Решение № 156 от 17.07.2026, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 156 гр. Свищов, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на девети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Никола П. Римпопов при участието на секретаря БОЖИДАРА Р. ЦАНЕВА в присъствието на прокурора К. В. Т. като разгледа докладваното от Никола П. Римпопов Гражданско дело № 20264150100452 по описа за 2026 година

Молба с правно основание чл. 19, ал. 1 от Закон за гражданската регистрация

Молителката С. К. М., чрез пълномощника адв. Х. Петров твърди, че след раждането й, нейните родители са избрали имената и. Сочи че с течение на годините започнала да проявява все по-задълбочен и траен интерес към своя произход, семейната история и рода, към който принадлежи. В стремежа си да установи и съхрани сведения за своите предци, семейните традиции и събитията, свързани с миналото на семейството , тя предприела действия по издирване и събиране на информация от различни източници.

В тази връзка молителката С. заявява, че е провела множество разговори със свои близки и родственици, които разполагали със спомени и сведения за произхода на семейството, имената на предците, родствените връзки и събитията от миналото. Наред с това тя посочва, че прегледала семейни архиви, стари удостоверителни документи, кореспонденция, снимки и други книжа, свързани с историята на рода, като по този начин събрала значителен обем информация за своя произход и семейна принадлежност, която я мотивирала да предприеме действия за изясняване и удостоверяване на тези обстоятелства. Поддържа, че интересът и към семейната история бил породен още в ранна детска възраст, когато узнала от свои близки и родственици, че в рода им е съществувала личност, останала известна сред местната общност и следващите поколения с името „Т“. Това породило у нея трайно желание да проучи семейната история, да установи връзката на своя род с това лице и да събере повече сведения за неговата самоличност, произход и място в родословието на семейството. С течение на времето интересът на молителката към семейната история според изложеното от нея в молбата се задълбочил и тя започнала целенасочено да издирва сведения чрез разговори с възрастни 1 родственици и близки на семейството, както и чрез преглед на писмени документи, архивни материали и други източници. Събраната информация затвърдила убеждението и, че лицето, известно с името „Т“, има важно място в историята и идентичността на нейния род. Молителката сочи, че в хода на проучването установила, че техният родственик А.Л. също събирал сведения и спомени за произхода, историята и представителите на рода. Той обобщил събраната информация в книжка, озаглавена „На Т – кнез рода голям! Родови предания“, съставена през 1987–1988 г. В нея били включени сведения и родови предания за историята на семейството и за личността, известна като „Т“. Книжката дала на молителката допълнителна информация за семейния и произход и затвърдила убеждението и за историческата и родствената връзка на нейното семейство с това лице. Твърди, че след като научила повече за историята и мястото на рода „Т“ в родословието на своето семейство, у молителката се формирало трайно желание да приеме като фамилно име името на своя родоначалник – „Т“. Акцентира, че за нея това име не било само с формално значение, а било израз на принадлежност към рода, уважение към семейната история и стремеж да съхрани родовата памет и идентичност.

Според описаното, в продължение на години молителката споделяла пред близки, приятели, познати и родственици желанието си да носи фамилното име „Т“, тъй като го възприемала като най-пълно съответстващо на чувството и за семейна и родова принадлежност. Тя нееднократно настоявала в общуването помежду им да се обръщат към нея с това фамилно име, като по този начин желанието й станало известно сред хората от нейното обкръжение и се възприело от околните като израз на нейното трайно и сериозно намерение да възприеме това име. Молителката излага, че това нейно желание не било породено от временни съображения, а било многократно заявявано през годините пред близки, приятели, познати и родственици, тя настоявала те да се обръщат към нея с името „Т“, поради което станала известна с него сред част от своето обкръжение.

Молителката счита, че са налице важни обстоятелства по смисъла на чл.

19, ал. 1 ЗГР, които налагат промяната на фамилното и име на „Т“. Според нея тези обстоятелства се изразяват в трайната и лична и семейна необходимост да носи име, което съответства на родовата и принадлежност и с което е известна сред част от своето обкръжение. Молителката поддържа, че исканата промяна не противоречи на закона, обществения морал и правилата за гражданска регистрация, а отразява нейната родова принадлежност, лична идентичност и начина, по който е възприемана от своето обкръжение. Поради това счита, че са налице важни обстоятелства по чл. 19, ал. 1 ЗГР, които обосновават промяната на фамилното име.

Моли съда да постанови решение, с което да допусне промяна в фамилното й име от М. на Т, която промяна да бъде вписана в регистрите на населението. В съдебно заседание, молителката лично заяви, че името „Т“ има важно значение за нея още от родовата среща, проведена през 2013 г. в Никопол, когато била на около 12–13 години. На срещата присъствали много представители на рода и се обсъждала родовата книжка, с която разполагали семействата. След това тя решила да носи името „Т“, което с течение на времето се утвърдило и като неин прякор сред приятели и колеги, като тя се представяла и откликвала на него. Заявява, че желае името да стане нейна 2 официална фамилия, тъй като чрез него се чувствала част от рода.

Молителката подчертава, че промяната не цели укриване, а излага, че работи като логопед в Центъра за обществена подкрепа в Свищов и е заместникпредседател на сдружение за исторически възстановки. Чрез пълномощника си поддържа изцяло молбата.

Заинтересованата страна Община Свищов, редовно призовани не изпращат представител, не вземат становище по молбата.

Представителят на ТОС към Районна прокуратура Велико Търново счита молбата за основателна, тъй като били налице важни обстоятелства по смисъла на чл. 19 от ЗГР да бъде допусната промяна във фамилията на молителката от М. на Т.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Видно от свидетелство за съдимост С. К. М. с ЕГН:********** е родена на 02.09.2000г. в гр.Свищов и не е осъждана.

От приложеното Удостоверение с №1141/2026г. на РП-В.Търново, че срещу нея няма образувани и неприключили наказателни производства и повдигнати обвинения

Приложено е Удостоверение от Община Свищов с изх.№06-12а3/16.02.2026г. за родствени връзки, както и удостоверение за идентичност на лице с изх.№06-11-15/16.02.2026г., от което е видно, че С Х.в И с ЕГН:********** и С Х.в Г са едно и също лице.

От приложената родова книжка „На Т – кнез рода голям! Родови предания“, съставена от А.Л. през 1987–1988 г., се установява, че в нея са събрани семейни спомени, родови предания и сведения за произхода и историята на рода. Като негов най-ранен известен представител е посочено лице с името Т, живяло в началото на XIX век в района на Никопол и изпълнявало длъжността кнез. Описани са напускането на Никопол от неговото семейство през 1810 г., пребиваването му в с. Сомовит и последвалото му завръщане в града, както и сведения за неговите деца и потомци. В книжката са проследени отделните разклонения на рода и разселването на негови представители в различни населени места, включително Свищов, Русе, София, Пловдив и други градове. Съдържат се родословни данни и списъци на починали и живи сродници, обозначени общо като „Т“, от което е видно, че името „Т“ е съхранено и предавано между поколенията като название на рода.

Разпитана по делото беше св. И М. - майка на молителката, която заяви, че дъщеря и още от детска възраст проявявала интерес към семейството, роднините и родовата си принадлежност. Двете често разговаряли по тези въпроси, след което молителката започнала да издирва сведения за своите братовчеди и роднини. Родът „Т“ бил по бащина линия на свидетелката, като молителката се чувствала по-свързана именно с този клон на рода, а името не било измислено тъй като произхождало от действително съществувал човек на име Т. В съставената от А. Л. родова книжка, той бил посочен като първия 3 представител на рода, за когото били намерени църковни сведения, като от него били проследени децата и потомците му. Т бил дядо на прабабата на свидетелката и живеел в Никопол, където по онова време живеела и почти цялата рода. Също в Никопол били провели и родова среща преди около 10-12 години. Свидетелката посочва още, че дъщеря и силно желаела да носи фамилията „Т“, тъй като се чувствала част от този род. С това име се обръщали към нея, нейни близки, приятели и колеги. Допълва, че при писменото общуване с приятелките си тя също се представяла като „Т“.

Свидетелката пояснява, че нейната дъщеря и молителка по делото работела като логопед в Центъра за обществена подкрепа в Свищов, нямала проблеми с правосъдието, не била извършвала престъпления и редовно изплащала кредита си.

В разпита си свидетелят М заяви, че е втори братовчед на майката на молителката по линия на нейния баща, като бащите им били първи братовчеди, а неговата баба и нейният дядо били брат и сестра. По думите му всички в рода знаели, че са „Т“, разполагали с родова книжка и редовно провеждали родови срещи. Свидетелят не знаел как е отпаднало името и се интересувал дали някой от рода носи името „Т“. За желанието на молителката да приеме тази фамилия научил от своя по-голям син, с когото тя била в близки отношения. Посочва, че молителката проявявала силен интерес към историята на рода, познавала я по-задълбочено от него и изследвала корените му още от проведената родовата среща преди около 12 години. Свидетелят лично забелязал силното и желание да носи името „Т“, като тя се представяла с него при общуването си и пред други хора. Свидетелят не знаел тя да има проблеми с правосъдието или задължения към институции.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Молбата се явява допустима, а разгледана по същество е основателна.

Съдът намира, че са налице основанията за промяна на фамилното име на молителката, визирани в чл. 19 ал.1 ЗГР. Съобразно посочената разпоредба промяна на собствено, бащино и фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересования, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това. Важните обстоятелства трябва да се преценяват в контекста на всеки отделен случай, като предвид основните принципи на гражданското право и обществения морал, важни по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗГР са такива лични и обществени обстоятелства, които правят носенето на името лично и обществено неудобно или неподходящо. Това са лично и обществено значими обстоятелства, между които и известността на лицето в обществото с името, с което се идентифицира /така Решение № 507/22.10.2010 г. по гр.д. № 227/2010 г. на ВКС, 3 ГО/. Името е част от личното самоопределяне на лицата, поради което субективното желание на дадено лице да носи определено име може да се квалифицира като „важно обстоятелство“ по смисъла на ЗГР. Правото да се промени името е субективно лично право и в съдебното производство по реализацията на това право решаващият съд следва да съобрази, наред с обективните основания, и личните субективни основания на лицето, неговото желание за промяна. В тази насока е константно и разбирането на ЕСПЧОС, 4 че определянето на името, пола и сексуалната ориентация попадат в личната сфера, защитена по чл. 8 от ЕКЗПЧОС. В допълнение към изложеното, следва да се посочи, че молителката не променя своето име със случайно посочено, а с такова което е лично убедена , че е свързано с нейния род и е известна в обкръжението си. Изложеното, според съдебния състав, обосновава „важни обстоятелства“ по смисъла на закона и е социално и житейски оправдано.

Поради всичко изложено и доколкото в производството се събраха доказателства, че по отношение на молителката не са налице висящи наказателни производства или влезли в сила присъди, исканата промяна на нейното фамилно име от М. на Т, следва да бъде допуснато.