Решение № 444 от 27.01.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 444 гр. София, 26.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Ванина Младенова при участието на секретаря Елеонора Анг. Г. като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20211100510189 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.

С решение № 20125547 от 27.05.2021 г., постановено по гр. д. № 42077/2020 г. по описа на СРС, II ГО, 69 състав, са отхвърлени предявените от Д. Б. Д. искове срещу ГД „П.Б. И З.НА Н.“ при МВР, с правно основание чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР вр. с чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР и чл.86, ал.1 ЗЗД – за заплащане на сумата от 1 860, 53 лв., представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.09.2017 г. – 06.07.2020 г., формиран като разлика между положен от ищеца като държавен служител в СД „ПБЗН“ към ГД „ПБЗН“ при МВР нощен труд и преизчисления такъв с коефициент 1, 143, отчетен като извънреден, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 01.09.2020 г., до окончателното плащане, сумата от 253, 53 лв., представляваща лихва за забава за периода 01.12.2018 г. – 31.08.2020 г., като неоснователни. Ищецът е осъден да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищеца Д. Б. Д., с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Макар да липсва изрична уредба през процесния период за преобразуването на часовете положен нощен труд към дневен, то тази празнота следва да се преодолее с аналогичното положение на друг акт – чл.9, ал.2 НСОРЗ. В чл.187, ал.4 ДВ бр.60/2020 г. е предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната 1 продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал.1. Поддържа, че липсата на изрична норма през исковия период не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а съставлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.

Позовава се на ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, т.23 на основание чл.67, ал.3 ЗДСл минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени за държавните служители, размерите на допълнителните възнаграждения по ал.7, т.1-5, както и редът за получаването им се определят с наредба на МС и не могат да бъдат по – ниски от определените в трудовото законодателство. В наредбите на министъра на вътрешните работи, с изключение на тази от 2014 г., липсва правило, съобразно което отработените часове нощен труд се превръщат в дневни, при сумарно изчисляване на работното време. Тъй като размерите на допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по – ниски от определените в трудовото законодателство и при липса на изрична уредба в наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, ри наличието на непълнота на уредбата, следва да намери приложение НОСРЗ. В нормата на чл.188, ал.2 ЗМВР е предвидено, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22.00 ч. и 06.00 ч., се ползват със специалната закрила по КТ. С оглед на това приложение следва да намери чл.140 КТ. , както и чл.9, ал.2 НОСРЗ. Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи изцяло предявените искове. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника по жалбата ГД „П.Б. И З.НА Н.“. В депозираните по делото писмени бележки оспорва въззивната жалба. Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Отчитането и заплащането на нощния труд за служителите на МВР намира правната си регламентация в чл.179, ал.1 и ал.2 ЗМВР и чл.187, ал.3 и ал.9 ЗМВР, Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. на МВР, а неговият размер се определя със заповед на министъра на вътрешните работи. Той е с часова норма 8 часа, а не 7 часа, както е предвиден в чл.140 КТ. С оглед на това счита, че не следва да се прилагат текстовете на чл.9, ал.1, ал.2 и ал.3 НСОРЗ и съответно не следва да се прилага коефициент 1, 143. Поддържа, че часовата норма за нощния труд в ЗМВР е различна от тази в КТ. По този начин отделните категории труд са с различна часова норма, регламентирани от различни нормативни актове.

Служителите на МВР имат права и задължения по действащия ЗМВР, който е специален, уреждащ техните служебни правоотношения. Моли съда да потвърди обжалваното решение и да отхвърли предявения иск. Претендира сторените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

СРС е сезиран с иск с правно основание чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР, в приложимата за исковия период редакция, вр. с чл.178, ал.1, т.3 ЗМВР и чл.86 2

ЗЗД. Ищецът твърди, че е служител в 01 РС „ПБЗН“ СД ПБЗН към ГД „П.Б. и З.НА Н.“ към МВР, като на основание чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР има статут на държавен служител. За периода 01.09.2016 г. – 06.07.2020 г. е полагал извънреден труд, който не му е заплатен от ответника. Излага съображения, че при липса на специално правило за ставка на допълнителното възнаграждение за нощен труд или което да определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР, е налице празнота, която е запълнена с промените в ЗМВР обн. ДВ бр.60/07.07.2020 г. В чл.187 ЗМВР е създадена нова ал.4, съгласно която при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на работното време през нощта по ал.1. Счита, че при наличие на непълнота в специалната нормативна уредба през исковия период следва да се приложат субсидиарно общите правила – чл.9, ал.2 НОСРЗ.

Твърди, че през исковия период е служил на 24-часови смени, полагал е труд през нощта, съгласно утвърдени графици, при 7 или 8 нощни смени месечно или общо около 230 нощни смени и 1 840 часа нощен труд. Същият, преизчислен с коефициент 1, 143, се равнява на 2 103, 12 часа дневен труд, за което му се дължи възнаграждение в размер на 1 600 лв. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 1 600 лв. – допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.09.2017 г. – 06.07.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане, сумата от 100 лв.

– лихва, както и сторените по делото разноски.

Във връзка с указание на съда ищецът е депозирал уточнителна молба от 29.09.2020 г., с която е заявил, че е положил 1 456 часа нощен труд, който се равнява на 1 664 часа дневен труд. Претендираното възнаграждение за положен извънреден труд възлиза на 1 779, 90 лв., а лихвата за забава в размер на 100 лв. е за периода 01.12.2018 г. – 31.08.2020 г.

С молба от 30.09.2020 г. ищецът е заявил, че за периода 01.09.2017 г.

– 06.07.2020 г. претенцията за заплащане на възнаграждение за положен извънреден труд възлиза на 1 702 лв., ведно със законната лихва, считано от 01.09.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, както и 190, 85 лв. – лихва за забава за периода 01.12.2018 г. – 31.08.2020 г.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответникът оспорва предявеният иск. Не оспорва, че ищецът е държавен служител при ответника през исковия период, както и че полага труд на 24-часови смени, от които между 22.00 ч. и 06.00 ч. през нощта.

Поддържа, че законодателят е регламентирал различна времева продължителност за полагането на нощен труд – за държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР – 8 часа, а за работниците и служителите, работещи по трудово правоотношение – 7 часа. Поддържа, че това е обусловено от основните функции на МВР, закрепени в чл.2, ал.1 ЗМВР. За исковия период приложение налира Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи и заповед № 8121з-1429/23.11.2017 г., с които е определен размера на нощния труд – 0, 25 лв., който е платен на ищеца. Счита, че причината законодателят да въведе различна времева продължителност за 3 нощен труд е наличието на компенсаторен механизъм. С оглед на това счита, че не е налице основание за де преобразува и заплаща труд, положен през нощта, като извънреден. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск.

Претендира сторените по делото разноски.

Страните не спорят, а и от ангажираните по делото доказателства се установява, че през исковия период 01.09.2017 г. – 06.07.2020 г. е съществувало правоотношение, по силата на което ищецът е заемал длъжността командир на екип в Първа РСПБЗН към СДПБЗН при ГДПБЗН – МВР.

Не спори и относно обстоятелството, че със заповед № 8121з791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи, на основание чл.179, ал.2 ЗМВР е постановено за всеки отработен час през нощта или за част от него между 22.00 ч. и 06.00 ч. на държавните служители да се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0, 25 лв.

Допълнителното възнаграждение се изплаща след предоставяне в съответните финансови звена на протокол – приложение № 5 към чл.32, ал.1 и чл.33 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работното време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители в МВР Съд заповед № 8121з-1429/23.11.2017 г. на министъра на вътрешните работи, на основание чл.179, ал.2 вр. ал.1 ЗМВР е постановено за всеки отработен час през нощта или за част от него между 22.00 ч. и 06.00 ч. на държавните служители да се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0, 25 лв. Допълнителното възнаграждение се изплаща след предоставяне в съответните финансови звена на протокол – приложение № 6 към чл.32 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работното време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР.

По делото са представени работни графици и справки за положените от ищеца дежурства по график и за положения нощен труд, вкл. положен труд на официални празници през исковия период, съгласно които ищецът е положил общо за периода 1 560 ч. нощен труд.

От заключението на вещото лице Елисавета Владова Асенова по изслушаната съдебно – счетоводна експертиза се установява, че положеният от ищеца нощен труд за исковия период е 1560 часа. При преизчисляване на нощния труд с коефициент 1, 143 и превърнат в дневен труд е в размер на 1 798 часа. За положения извънреден труд трудовото възнаграждение възлиза на 1 860, 53 лв. Лихвата за забава възлиза на 253, 53 лв.

Експертното заключение не е оспорено от страните.

С определение, постановено в проведеното на 28.04.2021 г. открито съдебно заседание производството по делото е прекратено в частта на иска за заплащане на мораторна лихва за сумата над 253, 53 лв. до 294, 07 лв., както и е допуснато изменение на предявения иск относно размера на претендираната главница, като същият се счита предявен за сумата от 1860, 53 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Разпечатката съдържа 34 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/11588897-8ffe-42e7-bb57-8de7eb51dd65