Решение № 14547 от 14.12.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14547 гр. С, 14.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: С И при участието на секретаря П А като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20221110139472 по описа за 2022 година

Предявен е иск от “Е П” АД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление: гр.С, бул.”Ц Ш” №.., бл.Б М Б Ц представлявано от К К, Д С С и Х Б Б, черз адв.З., със съдебен адрес гр.С, ул.”Н Р” № 57, партер, за признаване за установено по отношение на ответника „Е“ ООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.”В” №..., представлявано от С. И. С., че последното дължи на ищеца сума в размер на 8519.67 лв., представляваща главница за доставена и потребена, но незаплатена електрическа енергия за периода от 01.12.2020 г. до 28.02.2021 г., за клиентски номер .... /обект с адрес гр.Б, ул.“А“ №../, ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК - 14.04.2022 г. до изплащане на вземането, и сумата от 947.36 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 21.01.2021 г. до 30.03.2022 г.

Претендира се присъждане на направените в настоящето производство разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува облигационно правоотношение, възникнало по силата сключен комбиниран договор за покупко-продажба на ел.енерегия. Твръди се, че ищецът е доставчик на електрическа енегрия на обособена територия, съгласно издадената му лицензия. Поддържа се, че ответникът не е заплатил дължимите суми за ползвана електрическа енергия, за което има 10-дневен срок, определен както в ОУ, така и в клаузите на индивидуално сключения с ответника договор. Поддържа се, че ищецът има право на обезщетение за заваба върху неизплатанета главница, считано от падежа й.

В срока за отговора, ответникът по делото е депозирал такъв, с който оспорва исковете. Ответникът твърди, че не е обвързан от договор с ищцото дружество за доставка на ел.енергия през м.декември 2020 г. Освен това оспорва като недостоверна датата на сключване на представения комбиниран договор от 01.01.2021 г., както и обстоятелството, че ищецът му е доставял ел.енергия в твърдените количества и съответното качество. С отговора са оспорени представените с исковата молба фактури и справки за консумация на клиент и за възникнали задължения и постъпили плащания.

По така изложените съображения, от съда се иска да отхвърли предявените искове, като присъди на ответника направените от него разноски по делото.

1

В съдебно заседание ищецът се представлява от упълномощен представител, който поддържа исковете. Ответниъкт не изпраща представител.

По делото са ангажирани писмени доказателства, назначени и изслушани са съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79 ЗЗД вр. чл.98а от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД и имат за предмет установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парични задължения.

От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 20232/2022 г. по описа на СРС е видно, че въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК в полза на дружеството ищец е била издадена заповед за изпълнение за сумите от 8519.67 лв., представляваща задължение за доставена и потребена електрическа енергия за периода от 01.12.2020 г. до 28.02.2021 г., ведно със законна лихва от 14.04.2022 г. до изплащане на вземането, както и мораторна лихва в размер на 947.36 лв. за периода от 21.01.2021 г. до 30.03.2022 г. С възражение от 17.06.2022 г., ответникът е оспорил вземането поради погасяването му по давност.

От така посоченото се установява, че ищецът е провел заповедно производство по отношение на процесните вземания и исковета са предявени в срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същите се явяват процесуално допустими.

По основателността на исковете, съдът намира следното:

За да бъде уважен предявения главен иск, следва да бъде установено наличието на облигационно правоотношение между страните по делото, по силата на което ищецът да е доставял на ответника през исковия период електрическа енергия по количество и цени, формиращи цената на иска, която да не е заплатена от ответника.

В случая ищецът, спредходно наименование „ЧЕЗ Е Б“ АД, е лицензиран снабдител на електрическа енегрия за обособена територия, в която се намира процесния обект с адрес г р . Б , ул.“А“ №.., съобразно отразеното в представената лиценция №../29.11.2006 г.

Ответникът пък има качеството небитов клиент по смисъла на § 1, т. ЗЗа от ДР на ЗЕ.

Съгласно чл.117, ал.1 от ЗЕ /в ред. до изм. с ДВ бр.83/2018 г./, преносното, съответно разпределителното, предприятие е длъжно да присъедини всеки обект на потребител на електрическа енергия, разположен на съответната територия, който: има изградени електрически уредби в границите на имота си, отговарящи на техническите норми и на изискванията за безопасна работа; е изпълнил условията за присъединяване към преносната, съответно разпределителната, мрежа, и е сключил писмен договор с преносното, съответно разпределителното, предприятие по цена за присъединяване, определена съгласно съответната наредба по чл.36, ал.3 от ЗЕ. Условията за присъединяване към преносната и разпределителните ел.мрежи са конкретизирани в Наредба № 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи.

Присъединяването на обекта на отвеника към преносната мрежа е видно от заключението по съдебно-техническата експертиза, в което е отразено, че се касае за присъединен към ел.мрежа обект, в който измерването на консумираната ел.енергия е ставало със средство за търговско измерване фабричен № 94815698 в техническа изправност, с посочени показания в началото и в края на исковия период.

Отношенията между страните по повод продажбата на електрическа енергия се уреждат от публично известни общи условия по арг. от чл. 98а от Закона за енергетиката.

2

Такива са представени по делото, като са ангажирани доказателства и за изпълнение на процедурата по чл.98а, ал.2 ЗЕ, а именно за публикуването им в един централен и един местен ежедневник /в тази насока е отразеното в приложените на л.56-57 от заповедното дело сертификати за публикувана реклама във вестник „Посредник“ и вестник „Телеграф“/.

Видно от заявление за отсрочване/разсрочване на задълженията от 06.04.2021 г., подадено от законния представител на ответника, със същото е направено искане задълженията за периода от 20.10.2020 г. до 22.03.2021 г. да бъдат отсрочени/разсрочени поради затруднения с плащанията, произтичащи от влошената епидемична обстановка. С оглед на това, на 19.04.2021 г. страните са сключили споразумителен протокол, в който потребителят е признал задълженията си по 6 изрично посочени фактури, издадени в периода от 30.09.2020 г. до 28.02.2021 г. на обща стойност 21 452.22 лв., а продавачът е приел разрочването им по изготвен погасителен план с падеж на последната вноска 28.09.2021 г. Това споразумение следва да бъде ценено от съда като извънсъдебно признание на задълженията, включени в предмета му, сред които са и процесните такива.

В същото време страните са сключили на 01.01.2021 г. и комбиниран договор №..., в сила от 01.01.2021 г., с който са уредени отношенията им при свободно договорени цени.

От заключенията и по двете допуснати и изслушани експертизи, които съдът кредитира като обективни, безпротиворечиви, отговарящи в пълна степен на поставените въпроси и съответстващи на останалия доказателствен материал, се налага извод, че претендираните в настоящето производство задължения на ответника съответстват на доставеното количество ел.енергия, съобразно извършения редовен реален отчет на средството за търговско измерване, свързано с обекта на отвеника. От заключението по съдебно-счетоводната експертиза, е видно, че за исковия период има извършено частично плащане на задължението по фактурата от 31.12.2020 г., като след отчитането му, дължима остава сумата от 8 519.67 лв.

С предявения иск ищцовата страна твърди един отрицателен факт - липса на плащане по договора за процесния период, който не подлежи на доказване от същата, а на оборване от ответната страна с надлежни за това доказателства, удостоверяващи извършено плащане на дължимата цена, което може да стане само с писмени такива. По делото не са представени платежни документи, установяващи погасяване на сумата от 8 519.67 лв. или на част от нея, поради което съдът приема, че тя се дължи от ответника.

От страна на ответника /с възражението по заповедното дело/ е направено възражение на погасяване на вземанията на ищцовото дружество по давност, което съдът намира за неоснователно по следните съображения: По отношение на характера на вземанията за ел. енергия и периодът от време, с течението на който те се погасяват при бездействие от страна на топлоснабдителното предприятие, ВКС прие в свое ТР на ОСГТК № 3/2011 г., че става въпрос за периодични плащания, за които се прилага разпоредбата на чл.111, б.”в” ЗЗД.

С разпоредбата на чл.114 ЗЗД, уреждаща давността ясно е определен началният момент, от който давността започва да тече и това е денят, в който вземането е станало изискуемо. По делото са представени Общи условия, одобрени с решение № ОУ059/07.11.2007 г. на ДКЕВР и изменени и допълнени с решение № ОУ-03/26.04.2010 г. на ДКЕВР, в които е фиксиран падеж на задълженията. Видно от чл.19, ал.2 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Електрохолд продажби“ АД, периода за плащане на задълженията е 10 дни, като в ал.5 е предвидена възможност да се определи и друг срок за плащане със съобщенията, изпращани до потребителите. В случая, във всяка една от представените по делото фактури, издадени през исковия период, е предоставен различен срок за плащане, с по-късен от установения в ОУ падеж. С оглед на това, погасени по давност биха били само задължения, чийто падеж е преди 14.04.2019 г. /3 години преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от 3

ГПК и на която дата на основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.116, б.“б“ от ЗЗД/. В случая такива задължения не са включени в исковия период, поради което възражението на ответника е изцяло неоснователно.

С оглед изложеното, съдът намира, че иска за главница се явява основателен и доказан до пълния му предявен размер от 8519.67 лв.

Както бе посочено по-горе, задължението за заплащане на сметките е с определен срок и се извършва ежемесечно, като при неизпълнение се дължи законна лихва за забавено плащане /по арг. от чл.35 от ОУ/. Видно от заключението по съдебно-счетоводната експертиза, размера на това вземане за исковия период е 947.36 лв., т.е. съвпадащ изцяло с предявнеия иск, поради което и претенцията за това акцесорно вземане следва да се уважи изцяло.

С оглед изхода на спора, единствено ищецът има право на разноски, каквото изрично искане е направил с исковата молба. В съответствие с възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, съдът в настоящето исково производство следва да разпредели разноските и във воденото преди това заповедно такова. От данните по делото се установиха разноски на ищеца за адвокатско възнаграждение в общ размер по двете дела 240.00 лв., за държавна такса по двете дела от 390.79 лв. В настоящето производство ищецът е заплатил и депозит на изготвяне на експертизи в размер на 800.00 лв. Тези разноски, с оглед изхода на делото, следва да бъдат поставени в тежест на ответника.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Е“ ООД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление гр.С, ул.”В” №..., представлявано от С. И. С., че дължи на “Е П” АД /с предходно наименование “ЧЕЗ Е Б” АД/, ЕИК ... със седалище и адрес на управление: гр.С, бул.”Ц Ш” №.., бл.Б М Б Ц представлявано от К К, Д С С и Х Б Б , следните суми, за които на 09.05.2022 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№ 20232/2022 г. по описа на Софийски районен съд: сума в размер на 8519.67 лв., представляваща главница за доставена и потребена, но незаплатена електрическа енергия за периода от 01.12.2020 г. до 28.02.2021 г., за клиентски номер .... /обект с адрес гр.Б, ул.“А“ №../, ведно със законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК - 14.04.2022 г. до изплащане на вземането, и сумата от 947.36 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 21.01.2021 г. до 30.03.2022 г.

Разпечатката съдържа 39 от 44 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/11598c44-200d-41d5-86e9-06dc1952b79b