Решение № 4280 от 27.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4280 гр. София, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ при участието на секретаря АНИ Д. КОВАЧЕВА като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ

Административно наказателно дело № 20251110207334 по описа за 2025 година

РЕШЕНИЕ

№ гр. София, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в открито заседание на седемнадесети септември две хиляди и двадесет и пета година, в състав:

СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ при секретар А.Ковачева като разгледа докладваното от съдията НАХД № 7334 по описа за 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на ****** срещу електронен фиш, серия Г, № 0069504 от 2024 г., издаден от МВР-СДВР, с който за извършено нарушение на чл. 483, ал. 1, т.1, вр. чл. 638, ал. 4, вр. ал.1, т.2, вр. чл. 461, т.1 от КЗ на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лева.

1

Жалбоподателят твърди, че ЕФ не отговаря на изискванията на процесуалния и материалния закон, поради което се иска отмяната му.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител. По делото е депозирано становище, с което се поддържа жалбата по изложените в нея доводи.

Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. По делото е депозирано становище, с което се иска ЕФ да бъде потвърден.

Претендират се разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е винаги инстанция по същество и следва да провери дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Разпоредбата на чл. 647, ал. 3 от КЗ предвижда, че когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата. Електронният фиш се изпраща на собственика на моторното превозно средство с препоръчано писмо с обратна разписка. Собственикът е длъжен в 14-дневен срок от получаването му да заплати глобата или имуществената санкция по чл. 638, ал. 4 и 6 от КЗ. Разпоредбата на чл.

165, ал. 2, т. 6 ЗДвП предоставя на органите по контрол на спазване правилата за движение по пътищата правото при установяване на нарушения да използват технически средства или системи - заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, като съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител може да се издаде електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Електронният фиш (ЕФ) е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства и системи. От това произтича, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити. Съгласно въпросната разпоредба ЕФ съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.

В настоящия случай ЕФ е издаден от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия и компетентност, съгласно ЗАНН и ЗДвП, във връзка с КЗ.

Същият формално отговаря на изискванията на закона и съответства на утвърдения от Министъра на вътрешните работи образец. В него се съдържат изискуемите данни за 2 териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на санкцията, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Многобройна е съдебната практика, включително и на настоящия съдебен състав, относно пороци в издадените на основание чл. 647, ал. 3 от КЗ електронни фишове, касаещи неяснота относно описанието на нарушението и неговият извършител, като в случая, след множество неуспешни опити, според настоящата инстанция най-сетне МВР е успял да включи в процесния електронен фиш изискуемото от закона съдържание. Противно на твърдението на жалбоподателя, в ЕФ няма липсваща "фактология" относно естетвото на извършеното нарушение, като е посочено по ясен начин, че то се състои в управление на МПС за което липсва сключена от собственика задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на посочените в ЕФ време и място, като не остава съмнение и за кое лице се твърди, че е нарушител – собственикът на МПС.

Действително в ЕФ е посочен и законният представител на ЮЛ, към когото е адресиран и ЕФ, но именно в това му качество, като е посочено, че се налага имуществена санкция. Същият е посочен ясно и в самия ЕФ. По отношение на възраженията относно дадената правна квалификация, съдът намира същите за неоснователни, доколкото волята на законодателя е била да се извърши именно привръзка между нормите на чл. 483 и чл. 638 от КЗ, видно от съдържанието на втората разпоредба, която изрично препраща към чл. 483 от КЗ. В обобщение електронният фиш е издаден при спазване на разпоредбите на ЗДвП, съобразно препращата разпоредба на чл. 647, ал. 3 от КЗ.

Следва да се посочи, че дълго време трайната практика на СРС и АССГ бе, че ЕФ, касаещи нарушения на КЗ, не съответстват на изискванията на закона, но внесените в тях корекции от страна на издаващия орган, доведоха до промяна на въпросната съдебна практика.

По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:

На 23.09.2024 г. в 0169:31 ч., в гр. София по бул. "Черни връх" с АТСС Sitraffic Lynx ERS 400 било установено движение на л.а. *** с рег. № **********.

Автомобилът бил собственост на жалбоподателя – ******. Към тази дата по отношение на това МПС нямало сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност".

АТСС е била вписана под № 4823 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване. Към датата на извършване на нарушението преносимата система е преминала периодична техническа проверка на 29.07.2024 г., като срокът на валидност на проверката е едногодишен.

Фактическата обстановка бе установена въз основа на съдържащите се в приобщената по делото административнонаказателна преписка доказателствени материали, а именно: електронен фиш, свален на хартиен носител, кадър от видеорадарна система; справка за регистрацията на превозното средство, копие на заповед от 2016 г. на министъра на вътрешните работи относно утвърждаване на образец на електронен фиш, справка от Българския институт по метрология, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол за използване на АТСС, проверка от Гаранционен фонд за сключена застраховка "Гражданска отговорност", които съдът кредитира като непротиворечиви в своята цялост, като поради липса на противоречия и по аргумент за обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага по-детайлното им 3 обсъждане. Следва да се посочи, че в разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от ЗДВП е установено, че снимките, изготвени с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес.

Такава снимка е приложена към преписката, и въз основа на нея се установява, че заснетият автомобил е именно този, посочен в ЕФ и че същият е бил в движение.

АТСС, с което е установено нарушението, представлява одобрен тип средство за измерване по смисъла на ДР на ЗДвП и е преминало изискуемите проверки за годност.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на 483, ал. 1, т.1, вр. чл. 638, ал. 4, вр. ал.1, т.2 от КЗ.

Разпоредбата на чл. 638, ал. 4 от КЗ предвижда, че когато с автоматизирано техническо средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, на собственика на моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция по ал. 1 на същата разпоредба, съгласно която на лице по чл. 483, ал. 1, т. 1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, се налага имуществена санкция от 2000 лв., ако се касае за юридическо лице. В чл. 483, ал.1 т.1 от КЗ е посочено, че всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение е длъжно да сключи договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Посочената в ЕФ разпоредба на чл.

461 от КЗ установява видовете задължителни застраховки, сред които, съгласно т.1, попада и "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

Субект на това нарушение е собственикът на моторно превозно средство, като нарушението се изразява в липса на действаща застраховка "Гражданска отговорност" по отношение на притежаваното от него МПС, което бива управлявано, като за осъществяване състава на нарушението е без значение, кой е водачът на това МПС, т.е. от кого е управлявано то. По делото се установи, че на процесната дата дружествотожалбоподател е било собственик на посоченото в ЕФ МПС, за него е нямало действаща застраховка "Гражданска отговорност", като същото е било в движение, т.е. било е управлявано, което е и било установено с АТСС. По така изложените съображения, съдът намира, че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение, което е достатъчно ясно описано и е правилно квалифицирано.

Имуществената санкция по чл. 83 от ЗАНН е правен институт, въведен като обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица и едноличните търговци за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност, поради което не следва да се изследва въпросът за наличието на вина.

Наложеното на жалбоподателя имуществена санкция е с фиксиран в закона размер /2000 лева/, поради което за съда е невъзможно да измени ЕФ, като намали нейният размер.

За така констатираното нарушение не се установиха предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН и квалифициране на същото като маловажен случай.

Деянието разкрива типичната степен на обществена опасност за нарушенията от този вид, което оправдава и прилагането на административна санкция.

С оглед на всичко гореизложено, настоящият състав приема, че ЕФ е законосъобразен, и като такъв следва да бъде потвърден.

4

При този изход на делото въззиваемата страна има право на разноски и своевременно претендира такива, като на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН вр. чл. 37 от ЗПП жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страната сумата от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.