Решение № 268 от 24.06.2026, Окръжен съд - Плевен
- Съд
- Окръжен съд - Плевен
- Дело
- Гражданско дело 248/2026
- Вид
- Решение № 268
- Подписан
- 24.06.2026
- В сила
- 24.06.2026
- Състав
- ТАТЯНА ГЕОРГИЕВА БЕТОВА
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.175 · Граждански процесуален кодекс
- чл.29 ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.334 · Граждански процесуален кодекс
- чл.15 · Закон за гражданската регистрация
- чл.61 ал.1 · Семеен кодекс
- чл.62 ал.1 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 268 гр. Плевен, 24.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ТАТЯНА Г. БЕТОВА при участието на секретаря АНА Д. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Гражданско дело № 20264400100248 по описа за 2026 година
Иск с правно основание чл.62 ал.1 СК .
Постъпила е искова молба от Е. Б., гражданин на Република Албания, подадена чрез пълномощника му адв. Н. Я. от ПАК, в която се твърди, че с ответницата И. М. А. са се запознали във ФР Германия, където и двамата са работели и са заживяли на един и същ адрес в гр. Берлин. След близо четиригодишна връзка са сключили граждански брак на 03.11.2022 г., в България. След сключване на брака са се върнали в гр. Берлин, Германия, където са продължили да живеят и да работят. Твърди се, че след изтичане на трудовия договор на ответницата в началото на месец януари 2024 г., същата е заявила на ищеца, че не желае да работи повече в Германия и не иска да остава там. Съобщила е на ищеца, че се връща в България, като му е предложила да замине заедно с нея и да останат да живеят в гр.Тръстеник.
Ищецът е отказал да замине и ищцата се е прибрала сама в България. Твърди се, че след пристигането на ищцата в България на 13.01.2024 г., няколко пъти са се чували с ищеца по телефона, като той е настоявал ответницата да се върне в Германия, но тя е държала да живеят в България. Твърди се, че след около месец ищецът и ответницата са престанали да поддържат каквато и да било връзка, като ищецът не е имал никаква информация за ответницата, тъй 1 като тя е сменила и телефонния си номер. Твърди се, че оттогава ищецът не е идвал в България и ответницата не е ходила в Германия.
Ищецът твърди и това, че през месец февруари 2026г. е решил да дойде в България, за да се срещне с ответницата И. А. и да уредят отношенията си с дело за развод. Когато пристигнал установил, че И. А., е родила на ****г. дете друг мъж, което е записано като негов син, тъй като е родено по време на брака им. Твърди, че детето А. Е. Б., с ЕГН **********, за раждането на което е разбрал едва през месец февруари 2026г., е родено през периода след месец януари 2024г., в който с ответницата И. А. са били във фактическа раздяла. Поради това твърди, че то не е заченато и не произхожда от него. Изложеното обуславя правния интерес на ищеца да оспори и обори законовото предположение на чл.61 ал.1 от СК, като установи, че детето не е могло да бъде заченато от него, не произхожда от него, не е негово рождено дете и независимо, че е вписан в акта за раждане, ищецът не е негов биологичен баща.Ищецът моли съда, да постанови решение, с което да признае за установено, че: Е. Б., с дата на раждане ********** г., албански гражданин, с постоянен адрес: Федерална Република Германия, 10315 Lichtenberg Rhinstr.143, Vorderhaus, Etage 7, Mi, като съпруг на И. М. А., ЕГН **********, не е биологичен баща на А. Е. Б., ЕГН **********, роден на **** г. по време на брака между И. М. А. и Е. Б..
В едномесечния срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците И. М. А., лично и като майка и законен представител на малолетния А. Е. Б.. Ответницата признава иска, като не оспорва изложените в исковата молба факти и обстоятелства. Заявява, че Е. Б. не е биологичен баща на детето А., поради което искът е основателен. В съдебно заседание, ищецът Е. Б. не се явява. Процесуалният му представител адв. Н. Я. от ПлАК моли, да бъде уважен изцяло предявеният иск по чл.62 ал.1 от СК. Не претендира разноски по делото.
В съдебно заседание, ответницата И. М. А., лично и като майка и законен представител на малолетното дете А. Е. Б. се явява лично, като заявява, че признава предявения иск, тъй като съпругът й не е баща на детето.В съдебно заседание, не се е явил представител на заинтересованата страна ДСП – Отдел „Закрила на детето” - гр. Долна Митрополия. Представен е социален доклад.
2
Окръжният съд, като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид становищата на страните, съобрази изискванията на закона, приема за установено следното:Предявеният пред Плевенски окръжен съд иск е с правно основание чл.62, ал.1 от СК, вр. чл.331 и следв. от ГПК. Предявен е от Е. Б. – гражданин на Република Албания и съпруг на майката на малолетното дете А. Е. Б. за оспорване произхода на детето от бащата.
Ответницата И. М. А., действаща лично и като законен представител на малолетното си дете е взела становище, че признава иска и факта, че ищецът не е биологичен баща на детето. Предвид представеното и приложено на л.7 от делото Удостоверение за раждане на малолетното дете А. Е. Б., родено на ****г. в гр. Плевен, заведеният на 11.03.2026 г. иск по чл.62 ал.1 СК е предявен извън едногодишния срок от раждане на детето. В случая, като се съобрази становището на ответниците, както и представените самолетни билети за осъществено пътуване до страната ни от ищеца през месец февруари 2026г., следва да се приложи втората хипотеза на чл.62 ал.1 СК, като се приеме, че искът е предявен в едногодишния срок от узнаване, по независещи от ищеца причини, на обстоятелствата, опровергаващи бащинството му, поради което искът е допустим и следва да бъде разгледан по същество.В производството по делото малолетното дете - ответник по иска се представлява от своята майка и законен представител И. М. А.. Не е налице противоречие в интересите на майката и детето по смисъла на чл.29 ал.4 ГПК, и двете страни имат едно и също качество - ответници в процеса, поради което съдът приема, че не е необходимо и на детето не е назначаван особен представител.
Безспорно е между страните, а е подкрепено и с представените писмени доказателства, че ищецът Е. Б. и ответницата И. М. А. са съпрузи, чийто граждански брак е сключен на 03.11.2022г. Не се спори, а и видно от приложеното Удостоверение за раждане, издадено от Община – Плевен, въз основа на Акта за раждане № 0101/20.01.2025г. е, че на ****г. е родено детето А. Е. Б. от майка И. М. А., като за баща е вписан Е. Б. – съпруг на майката.
Безспорно е, че детето е родено по време на брака между ищеца и ответницата и съгласно презумпцията на чл.61 ал.1 предл. 1 от СК за негов баща се счита съпругът на майката – Е. Б..
Спорно по делото е оборена ли e тази законова презумпция за бащинство - ищецът Е. Б. биологичен баща ли е на ответника – малолетното 3 дете А. Е., роден по време на брака на ищеца Е. Б. с майката на детето. Могло ли е детето да бъде заченато от него в евентуалния период на зачеването му.
За да се произнесе по спорните въпроси, съдът съобрази следното:
Ответницата И. М. А. признава иска, както и факта, че ищецът не е биологичен баща на детето й А., родено по време на брака им с ищеца.
Независимо от направеното признание, че детето не е заченато от Е. Б. и той не е биологичния му баща, тези факти следва да се преценят от съда, съгласно чл.175 от ГПК, с оглед на всички обстоятелства по делото. Освен това, при искове за гражданско състояние, съгласно разпоредбата на чл. чл.334 ГПК, се забранява постановяване на неприсъствено решение и решение при признание на иска, което обосновава извода, че волята на законодателя в тези производства е да се установяват релевантните за спора факти, а признанията да се преценяват съвкупно със събраните по делото доказателства.
За изясняване на обстоятелствата по делото са събрани гласни доказателства. От показанията на свидетеля С.В.С., който е вуйчо на ответницата се установява, че през 2022г. ищецът и ответницата са се прибрали от Германия и са направили сватба в България, след което отново са се върнали в Германия, където са работели. През 2024г. ищцата се е върнала сама в България, като е обяснила, че не иска повече да живее в Германия, но съпругът й не желае да дойде с нея в България. Според свидетеля, раздялата между ищеца и ответницата се е случила през 2024 г., когато тя се е прибрала в България, като оттогава нито тя е ходила в Германия, нито ищецът е идвал в България. Посочва, че ищецът е дошъл в България чак през месец февруари тази година, когато е разбрал, че И. има дете и друг мъж при нея. Свидетелят заявява, че детето е от този мъж, на име Кънчо.
От показанията на свидетеля К.Ю.М. се установява, че същият се е запознал с ответницата през 2022г., като преди това е познавал родителите и семейството й. Свидетелят посочва, че е бил в Германия, когато ответницата и родителите й също са били там. Твърди, че през 2024г. са станали по-близки с И., като това се е случило след връщането им в България. Преди това И. е била с Е. в Германия, но твърди, че с него са имали лични проблеми. След като са се прибрали, свидетелят е разбрал, че И. се е разделила с Е. и тогава е започнала връзката им. През същата 2024г. са заживяли заедно и вече имат дете. Свидетелят заявява, че детето е негово и го признава, защото през 4 периода, в който са живели заедно с И., тя не е имала контакт с никой друг.
Когато И. се е върнала в България, Е. не е дошъл с нея, а е останал в Германия.
След раждането на детето са търсили ищеца за да му съобщят, но той е изчезнал и не са имали връзка с него, дори и по телефон. През месец февруари тази година ищецът сам се е появил в дома на майката на И. и е останал изненадан от видяното.
От изготвения социален доклад от ДСП – Отдел „Закрила на детето” - гр. Долна Митрополия се установява, че ответницата И. А. е споделила със социалните работници, че малолетният й син А., който е на едногодишна възраст е роден от извънбрачна връзка с К.Ю.М., но в действителност е записан с името на съпруга й Е. Б.. Ответницата е разказала, че в края на 2023г. е прекратила брачното съжителство със съпруга си, който е чужденец и окончателно се е прибрала в България, като през 2024г. е образувала съжителство с К.М., от която връзка на ****г. се е родило детето А.
Е. Б.. Ответницата е признала, че след раздялата с Е. Б. през 2023г. не го е виждала и не е имала контакти с него. След раждането на детето го е потърсила чрез роднини в Германия, за да му обясни за създалата се ситуация и за това, че роденото от нея дете А. носи неговите имена. В доклада е отразено, че към настоящия момент ответницата И. А., съжителстващият с нея К.М. и детето А. живеят заедно в жилище в гр. Долна Митрополия. Пред социалните работници, И. А. е заявила, че А. е син на К.М., който общува и се отнася бащински към него. По време на бременността, раждането и понастоящем всички разходи, свързани с отглеждането и грижите за детето се осигуряват от него.
При съвкупна преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, съдът приема, че е оборена законовата презумпция за бащинство на чл.61 ал.1, предл. първо от СК, съгласно която съпругът на майката се смята за баща на детето, родено по време на брака. Установено бе, че бракът между съпрузите Е. Б. и И. М. А., сключен на 03.11.2022г. продължава и до днес, доколкото не са представени доказателства за прекратяването му. Въпреки това съвместното живеене на съпрузите в Германия е било кратко, тъй като ответницата се е върнала от Германия в началото на месец януари 2024г., а ищецът е отказал да я последва и е останал да живее в Германия. Скоро след това съпрузите са престанали да поддържат 5 каквито и да било контакти. Ответницата е започнала връзка с друг мъж в България и от тази връзка на ****г. се е родил синът й А.. За времето от месец февруари 2024г. до месец февруари 2026г. тя и ищеца са били във фактическа раздяла, като ищецът не е идвал в България и ответницата не е ходила в Германия. В предполагаемия период на зачеване на детето, ищцата не се е виждала с ищеца, като в този период е живяла с бащата на детето К.М.. Към момента майката И. А. и К.М. живеят заедно и заедно се грижат за детето А..
Искът е предявен в едногодишния срок от узнаване, по независещи от ищеца причини, на обстоятелствата, опровергаващи бащинството му.
Поради изложеното, предявеният иск с правно основание чл.62, ал.1 от СК се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен, като се признае за установено, че Е. Б., като съпруг на И. М. А., не е биологичен баща на детето А. Е. Б., родено на ****г. по време на брака между майката на детето и ищеца Е. Б.. Съдът приема, че в интерес на детето е да се установи действителния му произход, което може да стане след оборване на установеният от законовата презумпция произход. С оглед уважаване на иска по чл.62, ал.1 от СК, след влизане в сила на решението, препис от същото следва да се изпрати на длъжностното лице по гражданското състояние в Община - гр. Плевен, за вписване на промяна в акта за раждане на детето, като вписаният в акта баща бъде заличен. Следва, след вписване на промяната в бащинството, имената на детето да се определят по реда на чл.15 от Закона за гражданската регистрация.
Разпечатката съдържа 29 от 36 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/116004af-d606-4637-b9bf-35943a05c4e0