Определение № 297 от 10.07.2025, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 297 гр. Пазарджик, 10.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Б.лав Ал. И. като разгледа докладваното от Б.лав Ал. И. Търговско дело №

20245200900034 по описа за 2024 година

Производството е по чл.248 ГПК – за изменение на постановения съдебен акт в частта за разноските.

Производството по делото пред настоящата инстанция е приключило с Решение № 47/17.04.2025 г., с което съдът е уважил исковете на ищеца П. К. Б. по реда на чл.557 КЗ против ответника Г. Ф. за сумата от 50000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 19.01.2023 г. до окончателното й плащане, като е отхвърлил иска за разликата до претендираните 70000 лв., като неоснователен и е осъден ответника да заплати на адв. Г. Х. адв. възнаграждение по чл.38 ЗА в размер на 6350 лв. Осъден е ответника да заплати в полза на ищеца съдебно-деловодни разноски представляващи ДТ в р-р на 2000 лв. и депозити за експертизи в р-р на 200 лв., а ищецът е осъден да заплати на ГФ съдебно-деловодни разноски, представляващи депозити за експертизи в общ р-р на 350 лв.

От страна на ответника ГФ, чрез пълномощника адв. А. Н., е постъпила молба вх. № 5332/19.05.2025 г., съдържаща искане за изменение на крайният съдебен акт в частта за разноските, като бъде осъден ищеца да заплати и дължимото се юрисконсултско възнаграждение в размер на 540 лв.

В срока по чл.248, ал.2 от ГПК е постъпил отговор, в който са изложени доводи за недопустимост, евентуално – за неоснователност на така постъпилата молба.

Развити са подробни обстоятелствени съображения.

Съдът намира, че молбата за изменение на крайният съдебен акт в тази инстанция е подадена в законния срок от легитимирана страна, поради което искането е процесуално допустимо.

Съдът намира така направеното искане за НЕОСНОВАТЕЛНО.

Действително от страна на ответника още с отговора на ИМ е било направено надлежно искане за присъждане на посочените разноски, по повод на което съдът не се е произнесъл с крайния си съдебен акт.

Следва ясно да се посочи, че съдът не е определял и присъждал разноски за юрисконсултско възнаграждение, защото токова не е било включено в представения списък по чл. 80 ГПК, т.е. същото не е било претендирано към релевантния момент при приключване на делото пред ПзОС.

По делото от страна на ответника е бил представен списък с разноски, направени от ГФ (стр.248), инкорпориращ единствено следните суми: 200 – депозит за СМЕ; 450 лв. – депозит за САТЕ и 500 лв. депозит за повторна САТЕ или общо 1150 лв., но е и посочения размер от 540 лв. за юрисконсултско възнаграждение, фигуриращ в отговора на ИМ. Затова 1 и в мотивите на решението си съдът е приел, че с оглед частичното отхвърляне на исковете в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски по съразмерност възлизащи на 350 лв., без при изчислението им да бъде съобразен размера на юрисконсултското възнаграждение.

Важно е по този повод да се отбележи, че при представен в списъка по чл.80 ГПК, на страната следва да се присъдят единствено разноските, посочени в него (проявление на принципа на диспозитивното начало), но не и други разноски, дори и такива да са направени (в този смисъл е и съдебната практика на ВКС - Определение № 599 от 27.07.2023г. по ч.т.д. № 602/2023г., Определение №167/02.03.2012 г. по ч.т.д. № 119/2012 г., Определение № 546/16.10.2015 г. по ч.т.д. № 2014/2015 г. Определение № 732 от 19.11.2014 г. по ч. т. д. № 3233/2014 г., Определение № 21 от 20.01.2016 г. по т.д. № 1011/2015 г. Определение № 47/11.03.2021 г. по гр. д. № 2827/2019 г.). Според цитираната практика се приема, че списъкът по чл.80 от ГПК има функцията да конкретизира точния размер на поисканите разноски, които се сочат в абсолютни цифри, без да са необходими допълнителни изчисления. И доколкото съдът не следи служебно за претенцията за разноски, при присъждането им той е ограничен до посочения в списъка претендиран размер (в списъка страната може да посочи по-ниска сума на разноските от реално направените, респ. да не поиска присъждане на част от разноските, включително и на ДДС) и дори страната да е представила доказателства за направен разход по водене на делото, щом не го е включила в списъка на разноските следва, че не претендира присъждането му към момента на приключване на производството пред тази инстанция.

Именно такава е и разглежданата хипотеза, при която с оглед на изложеното по-горе, молбата за изменение на решението в частта за разноските се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

По изложените съображения и на основание чл.248 ГПК Пазарджишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 5332/19.05.2025 г. от "Г.

ФОНД", БУЛСТАТ 121446665, депозирана чрез пълномощника адв. А. Н., съдържаща искане за изменение на Решение № 47/17.04.2025 г. по т.д. № 34/2024 г. на ПзОС, в частта за разноските, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.

Определението подлежи на обжалване пред Пловдивски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________

2