Решение № 4281 от 05.03.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4281 гр. София, 05.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ СТ. Д. при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. Д. Гражданско дело № 20241110177575 по описа за 2024 година

Предявени са от Л. П. Б. срещу ОП „Столично предприятие за третиране на отпадъците“ искове с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ и чл.

226, ал. 2 КТ (ред. – ДВ, бр. 26 от 1986 г.) – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 32844,00 лева – обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 6 брутни работни заплати, ведно със законна лихва от датата на предявяване на исковата молба – 30.12.2024 г. до окончателно изплащане и сумата 7715,28 лева – обезщетение за периода от 06.03.2024 г. до 18.04.2024 г. за неоформяне и незаконно задържане на трудовата книжка на ищеца от страна на работодателя, ведно със законно лихва от датата на предявяване на исковата молба – 30.12.2024 г. до окончателно изплащане.

Ищецът Л. П. Б. твърди, че между него и ответника ОП „Столично предприятие за третиране на отпадъците“ е съществувало валидно трудово правоотношение, възникнало на основание трудов договор № 0356/21.11.2016 г. по силата на който е бил назначен на длъжността „началник отдел „ремонт и поддръжка“, с код по НКИД 12196010. Посочва, че при сключване на трудовия договор основното му трудово възнаграждение е в размер на 2000,00 лева и допълнително трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 1% за всяка година на същата, сходна или със същия характер работа, а с допълнително споразумение № 10 към трудов договор № 0356/21.11.2016 г., с което на основание чл. 119 КТ е изменен трудовия договор между страните основното трудово възнаграждение на ищеца е в размер на 3910,00 лева и се изплаща до 25-то число на месеца, следващ месеца на положения труд. Твърди, че на 06.03.2024 г. ищецът е подал пред работодателя Заявление № ПТ024-РД15-113/06.03.2024 година за 1 прекратяване на трудов договор без предизвестие във връзка с придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и е поискал изплащане на обезщетения за неизползван платен годишен отпуск и по чл. 222, ал. 3 КТ.

Посочва, че въпреки подаденото заявление, работодателят не му е оформил и връчил трудовата книжка, не му е връчил заповед за прекратяване на трудовото правоотношение и не му е изплатил обезщетенията, поради което ищецът не могъл да започне работа при нов работодател, като „ТЕСПОМ“ АД е постановил отказ да сключи трудов договор с ищеца поради това, че не е предоставил трудова книжка. На 18.04.2025 г. ответникът е връчил на ищеца Заповед № ПТО24-РД05-113/1/06.03.2024 г. за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 КТ, като работодателят е определил и изплатил обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за 55 работни дни неизползван платен годишен отпуск (23 работни дни - за 2022 г.; 27 работни дни - за 2023 г.; 5 работни дни - за 2024 г.) и е връчил на работника попълнена трудова книжка. Поддържа, че незаконосъобразно в заповедта за уволнение работодателят не е включил обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, като твърди, че му се дължи обезщетение на посоченото основание в размер на 23460,00 лева, тъй като е придобил при ответника и в предприятия от същата група по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност повече от 10 години трудов стаж през последните 20 години преди придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Твърди, че в периода 13.08.2012 г. до 01.06.2016 г. е работил в Столична община по Проект „Интегрирана система от съоръжения за третиране на битовите отпадъци на Столична община“ ОП на длъжност „експерт машинен инженер“ с код по НКПД 24226056, а впоследствие Столична община е трансформирала длъжността, като е обособила самостоятелно общинско предприятие „Столично предприятие за третиране на отпадъци“, с БУЛСТАТ 0006963272342 на длъжността „Началник отдел „Ремонт и поддръжка“, с код по НКПД 12196010, която е изпълнявал в периода от 01.01.2016 г. до 06.03.2024 г. Излага също така, че за периода на задържане и неоформяне на трудовата книжка за периода 06.03.2024 г. до 18.04.2024 г. е претърпял вреди, изразяващи се в невъзможност да започне нова работа по трудово правоотношение, поради което претендира и обезщетение за вреди от незаконно задържане и неоформяне на трудова книжка от страна на работодателя. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира присъждане на разноски.

О т в е т н и к ъ т ОП „Столично предприятие за третиране на отпадъците“ подава отговор на исковата молба в законоустановения срок по чл. 131 ГПК. Посочва, че исковата претенция е допустима, но неоснователна.

Посочва, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е изготвена и трудовата книжка е попълнена в дена на получаване на заявлението – 06.03.2024 г., но не е приета от ищеца на 06.03.2024 г., въпреки, че ответника многократно го е канил да я получи. Едва след като на 17.03.2024 г. ищецът получава нова покана от ответника за получаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и на трудовата книжка, се явява на 18.03.2024 г. за да ги получи. Посочва, че към датата на 2 прекратяване на трудовото правоотношение ищецът е имал 7 години и 3 месеца трудов стаж, поради което оспорва да е налице третата предпоставка за заплащане на обезщетение в размер на 6 брутни работни заплати – 10 години трудов стаж при работодателя или работодатели от същата група предприятия през последните 20 години. Оспорва, че ответникът е структурно звено на Столична община, като посочва, че ОП „Столично предприятие за третиране на отпадъците“ е самостоятелно предприятие, което е отделен правен субект и води самостоятелно счетоводство, има правоспособност и е независим от Столична община работодател, поради което не е част от група предприятия по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗТМТМ. Позовава се на писмо изх.№ 92-499 от 14.06.2024 г. на МТСП, че Столична община и ОПСПТО не са „група предприятия“ по смисъла на чл. 222, ал. 3 КТ и на § 1, т. 5 ДР от ЗТМТМ.

Твърди, че е заплатил на ищеца обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 2 заплати или 10948,00 лева. Предвид посоченото намира предявените искове за неоснователни. Моли съдът да отхвърли предявените искове.

Съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, настоящият състав на Софийски районен съд намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Законовите предпоставки за присъждане на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ са три: 1. Прекратяване на трудовото правоотношение, независимо на какво основание, 2. Към момента на прекратяването работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, и 3. Да е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години стаж през последните 20 години.

Страните не спорят поради което и с обявения за окончателен доклад по делото са приети за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата относно наличието трудово правоотношение между страните през периода 22.11.2016 г. – 06.03.2024 г., по силата на което ищецът е заемал длъжността „Началник отдел „Ремонт и поддръжка“ в ОП „Столично предприятие за третиране на отпадъците“, че трудовото правоотношение е възникнало въз основа на Трудов договор № 0356/21.11.2016 г. и е прекратено със Заповед № ПТО24-РД05-113/1/06.03.2024 г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 КТ (придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст), която е връчена на ищеца заедно с трудовата книжка на 18.04.2024 г.

Спорът между страните е концентриран около дължимия се размер на обезщетението при прекратяване на трудовото правоотношение, след като служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Видно от Правилник за организацията и дейността на Общинско предприятие „Столично предприятие за третиране на отпадъци“, приет с Решение № 123 по Протокол № 71/28.02.2019 г. на Столичния общински съвет, предприятието е специализирано звено, чрез което Столична община осъществява самостоятелна стопанска дейност по смисъла на глава VI от ЗОС, като не е юридическо лице и действа от името и за сметка на Столична община. В чл. 5 е посочено, че предприятието действа в съответствие с 3 решенията на СОС и заповедите на кмета на Столична община. Ръководството на специализираното звено се осъществява от директор, който се назначава от кмета на Столична община и по силата на чл. 13, т. 4 го представлява като работодател по смисъла на КТ във всички трудови правоотношения с работниците и служителите му. Предвидено е, че осъществяване на дейността, за която е създадено, на предприето се предоставя общинско имущество.

Бюджетът се осигурява от този на Столична община с основен източник събраните такси „битови отпадъци“.

Съдът счита, че ответното общинско предприятие разполага със самостоятелна работодателска правоспособност по смисъла на § 1, т. 1 ДР на КТ, тъй като представлява структурно звено, „поделение“ на юридическо лице - Столична община, което има свой предмет на дейност, своя организационна самостоятелност и икономическа обособеност, като е признато правото му да наема самостоятелно работници и служители, като сключва и прекратява трудови договори с тях. Респективно, Столична община и Общинско предприятие „Столично предприятие за третиране на отпадъци“ в действителност са два отделни работодателя.

Съгласно дадената от закона легална дефиниция „група от предприятия“ по смисъла на § 1, т. 2а ДР на КТ вр. § 1, т. 5 ДР на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност са „две или повече свързани предприятия, като: едното предприятие по отношение на другото предприятие пряко или непряко притежава преимуществен дял от записания капитал на второто предприятие; контролира по-голямата част от гласовете, свързани с емитирания от второто предприятие акционерен капитал; има право да назначава повече от половината членове на административния, управителния или надзорния орган на второто предприятие, или предприятията се намират под единното управление на предприятието майка“. Съгласно § 1, т. 2 ДР на КТ „предприятие“ е всяко място - предприятие, учреждение, организация, кооперация, заведение, обект и други подобни, където се полага наемен труд.

Съдебната практика е категорична, че „група от предприятия“ могат да бъдат формирани не само от търговски дружества. Напротив, доколкото съгласно чл. 52 от Закона за общинската собственост, общинското предприятие представлява специализирано звено на общината за изпълнение на местни дейности и услуги, финансирани от общинския бюджет, като същото се създава, преобразува и закрива с решение на общинския съвет, осъществява дейността си въз основа на правилник, приет от общинския съвет, с който се определят предметът на дейност, структурата, управлението, численият състав и правата и задълженията на предприятието по отношение на предоставеното му общинско имущество, а директорът на общинското предприятие е второстепенен разпоредител с бюджет, то между общината и предприятието е налице свързаност по линията на подчинеността. Съгласно чл. 10 от Правилника за организацията и дейността на Общинско предприятие „Столично предприятие за третиране на отпадъци“ се установява, че предприятието се управлява от директор, който се назначава и освобождава от кмета на Столична община, като управлението се възлага с трудов договор, което свидетелства за наличието на отношения на контрол и подчиненост 4 между общинския съвет и кмета от една страна и общинското предприятиеработодателя на ищеца от друга, които обосновават извод за принадлежност на Столична община и Столичното предприятие за третиране на отпадъци към една група предприятия.

Не се спори между страните, а и видно от представената от ищеца трудова книжка, трудовият стаж на ищеца в тази група през последните 20 години към момента на прекратяване на трудовото правоотношение е повече от 10 години (от 2012 г. до 2016 г. в Столична община и от 2016 г. до 2024 г. при ответника). С оглед изложеното, предявеният иск се явява установен по основание.