Определение № 218 от 01.03.2023, Административен съд - Русе

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ гр.Русе, 01.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд-Русе, II-ри състав, в закрито заседание на 01 март през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

СЪДИЯ: Спас Спасов като разгледа докладваното от съдията адм. д. № 580 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по жалба на А.М.К., с адрес ***, чрез адв. Н., против заповед № РД-01-4021/06.12.2022 г. на кмета на община Русе, с която оспорващата и съпругът й Ш.А. К. са настанени в апартамент 19, етаж 7, вход 4, бл. 114, ж.к. „Чародейка“, гр. Русе, състоящ се от три стаи, кухня, сервизни помещения, изба, собственост на община Русе, със срок до пренастаняването им в жилище, отговарящо на нормите на чл. 22, ал. 1 от Наредба № 6 на ОбС - Русе, но не повече от 1 година, считано от датата на връчване на настанителната заповед.

В жалбата се излагат съображения, че със заповед № 3275/18.12.2017 г. на кмета на община Русе семейството й е било настанено в същия апартамент за срок от 5 години. Освен съпругът били настанени и синът им – Р.С.О., съпругата му Ф.М. М. и внукът на оспорващата – Алкин Руждиев Сабриев. Сочи се, че последните три лица не фигурират в новата (обжалваната) настанителна заповед.

Иска се отмяна на заповедта като противоречаща на Наредба № 6 на Общински съвет – Русе.

С разпореждане от 13.02.2023 г. съдът е оставил жалбата без движение като е указал на оспорващата да посочи дали жалбата се подава в лично качество и да мотивира правния си интерес от оспорването, доколкото оспорваната заповед се явява благоприятен административен акт за г-жа К..

В изпълнение на указанията жалбоподателката посочва, че оспорва заповедта в лично качество. Същата се явявала неблагоприятна за нея, тъй като на домакинството е необходима допълнителна стая (очевидно се има предвид, че по нормите за настаняване оспорващата в бъдещ момент ще бъде настанена в жилище с подходяща площ само за двама души), тъй като на съпругът й е назначен асистент – тяхната снаха. Изрично се посочва, че административният акт се оспорва в частта, с която адресатите са пренастанени в по-малко жилище, тъй като то няма да е достатъчно за настаняване на останалите трима родственици.

При тези данни съдът намира, че жалбата е недопустима поради липса на правен интерес от оспорването.

В конкретния случай със заповедта - предмет на жалбата, се създават само права за оспорващата, тъй като е разпоредено настаняването й в общинско жилище и не се засягат каквито и да е права или законни интереси на жалбоподателката, нито й се вменяват задължения, каквито до този момент не е имала.

С оспорената заповед не е разпоредено пренастаняването й в по-малко жилище, както се твърди в жалбата, а е определен срок на настаняването й, което е задължително за наемното правоотношение, което има за предмет имот частна общинска собственост.

При съпоставянето на съдържанието на предходната настанителна заповед - № РД-01-3275/18.12.2017 г. и съдържанието на обжалваната заповед, е видно, че оспорващата е настанена отново в същото „голямо“ жилище, но с различна продължителност на настаняването – до 1 година.

Следователно оспорената заповед не засяга правната й сфера по неблагоприятен начин, напротив, нейното искане за настаняване в общинско жилище е било изпълнено, поради което тя е лишена от пряк и непосредствен правен интерес от оспорване на нейната законосъобразност.

Неотносимо за допустимостта на жалбата срещу оспорения административен акт е твърдяното от жалбоподателката обстоятелство, че не са налице предпоставките за пренастаняването й в по-малко жилище, тъй като с оспорената заповед е разпоредено настаняването й в същото общинско жилище, а не в по-малко такова. С жалбата се твърди едно предполагаемо засягане на правата на оспорващата, каквото не е налице към момента на оспорването.

Липсата на диспозитив за настаняване на синът й, снаха й и внукът й в същото жилище също не формира наличие на неблагоприятно засягане спрямо нея.

Родствениците са били посочени от г-жа К. в декларация-искане за настаняване. Въз основа на това обстоятелство те са станали страни в производството пред административния орган. Макар да не са преки адресати на обжалваната заповед те са активнолегитимирани да я обжалват самостоятелно, тъй като тя ги засяга неблагоприятно (и тримата са пълнолетни).

Жалбоподателката не е процесуален субституент на тези лица (за което обстоятелство изрично е посочила, че подава жалбата в лично качество) и не разполага със самостоятелно право на жалба в защита на чуждото материално право, който извод следва и от текста на чл. 26, ал. 2 от ГПК, намиращ приложение по силата на чл. 144 от АПК.

Следователно тя няма правен интерес да оспорва акт, който не засяга нейни права.

Така мотивиран и на основание чл. 159, т. 4 от АПК, Административен съд – Русе, II-ри състав ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ

БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба на А.М.К. против заповед № РД-01-4021/06.12.2022 г. на кмета на община Русе ПРЕКРАТЯВА производството по дело № 580/2022 г. на АС - Русе Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

СЪДИЯ: