Решение № 1121 от 10.08.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1121 гр. Пловдив, 10.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: С. Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

С. Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от С. Анг. Станева Въззивно гражданско дело № 20235300501481 по описа за 2023 година

Въззивното производство е по реда на чл.258 и следващите от ГПК във вр. чл.59, ал.9 вр. ал.3 от СК и чл.150 вр. чл.143, ал.2 от СК.

Образувано е по постъпили две въззивни жалби - от двете страни в първоинстанционното производство, против решение №94 от 27.05.2023 г., постановено по гр. дело № 484/2022 г. на РС-Карлово, ІІІ гр. състав.

Решението се обжалва от двете страни в частта, в която са изменени на основание чл. 59, ал.9, вр. с ал.2 от СК мерките относно упражняването на личните отношения на ненавършилите пълнолетие деца М. А. К. и Д. А. К. и бащата А. Д. К., определени с решение № 184 от 14.10.2021 г. по гр.дело № 4/2021 г. по описа на КрлРС, като е постановено бащата А. Д. К. да осъществява лични отношения с децата си М. А. К. и Д. А. К., при режим: 1) Всяка първа и трета седмица от месеца от 11:00 ч. до 16:00 ч. в събота и от 10:00 ч. до 14:00 ч. в неделя, без приспиване; 2) 20 (двадесет) дни през лятото, в период, който не съвпада с ползването на платен годишен отпуск от майката, за времето от 10:00 часа до 18:00 часа всеки ден, без преспиване през първата година след влизане на решението в законна сила, и с преспиване – от всяка следваща година за времето от 10:00 часа на първия ден до 18:00 часа на последния ден; 3) На Коледните и Новогодишните празници, през първата година след влизане на решението в законна сила, съобразно това дали е четна или нечетна, режимът ще се осъществи по посочения по-долу начин, но в часовия диапазон от 10:00 часа до 16:00 часа 1 за всеки от празничните дни, без преспиване, а след първата година: - Всяка нечетна година – на Коледа за периода 24 декември – 26 декември, за времето от 16:00 часа на 24 декември до 14:00 часа на 26 декември; - Всяка четна година – на Нова година за периода от 31 декември до 01 януари на следващата година, за времето от 12:00 часа на 31 декември до 14:00 часа на 01 януари; 4) На Великденските празници - през всяка четна година, от 12:00 ч. на първия ден до 14:00 ч. на последния, с изключение на първата година след влизане на решението в законна сила, в случай, че е четна, когато режимът на лични отношения ще се осъществява всеки ден от 10:00 ч. до 16:00 часа без преспиване; 5) По време на личните празници на бащата (рожден и имен ден), в случай, че датата се пада в неприсъствен ден - от 11:00 ч. до 16:00 ч., а в случай, че се пада в делничен ден - след предварителна уговорка, съобразена с учебния график на децата, без преспиване, за период, не по-малък от 3 часа.

Обжалва се от двете страни и решението в частта, в която е изменен, на основание чл. 150 от СК, размера на издръжката, постановена с решение № 184 от 14.10.2021 г. по гр.дело №4/2021 г. по описа на КрлРС, която А. Д. К. заплаща на малолетното си дете Д. А. К., като е увеличен от 170 лева на 230 лева, и е осъден А. Д. К. да заплаща на малолетното си дете Д. А.

К. чрез нейната майка и законен представител И. К. С., месечна издръжка в размер на 230 лева, считано от датата на предявяване на иска – 29.04.2022 г., до настъпване на законоустановена причина за изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от падежа до окончателното плащане, като за разликата над 230 лева до пълния предявен размер от 280 лева е отхвърлен искът като неоснователен.

От А. Д. К. е обжалвано решението и в частта, в която е изменен на основание чл. 150 от СК размера на издръжката, постановена с решение № 184 от 14.10.2021 г. по гр.дело № 4/2021г. по описа на КрлРС, която заплаща на непълнолетното си дете М. А. К., като я увеличава от 180 лева на 270 лева и е осъден А. Д. К. да заплаща на непълнолетното си дете М. А. К., действаща лично и със съгласието на своята майка и законен представител И. К. С., месечна издръжка в размер на 270 лева считано от датата на предявяване на иска – 29.04.2022 г. до настъпване на законоустановена причина за изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от падежа до окончателното плащане.

С въззивната жалба, депозирана от И. К. С., лично и в качеството си на майка и законен представител на Д. А. К., и от М. А. К., действаща лично и със съгласието на своята майка И. К. С., се излагат подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението в частта, в която е определен режим на лични отношения и издръжката на Д. А. К., като се иска да се постанови решение, с което да се измени атакуваното в частта относно личните контакти на А. Д. К. с двете деца М. А. К. и Д. А. К., и същите да бъдат без приспиване, както и да се увеличи определената издръжка на детето Д. А. К. в претендирания размер от 280 лв.

2

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна, като се излагат съображения, че въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

В законоустановения срок е депозирана и въззивна жалба от А. Д.

К. срещу решението в посочените части, както и в частта, в която същият е осъден да заплати на И. К. С. разноски в размер на 500 лв. Излагат се доводи за неправилност и незаконосъобразност, изразяваща се в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, и необоснованост на решението, като се иска да се отмени в атакуваните части, да се реши спора по същество, като се отхвърли предявеният иск като неоснователен и недоказан относно режима на лични отношения между децата и бащата, както и да се отмени решението в частта, в която е изменена присъдената издръжка за децата за сумата над 195 лв. до уважения размер от 230 лв. за Д. А. К. и 270 лв. за непълнолетната М. А. К., като се отхвърли искът за размера на издръжката над 195 лв. за всяко от децата. Претендира се и И. К. С. да заплати на жалбоподателя направените разноски в двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор, като се излагат подробни съображения за неоснователност на въззивната жалба.

Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение, V граждански състав, като прецени събраните по делото доказателства, във връзка и със становищата на страните, намира следното:

Въззивните жалби са депозирани в законоустановения срок, изхождат от легитимирана страна и са насочени срещу съдебен акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явяват процесуално допустими и следва да се разгледат по същество.

При служебната проверка на основание чл.269 от ГПК се констатира, че решението е валидно - постановено е в рамките на правораздавателната компетентност на съдилищата по граждански дела, и допустимо – съдът се е произнесъл по искове, с които е бил сезиран. Налице са всички положителни и липсват отрицателни процесуални предпоставки за постановяване на решението.

Въззивната проверка за правилност се извършва на решението само в обжалваната част и само на поддържаните основания. В случая е налице спор между родителите за режима на лични отношения между родител, на когото не е предоставено упражняването на родителските права по отношение на родените от брака малолетно и непълнолетно дете, и децата, както и за издръжката им. В този случай съдът служебно следи за интересите на децата.

Настоящият състав при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни материално-правни норми, които е длъжен да коригира, и без да има изрично направено оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

3

Настоящата инстанция, като съобрази доводите на страните съгласно правилата на чл.235, ал.2 вр. чл.12 от ГПК, предвид релевираните в жалбите въззивни основания, прие за установено следното:

Пред районния съд производството е образувано по искове с правно основание чл.59, ал.9 вр. ал.3 СК, чл.150 вр. чл.143, ал.2 от СК и чл.127а СК.

Ищците твърдят, че на 05.01.2021 г. И. С. сезирала PC Карлово с искане за образуване на исково производство и постановяване на решение, с което да се прекрати съществуващия между нея и А. К. граждански брак. Към датата на образуване на бракоразводното дело било висящо и гр.дело за домашно насилие №1745/2020 г. по описа на PC Карлово, образувано по молба на децата М. и Д. и майка им И., с искане за издаване на заповед за незабавна защита по отношение на баща им и към онзи момент настоящ съпруг на И. - А. К. По последното дело на 10.06.2021 г. е постановено решение, с което К. бил задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. И. С. твърди, че нито тя, нито нейните родители, с които живеели тя и децата, не си позволявали да злословят по адрес на К. пред тях с цел да ги настройват срещу баща им. Напротив ежедневно им се обяснявало, че въпреки укоримото поведение, той все пак е техен баща, и, въпреки че е допускал грешки, ги обича и не им мисли лошото.

Децата обаче изживели толкова много стрес от това да бъдат свидетели на постоянните семейни скандали и последвалото домашно насилие по отношение на майка им и тях самите, споделяли, че не могат да се „отпуснат“, когато са в присъствието само на баща им. След почти едномесечни уговорки с децата и посещение на психолог, същите склонили да започнат отново да се виждат с баща им. Изготвено било споразумение, в което подробно били описани бъдещите срещи между деца и баща. На 14.10.2021 г. съдът постановил решение №184 по гр.дело №4/2021 г. по описа на PC Карлово, с което одобрил постигнатото между И. С. и А. К. споразумение. Още от самото начало на срещите нещата не потръгнали в добра посока. Първата среща, проведена на 29.10.2021 г., била в присъствието на социален работник и следвало да се проведе в гр. ********“. За посещението бил необходим „зелен сертификат“, а ответникът не предприел необходимото, за да се снабди с такъв (отрицателен антигенен тест), не бил допуснат до сладкарницата, в която следвало да бъде проведена срещата. Поради тази причина срещата се провела отвън, на пейка. Предвид сезона (края на октомври) температурите били ниски, като децата изрично помолили срещата да бъде в рамките на час, а не както е по решение, тъй като ще се простудят. Споделили, че социалният работник също призовавал срещата да бъде преустановена преди крайния час.

К. обаче настоявал да бъде проведена така, както е установено в съдебното решение, неглижирайки, че по негова вина децата стоят на студа. На следващия ден детето Д. било с хрема и температура. Счита, че К. не се интересува от интересите на собствените си деца, а цели да задоволи единствено своите. Следващите срещи също се провели по установения 4 график. Детето М. споделило, че разговорите им вместо да бъдат конструктивни, все били насочени към това, да се коментира какви били майка им и дядо им по майчина линия. К. казвал на М., че била „същата като майка си“- в негативен аспект. В последващите срещи, в които децата трябвало да остават да спят в неговия дом, те отказвали, защото се страхували да останат за цял уикенд с него в дома му, той започнал да им говори, че щом правели така, щял да ги лиши от наследство, а на по - голямата си дъщеря казвал, че щяла „да види тя...кръв ще пикае“. След тези срещи децата се прибирали травмирани и казвали, че повече не искат да виждат баща си, а още повече да посещават дома му, и то с нощувка. Същият бил още поозлобен, отколкото преди, и единствено говорил как майка им ги настройвала против него. На една от последните срещи през март, след като децата се качили в автомобила на ответника и потеглили, той ги запитал дали ще остават да спят в дома му. Те отговорили, че не желаят да остават с приспиване, при което той спрял, отворил вратата на колата и ги изгонил, като Д. споделила, че я бутал, за да излезе по-бързо. След половин час пристигнал пред дома на децата с полиция. Децата се притеснили изключително много, и, въпреки че и пред униформените изразили нежеланието си да нощуват в дома на баща им, той не спирал да повтаря, че те били манипулирани от майка си. Д. се оплаквала, че К. не спира да й звъни по всяко време - сутрин преди училище, по време на учебните часове и след училище. Това й създавало неудобство и нарушавало вниманието й в час.