Решение № 4355 от 31.10.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4355 гр. Пловдив, 31.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Владимир Р. Руменов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело № 20225330118605 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК - решение по съществото на исков спор.

Делото е образувано по искова молба на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ ” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, против К. Г. И., ЕГН **********, с постоянен адрес:

*********, и искове с правно основание в чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79, чл. 86 , вр. чл.

240 от ЗЗД вр. чл. 99 от ЗЗД, вр. чл. 9 и сл. от Закона за потребителския кредит.

Според изложеното в исковата молба, на 26.07.2018 г. между „Сити кеш“ ООД и ответника бил сключен договор за паричен заем с № ****, като заемодателят предоставил на И. под формата на заем парична сума в размер на 1200 лв. , а на свой ред И. се задължил да я върне ведно с възнаграждение на кредитора, в размер на 172.37 лв. Така, страните са договорили обща стойност на плащанията по заема да бъде в размер на 1372.37 лв., която е платима на 15 броя равни двуседмични погасителни вноски, всяка в размер на 91.49 лв. при първа погасителна вноска 09.08.2018 г. и последна погасителна вноска с падеж на плащане 21.02.2019 г. Сумите не били платени точно.

На 26.08.2021 г. било подписано приложение № 1 към Договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от дата 26.08.2021 г. между „Сити кеш“ ООД, ЕИК 202531869 и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК 203670940, по силата на което вземанията на „Сити кеш“ ООД срещу К. Г. И., произтичащи от Договор за паричен заем № **** от дата 26.07.2018 г. били прехвърлени изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Твърди се, че 1 длъжникът е уведомен за станалата продажба на вземането от името на „Сити кеш“ ООД, чрез пълномощника „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, с уведомително писмо с изх.

№ УПЦ-П-СТК/**** от дата 02.09.2021 г., изпратено с известие за доставяне.

Ищецът се снабдил със заповед за плащане , издадена по ч. гр. д. № 20225330114006/22 г. по описа на PC Пловдив, 22 състав, а длъжникът възразил срещу нея в срока по чл. 414 от ГПК. Затова се иска от съда да постанови решение ,с което да признае за установено по отношение на ответната страна , че дължи на ищеца сума в общ размер на 1344.75 лева, от които главница 1167.99 лева, ведно със законната лихва за забава до окончателното изплащане на задължението, както и обезщетение за забава в размер на 176.76 лева за периода от 07.09.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда, и законна лихва за забава върху главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на задължението, както и да я осъди да заплати направените по делото разноски.

Ответника оспорва иска като неоснователен , отрича съществуването на договора за кредит , като излага доводи за недействителност на същия съобразно чл. 22 от ЗПК; релевира също така и доводи за недействителност на отделни клаузи от същия договор. Предвид твърдяната недействителност, моли исковете да бъдат отхвърлени, алтернативно– да се извърши прихващане на главницата с недължимо платените възоснова тези клаузи суми. Моли за присъждане на разноските , вкл. и хонорар на адвокат по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

Според заключението на вещото лице по проведената експертиза за размера на шрифта, навсякъде в договора текста му е изписан с шрифт с размер от 9.1 пункта.

Вещото лице но проведената за структурата на дълга експертиза дава заключение , че съобразно договореното са платени от И. 1459 лева , с които е погасил 32.01 лева от главницата, 172.37 лева от договорната лихва, 892.63 лева от неустойката за непредставено обезпечение и 361.99 лева обезщетение за забава. Остават за плащане 1167.99 лева от главницата и 58.14 лева от законната лихва за забава, начислена до датата на цесията.

Исковете са допустими като установителни , сроковете по чл. 41 и 422 от ГПК са спазени.Има идентичност между вземането , така ,както е описано в заповедта за плащане, и това ,предмет на исковата молба.

Съдът , като взе предвид изложеното от страните като факти и ангажираните от тях доказателства , съобрази по фактите следното :

Искът е на потребител, каквото качество И. има съобразно § 13 т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите, и чл. 9 от Закона за потребителския кредит.И двата закона са приложими в отношенията между страните.

Сключването на договора за паричен заем № **** е безспорен факт. По делото, на л.5, е представено заверено от страната копие от договора, по силата на който на ответника е отпуснат заем в размер от 1200 лева , с договорено възнаграждение на кредитора в размер на 40.08 % от заетата сума на годишна база - фиксиран годишен лихвен процент и при 49.34 % годишен процент на разходите. Сумата е получена от ответника чрез плащане в 2 негова полза, като в това отношение има клаузи в договора , че същият служи за разписка за полученото плащане, чл. 4 ал. 1 от същия. Договорено е възнаграждение за ползването на заетите средства, право на кредитора да получи при забава и законната лихва върху просрочената част от редовните платежи , и неустойка при непредставяне на обезпечение в сроковете, предвидени в договора. Представяне на обезпечение не се твърди.

На следващо място , на л. 17 от делото фигурира и копие , заверено от страната , от рамков договор за цесия от дата 26.08.2021 между ищеца и първоначалния кредитор, като се установява от приложението към същия , че вземането на цедента против ответника е предмет на договора. Съдът приема този договор да е сключен, тоест, ищеца се явява между страните по договора , действителен носител на материалното право.

Съдът приема и извършването на частични плащания на сумите по договора от страна на ответника , като в тази връзка , кредитира заключението на вещото лице.

По правото, при така установените факти :

Тъй като договора за кредит попада под дефиницията на чл. 9 от Закона за потребителския кредит, той следва да се подчинява на закрепените там правила за потребителска защита на кредитополучателите. Приложима е редакцията на ЗПК, обн. ДВ доп., бр. 51 от 19.06.2018 г., в сила от 1.07.2018 г.; договорът е сключен на дата 26.07.2018г.

Предвид заключението на вещото лице по проведената експертиза за размера на шрифта, което съдът кредитира , договорът е недействителен в целостта си на основанието по чл. 22 във връзка с чл. 10 ал. 1 от Закона за потребителския кредит; кредитополучателя дължи връщането единствено на чистата стойност по договора – главницата , в размер от 1200 лева. Доколкото по договора обаче И. е платил повече от чистата стойност, но само 32.01 лева от главницата , то възражението за прихващане е основателно до размера на по – малкото вземане , тоест до размера на останалата неплатена главница от 1167.99 лева.

Горното също така означава , че И. не дължи плащането на сумата от 176.76 лева обезщетение за забава, на самостоятелното основание по чл. 23 от ЗПК, и като краен резултат – исковете следва да бъдат отхвърлени поради уваженото правопогасяващо възражение за прихващане на главницата.

Разноските остават за сметка на ищеца; дължи се на адвоката на ответника хонорар по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата , доколкото съдът не може да отрече наличието на предвидената там хипотеза.

Воден от изложеното , съдът

РЕШИ:

Приема за основателно възражението на К. Г. И., ЕГН **********, с постоянен адрес:

*********, за прихващане на процесните суми за главница по договор за кредит **** с насрещното вземане на И. срещу ищеца АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис 3 сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, за платени без основание суми по същия договор, до размера на по малкото такова, това за неплатена главница от 1167.99 лева по договор за кредит между страните ****/ 26.07.2018г.

Отхвърля исковете на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр. София , бул. д-р Петър Дертлиев № 25 офис- сграда Лабиринт, ет. 2 офис 4, да бъде признато за установено спрямо К. Г. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: *********, съществуването на вземане за неплатена главница от 1167.99 лева, по договор за кредит между страните ****/ 26.07.2018г. , ( поради уваженото възражение за прихващане ) и от 176.76 лева обезщетение за забава в плащането на същата главница за периода от 07.09.2018г. до 30.09.2022г. , като неоснователни.

Осъжда „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр. София , бул. д-р Петър Дертлиев № 25 офис- сграда Лабиринт, ет. 2 офис 4, да заплати на К. Г. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: *********, сумата от 170 лева разноски по делото ( хонорар на вещо лице по техническа експертиза).

Осъжда „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК 203670940, със седалище и адрес на управление гр. София , бул. д-р Петър Дертлиев № 25, офис- сграда Лабиринт, ет. 2 офис 4, да заплати на адвокат Д. Г. Б., АК Пловдив , личен номер на адвокат ***************, адрес на дейност ********************* , сумата от 834.48 лева (с ДДС ) възнаграждение по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата, включително по ч . гр. дело № 14006/22 , ПРС.

Решението подлежи на обжалване пред състав на ПОС , в срок от две седмици от датата на уведомлението до страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4