Определение № 2821 от 13.10.2026, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2821 гр. София, 13.10.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Бонка Йонкова

Членове:

Петя Хорозова

Иванка Ангелова като разгледа докладваното от Бонка Йонкова Касационно търговско дело № 20268002901022 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на П. Е. Б. от гр. Велико Търново чрез адвокат Й. П., против решение № 15 от 03.02.2026 г., постановено по в. гр. д. № 438/2025 г. на Апелативен съд - Велико Търново. С посоченото решение е потвърдено решение № 278 от 01.06.2025 г. по гр. д. № 672/2023 г. на Окръжен съд - Велико Търново, с което П. Е. Б. е осъден да заплати на „БИЛД-НН“ ЕООД сумата 60 000 лв. с ДДС /частичен иск от 110 191.14 лв. с ДДС/, представляваща дължимо възнаграждение по устен договор за изработка с предмет извършване на СМР - труд и материали, на обект „Къща в гр. Дебелец, ул. „Ал. Стамболийски“, разположена в имот с идентификатори *** и *** по ККР“, за която е издадена фактура №

0000000260/21.08.2023 г., съгл. протокол за извършени СМР към месец март 2023 г., заедно със законната лихва от датата на предявяване на иска 07.09.2023 г., до окончателното плащане, и разноски в размер на 11 400 лв.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост, нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Излагат се оплаквания, че в нарушение на разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК съдът е допуснал събиране на свидетелски показания за установяване на договор за изработка, като е приел за начало на писмено доказателство представената от ищеца електронна кореспонденция, въпреки оспорването на авторството на съдържащите се в нея изявления от името на ответника - касатор; че съдът е кредитирал свидетелските показания, без да отчете обстоятелството, че свидетелите се намират в пряка трудовоправна и икономическа зависимост от 1 ищцовото дружество и че биха могли да посочат единствено „факти от обективната действителност“, но не и да установят съдържанието на договора - кой с кого е договарял, каква е била цената, какъв е бил срокът за изпълнение; че въззивният съд е приложил доказателствената санкция по чл.

161 ГПК, приемайки за доказано наличието на сключен договор и съществуването на задължение за заплащане на възнаграждение за СМР в претендирания от ищеца размер, без да са налице процесуалните предпоставки за това; че въззивният съд е нарушил съществено разпоредбата на чл. 162 ГПК като е приел иска за доказан по размер, независимо от това, че при договорите за изработка стойността на вложения труд и на строителните материали е строго количествено измерима и проверима величина, която задължително подлежи на доказване чрез специализирани експертни знания и първични счетоводни документи.

В представено с жалбата изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК допускането на касационно обжалване се поддържа на основанията по чл. 280, ал. 2, предл. 1, предл. 2 и предл. 3 ГПК с твърдения, че съществува вероятност въззивното решение да е нищожно - поради „дълбоко вътрешно противоречие“ между мотивите и диспозитива, граничещо с „абсолютна липса на формирана правораздавателна воля“, и недопустимо - поради произнасяне извън предмета на спора, както и че решението е очевидно неправилно поради заобикаляне на императивната забрана на чл. 164, ал. 1, т.

3 ГПК, злоупотреба с доказателствената фикция по чл. 161 ГПК, процесуален произвол при определяне размера на вземането чрез чл. 162 ГПК, очевидна необоснованост и явно нарушение на правилата на формалната логика (чл.12 и чл. 236 ГПК), очевидно нарушение на материалния закон (подмяна на същността на договора за изработка (чл.266 вр. чл. 8 и чл. 26 ЗЗД). Наред с основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК в изложението е обосновано и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с твърдения, че с въззивното решение съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроси, отнасящи се до материалния обхват, пределите и процедурните предпоставки за прилагане на доказателствената фикция (санкцията) по чл. 161 ГПК (въпроси № 1 и № 2), преодоляване на забраната по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК „в дигитална среда“ (въпрос № 3), границите на съдийската преценка по чл. 162 ГПК при оценяване на имуществени вземания и стандартите за оценка на доказателствата по чл. 12 и чл. 236 ГПК спрямо зависими свидетели (въпроси № 4 и № 5), а именно : „1. Допустимо ли е чрез прилагането на процесуалната санкция по чл. 161 ГПК съдът да приема за установени правни факти, формиращи съдържанието на сделката (например наличие на облигационна връзка, авторство на изработката, възникнало договорно задължение и съвпадение на насрещни волеизявления), или фикцията обхваща единствено обективни физически и фактически обстоятелства, за чието установяване обективно са били необходими и възможни специални знания; 2. Длъжен ли е съдът, в изпълнение на правомощията си по ръководене на делото, преди да приложи санкцията на чл. 161 ГПК и да приеме за доказани твърдените от 2 насрещната страна факти, изрично да укаже на страните и на вещото лице точен ден и час за провеждане на оглед и да отправи конкретно предупреждение за процесуалните последици от неосигуряване на достъп точно в този специфичен, съдебно определен момент; 3. Приложимо ли е ограничението за допускане на свидетелски показания по чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК при спорове за наличие на договорни отношения на стойност над 5000 лева, когато представеното „начало на писмено доказателство“ е оспорен частен електронен документ (имейл) без КЕП, чието авторство не е установено в производството по чл. 193 ГПК; 4. Допустимо ли е съдът да определя размера на строго количествено измеримо и емпирично проверимо имуществено вземане (цени на строително - монтажни работи) по „своя преценка“ съгласно разпоредбата на чл. 162 ГПК, базирайки се изключително върху съдържанието на оспорен частен електронен документ, замествайки изискуемата се по закон специализирана технико - икономическа експертиза;

5. Какъв е стандартът за преценка на достоверността на свидетелски показания на лица, намиращи се в пряка трудовоправна и икономическа зависимост от страната - ищец, когато тези показания се намират в пряко и непреодолимо противоречие с първични писмени счетоводни документи и официални банкови преводи с достоверна дата, установяващи изпълнение и плащане за идентични правоотношения с трето, напълно независимо лице“. В подкрепа на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се препраща към практика на ВКС, обективирана в решение № 119/04.03.2020 г. по т. д. № 2734 /2015 г. на II т. о., решение № 90/21.01.2020 г. по т. д. № 1919/2018 г. на I т. о. (по първия въпрос), решение № 23/26.04.2017 г. по гр. д. № 2732/2016 г. на IV г. о., решение № 111/12.07.2018 г. по т. д. № 1892/2017 г. на I т. о., решение № 119/04.03.2020 г. по т. д. № 2734 /2015 г. на II т. о. (по втория въпрос), определение № 414/10.05.2012 г. по т. д. № 852/2011 г., определение № 153/14.01.2026 по гр. д. № 1569/2025 г., решение № 546 по гр. д. № 856/2009 г. на IV г. о. (по третия въпрос), Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 22/30.01.2012 г. по гр. д. № 145/2011 г. на I г. о., решение № 162/12.11.2018 г. по гр. д. № 1032/2018 г., решение № 140/26.06.2014 г. на IV г. о. (по четвъртия въпрос), решение № 176/28.05.2011 г. по гр. д. № 759/2010 г. на II г. о. и решение № 250/21.12.2015 г. по гр. д. № 3897/2015 г. на I г. о. (по петия въпрос). За въпроси № 1, № 2, № 4 и за въпроса „Може ли обикновено електронно писмо (имейл), несъдържащо квалифициран електронен подпис (КЕП) и изпратено от адрес в платформа за безплатни услуги (напр. Gmail), чийто титуляр не е безспорно установен и верифициран чрез доставчика на удостоверителни услуги, да съставлява валидно „начало на писмено доказателство“, изходящо от страната, и да служи като основание за допускане на свидетелски показания за установяване на договори на стойност над 5 000 лева“ допускането на касационно обжалване се поддържа и на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е подаден отговор от ответника по касация „БИЛД-НН“ ЕООД със седалище в гр. Велико Търново - чрез адвокат В. К., в 3 който са изложени съображения за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. С отговора е поискано присъждане на разноски за производството пред касационната инстанция.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване.

За да потвърди решението на Окръжен съд - Велико Търново, с което П.

Е. Б. е осъден да заплати на „БИЛД-НН“ ЕООД претендираното с предявения частичен иск възнаграждение за извършени СМР по устен договор за изработка в размер на 60 000 лв. (равностойност на 30 677.51 евро), Апелативен съд - Велико Търново е приел, че въпреки липсата на сключен между страните писмен договор, в хода на делото са събрани достатъчно косвени доказателства, съвкупността от които установява по несъмнен начин постигането на съгласие относно съществените елементи на договора за изработка, възлагането на работите, за които се търси възнаграждение, от ответника - възложител, тяхното изпълнение от ищеца и приемането на резултата от изпълнението без възражения от възложителя.

Въззивният съд е преценил като безспорно обстоятелството, че с постановление за възлагане от 21.07.2021 г. ответникът П. Б. е придобил правото на собственост върху урегулиран поземлен имот в гр. Дебелец, на ул.

„Ал. Стамболийски“ № 24, заедно с построената в имота сграда с идентификатор *** със застроена площ 192 кв. м. Изслушан по реда на чл. 176 ГПК в производството пред първата инстанция, ответникът е заявил, че не е възлагал извършването на СМР в собствения си имот на дружеството - ищец и не е договарял цени за изпълнение на СМР, както и че работници на дружеството не са извършвали строителни дейности, че той не е получавал протокол за СМР от ищеца и не е изпращал до него коригиран протокол със заглавие „Калкулации“ по електронна поща, ведно със снимки за недостатъци в изпълнението на отделни работи в сградата. Отрекъл е и ползването на електронна поща с адрес, от който е изпратен коригираният протокол „калкулации“, и ползването на мобилен номер, от който са изпращани съобщения до ищеца във връзка с извършване на строителни и ремонтни дейности в имота в гр. Дебелец в периода 2022 г. - 2023 г..

С цел изясняване на спорните факти относно изпълнението на строително - ремонтните работи въззивният съд е обсъдил подробно 4 показанията на разпитаните в първоинстанционното производство свидетели, ангажирани от ищеца. Свидетелите Х. Х., Н. Н. и Ц. П., които са имали сключени трудови договори с „БИЛД-НН“ ЕООД през релевантния за спора период, са депозирали показания, че познават ответника П. Б. и че в периода от м. юли 2022 г. до м. март 2023 г. са работили на неговия обект в гр.

Дебелец. Всеки от свидетелите е посочил изчерпателно конкретните видове работи, които са изпълнени на обекта - в двора и в сградата, и е обяснил, че всички дейности са съгласувани с ответника, който пряко наблюдавал работния процес, изразявал одобрението си за резултатите от изпълнението и често възлагал допълнителни работи по своя преценка. Свидетелят Ц. П. е заявил, че по време на престоя си на обекта е правил снимки на използваната за строителните и ремонтни работи техника, собственост на работодателя му, които са приложени по делото. Фактът, че работници на ищеца са извършвали строителни и ремонтни работи в имота на ответника, е потвърден и от свидетеля К. С., който по същото време е извършвал тенекеджийски дейности по покрива на сградата, и от свидетеля Й. Й.ов, който е контактувал с управителя на ищцовото дружество - Николай Крушевски, по време на изпълнение на работите, а впоследствие е присъствал на среща между Крушевски и ответника в адвокатска кантора, по време на която двамата са спорили за цени и за качество.