връзка с твърденията му, че бил въведен в заблуждение от св.Т., че ще му прехвърли собствеността на сграда с адрес - гр.К., ул.„С.“ № *, и с това му е причинена имотна вреда.

В началото на 2018 год. св.Х.Т. влязъл в преговори със св.М.М., която притежавала наследствен имот в централната част на гр.К., за да бъде учредено право на строеж на дружеството на св.Т.. На 31.07.2018 год. св.М.М., Д.М. и Б.М.чредили право на строеж върху недвижим имот срещу задължение за построяване на сграда върху ПИ с идентификатор *** по КККР на гр.К., в полза на св.Х.Т., в качеството му на управител на „М.“ ЕООД, за което бил съставен нотариален акт № *, Т.*, рег.№ * по нот.дело № * год. на Нотариус М.Д., с район на действие PC - К.. Съгласно раздел III от нотариалния акт, св.Х.Т., чрез представляваното от него дружество се задължило да построи /лично или чрез трето лице/ изцяло и със свои средства, труд и материали предвидената многофамилна жилищна сграда на шест етажа.

На 06.08.2018 год. в гр.К. бил сключен договор между „М.“ ЕООД, представлявано от св.Т., като възложител, и „У.“ ООД, като изпълнител, за извършване на всички строително - монтажни работи в имота (описан погоре), с административен адрес: гр.К., ул.„С.“ № *. В предоставена от „У.“ АД писмена справка е посочено, че преговорите, предхождащи сключването на договора, били водени със св.Х.Т..

На 26.08.2018 год. бил подписан договор за упражняване на строителен надзор и изготвяне на технически паспорт между „Т.“ ЕООД, представлявано от св.Т., и „М.“ ЕООД, представлявано от св.Т.. Св.Т. бил разпитан в качеството на свидетел, като заявил, че строителната площадка била открита на 29.08.2018 год. Строително - монтажните работи били изпълнени от „У.“ ООД. На 02.07.2019 год. била приета конструкцията на сградата, а след окончателното завършване на строежа бил представен и акт 15 от 27.09.2023 год. Свидетелят е посочил, че във връзка с обекта, отношенията му са били само със св.Х.Т.. Заявил, че св.К. е носил в офиса му декларации за съответствие и сертификати.

В хода на разследването били установени свидетелите Н.Д. З.Т. и Е.Д. , като и тримата заявили, че са работили за „У.“ ООД на обекта на ул. „С.“ № *.

Като собственик на сградата знаели св.Т., който според тях ходел на обекта 4 поне веднъж седмично. И тримата заявили, че не познават св.К..

Още докато се изпълнявал строежа на сградата, св.К. го забелязал, попитал работниците на обекта към кого да се обърне за евентуално закупуване на апартамент и го насочили към агенция за недвижими имоти „Кара“, чийто офис бил близо до обекта. В офиса били св.З. К.а и св.М. К..

Св.К. се договорил за покупка на апартамент от новостроящата се сграда със св.М. К. и още същия ден му дал капаро в размер на 10 000 лв., за което съставили разписка. Няколко дена след това превел 45 000 лева по сметка на „М.“ ЕООД. Св.К. провеждал разговори само със св.К., но забелязал, че той често говори по телефона със собственика на сградата (посоченото по-горе ДП № * год. по описа на ОСлО при ОП-К. било образувано за това, че било възбудено и поддържано заблуждение у св.К. и с това му е причинена имотна вреда).

Св.Ш.А. също имал намерение да закупи апартамент през 2018 год. за дъщеря си - св.С.А.. Неговият брат се обадил на св.Х.Т., който им заявил, че има апартаменти за продажба и ги насочил към св.М. К., с когото да договорят цената и условията за евентуална сделка. Те се срещнали със св.К. в офиса му, разгледали строежа и постигнали договорка.

Прокурорът е посочил в постановлението още, че през 2021 год. отношенията между св.К. и св.Т. се влошили. В разпита си в качеството на свидетел К. посочил, че през месец януари 2021 год. св.Х.Т. отишъл под терасата на апартамента му и започнал да крещи и подканя съпругата му да слезе долу. Изложил твърдения, че на 24.03.2022 год. се срещнал със св.Т. на паркинга на бензиностанция „*“ в гр.К.. Заявил, че тогава му била отправена закана от св.Т., че ще залее съпругата му с киселина, „ще го направи момиче“ и ще му „разцепи главата с винкел“. Описал и ситуация от май или юни 2022 год., когато св.Т. отишъл пред офиса на св.З. К.а, който бил на ул.“В.Л.“ № * и започнал да крещи и обижда св.К.. В разпита си в качеството на свидетел З.

К.а описала ситуацията от януари 2021 год., като заявила, че същата сутрин била у дома си, когато чула звук от клаксон. Погледнала през прозореца и видяла св.Х.Т.. Той започнал да я нарича „лъжкиня“ и поскал тя да слезе долу.

Св.К.а не излязла от апартамента си. Същата вечер получила телефонно обаждане от св.Т., който я заплашил че „ще съсипе семейството й“. Установен е свидетелят Р.Ч., който споделил, че на неустановена дата преди около 2 5 години бил в заведение „Б.“ в гр.К.. Тогава при него отишъл св.Х.Т. и го извикал настрани. Казал му да предаде на св.М. К., че „ще го направи момиче“. Същия ден св.Ч. срещнал св.К. и му предал думите на св.Т..

В хода на разследването било възложено извършването на ОИМ, с цел установяване свидетели, които евентуално са възприели обстоятелства, имащи отношение към настоящото разследване, но такива не били установени.

От правна страна в постановлението за частично прекратяване и спиране на наказателното производство прокурорът е приел, че при така събраните по досъдебното производство доказателства, в случая не е извършено престъпление от общ характер, в частност такова по чл.209 ал.1 от НК, или по чл.144 ал.3 от НК. Посочил е също, че св.К. заявил, че е бил измамен от св.Т., въпреки че при двата си разпита не е изложил такива твърдения, а направил изявление, че поддържа жалбата си, в която се твърди, че е бил измамен, че св.Т. ще му прехвърли собствеността над сградата с адрес - гр.К., ул.„С.“ № *. Прокурорът е приел, че няма спор относно собствеността над сградата, тъй като правото на строеж е било учредено в полза на „М.“ ЕООД, управител и едноличен собственик на капитала на което до 30.10.2023 год. е бил св.Х.Т.. Собственикът на имота - св. М. , заявила, че е разговаряла единствено със св.Т., договорът за изпълнение на строително - монтажните работи бил с възложител „М.“ ЕООД, както и договорът за строителен надзор и изготвяне на технически паспорт. Установени и разпитани били и лица, работили на обекта, като всички са заявили, че собственик на сградата е св.Т..