Определение № 22219 от 20.05.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 22219 гр. София, 20.05.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20251110125454 по описа за 2025 година

Производството е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.

Образувано е въз основа на Искова молба, вх. № 157984/07.05.2025г. на СРС, подадена от С. Л. А. лично и в качеството си на родител на непълнолетния С. С. А. и малолетния М. С. А. срещу Районния съд в град Варна. Иска се да бъде установено, че с произнасянето си с определение от 05.11.2024г. по гр.д. № 7953/2024г., с което по реда на чл.

151 ГПК е допълнен протоколът от проведеното на 24.09.2024г. открито съдебно заседание по същото дело, което дело касае постановяването на привременни мерки относно С. А. и М. А. и режим на лични контакти с баща им С. Л. А., е осъществено нарушаване на ЗЗДискр, като ищците са дискриминирани на основание пол, произход и семейно положение, като по отношение на децата е налице непряка дискриминация, като на ищците бъде присъдено и обезщетение от 1000,00 лева.

Ответник по предявените искове е Районният съд в град Варна. Съгласно чл. 108, ал.

2 ГПК (ДВ, бр. 86 от 2017г.), исковете срещу държавата и държавните учреждения, включително поделения и клонове на последните, се предявяват пред съда, в чийто район е възникнало правоотношението, от което произтича спорът, освен в случаите по чл. 109 и 110 ГПК. Така определената местна подсъдност по тези дела е императивно уредена, изключва приложението на подсъдността по чл. 105 и чл. 115, ал. 1 ГПК, като, съгласно чл. 119, ал. 3 ГПК (нова – ДВ, бр. 65 от 2018г.), съдът следи за нея и служебно до приключване на първото по делото заседание.

Държавното учреждение представлява организационна съвкупност от персонални и имуществени елементи, създадена въз основа на закона за осъществяване на дейности, свързани с властническите правомощия на държавата. Източникът на финансиране на юридическото лице не е решаващ белег за това дали то е държавно учреждение, като основна характеристика на държавното учреждение се определя упражняването на функциите на изпълнителна, законодателна или правораздавателна власт на държавата. В тази връзка за определяне статута на дадена организационна съвкупност от персонални и имуществени елементи като държавно учреждение от решаващо значение са правилата, разписани в учредителните и устройствените ù актове /така опр.1170/17.05.2023г.-ч.гр.д.

№1225/2023г.-ВКС, ІІІг.о./. Съгласно чл. 1а, ал. 1 ЗСВ съдебната власт е държавна власт, която защитава правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата. Съгласно чл. 65, ал. 1 ЗСВ всички съдилища са юридически лица на бюджетна издръжка. При това положение, доколкото дейността на съдилищата е създадена със закон за осъществяване на дейност, свързана с правораздавателните правомощия на държавната власт, като се извършва в публичен интерес – защита на правата и законните интереси на 1 гражданите, юридическите лица и държавата. Поради това и при преценка на местната подсъдност на гражданските дела съдилищата следва да се приравняват на държавни учреждения, като по отношение на същите се прилага нормата на чл. 108, ал. 2 ГПК.

В настоящия случай от изложението на обстоятелствата в исковата молба и приложенията към нея се установява, че се твърди дискриминацията да е извършена в град Варна от състав на Районния съд в град Варна в сградата на същия. Доколкото там е осъществено твърдяното дискриминиращо поведение на ответника, там следва да се счита за възникнало и правото на ищеца да търси установяване на извършената дискриминация и обезщетяване на претърпените в тази връзка вреди. Нито ГПК, нито ЗЗДиск предвиждат възможност за ищеца да предяви иска си пред съда по собствения си адрес. ТП 1-2016-2019ВКС/ВАС постановява единствено, че делата по чл. 71, ал. 1 ЗЗДиск се разглеждат от районните съдилища, но не и кой е местно компетентният съд.

Следователно липсва правно основание делото да бъде разгледано от Софийския районен съд, доколкото същият не е местно компетентен. Производството пред него следва да бъде прекратено, а делото да се изпрати на компетентния да го разгледа Районен съд в град Варна.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 25454/2025г. на Софийския районен съд, І ГО, 173 състав.

ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районния съд в град Варна.

Определението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с частна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в едноседмичен срок от съобщението.

Определението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се съобщи на ищците.

Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен подпис на съдията.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2