Определение № 991 от 08.07.2026, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 991 гр. Бургас, 08.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петя Г. Георгиева Стоянова

Членове:

Радослава Н. Маждракова

Красимира Т. Донева като разгледа докладваното от Радослава Н. Маждракова Въззивно частно наказателно дело № 20262100600896 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.243, ал.7 от НПК.

Образувано е по частна жалба от Л. А. Ц., против Определение №1340/10.06.2026г., постановено по ч.н.д.№2053/2026г. по описа на РСБургас, с което е потвърдено постановлението на РП-Бургас за прекратяване на наказателното производство от 26.05.2026г. по ДП №346 ЗМ-340/2025г. по описа на РУ на МВР - Созопол, водено за престъпление по чл.144, ал.3, т.1 от НК.

В жалбата се твърди, ч е Ц. не е съгласна с определението на съда, с което е потвърдено постановлението на РП, тъй като същото било незаконосъобразно, необосновано и постановено при неизяснена фактическа обстановка. Счита,че са й били нарушени законните права и интереси като пострадала.При висящо досъдебно производство Г. М. спирал тока на магазина.Моли съда да отмени обжалваното постановление на РП и постанови привличане на извършителя към наказателна отговорност.

Бургаският Окръжен съд с л е д като прецени събраните по делото доказателства и съображенията,изложени в частната жалба, приема за установено следното :

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява неоснователна по следните съображения:

Установено е,че досъдебното производство №346 ЗМ-340/2025г. по описа на РУ на МВР-Созопол, е образувано н а 15.10.2025г. с постановление на прокурор в РП - Бургас за деяние с правна квалификация по чл.144, ал.3, т.1 от НК - за това че на 19.06.2025г. в гр.Созопол, обл.Бургас се заканил с убийство на Л. А. Ц., като й казал „Ще те убия“, „Още колко бой ще 1 изядеш?“, “Трепането ти е малко“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му.

С постановление от 26.05.2026г. на Районна прокуратура-Бургас, наказателното производство е прекратено на основание чл. 243, ал.1 , т.1 вр. с чл.24, ал.1, т.1 от НПК с мотиви, че в хода на разследването не било безспорно установено,че на посочената дата между Л. Ц. и Г. М. е възникнал конфликт, в разгара на който спрямо Ц. са били отправени закани с убийство. Освен това категорични доказателства за съдържанието на репликите, отправени от св.М. към св.Ц., които да са могли да предизвикат и са предизвикали у нея основателен страх за живота й, не са били събрани в хода на разследването, поради което деянието се явявало несъставомерно от обективна и субективна страна.

С определение №1340/10.06.2026г., Районен съд - Бургас е потвърдил това постановление на РП, като макар и лаконично е приел, че от събраните по ДП гласни доказателства не се установява от страна на св.М. да са отправяни спрямо жалбоподателката закани с убийство, както и той да е проявявал агресивно поведение спрямо сестра си.

Въззивният съд споделя направеният краен правен извод на първоинстанционния съд,че в хода на разследването са събрани множество гласни доказателства, имащи отношение към основния факт на доказване осъществил ли е чрез обективираните си действия М. престъпния състав на чл.144, ал.3, т.1 от НК или друго престъпление от общ характер.

В постановеният съдебен акт, първоинстанционният съд е съпоставил доказателствения материал и в частност свидетелските показания, от една страна на св.Ц., а от друга страна - на св.Г. М., св.Е. Д. и св.В. М.. От тяхната съвкупност се установява,че св.Ц. обитава третия етаж на къща в гр.Созопол, нейният брат - св.Г. М. - първия етаж, а тяхната майка св.В. М. живеела на втория етаж и тъй като била трудно подвижна била обслужвана от сина си св.М. и в по-голямата част от времето от внука си / син на жалбоподателката /. Показанията на св.В. М. и св.Г. М. напълно кореспондират, като и двамата свидетели твърдят ,че на процесната дата в дома им М. не е отправял закани с убийство към Ц., като в този смисъл показанията на последната остават изолирани.Също така се установява,че между Ц. и останалите свидетели има влошени взаимоотношения, свързани с начина по който тя стопанисва недвижимия имот и имуществото, тъй като отдавала под наем стаи и не поделяла паричните средства със своите близки. Показанията на тези двама свидетели се подкрепят и от показанията на св.Е. Д. /приятелка на М./, която твърди,че също се е грижила за възрастната му майка, но след като се влошили взаимоотношенията с Ц. през 2021г., последната не я допускала до имота и да посещава В.М..

В контекста на тези свидетелски показания следва да се обсъди и приложеното писмено доказателство, а именно Решение № 2075/26.09.2025г. по гр.д.№4708/2025г. по описа на РС-Бургас, постановено по молба за налагане на мерки за защита от домашно насилие от Ц. спрямо нейния брат, като в мотивната част е обсъдено също случилото се на инкриминираната 2 дата - 19.06.2025г. Районният съд е приел, че от събрания доказателствен материал не се установяват по безспорен начин, твърдените от молителката актове на домашно насилие да са се осъществили действително.Констатирано е ,че се касае за междуличностен конфликт, породен от имуществени интереси и претенции на страните една към друга, като съдът е счел за недопустимо той да бъде решаван със средствата за защита, които предоставя ЗЗДН, поради което е отхвърлил молбата депозирана от Ц. против М. за налагане на мерки за защита спрямо нея.

На база на обсъдените доказателства, въззивната инстанция се присъединява към направения извод на първоинстанционния съд, че показанията на св.Ц. са изолирани и едностранчиви, като не кореспондират по никакъв начин с останалия събран по делото доказателствен материал и същите сами по себе си не могат да обосноват съставомерност на деянието от обективна и субективна страна.

Правилни също така са и разсъжденията на първоинстанционния съд относно престъпното деяние по чл.144, ал.3, т.1 от НК и неговите обективни и субективни характеристики, макар същите да не се отнасят към поведението на св.М..

Предвид гореизложеното, въззивният съд намира,че извода направен от РСБургас,че постановлението на РП-Бургас е обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено, е правилен. С оглед на това определението с което е потвърдено постановлението на РП-Бургас за прекратяване на наказателното производство за водено престъпление по чл.144, ал.3, т.1 от НК, следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.243, ал.8 от НПК, Бургаски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №1340/10.06.2026г., постановено по ч.н.д.№ 2053/2026г. по описа на Районен съд - Бургас.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3