Решение № 975 от 16.07.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 975 гр. Велико Търново, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ при участието на секретаря И.КА Д. ТРИФОНОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело № 20244110104051 по описа за 2024 година

Производството е по извършване на съдебната делба.

С решение от 06.07.2023г. е допуснато извършване на съдебна делба между страните на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. *** и на лек автомобил „***” с рег. №***, при права по 1/2 идеална част за К. П. и за И. П.. В първото заседание след допускане на делбата страните са предявили претенции по чл. 349, ал. 1 от ГПК за възлагане на жилището, което до прекратяване на брака им е било в режим на съпружеска имуществена общност, а ответникът е предявил по реда на чл. 346 от ГПК претенция по сметки за сумата от 390,18 евро за платени разходи за местни данъци и такси, електроенергия и ВиК услуги за периода от 01.01.2023г. до 31.12.2023г., които са свързани с ползването на съсобствения имот. Ищецът е оспорил иска по чл. 30, ал. 3 от ЗС по основание и размер като е навел доводи, че за претендирания период имотът е имал характер на семейно жилище като е ползван съвместно от бившите съпрузи и от техните деца, поради което извършените разходи за нуждите на семейството са общи и не следва да се разделят.

От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

На 15.12.2001г. страните сключили граждански брак, който е прекратен с развод с решение от 15.11.2024г. по гражданско дело №1317/2024г., по описа на Горнооряховския районен съд.

По време на брака си те придобили процесното жилище, което К. П. ползвала до пролетта на 2024г. С решението на И. П. е предоставено упражняването на родителските права спрямо детето Г. П. и ползването на семейното жилище. За времето на съвместното 1 съжителство бившите съпрузи разпределяли разходите за задоволяване нуждите на семейството като тези свързани с битови сметки, данъци и такси за процесния имот се плащали от ответника. За ползваните услуги за доставка на електроенергия и ВиК услуги през периода от 15.11.2022г. до 13.12.2023г. както и за данък недвижим имот и такса битови отпадъци за 2023г., И. П. платил 743,65 евро. От заключенията на допуснатите експертизи се установява, че жилището е неподеляемо съобразно правата на съделителите като пазарната му стойност е определена на 80200 евро, а стойността на лекия автомобил е определена на 2346 евро. По делото са представени доказателства, че страните по наследствено правоприемство и въз основа на разпоредителни сделки, сключени преди 15.12.2001г. и след 15.11.2024г., са съсобственици с трети лица на други недвижими имоти.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Допуснатият до делба имот е неподеляем като исканията на страните за поставяне в дял са неоснователни, поради липсата на всички изискуеми предпоставки по чл. 349, ал. 1 от ГПК.

Имотът е с жилищен характер, придобит е по време на брака между съделителите, който е прекратен с развод, същият се е намирал в режим на съпружеска имуществена общност и никой от бившите съпрузи не е индивидуален собственик на друго жилище. На И. П. е предоставено упражняването на родителските права по отношение на непълнолетно дете от брака, но към момента на приключване на устните състезания то е навършило осемнадесетгодишна възраст. Поради изложеното единственият способ за извършване на делбата е този по чл. 348 от ГПК чрез изнасяне на имота на публична продан, като получената сума следва да бъде разпределена между страните съобразно техните дялове от правото на собственост. Същият способ за извършване на делбата е приложим и по отношение на съсобствения лек автомобил.

Ответникът И. П. реално е извършил разходи през 2023г. за плащане на електроенергия, ВиК услуги, данък сгради и такса битови отпадъци във връзка с ползване на семейното жилище по време на брака с К. П., докато двамата са съжителствали и са оглеждали децата си. Тези разходи, обаче са свързани със задоволяване на нуждите на семейството и съгласно чл. 32, ал. 1 от СК следва да се поемат от двамата съпрузи във връзка с общата грижа по смисъла на чл. 17 от СК, осъществявана съобразно възможностите, имуществото и доходите им. Поради изложеното платените от единия съпруг общи разходи са свързани със съвместния принос за осигуряване благополучие на семейството и грижите за децата като липсват предпоставки за възникване на неоснователно обогатяване и разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от ЗС е неприложима. Това води до неоснователност на сметната претенция на И. П. за сумата от 390,18 евро и тя следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото, на основание чл. 355, изр. 1 от ГПК, всяка от страните следва да бъде осъдена да заплати държавна такса върху стойността на дела си в размер на 1650,82 евро.

На основание чл. 355, изр. 2 от ГПК, И. П. следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 25,56 евро за претенцията по сметки като предвид отхвърлянето й е неоснователно искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. За предявения иск по чл. 31, ал. 2 от ЗС от К. П. за сумата от 4800 евро, производството по 2 отношение на който е прекратено съгласно чл. 299, ал. 2 от ГПК, тя дължи заплащане на държавна такса в размер на 192 евро както и разноски за адвокатско възнаграждение на И.

П. от 633,39 евро, на основание чл. 78, ал. 4 от ГПК. Поради отхвърляне на иска по чл. 30, ал 3 от ЗС и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, И. П. следва да бъде осъден да заплати на К. П. сумата от 250 евро, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение. Претенцията на К. П. за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение от 500 евро за претенцията по чл. 349, ал. 1 от ГПК е неоснователна тъй като тя е част от способите за извършване на делбата и няма характер на иск по смисъла на чл. 355, ал. 1, изр. 2 от ГПК, за който се присъждат разноски.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

РЕШИ:

На основание чл. 348 от ГПК, изнася на публична продан недвижим имот, представляващ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор*** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. ***, одобрени със Заповед №РД-18-86 от 19.09.2008г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота ***, който обект се намира на етаж *** в сграда с идентификатор ***, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект - жилище, апартамент, на едно ниво, с площ 58,90 кв. м, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - обекти с идентификатори ***, под обекта - обекти с идентификатори ***, *** и ***, под обекта - обект с идентификатор ***, над обекта - обект с идентификатор ***, заедно с избено помещение №*** с площ 10,88 кв. м, 3,2 % идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж спрямо поземлен имот с идентификатор ***, с пазарна стойност от 80200 евро, като получената от проданта сума се разпредели между съделителите, както следва: 1/2 /една втора/ част за К. Г. П. с ЕГН: ********** от *** и 1/2 /една втора/ част за И. М. П. с ЕГН: ********** от ***.

На основание чл. 348 от ГПК, изнася на публична продан лек автомобил „***” с рег. №***, рама №***, двигател №***, с пазарна стойност от 2346 евро, намиращ се в държане на К. Г.

П., като получената от проданта сума се разпредели между съделителите, както следва: 1/2 /една втора/ част за К. Г. П. с ЕГН: ********** от *** и 1/2 /една втора/ част за И. М. П. с ЕГН: ********** от ***.

Отхвърля като неоснователен предявения от И. М. П. с ЕГН: ********** от***, срещу К. Г.

П. с ЕГН: ********** от ***, иск по чл. 30, ал. 3 от ЗС за плащане на сумата от 390,18 евро, представляваща сбор от извършени разходи за местни данъци и такси за 2023г. както и за услуги за електроенергия и ВиК услуги за периода от 01.01.2023г. до 31.12.2023г., доставени за обект, представляващ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. ***.

Осъжда И. М. П. с ЕГН: ********** от***, да заплати на К. Г. П. с ЕГН: ********** от ***, сумата от 250 евро /двеста и петдесет евро/, представляваща направени по делото разноски.

Осъжда К. Г. П. с ЕГН: ********** от ***, да заплати на И. М. П. с ЕГН: ********** от ***, 3 сумата от 633,39 евро /шестстотин тридесет и три евро и тридесет и девет цента/, представляваща направени по делото разноски.

Осъжда К. Г. П. с ЕГН: ********** от ***, да заплати в полза на Великотърновския районен съд, сумата от 1842,82 евро /хиляда осемстотин четиридесет и две евро и осемдесет и два цента/, представляваща сбор от държавните такси върху стойността на дела и за претенцията по сметки, както и 2,56 евро /две евро и петдесет и шест цента/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Осъжда И. М. П. с ЕГН: ********** от ***, да заплати в полза на Великотърновския районен съд, сумата от 1676,38 евро /хиляда шестстотин седемдесет и шест евро и тридесет и осем цента/, представляваща сбор от държавните такси върху стойността на дела и за претенцията по сметки, както и 2,56 евро /две евро и петдесет и шест цента/ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4