Решение № 4254 от 26.11.2024, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4254 гр. Варна, 26.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Лефтерова при участието на секретаря Дарина Сл. Д.а като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело № 20233110103473 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано въз основа искова молба на М.

Й. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ***, с която против С. Д. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ***, са предявени следните обективно съединени искове:

- за установяване по отношение на ответника, че ищецът е собственик на ½ ид.ч. от 615 кв.м ид.ч. от недвижим имот, целият с площ от 1001 кв. м, представляващ ПИ с идентификатор ***, с адрес: гр. Варна, ***, при граници на целия имот: ПИ с идентификатори - ***, ***, ***, *** и ***, ведно с изградената в този имот едноетажна жилищна сграда с идентификатор ***, с площ от 119 кв.м, поради изтекъл в негова полза давностен срок, за периода от 03.05.1995 г. до датата на подаване на исковата молба в съда – 20.03.2023 г. и

- за установяване по отношение на ответника, че ищецът е собственик на недвижим имот – магазин, представляващ сграда с идентификатор ***, с адрес: гр. Варна, ***, с площ от 49 кв.м, поради изтекъл в негова полза давностен срок, за периода от преустройството му като магазин 1 през 2004 г. до датата на подаване на исковата молба в съда – 20.03.2023 г.

Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищците права.

Страните по делото съжителстват, в условията на съпружеско съжителство, от 1991 г., като от м.май 1995 г. живеят в къща с двор, с адрес: гр. Варна, ***. На 03.05.1995 г. ответникът сключил с продавача Й.В.Х., предварителен договор за закупуване на процесните недвижими имоти, за сумата от общо 325000 лв. /неденоминирани/. При подписване на договора била заплатена част от продажната цена в размер на 250000 лв.

/неденоминирани/, като ищцата сочи, че същите били общи на нея и на ответника, средства. Владението върху недвижимите имоти било предадено от продавача на купувача, на 03.05.1995 г. Тъй като към датата на сключване на предварителния договор, ищцата имала сериозни здравословни проблеми, които препятствали възможността да се движи, договорът бил подписан само от ответника.

В исковата молба се сочи, че продавачът отказвал сключването на окончателен договор, което станало причина ответникът да предяви иск с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД. В резултат на проведеното съдебно производство, предварителният договор бил обявен за окончателен, като с общи средства на страните бил заплатен дължимият остатък от продажната цена в размер на 75 лева.

Ищцата сочи, че къщата, която придобили с ответника, била в много лошо състояние и това наложило да бъде извършен ремонт за да има елементарни условия за отглеждане на роденото от съжителството на страните дете. Твърди се, че с тази задача се заели ищцата, която била бременна в последния месец от бременността и нейният брат, като ответникът неглижирал както състоянието, в което се намирала ищцата, както и спешната необходимост на имота да бъде извършен ремонт. Навеждат се твърдения, че извършените през годините, ремонти на къщата, в т.ч. ремонт на покрив, смяна на дограма, ремонт на баня и коридор, както и закупуването на мебели, и ел. уреди, били заплащани само с лични средства на ищцата, тъй като ответникът винаги бил казвал, че половината от двора и къщата били нейни.

Така, тя поддържала целия имот, със съзнанието, че влага средствата в собствен имот. Сочи, че независимото от горното, ответникът отказвал да 2 прехвърли правото на собственост върху ½ ид.ч. от недвижимите имоти, въпреки, че същият твърдял, че те били собствени на ищцата.

В исковата молба се излагат твърдения, че при закупуване на поземления имот и жилищната сграда, в същия имало и незаконно построена сграда с търговско предназначение. От закупуване на имота само ищцата владеела търговския обект, като го отдавала под наем, получавала наемната цена и разходвала същата по своя преценка, тъй като твърдението на ответника било, че магазинът бил неин.

Твърди се изтекъл в полза на ищцата давностен срок, че владението на ищцата върху процесните имоти е установено на 03.05.1995 г., като от тази дата, то не е било прекъсвано и нито ответникът, нито трето лице е оспорвало заявените от нея права върху магазина и върху ½ ид.ч. от къщата и дворното място.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът представя писмен отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на предявените искове.

Оспорва изложените фактически твърдения, а именно, че ищцата е предоставила лични средства за закупуване на имотите, както и че упражнявала фактическа власт върху същите, с намерение за своене. Според ответника, ищцата не е страна по договора за продажба, поради което същата не е станала собственик на каквато и да е част от недвижимите имоти. Твърди, че ищцата е държател, а не владелец, като не е отблъснала владението на действителния собственик и не е довела до знанието му намерението си за своене на имотите. Оспорва твърдението, че само ищцата владее магазина.

Сочи, че същият е придобит чрез преустрояване на две гаражни клетки, като цялата строителна документация е издадена на ответника, който е инвеститор на строежа. Последният е завършен през 2018 г., като е въведен в експлоатация на 02.02.2018 г. Магазинът е отдаден под наем през 2019 г., за срок от пет години, поради което намира за неоснователно твърдението на ищцата, че е придобила същия по давност. Като неотносими към придобиване правото на собственост намира твърденията за извършени от ищцата ремонтни дейности по процесните обекти. При горните доводи настоява за отхвърляне на предявените искове изцяло.

Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото 3 и доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна, следното:

С протоколно определение от 03.06.2024 г. съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване, следните обстоятелства, че сградата, която към настоящия момент представлява магазин, първоначално два гаража, от 2004 г. е ползвана като букмейкърски пункт на Еврофутбол чрез ЕТ „К. - Н. Р.“, до август 2007 г., а след това, като пункт на Еврофутбол, чрез регионалния представител на Еврофутбол за североизточна България, И.Р., до 2012 г.

С решение от 26.04.2001 г. по гр.д. № 1353/1996 г. по описа на ВРС, съдът обявява за окончателен, по реда на чл.19, ал.3 ЗЗД, сключения на 03.05.1995 г., между Й.В.Х. и С. Д. Р., предварителен договор за покупкопродажба на недвижим имот, по силата, на който Й.Х. продава на С. Р., собствения си недвижим имот, находящ се в гр. Варна, кв. „В.“, ***, представляващ дворно място от 615 кв.м, съставляващо имот пл. №322 в кв.

44 по плана на кв. „В.“, при граници: от двете страни – улици, пар. VIII-323, XI-327 и имот пл. №322А, в кв. 44 по плана на кв. „В.“, заедно с построената в него жилищна сграда, състояща се от пет стаи, коридор, антре и две изби, при условие, че в двуседмичен срок от влизане в сила на решението, купувачът С.

Р. заплати на продавача Й.Х., остатъкът от цената, в размер на 75 деноминирани лева.

С решение от 08.07.2002 г. по в.гр.д.№1165/2004 г., решението по гр.д. № 1353/1996 г. по описа на ВРС е потвърдено. Решението е влязло в сила на 28.12.2002 г., като с последваща молба, Й.Х. е поискала от ВРС обезсилване на решение от 26.04.2001 г. по гр.д. № 1353/1996 г. по описа на съда, поради неплащане от страна на купувача, на дължимия остатък от продажната цена, в определения от съда срок. С решение от 19.01.2005 г. по гр.д. № 1353/1996 г., по описа на ВРС, искането е оставено без уважение, като е намерено, че с извършване на прихващане, с вземане, в размер на 310,92 лева, което Р. има към Х., двете насрещни вземания са се погасили до размера на по-малкото, считано от 12.01.2003 г. Първоинстанционното решение е потвърдено с решение №734/27.06.2008 г. по в.гр.д. №2215/2007 г. на ВОС, като с определение №54/28.01.2009 г. по гр.д. № 5035/2008 г. на ВКС, 5 гр.о, въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване.

4

С решение №222/16.06.2011 г. по гр.д. №490/2011 г. на ВКС, 3 г.о., съдът отменя, на основание чл.303, ал.1, т.2 ГПК, влязлото в сила решение от 08.07.2002 г. по в.гр.д. №1165/2001 г. на ВОС, с което е оставено в сила решение от 26.04.2001 г. по гр.д. №1353/1996 г. на ВРС, за уважаване иска на С. Д. Р. срещу Й.В.Х., на осн. чл.19, ал.3 ЗЗД, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на ВОС, от фазата на събиране на доказателства.

Съгласно мотивите на съдебния акт, влязла в сила присъда по НОХД № 5248/2008 г., С. Д. Р. е признат за виновен в това, че в периода - 05.12.2001 г. – 08.07.2002 г., в гр. Варна, в хода на гр.д. № 1165/2001 г. на ВОС, за преглед на решението по гр.д. №1353/1996 г. на ВРС, съзнателно се е ползвал от неистински частен документ – предварителен договор за продажба на недвижим имот от 03.05.1995 г., със страни Й.Х. за продавач и С. Р. – купувач, за чието съставяне не може да му се търси наказателна отговорност – престъпление по чл.316 вр.чл.309, ал.1 НК.

С решение № 1195/14.06.2012 г. по в.гр.д. №1240/2012 г. по описа на ВОС, съдът след събиране на относимите доказателства, оставя в сила решение от 26.04.2001 г. по гр.д. №1353/1996 г. на ВРС.

Горните обстоятелства се установяват от приобщените по делото запазени материали от гр.д.№1353/1996 г. по описа на ВРС, 11 състав.

По делото е прието издадено от главния архитект на община Варна, район „Приморски“, удостоверение №14/02.02.2018 г. за въвеждане в експлоатация на строеж - магазин за плодове и зеленчуци с идентификатор ***, находящ се в ПИ ***, идентичен с УПИ V-418, кв.44, по плана на кв. „В.“, гр. Варна. Видно от текста на документа, строежът е изпълнен в съответствие с одобрените проекти, разрешение за строеж №861/11.11.2005 г., издадено от главния архитект на община Варна, район „Приморски“, заповед №42/20.07.2016 г. към разрешение за строеж № 861/11.11.2005 г.

По делото е приобщен договор за наем на недвижим имот от 22.11.2019 г., по силата на който наемодателят С. Д. Р., предоставя на наемателя „КАТ 96“ ЕООД, за временно и възмездно ползване, следния недвижим имот - магазин за плодове и зеленчуци, с площ от 49,30 кв.м, находящ се в гр. Варна, УПИ V418, кв. 44 по плана на кв. „В.“. Договорът е със срок 5 години, считано от 22.11.2019 г., а определената месечна наемна цена – 400 лева, като е 5 постигнато съгласие същата да се актуализира ежегодно при съобразяване инфлационния индекс на НСИ.

По делото е приобщена служебно изискана от район „Приморски“ при община Варна, преписка по издаване на удостоверение №14/02.02.2018 г. за въвеждане в експлоатация на строеж.

По искане на страните, по делото са събрани гласни доказателства, чрез показанията на водените от тях свидетели – за ищеца Р.С.В. и В.П.С. и за ответника – И.К.И. - всички без дела и родство със страните по делото, По искане на ищеца, в качеството на свидетел по делото е разпитана дъщерята на страните – С.и С.ова Р.а.

В показанията си св. В. заявява, че познава ищцата над 20 години. Знае, че заедно с мъжа, с когото съжителства - С., имали имоти в гр. Варна, кв. „В.“ – къща и търговски обект, който нарича „Еврофутболът“. По отношение на търговския обект заявява, че същият бил отдаден под наем, като само М. Т. получавала наема. Според свидетелката, обектът бил собствен на ищцата, тъй като мъжът, с когото живеела казвал: „това е твоето, не ме интересува, ти ще се оправяш, ти ще си вземаш наема, ти ще си вземаш всичко“. Сочи, че М. била собственик на къщата и на магазина от години. Първоначално, в имота били построени два гаража, от които ищцата и ответникът направили пункт на Еврофутбол. В обекта работели М. Т. и братът на ответника, но след възникнал скандал между двамата, ищцата започнала да отдава магазина под наем. По отношение на къщата сочи, че когато ищцата и ответникът я купили, била в окаяно състояние. Ремонтът на имота бил извършен от ищцата и от нейния брат, като всички средства били осигурени от М. Т.. Според свидетелката, само ищцата осигурявала издръжката на дома и семейството. В тази връзка заявява: „…тя на три работи работеше М.. Докато С., да Ви кажа, не съм чувала да е работил някъде. Много пъти съм била у тях... Той винаги е там, на масата седнал, гости около него, приятели негови… Не мога да кажа, С. с какво се е занимавал през този период. За С. не съм чула да има и един работен ден. Хиляди пъти съм я питала. Викам: „М., не може ти на три работи, С. какво работи“. Честно Ви казвам. Не съм чула веднъж той да е казал: „тука работя, там работя“. Той винаги е у тях…“. Знае, че преди да придобият къщата, ищцата и ответникът стопанисвали заведението, което се намирало в имота и работело „като билярд“. Къщата била купена от двамата преди да се роди дъщеря им. Знае, че ищцата е взела пари от майка си – като заем или 6 дарение, получени след продажба на земеделски земи и с тези пари, и с парите от дейността на заведението, продажната цена за къщата била платена. След като заведението спряло да функционира, ответникът също спрял да работи, като от този момент свидетелката не го е виждала да извършва дейност, от която да реализира доходи. Сочи, че къщата била в много добро състояние, като само ищцата била ангажирана с нейната поддръжка. Ответникът заявявал, че къщата била тяхна, като казвал на ищцата: „ти ще я поддържаш, тя е наша, ама ти поддържай, ти прави“, а пък специално за магазина винаги бил казвал, че бил неин и да си вземала парите оттам. Отрича ответникът да е заявявал някога, че всички имоти били негови. Всички техни общи познати приемали М. като собственик на имотите. Никога не била чувала някой да оспорва правото на собственост върху каквато и да е част от същите. Имало инцидент, след който, за кратък период от време, ищцата била напуснала къщата. След нанесен побой от брата на ответника, при който била „потрошена“, М. Т. напуснала дома си, като отвела със себе си и дъщеря си.