Решение № 3660 от 19.10.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3660 гр. Варна, 19.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав М. Ангелов при участието на секретаря Гергана Ж. Дженкова като разгледа докладваното от Станислав М. Ангелов Гражданско дело № 20253110106989 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по предявен от Д. Д. А.а, ЕГН: **********, действаща със съгласието на баща си Д. М. А., ЕГН: **********, с адрес в ***, чрез адв. Д.

Б., срещу З. С. Ч., ЕГН: **********, с адрес в град ***, иск с правно основание чл. 150 СК, за увеличение на размера на издръжката, която З. С. Ч. е осъдена да заплаща по силата на Решение от 19.05.2017 г., постановено по гр. дело № 16691/2016 г. по описа на РС-Варна, на детето Д. Д. А.а, ЕГН: **********, чрез нейния баща и законен представител – Д. М. А., от 150 лева на 500 лева месечно, /след допуснато изменение на размера на иска в посока неговото намаляване от 750 лева на 500 лева/, с падеж на пето число на месеца, за който се дължи, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 02.06.2025 г. до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от датата на падежа й до окончателното изплащане.

Ищецът счита, че определеният размер на дължимата издръжка не е съобразен с променените икономически условия в страната и с нарастналите нужди на детето. От постановяване на решението с което е определена месечната издръжка в размер на 150 лева е изминал значителен период от време - близо девет години, което налага и нуждата от повече средства за отглеждане на детето. Сочи, че месечната издръжка на детето възлиза на близо 1000 лева, в която се включват разходи за храна, дрехи, сметка за телефон и др., тъй като тя е ученик в осми клас. Счита, че е налице трайно и съществено изменение на обстоятелствата, с оглед общото поскъпване на стоките и услугите в страната и израстването на детето.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът З. С. Ч., чрез процесуален представител адв.

Велислав Върбанов и адв. М. П. - В., е подала писмен отговор на исковата молба, с който изразява становище за частична основателност на предявения иск. Счита, че с оглед възможностите си, отчитайки, че бащата на детето също има задължения да заплаща издръжка, размерът на издръжката на детето Д. Д. А.а следва да бъде увеличен от 150 лева на 360 лева месечно, считано от датата на постановяване на решението. Счита, че искът 1 следва да бъде уважен до размер от 360 лева, като за горницата следва да бъде отхвърлен.

В открито съдебно заседание пред РС-Варна ищецът – Д. Д. А.а, чрез процесуален представител адв. Д. Б. поддържа предявения иск. Претендират се разноски.

В открито съдебно заседание пред РС-Варна ответникът – З. С. Ч., чрез процесуалните си представители адв. М. В. и адв. Весислав Върбанов поддържа отговора на исковата молба. Счита, че искът следва да бъде уважен до размер от 360 лева, като за горницата до 500 лева искът следва да бъде отхвърлен. Претендират се разноски.

В открито съдебно заседание пред РС-Варна контролиращата страна Дирекция „Социално подпомагане” – Варна, редовно призована, не изпраща процесуален представител. Постъпило е становище вх. № 76283/05.06.2025г. от контролиращата страна Дирекция „Социално подпомагане“ - Варна, в което сочи, че моли да се даде ход на делото, не прави искания по доказателствата. По съществото счита, че предвид увеличението на минималната работна заплата за страната и нарасналата възраст на детето, нарастват и ежедневните му разходи. Предвид горепосоченото счита, че е в негов интерес да бъде увеличен размера на постановената издръжка.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С определение рег. № 11110/15.08.2025 г. съдът е приел за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване, че Д. М. А., ЕГН: ********** и З. С. Ч., ЕГН: **********, са родители на непълнолетното дете Д. Д. А.а, ЕГН: **********. С Решение от 19.05.2017 г., постановено по гр. дело № 16691/2016 г. по описа на РС-Варна, ответницата З. С. Ч. е осъдена да заплаща на детето Д. Д. А.а, ЕГН: **********, чрез нейния баща и законен представител – Д. М. А., месечна издръжка в размер на 150 лева, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, с падеж пето число на месеца, за който се дължи, до настъпване на законно основание за изменение или прекратяване, на основание чл. 150 от СК.

На съда е служебно известно, че с присъда рег. № 67/04.03.2025 г. постановена по НОХД № 1226/2024 г. по описа на РС-Варна, З. С. Ч., родена на 28.07.1990г. гр. Варна, с постоянен адрес в ***, настоящ адрес в ***, пощ. код 32756, ЕГН **********. е призната за виновна в това, че в периода от 05.08.2016г. до 05.02.2024г. включително, в с. Е., общ, Белослав, обл. Варненска, след като е била осъдена с Решение №3822/30.07.2013г. по гр. дело № 5609/2013г. по описа на PC - гр. Варна, 20 св, влязло в сила на 30.07.2013г и с Решение № 2044/19.05.2017г. по гр. дело №16691/2016г. по описа на PC - гр. Варна 26 с-в, влязло в законна сила на 19.05.2017г., да издържа свой низходящ – детето си Д. Д. А.а, родена на 24.03.2010г. чрез нейния баща и законен представител Д. М. А., съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски - 10 месечни вноски по 80лв., в размер на 800 лева /за периода 05.08.2016г. - 05.05.2017г. включително/ и 81 месечни вноски по 150 лв., в размер на 12 150 лева / за периода 05.06.2017г. - 05.02.2024г. включително/, общо задължение в размер на 91 месечни вноски, общо в размер на 12 950 лева, като преди постановяване на присъдата е изпълнила задължението си и не са настъпили други вредни последици за пострадалата, поради което и на основание чл. 183, ал.3 от НК не й е наложено наказание.

От множество представени фискални бонове /лист 5 – 8 от делото/ се установяват сторени разходи за закупуване на различни стоки.

От писмо с вх. № 74068/28.08.2025 г. от ТП на НОИ – гр. Варна, се установява, че Д. М.

А. не е получавал парични обезщетения за безработица, помощи от Държавното обществено осигуряване и пенсии от ТП на НОИ - Варна за периода 01.05.2024г. до 28.08.2025г.

Изплатени са му парични обезщетения за временна неработоспособност, съгласно Удостоверение № 003- 00310900/28.08.2025г. в размер на 62,28 лева на 05.03.2025 г. и в размер на 66,46 лева на 19.05.2025 г. З. С. Ч. не е получавала парични обезщетения за неработоспособност, безработица, помощи от Държавното обществено осигуряване и пенсии от ТП на НОИ – Варна за периода 01.05.2024г. до 28.08.2025г.

От писмо с вх. № 75003/02.09.2025 г. от ТД на НАП – гр. Варна, се установява, че за Д.

2

М. А. има информация за облагаем доход. За З. С. Ч. няма получени доходи от трудова дейност и няма подавани декларации по чл. 55 ЗДДФЛ. От справка – данни за осигуряването по ЕГН за период от 01.05.2024г. до 31.08.2025г. за лицето Д. М. А. става видно, че същият получава доходи за посочения период в размер от 1506,91 до 2400 лева месечно. Като за последните три месеци реализира доходи над 2350 лева месечно.

От писмо в превод от немски на български език изпратено от „ТиДжейИкс Юръп“ ЛТД и Ко. КГ до З. Ч. става видно, че считано от 11.09.2025 г.е прекратено без предизвестие трудовото правоотношение на З. Ч..

От два броя удостоверения за раждане се установява, че Д. М. А. има още две малолетни деца - Д. Д. А., роден на 13.09.2023 г. и Е. Д. А.а, родена на 13.09.2023 г., като тяхна майка е Д. В.К..

От справка извлечение за период от банкова сметка става видно, че от месец юли 2024 г. до месец декември 2024 г. по сметка на Д. М. А. са постъпвали суми в размер на по 100 лева месечно за месеците от юли до декември 2024 г.; , превеждани от Община Белослав, с основание за преводите „присъдена издръжка гр. дело № 16691/2016 г.“ В качеството на свидетел по делото е разпитана Е. М.а А.а, баба на Д. Д. А.а по бащина линия, показанията на която преценени по реда на чл. 172 от ГПК, съдът кредитира като обективни, правдоподобни, еднопосочни и във връзка с останалия събран по делото доказателствен материал. Е. М.а А.а заявява, че живее заедно със своя съпруг, със сина си Д.

А., неговата втора жена, двете му деца от нея и внучка си Д. А.а в село Е.. За Д. А.а се грижи предимно нейния баща, като когато е била малка свидетелката я е гледала.

Понастоящем Д. А.а е ученичка в девети клас в национално училище по изкуства „Добри Христов“ в град Варна. Нейната майка живее в Германия и грижите и разходите, свързани с отглеждането на детето полага само баща й Д. А.. Месечните разходи на детето са свързани с разходи за път от село Е. до град Варна в размер на 9 лева на ден – по 4,50 лева в посока от Е. до Варна и обратно и по около 15 лева за храна. Също така детето има разходи дрехи, обувки, униформа и учебни пособия. Не й е известно майката да е заплащала разходи свързани с отглеждането на детето.

В качеството на свидетел по делото е разпитана Е.О. Ч., баба на Д. Д. А.а по майчина линия. Същата заявява, че рядко се среща със своята внучка Д.. Последно се е видяла с нея на Великден. Когато се видят и дава различни суми пари в размер от 50 до 200 лева. Нейната дъщеря З. Ч., която е майка на Д. живее в Германия. Известно й е, че дъщеря й е осъдена за неплащане на издръжка.

Съдът е изслушал Д. М. А.. Същият заявява, че живее в село Е. с родителите си децата си и новата си жена. За детето Д. се грижат всички - бабата, дядото, той и жена му.

Ежемесечни разходи свързани с отглеждането на детето Д. А.а са за храна по около 15 лева на ден, за път по 9 лева на ден и средно по около 150 лв. -200 лв. месечно за дрехи и обувки.

Сочи, че изцяло той покрива разходите за отглеждането на Д.. Получава по 100 лева от Община Белослав за издръжка на детето. Към момента не получава детски надбавки за детето Д.. Тя не получава стипендия от училище.

Спорният въпрос по делото е за размера на месечната издръжка, необходим за отглеждането на детето Д. Д. А.а. Ищцовата страна претендира същият да бъде определен в размер на 500 лева. Ответната страна претендира същият да бъде определен в размер на 360 лева.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

В разпоредбата на чл. 150 от СК е посочено, че при изменение на обстоятелствата присъдената издръжка или добавка към нея може да бъде изменена или прекратена. За да бъде изменена присъдената издръжка е необходимо да е налице трайно съществено изменение на нуждите на издържания.

От момента на присъждане на издръжката с Решение от 19.05.2017 г., постановено по гр. дело № 16691/2016 г. по описа на РС-Варна, в размер на 150 лева, до предявяване на иска 3 са изминали около девет години, което безспорно се свързва с нарастване на възрастта на детето, а от тук и на разходите за покриване на ежедневните нужди от храна, облекло, консумативи, както и на средства за посрещане на разходите за обичайните епизодични заболявания, съпътстващи израстването и разходи за културни и социални мероприятия. При това положение и държейки сметка за икономическите отношения в страната, увеличението на минималната работна заплата, съдът приема, че е налице трайно и съществено изменение на обстоятелствата, при които майката е била осъдена да заплаща месечна издръжка в полза на своето дете.

Съгласно разпоредбата на чл. 142 от СК, размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи. Минимланата издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата.

От 01.01.2025 г. минималната работна заплата в България е 1077 лева. Съответно размерът на минималната издръжка е 269,25 лева. Издръжката, която майката е била осъден да заплаща в полза на своето дете с решението през 2017г. в размер на 150 лева е под минималния размер на издръжка, който се дължи през 2025 г.

По данни на Националния статистически институт, въз основа на наблюдението на домакинските бюджети, тримесечният общ разход средно на лице от домакинство през първото тримесечие на 2025 г. е 2860 лв., което е 953,33 лева месечно. След изключване на групите разходи, които обичайно не са необходими за издръжката за непълнолетно лице (за алкохол, тютюневи изделия, данъци, социални осигуровки, регулярни трансфери към други домакинства, влог, изплатен дълг и даден заем), размерът на средния разход на човек за тримесечие възлиза на 1947,11 лева или 649,04 лева за месец. Съобразявайки, че детето е на петнадесет годишна възраст, съдът намира, че общата месечна издръжка, която следва да бъде осигурявана от родителите е в размер на 650 лева.