Решение № 7332 от 21.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7332 гр. ...., 21.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 165 СЪСТАВ, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР В. СОТИРОВ при участието на секретаря АМИНА С. ДАВИДКОВА като разгледа докладваното от КРАСИМИР В. СОТИРОВ Гражданско дело № 20251110144062 по описа за 2025 година

РЕШИ:

РЕШЕНИЕ

№ ... / ...

21.04.2026 г., гр.....

В

ИМЕТО

НА

НАРОДА

Софийски районен съд, 165 граждански състав, в открито заседание, проведено на втори април две хиляди двадесет и шеста година, в следния състав:

Председател: Красимир Сотиров при секретаря: Амина Давидкова, като разгледа докладваното от съдия Красимир Сотиров гр.д. №44062 по описа за 2025г. на СРС, 165 състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.26, ал.1, предл. III от ЗЗД и по чл.240, вр. чл.79 от ЗЗД.

Образувано е във връзка с постъпила в съда искова молба от П. Ц. К., чрез адв.Б. Й. от САК, срещу ......, ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: гр.......“ №......, офис №20, представлявано от .... Управители, за прогласяване недействителност на Договор за 1 предоставяне на потребителски кредит №......г., сключен между страните, със срок за изпълнение: 18 мес., до 28.01.2026г. Ищецът твърди, че на 06.08.2024г. е сключил Договор за предоставяне на потребителски кредит №......, по силата на който кредитодателят е отпуснал сумата от 5 000 лв. в полза на ищцовата- кредитополучател, обезпечен с поръчителстване от „... при възнаграждение от 5 300 лв., без да е отразено в ГПР по кредита. Намира процесния договор за недействителен поради противоречието му с чл.22 от ЗПК. Счита, че възнаграждението за гарант е следвало да бъде включено в ГПР по кредита, поради което невключването му в ГПР е заблуждаваща търг. практика. Претендира се присъждане на разноски.

В срока по чл.131 от ГПК отв. дружество депозира отговор на исковата молба, чрез юрк. Г. Г., с който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че оспореният договор за предоставяне на гаранция е действителен като сключен в съответствие със законовите изисквания. Възразява срещу твърдението на ищеца, че възнаграждението за гарант е следвало да бъде включено в ГПР. Моли за отхвърляне на иска и претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът подава насрещна искова молба за осъждане на ищцата да заплати сума от 2 940 лв., представляваща остатъчната стойност на главницата по Договор за предоставяне на потребителски кредит №......г., сключен между страните, поради липса на изпълнение.

В срок е депозиран отговор на насрещна исковата молба, с която се признава основателността на иска. Иска се присъждане на разноски на осн. чл.78, ал.2 от ГПК.

Дадени са указания на ищеца с доклада да представи изрично пълномощно с правата по чл.34, ал.3 от ГПК, с оглед признанието на насрещния иск, като му указано, че няма да бъде взето предвид при неизпълнение. Не са изпълнени дадените съд. указания, поради което така направеното признание на насрещен иск не може да се отчете от съда за валидно извършено проц. действие.

С доклада е прието за ненуждаещо се от доказване, като безспорно между страните следните обстоятелства:

- на 06.08.2024г. страните са сключили Договор за предоставяне на потребителски кредит №......, по силата на който кредитодателят е отпуснал сумата от 5 000 лв. в полза на ищеца и кредитополучател по кредита, със срок за връщане: 18 мес., обезпечен с поръчителстване от „... при възнаграждение от 5 300 лв.

Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства и наведените доводи от страните, както и законовите разпоредби, относими към спора, намира предявените искове за неоснователни, поради следните съображения:

Приложен към ИМ е неподписан препис на Договор за потребителски кредит №......г., сключен между кредитодателя ...... и кредитополучателя П. Ц. К., за сума от 5 000 лв., платима на 18 месечни вноски, с краен срок за изпълнение: 28.01.2026г., при посочен ГПР от 49,66 %, ведно с погасителен план.

Представен е от ищеца неподписан Договор за предоставяне на гаранция/поръчителство от 09.08.2024г., сключен между „.......“- дружество регистрирано по законите на Р. М. и П. Ц. К., за поемане на солидарна отговорност за изпълнението на задълженията на потребителя., срещу възнаграждение, платимо разсрочено.

Правните изводи на съда са следните:

Легалната дефиниция на параграф 13, т.1 от ДР на ЗЗПотр., приема за „потребител“ всяко ФЛ, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, или което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. В разпоредбата на чл.143, ал.1 от ЗЗП, е прието, че всяка уговорка в договор, сключван с потребител, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително 2 неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, е неравноправна клауза. Видно от неизчерпателното изброяване в разпоредбата на ал.2, т.20 на същата норма, неравноправна клауза е всяка друга с подобни условия. Неравноправната клауза в договор, сключен с потребителя, се преценява, като се вземат предвид видът на стоката или услугата- предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване, както и всички останали клаузи на договора. В съдебната практика трайно се приема, че уговорки по кредитното правоотношение за заплащане на неустойка от заемополучателя при непредоставяне на обезпечение в 3- дневен срок от сключване на договора- поръчителство от ФЛ или банкова гаранция, такси за експресно разглеждане на искане или др. подобни водят до неравностойност на насрещните задължения по договора.

От своя страна поръчителството представлява договор, с който поръчителят се задължава спрямо кредитора на трето лице да отговаря за изпълнение на задълженията му.

Поръчителят е самостоятелен длъжник на кредитора и при плащане на дълга изпълнява свое собствено задължение в качеството си на солидарен длъжник, срещу което получава регресно право да иска платеното от длъжника. Договорът за поръчителство е каузален, като намерението е да се обезпечи едно чуждо задължение. Поръчителството от ЮЛ срещу възнаграждение за неопределен брой задължения разкрива белези сходни със застрахователния договор с покрит застрахователен риск от неизпълнение на договорно задължение, който се сключва единствено с лицензирани застрахователни дружества и подобна сделка, сключена с потребители е нищожна, на осн. чл.26, ал.1, предл.I oт ЗЗД.

Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7- 12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7- 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

Когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, на основание чл.23 от ЗПК. В случая не са изпълнени дадените съд. указания на ищеца при условията на пълно и главно доказване да установи нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, изразяващо се в неправилно отразен годишен процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит. Видно от чл.4 на представения неподписан препис на договор ГПР по кредита е в размер на 49,66 %, изчислен по реда на чл.8, ал.4 от ОУ и включва разходите, включени в общия разход по кредита- договорна лихва от 1 750 лв., изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. От така посочената разпоредба може да се приеме, че възнаграждението за към гаранта- ЮЛ, което е разход по кредита, платимо разсрочено и включено в размер на погасителните вноски, не е взето предвид при изчислението на приложимия по кредита ГПР. За м.08.2024г. основният лихвен процент възлиза на 3,53 %, видно от справка в сайта на БНБ, поради което макс. допустимият размер на ГПР по кредити е бил 67,65 %, на осн. чл.19, ал.4 от ЗПК, в приложимата му редакция.

Годишният размер на законната лихва за просрочени парични задължения е в размер на основния лихвен процент на БНБ в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. Основният лихвен процент за 2024г. е в сила за периода от първия до последния ден на календарния месец, за който се отнася. Дадени са указания на ищеца в тази насока, като делото е отложено за следващо о.с.з. с оглед изпълнението им, но останали неизпълнени. Правилата на доказателствената тежест изискват да се приемат за недоказани обстоятелствата, за които не са ангажирани надлежни доказателства от страните, носещи доказателствената тежест. Допускането по презумпция на предположения за превишаването на макс. допустимия размер на ГПР от 67,65 % в случая, при включване в изчислението на възнаграждението за гарант е недопустимо. Това обстоятелство подлежи на установяване от страната, която се позовава на него с допуснатата й ССч.Е, която не извършена, по причина незаплащане на определения за нея депозит от ищеца. С оглед на гореизложеното, исковата претенция по главния иск подлежи на цялостно отхвърляне, като недоказана.

3

Предявен е насрещен осъдителен иск, приет за съвместно разглеждане, срещу ищеца за заплащане на главницата по сключения от разстояние договор за кредит. Договорът за заем е реален договор, с който заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи срещу задължението за връщането им. Договорът за заем е сключен, когато заемодателят предаде в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а последният се задължи да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.

Договорът за потребителски кредит представлява разновидност на договора за заем за потребление по чл.240 от ЗЗД. Дадени са указания на ищеца по насрещния иск да представи доказателство за изплащане на кредитната сума на кредитополучателя, тъй като не сочи доказателства за настъпването на предсрочната изискуемост на кредита, както и за предаване на заемната сума на заемополучателя. Доказателства в тази насока не са ангажирани, като отв. дружество- ищец по насрещен иск не изпълнява дадените му съд. указания. Признанието на насрещния иск не може да се вземе предвид, доколкото за него се изисква изрично пълномощно, съгласно чл.34, ал.3 от ГПК. С оглед правилата на доказателствената тежест следва да се приеме, че не се доказва изпълнение от кредитодателя за предаване на заемната сума на кредитополучателя. Не се изпълнява и указанието да посочи уведомил ли е ищеца за обявената предсрочна изискуемост на кредита преди съд. производство по чл.13 от ОУ и прави ли искане в тази насока с НИМ, доколкото крайният падеж на кредитното правоотношение е 28.01.2026г., при подаден по пощата насрещен иск на 23.10.2025г. С оглед на гореизложеното, следва да се отхвърли изцяло насрещния иск, като недоказан, доколкото не може да търси изпълнение този заемодател, който не е доказал реално предаване на заема. Следва да се посочи, че съществува неяснота и по отношение начина на сключване на правоотношенията- присъствено или онлайн, с оглед представените неподписани от ищеца договори и неизпълнение на дадените съд. указания в тази насока.

По разноските съдът се произнася с крайния за спора съдебен акт. Отговорността за разноски в гражданския процес се изразява в правото на страна, в чиято полза е решено делото да иска заплащане на направените от нея разноски, респ. в задължението на насрещната страна да й ги заплати. Предвид изхода на спора по исковете, разноските следва да останат така както са извършени от страните.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявения от П. Ц. К., ЕГН:**********, срещу ......, ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: гр....., ул. „.....“ №......, офис .... представлявано от ......Управители, иск за прогласяване недействителност на Договор за предоставяне на потребителски кредит №......г., сключен между страните, като недоказан.

ОТХВЪРЛЯ предявения от ......, ЕИК:....., със седалище и адрес на управление: гр....., ул.

„.....“ №......, офис .... представлявано от ......- Управители, срещу П. Ц. К., ЕГН:**********, насрещен осъдителен иск за заплащане на сумата от 1 503,20 /хиляда петстотин и три евро и двадесет стотинки/ евро, представляваща незаплатена главница по Договор за предоставяне на потребителски кредит №......г., сключен между страните, като недоказан.