Решение № 147 от 02.04.2025, Районен съд - Пещера

РЕШЕНИЕ

№ 147 гр. Пещера, 02.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, IV ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ели Ас. Каменова при участието на секретаря Севделина М. Пенчева като разгледа докладваното от Ели Ас. Каменова Гражданско дело № 20245240100936 по описа за 2024 година

С. М. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. ****, чрез адв. П. П. от САК, против „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ ЕАД, ЕИК: 206613478

(универсален правоприемник на „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК:

201284228), със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Витоша, ул.

"Рачо Петков Казанджията" № 4, ет. 6Б, представлявано от Кирил Веселинов Петков, с която са предявени следните искове: иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10, т. 11 и т. 12 вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП, с който се иска да бъде прогласена нищожността на Договор за паричен заем № 10177391/04.04.2023 г., сключен между ищцата и ответното дружество и иск с правно основание чл.

55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ ЕАД да заплати на ищцата С. М. Д. сумата в размер на 195,52 лв. (след допуснато с Определение от 04.03.2025 г. изменение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК чрез увеличаване на неговия размер от 50,00 лв., предявен като частичен от 645,00 лв., на 195,52 лв. като предявена претенция в цялост) – представляваща недължимо платени суми във връзка с Договор за паричен заем № 10177391/04.04.2023 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 09.09.2024 г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че между ищцата и ответникът е сключен Договор за паричен заем № 10177391, по силата на който е усвоена главница в размер на 1200 лв. със срок на кредита от 5 месеца.

Сочи, че съгласно уговореното в договора за заем в случай на неосигуряване от страна на ищцата на предвиденото в чл. 12 от процесния договор обезпечение, на същата се начислява неустойка в размер на 523,25 1 лв., заплащането на която е разсрочено към погасителните вноски по кредита.

Поддържа, че за главница в размер от 1 200 лв. и ползване на кредита за период от 5 месеца, от нея се изисква да заплати сума в размер на 1845,00 лв., от която главница в размер на 1200 лв., лихва в размер на 121.75 лв. и неустойка в размер на 523.25 лв.

Поддържа, че по сключения договор ищцата има качеството на потребител по смисъла на ЗПК и спрямо него се прилагат изискванията на ЗПК.

На следващо място твърди, че процесният договор е сключен в нарушение на правилата на чл. чл. 10, ал. 1 от ЗПК, като същият не е сключен в 2 екземпляра. Сочи, че при сключването на договора на ищцата е предоставено единствено приложение № 1 с погасителен план, но не и екземпляр от договора, като поддържа, че такъв не е предоставен и на покъсен етап, при поискване от ищцата, което обуславя нищожността на целия договор на основание чл. 10, ал. 1 във вр. чл. 22 от ЗПК, както и чл. 11, ал. 1 от ЗПК.

Твърди, че уговорената с договора неустойка на практика представлява скрито възнаграждение за кредитора, с която цели да се обогати като капитализира в своя полза допълнително вземане. Поддържа също, че предвидената неустойка представлява разход за потребителя, който е следвало да бъде включен в размера на ГПР. Освен това сочи, че с невключването на неустойката и на таксата за експресно разглеждане в размера на ГПР, кредиторът е нарушил императивното правило на чл. 19, ал. 1 от ЗПК. Твърди, че ако посочените суми бъдат включени в размера на ГПР, то същият неминуемо би бил повече от 250 %, което е в нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и обуславя нищожността на целия договор за кредит.

В исковата молба се твърди, че търсената неустойка по чл. 12 от сключения между страните договор е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и освен това накърнява изискванията на чл. 143, ал. 2, т. 5 и чл.147, ал.1 от ЗЗП. Поддържа, че така уредените клаузи от договора противоречат на добрите нрави и добрите търговски практики като илюстрират уговорки във вреда на потребителя, които не отговарят на изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Счита, че, клаузите на договора не са формулирани по ясен и недвусмислен начин съгласно чл.147, ал. 1 от ЗЗП, като в това число и клаузите не позволяват на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП.

Твърди, че процесната неустойка е уговорена за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди и е типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване, което води до нищожността й на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.

2

На следващо място сочи, че процесният договор за паричен заем е нищожен и поради това, че клаузата за заплащане на договорна лихва накърнява „добрите нрави“, тъй като предвидената с договора лихва надхвърля повече от три пъти размерът на законната лихва.

Поддържа се, че договорът за кредит е нищожен и на основание чл. 22 ЗПК, поради неспазване на императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК, доколкото в договора липсва предоставяне на предвидената в чл. 10, ал.

1, т. 12 ЗПК информация.

Сочи също, че в процесния случай хипотезата на чл. 26, ал. 4 от ЗЗД се явява неприложима по отношение на нищожността на частта от договора, в която се уговарят годишния процент на разходите и годишния лихвен процент, тъй като същите са незаместими по право от повелителните правила на закона, като сделката не би била сключена при годишен процент от разходите, надвишаващ изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Сочи, че при обявяване на договора за нищожен следва да намери приложение разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, съгласно която потребителят дължи само връщане на чистата стойност на кредита без да дължи лихва или други разходи по кредита, поради което счита, че ответникът следва да заплати на ищцата сумата от 195,52 лв., представляваща разликата между заплатената по кредита сума и чистата стойност на кредита, възлизаща на 1200 лв.

По изложените съображения ищцата моли за уважаване на предявените искове. Ангажира писмени доказателства. Формулира доказателствени искания. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ ЕАД, в който твърди, че предявеният иск е допустим, но неоснователен.

Не оспорва обстоятелството, че между страните е сключен договор за заем, по силата на който ответното дружество е предоставило на ищцата сума в размер на 1200,00 лева.

Поддържа, че процесният договор не е сключен при Общи условия, а при индивидуални условия за потребителя, след проведени преговори между страните относно съществените условия на заема, за което на потребителя е предоставвен стандартен европейски формуляр. Твърди, че всички клаузи са индивидуално уговорени, поради което счита за неоснователно твърдението за нищожност на отделни клаузи от договора.

На следващо място сочи, че ищцата не ангажира доказателства за това да са й начислени или да е заплатила неустойки по договора.

Твърди, че процесната неустойка е разход при неизпълнение по смисъла на чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК, който не е разход по кредита и съответно не следва да бъде включен в ГПР.

Намира за неоснователно възражението на ищцата за недействителност 3 на договора поради неспазване на разпоредбите на чл.11, ал.1, т. 9 ЗПК, доколкото сочи, че това условие е приложимо при променливи лихвени проценти, а в настоящия случай изрично е предвидено, че се касае за фиксиран годишен лихвен процент. Поддържа, че нито националният закон, нито Директива 2008/48/Е0 поставят като изискване към съдържанието на договора посочване на компонентите на всяка една погасителна вноска- каква част от нея е за погасяване на главница и каква част- за лихва, като в подкрепа на доводите си цитира практика на СЕС.

Освен това счита, че е неоснователно и повдигнатото от ищцата възражение за нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, като сочи, че в настоящия случай и видно от процесния договор за кредит, чл. 3, ал. 8 размерът на ГПР е посочен в договора, като същият се формира по определения в приложение № 1 към ЗПК начин. Сочи, че в приложението са посочени редът и начинът на изчисление на ГПР, както и значимите компоненти на изчисляването му. Твърди, че доколкото процентът на разходите по кредита е ясно и точно посочен в съдържанието на договора и доколкото е посочен начинът на негово изчисляване и прилагане, не може да се приеме, че са нарушени изискванията на чл. 11, т. 10 ЗПК.

На следващо място твърди че, доколкото дължимостта на неустойката по чл. 12, ал. 4 от договора е уговорена в случай на неизпълнение на задължението на заемателя по чл. 12,ал. 1, то същата представлява разход, свързан с неизпълнение на договорни задължения по смисъла на чл. 19, ал. 3 от ЗПК, който разход не се включва в размер на ГПР.

При условията на евентуалност, в случай че съдът приеме, че договорната клауза за неустойка е неравноправна клауза, поради противоречието й с добрите нрави и същата бъде призната за нищожна, излага твърдение, че нищожността на отделната клауза не влече недействителност на целия договор за кредит. Поддържа, че клаузата за неустойка има самостоятелен характер по отношение на договора и дори без нея договорът би имал правно действие.

По изложените съображения ответникът моли съда да постанови решение, с което да бъдат отхвърлени предявените искове. В условията на евентуалност моли насрещно претендираното адвокатско възнаграждение да бъде определено в размер под предвидените в разпоредбите на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ангажира писмени доказателства.

В открито съдебно заседание ищцата С. Д., редовно призована, не се явява и не изпраща процесуален представител. По делото е постъпило писмено становище от нейния пълномощник - адв. П. П., с което поддържа исковата молба и моли за уважаване на предявените искове, като излага съображения по същество. Претендира разноски и прави възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение от ответната страна.

В открито съдебно заседание ответникът „Мъни Плюс Мениджмънт" 4

ЕАД, редовно призован, не изпраща представител.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са два иска - установителен иск с правно основание чл. чл.

26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД, чл. 22 ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 9, т.

10, т. 11 и т. 12 вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 143 от ЗЗП и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

По установителния иск в тежест на ищцата е да докаже при условията на пълно и главно доказване по чл. 154, ал. 1 от ГПК, че между нея и ответното дружество е възникнало облигационно правоотношение по Договор за паричен заем № 10177391/04.04.2023 г., както и че този договор е нищожен на заявените в исковата молба правни основания, в т.ч. твърдените нарушения на императивните изисквания на ЗПК и ЗЗП, противоречието на посочените от ищцата договорни клаузи със закона, с добрите нрави, заобикалянето на закона.

В тежест на ответника е да докаже основателността на възраженията си, както и че на потребителя при сключването на договора е предоставена ясна и коректна информация, за да бъде в състояние последният да прецени икономическите последици от сключването на договора с оспорените клаузи.

По осъдителния иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД в тежест на ищцата е да докаже, че е заплатила сумата от 195,52 лв. по сключения между страните Договор за заем № 10177391/04.04.2023 г., че тази сума е постъпила в патримониума на ответника „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ ЕАД, че това разместване на блага от имуществото на ищцата в имуществото на ответника „МЪНИ ПЛЮС МЕНИДЖМЪНТ“ ЕАД в частта относно процесната сума по процесния договор е без правно основание, т.е. без да е бил налице годен юридически факт.