Решение № 16160 от 27.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16160 гр. София, 27.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в пу*лично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА при участието на секретаря КЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско дело № 20241110174804 по описа за 2024 година

Предмет на делото са предявените от И. В. В., с ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. София, ул. „Ч.М.“, № ** вх. *, ет. 1, ап. 22 срещу „К“ ЕАД, вписано в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел с ЕИК ********, със седалище в гр. София и адрес на управление: район "Триадица", *ул. "В" 146 (сграда А), ет. 4, *изнес център "*ългария", представлявано С.Р.Я. и И. Ц. К*уров искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 55, ал. 1 ЗЗД относно о*явяване на Договор за на потре*ителски кредит № ****** за нищожен поради противоречие със закона и кумулативно осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата в размер н а 109,48 лв., представляваща платена *ез основание, ведно със законната лихва от депозиране на исковата мол*а - 16.12.2024 г. до окончателното и изплащане на вземането, както и срещу „А.Т.“ ЕООД, вписано в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел с ЕИК *******, със седалище в гр. София и адрес на управление: район "Триадица", *ул. "В" 146 (сграда А), ет. 4, *изнес център "*ългария", представлявано от И.М.Ш, в качеството на управител искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.

2 ЗЗД и чл. 55, ал. 1 ЗЗД относно о*явяване на Договор за предоставяне на поръчителство от 24.06.2020 г. за нищожен поради зао*икаляне на закона, и кумулативно осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 242,54 лв., представляваща платена *ез основание, ведно със законната лихва от депозиране на исковата мол*а – 16.12.2024 г. до окончателното и изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че е сключил на 24.06.2020 г. с първия ответника Договор за предоставяне на потре*ителски кредит № ****** , по силата който е получил от ответника кредит в размер на 1400 лв., при посочен ГПР в размер 1 на 46,53%. О*основава, че в чл. 4, ал. 1 от договора е предвидено условието за о*езпечаване на договора за кредит, като са дадени две възможности: *анкова гаранция или сключване на договор за предоставяне на поръчителство с одо*рено от „К“ ЕАД юридическо лице. Твърди, че е поставено условието за сключване Договор за предоставяне на поръчителство (по-долу за краткост „договора за поръчителство“) със страни „А.Т.“ ЕООД, ЕИК *******, и И. В.

В., с ЕГН **********. Съгласно този Договор ищецът дължал възнаграждение на „А.Т.“ в замяна на предоставеното о*езпечение по договора за кредит в размер на 968.64 лв. Развива подро*ни съо*ражения за нищожност на процесните договори. Поради нищожност на договорите аргументира платени *ез основание суми на двете ответни дружества.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците оспорват предявените исковете като неоснователни. Развиват подро*ни възражения. Претендират разноски.

Съдът, като съо*рази доводите на страните и съ*раните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото не се спори и съдът с доклада по чл. 140 ГПК, приет *ез възражения от страните, е отделил като *езспорни и ненуждаещи се от доказване о*стоятелствата, че на 24.06.2020 г. ищецът и първия ответник са сключили Договор за предоставяне на потре*ителски кредит № ****** , по силата който ищецът е получил от ответника кредит в размер на 1400 лв., при посочен ГПР в размер на 46,53%. В чл. 4, ал. 1 от договора е предвидено условието за о*езпечаване на договора за кредит, като са дадени две възможности: *анкова гаранция или сключване на договор за предоставяне на поръчителство с одо*рено от „К“ ЕАД юридическо лице. На същата дата ищецът е сключил с втория ответник договор за поръчителство.

От приетото по делото заключение на съде*но-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като о*ективно и компетентно дадено, се установява, че внесените суми от И. В. В. по Договор за потре*ителски кредит №****** от 24.06.2020 г. и Договор за предоставяне на поръчителство са в размер на 1 815,35 лева. От извършената проверка в счетоводството на „К“ ЕАД и предоставените документи, вземайки предвид изискванията на Приложение №1 на Закона за потре*ителския кредит, единственият разход, който е включен при изчисляване на годишния процент на разходите (ГПР) е договорната лихва. При направените изчисления, спазвайки изискванията на Приложение №1 на Закона за потре*ителския кредит, а именно, усвоена сума – 1 400,00 лв., сума за договорна лихва – 311,56 лв. и срок на кредита – 12 месечни вноски се установи, че ГПР е в размер на 46,53 процента. Ако при 2 изчисляването на ГПР се изпълнят изискванията на така поставената и допусната от съда задача, а именно при изчисляването му да се вземат предвид размерът на всички начислени суми по договора (усвоена сума – 1 400,00 лв., сума за договорна лихва – 311,56 лв., поръчителство – 968,64 лв.) и срок на кредита – 12 месечни вноски, изчисленият ГПР е в размер на 279,09 процента.

При така установената фактическа о*становка, съдът приема от правна страна следното:

За да *ъдат уважени предявените искове в тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно наличието на твърдените пороци в процесните договори и заплащане на процесната сума въз основа на нищожен договор.

Страните не спорят и настоящият съде*ен състав приема, че между „К” ЕАД и ищецът е *ил сключен договор за потре*ителски кредит от разстояние, по силата на който „К” ЕАД предоставило на ишецакредитополучател потре*ителски кредит в размер на сумата от 1400 лв.

Не се спори също така, че между ищеца и „АйТръст” ЕООД е *ил сключен договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който поръчителят се задължил да сключи договор за поръчителство с „К” ЕАД, въз основа на който да отговаря пред последното солидарно с потре*ителя за изпълнението на всички задължения на ответницата, възникнали съгласно договора за потре*ителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потре*ителя по договора за потре*ителски кредит, срещу възнаграждение в размер на 968,64 лв.

Регламентацията на договора за потре*ителски кредит се съдържа в ЗПК – чл. 9, като това е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потре*ителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подо*на форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при което потре*ителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Формата за действителност на договора за потре*ителски кредит е писмена – чл. 10, ал. 1 ЗПК – на хартиен или друг траен носител; по ясен и 3 раз*ираем начин; в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора (дефиниция на понятието "траен носител" се съдържа в пар. 1, т. 10 от ДР на ЗПК – това е всеки носител, даващ възможност на потре*ителя да съхранява адресирана до него информация по начин, който позволява лесното й използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация).

ЗПК допуска възможността договорът за потре*ителски кредит да *ъде сключен от разстояние, като в този случай съгласно чл. 5, ал. 9, кредиторът тря*ва да предостави на потре*ителя стандартния европейски формуляр съгласно приложение 2, а според чл. 5, ал. 13, когато договорът за предоставяне на потре*ителски кредит е сключен по инициатива на потре*ителя чрез използването на средство за комуникация от разстояние по смисъла на ЗПФУР, което не позволява предоставяне на преддоговорната информация на хартиен или друг траен носител, както и в случаите по ал. 10 (при използването на телефон като средство за комуникация или друго средство за гласова комуникация от разстояние), кредиторът, съответно кредитният посредник, предоставя преддоговорната информация посредством формуляра по ал. 2 неза*авно след сключването на договора за потре*ителски кредит.

Изискванията за предоставяне на финансови услуги от разстояние са регламентирани в ЗПФУР, като според чл. 6 договорът за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потре*ител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средство за комуникация – едно или повече. Дефиниция на понятието "финансова услуга" се съдържа в пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР – това е всяка услуга по извършване на *анкова дейност, кредитиране, застраховане, допълнително до*роволно пенсионно осигуряване с лични вноски, инвестиционно посредничество, както и предоставяне на платежни услуги, а на "средство за комуникация от разстояние" – в пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР и това е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, *ез да е налице едновременно физическо присъствие на доставчика и на потре*ителя.

4

Разпоред*ата на чл. 18, ал. 1 ЗПФУР задължава доставчика да доказва, че е: 1 изпълнил задълженията си предоставяне на информация на потре*ителя; 2 спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2 и 3 получил съгласието на потре*ителя за сключването на договора и, ако е нео*ходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потре*ителят има право да се откаже от сключения договор. За доказване на електронни изявления (както се твърди в частност) се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис – ЗЕДЕП, като изявленията, направени чрез електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на о*стоятелствата, съдържащи се в тях – чл. 18, ал. 2 и 3 ЗПФУР.

Електронното изявление е предоставено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа и несловесна информация, а електронното изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител с възможност да *ъде възпроизведено, съставлява електронен документ – чл. 2, ал. 1 и 2 и чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП. Същото се счита за подписано при условията на чл. 13, ал. 1 от закона – за електронен подпис се счита всяка електронна информация, до*авена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е до*авен квалифициран електронен подпис (чл. 13, ал. 3 ЗЕДЕП), но също така допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на о*икновения електронен подпис стойността на саморъчен (чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕП).

Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ.

Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава – чл. 180 ГПК и чл. 18, ал. 3 ЗПФУР. Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно чл. 184, ал. 1, изр. 1 ГПК, той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната. Ако другата страна не поиска представянето на документа и на електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание (в този смисъл е Решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д.

№ 868/2012 г., IV г. о., ГК).

В случая страните признават, че между тях е *ил сключен договор за 5 кредит за предоставяне на сумата от 1400 лв. и договор за поръчителство.

С оглед изложеното, преценката относно действителността на процесните договор за потре*ителски кредит и договор за предоставяне на поръчителство следва да се извърши както в съответствие с о*щите правила на ЗЗД, така и с нормите на приложимия ЗПК, при действието на който са сключени договорите. Автономията на волята на страните да определят сво*одно съдържанието на договора (източник в частност на претендираните от заявителя вземания), в т. ч. да уговорят такси и неустойки, е ограничена от разпоред*ата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на до*рите нрави, което ограничение се отнася както до гражданските сделки, така и за търговските сделки (чл.288 ТЗ) – в този смисъл са и задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСТК. В случая и от съвкупната преценка на съ*раните по делото доказателства не може да се приеме, че процесните договорни съглашения отговарят изцяло на изискванията, съдържащи се в глава трета ("Договор за потре*ителски кредит. Форма и съдържание"), чл. 9 чл. 11 ЗПК.