Определение № 25910 от 17.12.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25910 гр. София, 17.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно частно гражданско дело № 20251100513575 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба Г. Д. Ч. срещу определение от 04.11.2025 г., постановено по гр.д. № 7435/2025 г. на СРС, ГО, 164 състав, което се обжалва в частта, в която съдът е приел за недопустим предявения от частния жалбоподател – ответник по делото насрещен отрицателно установителен иск срещу ищеца –„Топлофикация София“ ЕАД и е върнал насрещната искова молба.

В частната жалба се съдържа оплакване, че Софийският районен съд неправилно е върнал насрещната искова молба, като жалбоподателят е изложил аргументи за това. Моли обжалваното определение да бъде отменено, а съдопроизводствените действия да продължат и по насрещният иск, като бъде допуснати и задачите, поставени от жалбоподателя към ССчЕ и СТЕ.

Ответникът по частната жалба и ищец в първоинстанционното производство е взел становище за неоснователността на частната жалба.

Съдът, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба, и се запозна с доказателствата по делото, прие следното:

Частната жалба е подадена в срок, като същата е допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения :

Пред Софийския районен съд по ч.гр.д. № 64645/2024 г. по описа на СРС, ГО, 164 състав срещу жалбоподателя, в полза на ответника по частната жалба –„Топлофикация София“ ЕАД на 96.11.2024 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за сума от 1 103.72 лева – главница за доставена топлинна енергия, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1

01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, за периода от 29.10.2024 г. (датата на подаване на заявлението) до изплащане на вземането; мораторна лихва върху главницата в размер на 228.14 лева за периода от 15.09.2022 г. до 18.10.2024 г.; главница за дялово разпределение в размер на 30.15 лева за периода от 01.10.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва, за периода от 29.10.2024 г. (датата на подаване на заявлението) до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главицата за дяловото разпределение в размер на 8.06 лева, представляваща обезщетение за забава, дължимо за периода от 16.12.2021 г. до 18.10.2024 г., съдебни разноски в размер на 77.40 лева, от които 27.40 лева –сума заплатена за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в определен от съда минимален размер на 50.00 лева.

Заповедта за изпълнение не е влязла в сила, тъй като длъжникът и жалбоподател в настоящото производство е подал на 18.12.2024 г. възражение по чл.414, ал.1 ГПК, което е в срок и с което е оспорил дължимостта на вземанията на заявителя по подробно изложени в същото съображения.

В изпълнение на дадените от заповедния съд указания по чл.415, ал.1, т.1 ГПК на 07.02.2025 г. е предявен иск по реда на чл.422 ГПК, въз основана който е образувано гр.д. № 7435/2025 г. на СРС, ГО, 164 състав, и към момента производството е висящо.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът и жалбоподател в настоящото производство Г.

Д. Ч. е предявил насрещен иск, с който е поискал от съда да се произнесе с решение, с което да приеме за установено, че ответника Ч. /ищец по НИ/ не дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумите, претендирани в производство гр.д. № 7435/2025 г. на СРС, ГО, 164 състав, образувано по ИМ на „Топлофикация София“ЕАД. Районният съд е приел насрещният иск за недопустим, тъй като петитума на този иск, заявен като отрицателен установителен съвпада изцяло с предявения от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД установителен иск, по реда на чл.422, ал.1 от ГПК. Посочил е, че при отхвърляне на предявените от първоначалния ищец искове по реда на чл.422, ал.1 от ГПК ответникът по производството ще получи отговор на поставените от него въпроси, с предявения ОУИ по чл.124, ал.1 от ГПК относно твърдяната недължимост на претендираните от „Топлофикация София“ ЕАД, вземания, поради което и с атакуваното определение не го е приел за съвместно разглеждане и е върнал насрещната искова молба.

Софийският районен съд правилно е върнал насрещната искова молба.

Съгласно формираната последователна практика на Върховния касационен съд предявяването на иск по общия ред на чл. 124, ал. 1 ГПК, за установяване недължимост на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, е недопустимо, поради липса на правен интерес, произтичаща от съществуването на друг специален ред за защита на длъжника, предвиден в чл. 413, чл. 414, чл. 423 и чл. 424 ГПК (в този смисъл определение № 278 от 19.05.2022 г. на ВКС по т. д. № 1811/2021 г., I т. о., ТК, определение № 292/3.06.2011 г. по ч. гр. д. № 156/2011 г., I. г. о., определение № 335/27.06.2012 г. по ч. гр. д. № 311/2012 г. I г. о., определение № 643/02.11.2009 г. по ч. т. д. № 680/2009 г. на II т. о., определение № 258/18.03.2010 г. по ч. т. д. № 68/2010 г. на I т. о., определение № 824/30.12.2011 г. по т. д. № 181/2011 г. на II т. о., определение № 117/11.02.2013 г. по ч. т. д. № 1004/2013 г. на II т. о., решения по гр. д. № 1112/2021 г. на ІІІ г. о. и по гр. д. № 942/2020 г. на І г. о. и др.). В рамките на заповедното производство длъжникът разполага с пълен обем на защита, както и в рамките на едно исково производство като същевременно е улеснен, защото законът изисква само депозирането на възражение от негова страна (дори без да е необходимо мотивиране на това възражение), каквото в случая Г. Ч. е подал в срок, за да бъде заявителят задължен да установява вземането си по исков ред, в предвидения в чл.415, ал. 1 ГПК срок, а в случай, че упражни това право длъжникът има на разположение всички правоизключващи и правопроменящи възражения.

В дадената хипотеза длъжникът е упражнил паралелна защита, тъй като на 04.08.2025 г. е предявил насрещния иск, а на 18.12.2024 г. е подал възражение срещу издадената 2 заповед за изпълнение, след което е предявен иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК, по който е образувано гр.д. № 7435/2025 г. на СРС, ГО, 164 състав. Отрицателният установителен иск е изведен при твърдения за правоизключващи факти, които могат да бъдат наведени в рамките на производството по чл.422 ГПК, поради което защитата по отрицателния установителен иск е същата по обхват като тази, която ответникът по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, би упражнил, поради което липсва интерес от паралелното й провеждане. Същевременно това би довело до затрудняване на производството по чл.422 ГПК, което следва да бъде спряно, за съобразяване на силата на пресъдено нещо на решението по отрицателния установителен иск, доколкото предметът на положителния е по – широк и няма основание за прекратяване.

Следователно при предявен иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК, при който се прилага фикцията за датата на предявяване на иска – от датата на заявлението, тоест от 29.10.2024 г., по-късното заявяване на отрицателния установителен иск като насрещен става безпредметно, тъй като предметът на положителния установителен иск обхваща и този на отрицателния: спорното материално право, за което е поискано издаване на заповед за изпълнение, съответно за което е предявен иск за несъществуването му (в този смисъл Решение № 46/08.04.2013 г. по . д. № 96/2012 година на ВКС, II т.о.). С оглед на изложеното и предвид липсата на правен интерес от предявената претенция, насрещният иск е недопустим и в приложение на чл.130 ГПК подадената насрещна искова молба подлежи на връщане, както правилно е приел и районния съд.

С оглед на така изложеното, въззивният съд следва да потвърди Предвид горното, Софийският градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определението от 04.11.2025 г., постановено по гр.д. № 7435/2025 г. на СРС, ГО, 164 състав, в обжалваната част, в която е върната насрещната искова молба с вх.№ 264105/04.08.2025 г. на Г. Д. Ч..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3