Решение № 1741 от 14.04.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1741 гр. Пловдив, 14.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20245330105538 по описа за 2024 година намира следното:

Производството е образувано по искова молба на **, Булстат **, със седалище и адрес на управление: **, срещу М. П. П., ЕГН **********, с адрес: **, за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът М. П. П. дължи на ищеца ** следните суми: сумата в размер на 570,00 лв. (петстотин и седемдесет лева), представляваща сбор от 43 броя месечни вноски (главници), от които: 29 броя месечни вноски, всяка от които по 10,00 лв. за периода от 01.2017 г. до 11.2017 г., включително и за периода от 01.2021 г. до 06.2022 г., включително, възлизащи в общ размер на 290,00 лв. и 14 броя месечни вноски, всяка от които по 20,00 лв. за периода от 07.2022 г. до 08.2023 г., включително, възлизащи в общ размер на 280,00 лв., както и сумата в размер на 300,00 лв. (триста лева), представляваща разноски, присъдени с Решение № 2 от 10.07.2023 г., постановено по дисциплинарно дело № 5/2023 г. по описа на Дисциплинарния съд при **, 1 състав, ведно със законната лихва върху горепосочените суми, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 20.12.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 3391/2023 г. по описа на Районен съд – Ямбол.

Ищецът ** твърди, че ответникът М. П. П. е вписана като а. в **. Сочи, че съобразно разпоредбата на чл. 49, ал. 1 от Закона за а.урата (ЗА) а.ът е длъжен ежемесечно да заплаща дължимите вноски към а.ския съвет и към Висшия а.ски съвет. С Решение на Общото събрание на а.ите от * * от 27.01.2001 г. било определено, че всички а.и, вписани в **, следва да заплащат 1 ежемесечна вноска в размер на 10,00 лв. С Решение № 248 от 16.06.2022 г. на а.ски съвет - Пловдив месечните вноски, дължими от а.ите, вписани при ищеца, към ** били увеличени от 10,00 лв. на 20,00 лв., считано от 01.07.2022 г. Ищецът твърди, че ответникът М. П. П. не е заплащала дължимата месечна вноска към ** за периода от месец 01.2017 г. до месец 11.2017 г. включително, за периода от 01.2021 г. до 06.2022 г., включително, както и за периода от месец 01.2021 г. до месец 08.2023 г., включително. Поради тази причина ответникът М. П. П. имала задължение към ищеца за месечни членски вноски за 43 месеца, равняващи се на сумата в общ размер на 570,00 лв. До настоящия момент ответникът М. П. П. не била заплатила така посочената сума от 570,00 лв.

Ищецът ** твърди, че във връзка с неизпълнение на задължението на М.

П. П. за заплащане на членския й внос към ** и членския й внос към Висшия а.ски съвет, с което е нарушила задълженията си по чл. 49, ал. 1 от ЗА, срещу нея било образувано дисциплинарно дело № 5/2023 г. по описа на Дисциплинарния съд при **, 1 състав, по което с Решение № 2 от 10.07.2023 г. ответникът М. П. П. била дисциплинарно наказана с дисциплинарно наказание лишаване от право да упражнява а.ска професия за срок от десет месеца и осъдена да заплати на ** разноски в размер на 300,00 лв. по това дисциплинарно дело № 5/2023 г. по описа на Дисциплинарния съд при **, 1 състав. Ответникът не заплатил и така посочените дължими разноски в размер на 300,00 лв.

За събиране на горепосочените вземания от 570,00 лв. и 300,00 лв. ищецът се снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 3391/203 г. по описа на Районен съд – Ямбол, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Това обуславяло правния интерес на ищеца от иницииране на настоящото производство.

По гореизложените съображения ищецът моли съда да установи съществуването на вземането в размера по заповедта за изпълнение. Ангажира писмени доказателства. Претендира разноски в исковото и в заповедното производство.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника М. П. П., чрез назначения й особен представител адв. П. М. от АК – П., в който намира предявения иск за допустим, а с оглед представените от ищеца писмени доказателства и за вероятно основателен. Не взема окончателно становище по основателността на иска.

В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. С. В., който излага съображения за основателност на исковата претенция и моли за уважаването й.

Ответникът М. П., редовно призована, не се явява и не се представлява в открито съдебно заседание. По делото е постъпила писмена молба от особения представител на ответника – адв. П. М., в който моли да бъде постановено решение, съобразно доказателствата по делото.

2

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е приложено ч.гр.д. № 3391/2023 г. по описа на Районен съд Ямбол, от което се установява, че по заявление на ** е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника М. П.

П. за следните суми: 570,00 лв., представляваща сбор от 43 броя месечни вноски (главници), от които: 29 броя месечни вноски, всяка от по 10,00 лв., за периода от 01.2017 г. до 11.2017 г., включително и за периода от 01.2021 г. до 06.2022 г., включително, възлизащи в общ размер на 290,00 лв. и 14 броя месечни вноски, всяка от по 20,00 лв., за периода от 07.2022 г. до 08.2023 г., включително, възлизащи в общ размер на 280,00 лв., както и 300,00 лв., представляваща разноски, присъдени с Решение № 2 от 10.07.2023 г., постановено по дисциплинарно дело № 5/2023 г. по описа на Дисциплинарния съд при **, първи състав, ведно със законната лихва върху горепосочените суми, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 20.12.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и за разноски за държавна такса в размер на 25,00 лв. В заповедта за изпълнение е посочено, че вземането е дължимо на основание чл. 49 от ЗА във връзка с Решение на Общото събрание на а.ите от АК – Пловдив от 27.01.2001 г. и Решение № 248/16.02.2022 г. на **, както и чл. 143, ал. 1, пр. 1 от ЗА във връзка с Решение № 2 от 10.07.2023 г., постановено по дисциплинарно дело № 5/2023 г. по описа на Дисциплинарния съд при **.

Не е спорно между страните, че за процесните периоди – от месец януари 2017 г. до месец ноември 2017 г., включително, от месец януари 2021 г. до месец юни 2022 г., включително и от месец юли 2022 г. до месец август 2023 г., включително, ответникът М. П. е била вписана в регистрите на ** като практикуващ а..

Видно от представения препис от протокол на редовно годишно Общо събрание на **, проведено на 27.01.2001 г., членският внос, дължим от нейните членове, считано от 27.01.2001 г., възлиза на 10,00 лв. месечно.

От представеното Решение № 248/16.06.2022 г. на а.ски съвет- Пловдив сеустановява, че считано от 01.07.2022 г. се увеличават месечните вноски, дължими към ** от 10,00 лв. на 20,00 лв.

Видно от представеното Решение № 2/10.07.2023 г. на Дисциплинарния съд при **, влязло в законна сила на 11.08.2023 г., ответникът М. П. П. е призната за виновна в това, че от месец януари 2020 г. до месец февруари 2023 г., включително (38 месеца) не е изпълнила задължението си за заплащане на членския внос на Висшия а.ски съвет, с което нарушила задължениета си по чл. 149, ал. 1 от ЗА – дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 132 от ЗА.

На основание чл. 140, ал. 1 във вр. чл. 133, ал. 1, т. 4 от ЗА на а. М. П. П. е наложено дисциплинарно наказание „лишаване от право да упражнява а.ска професия“ за срок от десет месеца. На основание чл. 143, ал. 1, пр. 1 от ЗА 3 същата е осъдена да заплати на ** разноските в дисциплинарното производство в размер на 300 лв.

При така установените правнорелевантни факти, съдът намира от правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК вр. чл. 49, ал. 1 от ЗА вр. чл. 143, ал. 1 от ЗА.

Налице са процесуалните предпоставки за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск, предявен по реда на чл. 422 от ГПК, тъй като в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, а исковата молба е депозирана в преклузивния едномесечен срок по чл. 415 от ГПК.

За успешното провеждане на предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, при условията на пълно и главно доказване по чл. 154, ал. 1 от ГПК, че ответникът е вписан като а. в състава на ** през процесния период и размера на задължението му за месечни членски вноски към ** през процесния период, както и че е налице влязло в сила решение на Дисциплинарния съд при ** по дисциплинарно дело № 5/2023 г., че със същото ответникът е осъден да заплати сторените от ищеца в дисциплинарното производство разноски, размерът на същите и изискуемостта на задължението.

При доказване на горното ответникът носи тежестта да установи положителния факт на изпълнението.

Съгласно чл. 49, ал. 1 от ЗА или а.ът от Европейския съюз е длъжен ежемесечно да заплаща дължимите вноски към а.ския съвет и към Висшия а.ски съвет.

Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗА разноските по дисциплинарното дело са за сметка на наказания, а в случаите на оправдаване - за сметка на а.ския съвет, ако са направени преди внасяне на обвинението в дисциплинарния съд, и за сметка на дисциплинарния съд, от който делото е разгледано.

Съгласно чл. 143, ал. 2 от ЗА, в случай че дължимите разноски не бъдат внесени от наказания а. или а. от Европейския съюз в едномесечен срок от влизане в сила на решението, принудителното изпълнение на решението в частта за разноските се допуска по искане на а.ския съвет или на дисциплинарния съд по реда на чл. 418 от ГПК.

Няма спор по делото, че за периода от 01.2017 г. до 11.2017 г., включително, за периода от 01.2021 г. до 06.2022 г., включително и за периода от 07.2022 г. до 08.2023 г., включително, ответникът е осъществявал дейност като вписан а. в ** и е бил задължен за месечен членски внос към колегията си.

Не е спорно между страните и това, че е проведено дисциплинарно производство, завършило с Решение № 2/10.07.2023 г. на Дисциплинарния съд при **, влязло в законна сила на 11.08.2023 г., с което ответникът М. П. е наказана за дисциплинарно нарушение по чл. 49, ал. 1 от ЗА. Сторените разноски с проведеното дисциплинарно производство следва да се понесат от ответника на М. П., на основание чл. 143, ал. 1 от ЗА.

Гореизложеното налага извода, че предявените искови претенции са 4 доказани по основание.

Що се отнася до размера на предявените искове, то същият може да бъде определен чрез прости математически изчисления. За месеците от януари 2017 г. до ноември 2017 г., включително (11 вноски) и за месеците от януари 2021 г. до юни 2022 г., включително (18 вноски) са дължими общо 29 на брой вноски, всяка от които в размер на 10,00 лв. Следователно дължимите по 10,00 лв. месечно 29 вноски възлизат в общ размер на 290 лв. за визираните периоди. За месеците от юли 2022 г. до август 2023 г. (14 вноски) дължимите по 20,00 лв. месечно 14 на брой вноски възлизат в общ размер на 280 лева.

Или за процесните периоди дължимите вноски са в общ размер на 570 лв.

(290+280=570). В закона задължението за вноски е определено като ежемесечно и тъй като не е определен конкретен ден, срокът за заплащане на всяка вноска изтича в последния ден на съответния месец. Разноските по дисциплинарно производство, завършило с Решение № 2/10.07.2023 г. на Дисциплинарния съд при **, са в размер на 300 лева, видно от отразеното в посоченото решение. Налице е вземане на ищеца по отношение на ответника за разноски, съгласно влязлото в сила решение, а изискуемостта на същото е настъпила, доколкото разноскте не са били заплатени в едномесечния срок от влизане в сила на решението (решението е влязло в законна сила на 11.08.2023 г., а срокът е изтекъл на 11.09.2023 г. Заявлението по чл. 410 от ГПК е подадено на 20.12.2023 г.). Ответникът не е релевирал в срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК правоизключващи или правопогасяващи възражения по отношение на процесните вземания. Не се твърди от ответника и по делото не са ангажирани доказателства същият да е заплатил разноските и вноските за членски внос към а.ския съвет за процесните периоди , поради което същият дължи плащането им. Следователно исковите претенции се явяват доказани не само по основание, но и до пълния претендиран размер, поради което следва да бъдат изцяло уважени.

Разпечатката съдържа 38 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/11601339-78c6-45f9-bb60-9e8844819265