Решение № 865 от 22.06.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 865 гр. Велико Търново, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело № 20264110100493 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, в която се излагат твърдения, че между „МИКРО КРЕДИТ” АД и ответника е сключен Договор за заем *** като на последния е предоставена сумата от 500 лв., която следвало да върне заедно с начислената възнаградителна лихва от 51,70 лв. в срок до 13.07.2025г. на 5 месечни вноски. Твърди се, че договорът е сключен при годишен лихвен процент от 40,47 % и годишен процент на разходите /ГПР/ от 48,90 %. Изтъква се, че между същите страни е сключен и Договор за допълнителни услуги към заем ***, с който на кредитополучателя е предоставен пакет от допълнителни услуги „Комфорт” срещу заплащане на възнаграждение от 282,15 лв., разпределено на равни вноски съгласно погасителния план по договора за кредит. Изтъква се, че ответникът не е изпълнил задълженията си по договорите и е изпаднал в забава като са останали непогасени следните вземания: 500 лв. за главница, 51,70 лв. за договорна лихва за периода от 13.03.2025г. до 13.07.2025г., 282,15 лв. за възнаграждение за допълнителни услуги „Комфорт” за периода от 13.03.2025г. до 13.07.2025г. и 37,45 лв. за обезщетение за забава за периода от 14.04.2025г. до 12.11.2025г. Навеждат се доводи, че с Приложение №1 от 23.06.2025г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 30.03.2023г., вземанията са прехвърлени на ищеца, който като пълномощник на първоначалния кредитор е съобщил на длъжника за цесията като е последвало неизпълнение. Ищецът твърди, че за вземанията е издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело ***, по описа на Плевенския районен съд, спрямо която е подадено възражение. Изтъква се, че претендираните суми са дължими, поради което се отправя искане до съда за постановяване на решение, с което да бъде установено съществуването на вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение както и за 1 присъждане на разноски.

Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, не е представил отговор на исковата молба като във възражението си по чл. 414 от ГПК не е изложил твърдения относно недължимостта на вземанията.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Предмет на делото са обективно съединени искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:

На 29.01.2025г. между „МИКРО КРЕДИТ” АД в качеството на заемодател и Г. Х. в качеството на заемател е сключен Договор за заем MicroCredit №9072-00212130, съгласно който на последния е предоставена сумата от 500 лв. Заемателят се задължил да я върне в срок до 13.07.2025г. заедно с възнаградителна лихва от 51,70 лв., на 5 равни месечни вноски с падежи посочени в погасителен план. Годишният процент на възнаградителната лихва е определен на 40,47 %, а ГПР по кредита - на 48,90 %. Между същите страни е сключен и Договор за допълнителни услуги към заем ***, с който срещу заплащане на възнаграждение от 282,15 лв., разпределено на равни вноски съгласно погасителния план по договора за заем, на заемателя е предоставен пакет от допълнителни услуги „Комфорт”, включващ посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноски, безплатно внасяне на вноски от името и за сметка на клиента по банкова сметка на „МИКРО КРЕДИТ” АД, безплатно предоговаряне и разсрочване на заема, разглеждане до минути, преференциално обслужване и право на участие в специални промоции. На 30.03.2023г. между „МИКРО КРЕДИТ” АД в качеството на цедент и ищеца в качеството на цесионер е сключен Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания като с Приложение №1 от 23.06.2025г. на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД са прехвърлени непогасените вземания по процесния договор за заем за главница, лихви и възнаграждение за допълнителни услуги в общ размер на 847,29 лв. Цедентът предоставил на цесионера писмено потвърждение за извършеното прехвърляне на вземания и го упълномощил да уведоми длъжника за цесията като съобщението до последния се върнало с отбелязване, че адресатът се е преместил. На 12.11.2025г. ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника относно прехвърлените вземания, във връзка с което е образувано частно гражданско дело ***, по описа на Плевенския районен съд. Съдът уважил искането на заявителя като на 13.11.2025г. издал заповед за изпълнение, спрямо която е подадено възражение.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Процесният договор за кредит е потребителски по своя характер като за него са приложими разпоредбите на ЗПК. Вземанията по договора валидно са прехвърлени по смисъла на чл.

99, ал. 1 от ЗЗД от първоначалния кредитор на ищеца като цесията е породила действие по смисъла на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД спрямо ответника, независимо че последният не е уведомен за извършването й преди образуване на настоящото дело. Съгласно разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД предишният кредитор трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането и от този момент цесията има действие спрямо длъжника и третите лица. Тъй 2 като прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и стария кредитор, съобщението за прехвърлянето на вземането следва да бъде извършено от стария кредитор, за да създаде достатъчна сигурност за длъжника за извършената замяна на стария кредитор с нов. Затова и съобщението от новия кредитор няма предвиденото в чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД действие. Това, обаче не възпрепятства цесионерът да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземането като представител на цедента. Според чл. 36 от ЗЗД представителната власт възниква по волята на представлявания като в закона не са предвидени ограничения на тази власт относно уведомяването за цесията. С оглед на това и предвид принципа за свобода на договарянето няма пречка старият кредитор да упълномощи новия кредитор за извършване на уведомлението за цесията. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и 4 от ЗЗД като длъжникът може да се защити срещу неправомерно изпълнение в полза на трето лице като поиска доказателства за представителната власт на новия кредитор. В разглеждания случай такова доказателство, обективирано в пълномощното на първоначалния кредитор е надлежно връчено на ответника с препис от исковата молба.

В изпълнение задължението на съда служебно да се произнесе по недействителността на сделката или на отделни нейни клаузи, когато липсва възражение от заинтересованата страна и нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства, се установява че договорът за допълнителни услуги въвежда допълнителни разходи по кредита от 282,15 лв. за възнаграждение на допълнителни услуги „Комфорт”, които не са включени в ГПР и с тях се надвишава размерът определен в чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Услугите се намират в противоречие със забраната по чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, тъй като с тях кредиторът възлага на потребителя плащане на възнаграждение за действия свързани с усвояване и управление на кредита. Услугата безплатно предоговаряне и разсрочване на заема е в зависимост не само от плащане на възнаграждението за нея, но и от волята на кредитора, което е показателно за неравноправния характер на клаузата, с която е уговорена съгласно чл. 143, ал. 2, т. 3 от Закона за защита на потребителите. От изложеното се установява, че с този договор се цели заобикаляне на изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК като е налице включване на допълнително възнаграждение във връзка с предоставяне на заема в отделно правоотношение, поради което и на основание чл. 19, ал. 5 от ЗПК клаузите, с която то е уговорено са нищожни. Изложените съображения навеждат на извод за нарушаване и на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ЗПК за определянето на ГПР от 50 % в договора за кредит по ясен и разбираем начин, на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на взетите предвид допускания при изчисляване на ГПР и на чл. 19, ал. 4 от ЗПК за ненадвишаване на ГПР над пет пъти размера на законната лихва, който към 29.01.2025г. е 64,75 %. Това води до недействителност на договора за заем съгласно чл. 22 от ЗПК, като кредитополучателят следва да върне само чистата стойност на кредита, без начислените лихви и възнаграждение за допълнителни услуги. В разглеждания случай липсват доказателства за погасяване на главницата по заема от 255,65 евро, за която е издадена заповедта за изпълнение по частно гражданско дело ***, по описа на Плевенския районен съд поради което същата е дължима и в тази част претенцията по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД е 3 основателна и следва да бъде уважена. Претенциите относно установяване съществуване на вземанията от 26,43 евро за договорна лихва за периода от 13.03.2025г. до 13.07.2025г., от 144,26 евро за възнаграждение за допълнителни услуги „Комфорт” за периода от 13.03.2025г. до 13.07.2025г. и от 19,15 евро за обезщетение за забава за периода от 14.04.2025г. до 12.11.2025г. предвид недействителността на договора за заем са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумите от 110,03 евро, представляващи направени по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, както и 20,90 евро, представляващи разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение, направени в производството по частно гражданско дело ***, по описа на Плевенския районен съд.

Водим от горното, Великотърновският районен съд

РЕШИ:

Приема за установено по отношение на Г. Ж. Х. с ЕГН: ********** от ***, че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: 203670940, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата от 255,65 евро /двеста петдесет и пет евро и шестдесет и пет цента/ - главница за периода от 13.03.2025г. до 13.07.2025г. по Договор за заем ***, прехвърлена с Приложение №1 от 23.06.2025г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 30.03.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.11.2025г. до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена заповед за изпълнение *** по частно гражданско дело ***, по описа на Плевенския районен съд.

Отхвърля като неоснователни предявените от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: 203670940, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, срещу Г. Ж. Х. с ЕГН: ********** от ***, искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, относно установяване съществуване на вземанията от 26,43 евро за договорна лихва за периода от 13.03.2025г. до 13.07.2025г., от 144,26 евро за възнаграждение за допълнителни услуги „Комфорт” за периода от 13.03.2025г. до 13.07.2025г. и от 19,15 евро за обезщетение за забава за периода от 14.04.2025г. до 12.11.2025г., представляващи задължения по Договор за заем ***, прехвърлени с Приложение №1 от 23.06.2025г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 30.03.2023г., за които е издадена заповед за изпълнение *** по частно гражданско дело ***, по описа на Плевенския районен съд.

Осъжда Г. Ж. Х. с ЕГН: ********** от ***, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК: 203670940, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.

„Д-р Петър Дертлиев” №25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата от 110,03 евро /сто и десет евро и три цента/, представляваща направени по делото разноски, както и сумата от 20,90 евро /двадесет евро и деветдесет цента/, представляваща направени разноски по частно гражданско дело ***, по описа на Плевенския районен съд.