Определение № 573 от 26.09.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 573 гр. София, 26.09.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Снежана Бакалова

Рени Ковачка като разгледа докладваното от Теодора Кръстева Въззивно търговско дело № 20251001000083 по описа за 2025 година

Постъпила е молба от ЗК „Лев инс“ АД за оттегляне на подадената въззивна жалба с вх. № 116 834/28.10.2024 г. срещу решение № 1312 от 02.10.2024 г. по т. д. № 1381/ 2023 г. на СГС, ТО, 19 състав.

Със становище по нея от 12.05.2025 г. „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД настоява, заплатената държавна такса в размер на 2 847, 97 лв. за подадената насрещна въззивна жалба, да бъде върната по банкова сметка на дружеството, тъй като счита, че същата представлява процесуален способ за защита, но разглеждането й зависи от разглеждането на въззивната жалба. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв. за изготвяне на отговор на въззивната жалба и насрещната въззивна жалба.

Съобразно чл. 264, ал. 1 ГПК във всяко положение на делото страната, може да оттегли изцяло или отчасти подадената жалба, поради което съдът намира, че искането на ЗК „Лев инс“ АД следва да бъде уважено и производството по делото, прекратено.

При този изход на спора, следва да бъдат заплатени направените от насрещната страна по жалбата разноски, като такива съобразно становището на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД се претендират само за юрисконсултско възнаграждение, за което съдът намира, че искането следва да бъде уважено до сумата от 300 лв.

По молбата на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД за връщане на заплатената държавна такса, съдът намира следното:

Трайно в съдебната практика е установено разбирането, че съдебната такса се внася при искане за съдебна защита и съдействие и по правило не подлежи на връщане съобразно изхода на търсената защита, като изключенията са изрично въведени в закона – чл. 78, ал. 9, изр. първо ГПК и 1 при надвнасянето й в хипотезата на чл. 70, ал. 3 ГПК. При останалите способи на приключване на производството чрез прекратяване на делото /поради недопустимост на иска, при неотстраняване нередовности на исковата молба, поради десезиране на съда – оттегляне и отказ от иска, съответно оттегляне на въззивната или касационна жалба/ законът не предвижда възможност за възстановяване на дължимо внесената такса. В тези случаи задължението остава дължимо независимо от основанието за прекратяване на производството и „основанието за плащане не отпада“, както счита страната.

Законът не предвижда ред за връщане на таксата или част от нея при десезиране на съда, водещо до недопустимост на производството, настъпило в хода на процеса, като единствено насърчава чрез разпоредбата на чл. 78, ал. 9, изр. първо от ГПК само постигането на съдебна спогодба, одобрена от съда и имаща правните последици на неподлежащо на обжалване съдебно решение.

Затова и в настоящата хипотеза, въпреки, че неразглеждането на насрещната въззивна жалба е вън от волята на страната, този факт не обуславя връщане на таксата. Съдът е извършил дължимите процесуални действия по администрирането и на насрещната въззивна жалба, след което е направено оттеглянето на въззивната жалба. /в т. см. определения на ВКС по ч.гр.д. № 242/ 2009 г., ч. гр.д. № 417/ 2012 г., ч.т.д. № 816/ 2012 г., ч.т.д. № 705/ 2015 г./ По изложените съображения, молбата за връщане на заплатената от „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД държавна такса за подадената насрещна въззивна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по делото.

ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев инс“ АД, ЕИК 121130788 да заплати на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407 сумата в размер на 300 лв. разноски за производството пред САС.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД за връщане на заплатената държавна такса в размер на 2 847, 97 лв. по подадената насрещна въззивна жалба.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба, пред Върховния касационен съд, в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3